№ 87

град Първомай, 29.12.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 201 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 16-0325-001370 / 28.11.2016 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, с което на И.С.И., ЕГН **********,***:

· на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от същия закон;

· на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения първо и второ от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон;

· на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение четвърто от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от същия закон;

· на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Жалбоподателят И.С.И. моли Съдът по съображения, изложени в жалбата, да отмени атакуваното Наказателно постановление. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата следва да се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

На 11.09.2016 година младши автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай Т.В.В. и негов колега са дневна смяна и работят по безопасността на движението на третокласен път № 667 от републиканската пътна мрежа на седми километър, където около 17:00 часа спират за проверка след табелата за край на град Първомай товарен автомобил „Щаер 11 С 14” с ДК № *, управляван от жалбоподателя, движещ се в посока към село Градина.

Изискани са документите на водача и тези на управляваното от него моторно превозно средство. Жалбоподателят не носи у себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство контролен талон. След извършена справка полицаите установяват, че жалбоподателят притежава българско свидетелство за правоуправление, но то е с изтекъл срок на валидност. Констатират липса на заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, че автомобилът не е преминал технически преглед и че е технически неизправен – предното му обзорно стъкло е спукано на много места.

Водачът обяснява, че тъй като няма с какво друго, с този камион превозва палатката, която използва в град Първомай на есенния панаир по същото време, а в момента се прибира към град Казанлък.

На място му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1370 / 11.09.2016 година (бланка № 567250), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Съгласно Приложения № 1 и № 2 на Решение № 945 на Министерски съвет от 01.12.2004 година за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, и Обяснителна записка към Приложение № 1, път № 667 с наименование „(О.п. Чирпан – Поповица) Плодовитово – Градина – Първомай – Дълбок извор – (Болярци - Асеновград)” е трети клас в административните области Стара Загора и Пловдив и за ползването му се събира винетна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Закона за движене по пътищата, Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, т.е. такса за правото на пътното превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища.

С оглед на фактически установеното и предвид посочените норми е безспорно, че на път № 667 извън границите на населено място водач на моторно превозно средство при движение дължи посочената такса.

С оглед на горното, за установеното нарушение административнонаказващият орган правилно ангажира отговорността на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст водач, управляващ пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300 лв. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача.

Точно е вменено в отговорност на И.С.И. и другото нарушение от Закона за движение по пътищата и следващото се за него наказание – по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, за което чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона визира: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

В разрез с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (за всяко нарушение е наложено отделно наказание) за неносенето на свидетелство за управление и на контролен талон – две отделни нарушения, е наложено едно наказание, но това е в полза на дееца.

Точно е вменено в отговорност на жалбоподателя и третото нарушение - по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, тъй като безспорно се установява счупване на предното обзорно стъкло на товарния автомобил. За това нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение четвърто от Закона за движение по пътищата (в редакцията към датата на нарушението), съгласно която с глоба от 20 до 150 лева се наказва водач, управляващ технически неизправно пътно превозно средство, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, а е безспорно, че спуканото предно обзорно стъкло несъмнено представлява техническа неизправност на пътното превозно средство, която създава непосредствена опасност за движението, тъй като препятства възможността на водача да наблюдава пътната обстановка, респективно да контролира моторното превозно средство.

Нарушенията по чл. 139, ал. 5, по чл. 100, ал. 1, т. 1 и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Наложените наказания са в съответствие са с нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като за първите две от тях санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й, а глобата за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е към минимума на предвиденото.

Не стои така въпросът с четвъртото вменено в отговорност нарушение на жалбоподателя и наложеното му наказание.

Ангажирана е административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, според чийто текст в редакцията към датата на съставяне на Акта и извършване на нарушението Регистрираните моторни превозни средства (…) подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност и му е наложено наказание по чл. 185 от Закона за движение по пътищата, според който (в редакцията към датата на съставяне на Акта и извършване на нарушението): За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Санкционната норма за нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е чл. 181, ал. 1 от същия закон, съгласно чийто текст в редакцията към датата на съставяне на Акта и извършване на нарушението собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, се наказва с глоба до 50 лева, а не чл. 185 от същия Закон. В случая е нарушено императивното правило на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН за правилно посочване на наказващата разпоредба.

Отделно от горното, безспорно е установено, че управляваният от жалбоподателя на инкриминираната дата товарен автомобил е собственост на ЕТ „Краси – 75 – К.Г.” – Сопот и задължението за представяне в определения срок на превозно средство за технически преглед не може да се вмени на жалбоподателя.

Мотивирана от изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно за нарушенията по чл. 139, ал. 5, по чл. 100, ал. 1, т. 1 и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, а да се отмени като незаконосъобразно за нарушението по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16-0325-001370 / 28.11.2016 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, с което на И.С.И., ЕГН **********,***:

Отменя Наказателно постановление № 16-0325-001370 / 28.11.2016 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, с което на И.С.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ