№ 60

град Първомай, 14.09.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на седми септември две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 143 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000229 / 25.05.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А.И.Г., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 102 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Жалбоподателят А.И.Г. чрез процесуалния си представител адвокат П.И.Г. *** моли Съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – РУ на МВР – Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е и основателна.

От фактическа страна:

Около 14:30 часа на 16.04.2017 година И. А. Г. иска от свидетеля Х.А.Г. ***) да му даде ключа от мотопеда на баща му („Джийли В 8”) и да му отвори гаража, за да си направят селфи с по-малкия брат.

Знаейки, че синът й (жалбоподател и баща на децата) го няма в момента, свидетелят Г. отваря гаража, а И. изважда мотопеда и го избутва на улицата. С него е и по-малкият му брат.

Същия ден свидетелят Г.Д.Г. (актосъставител) и колегата му С.Б.Б. – служители на РУ на МВР - Първомай са на смяна и изпълняват задълженията си като автопатрул.

На улица „Лазар Маджаров” в град Първомай забелязват двете лица, изваждащи мотопеда. Изчакват ги да видят дали ще тикат, или ще карат моторното превозно средство, след около 5 минути лицата тръгват с него и до кръстовището с улица „Съединение” са спрени за проверка.

Установява се, че моторът е без регистрационна табела. Органите на реда изискват документи от водача, който заявява, че не притежава свидетелство за управление на МПС, а в момента няма документи за мотопеда.

Пътникът отива до къщи да уведоми баща си за случващото се, а полицаите разпореждат на водача да откара превозното средство до Районното управление за установяване на собственост, където веднага след случилото се бащата – жалбоподателят А.И.Г. – занася документ за собственост. Оказва се, че мотопедът е негов, а управляващият и пътникът са негови синове.

За предотстъпване на моторно превозно средство на неправоспособен водач на А.Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение, в който той собственоръчно вписва, че мотопедът е взет от сина му без негово знание.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Г.Д.Г. и Х.А.Г., които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна страна:

При така установените обстоятелства Наказателното постановление се явява необосновано и следва да се отмени.

Нито в Акт за установяване на административно нарушение № 0229 / 16.04.2017 година на РУ на МВР – Първомай (бланка серия Г № 744145), нито в издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 17-0325-000229 / 25.05.2017 година е посочено по коя от двете точки на чл. 102 от Закона за движение по пътищата е квалифицирано нарушението – неспазване на процесуалните правила по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Но дори от обстоятелствената част на двата документа да се счете, че се касае за т. 1 на чл. 102 от Закона за движение по пътищата, забраняваща на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач, атакуваното Наказателно постановление № 17-0325-000229 / 25.05.2017 година пак е незаконосъобразно и необосновано.

В акта на административнонаказващия орган като нарушител се сочи ДЖИЙЛИ В8, но субект на деянието може да бъде единствено лице, не вещ (в случая инкриминирания мотопед).

И в Акта, и в Наказателното постановление се сочи, че мотопедът е предоставен на неправоспособен водач, но предоставянето предполага активно действие от страна на собственика със съзнанието, че този, на когото дава превозното си средство, е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата – в случая на неправоспособния да управлява непълнолетен (индивидуализиран единствено в Акта за установяване на административно нарушение с три имена и ЕГН, но не и в Наказателното постановление – друго процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН).

От друга страна, вмененото в отговорност нарушение по чл. 102 от Закона за движение по пътищата е описано в Наказателното постановление: СОБСТВЕНИК, КОЙТО ДОПУСКА ИЛИ ПРЕДОСТАВЯ УПРАВЛЕНИЕТО НА МПС НА ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ ПРИТЕЖЯВА СЪОТВЕТНОТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ, но нормата на посочения законов текст не предвижда изпълнително деяние „допустителство”.

По разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи, защото личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно – субектът (в случая А.И.Г.) е отговорен или за виновно извършено лично административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи носи отговорност за допустителство заради действие или бездействие, водещо до представляващо административно нарушение поведение на трето лице.

Отчита се от Съда, че по текста на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата с глоба от 100 до 300 лева се наказва собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, т.е. допустителството е предвидено в санкционната разпоредба, но това не санира допуснатото нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, защото той се защитава срещу конкретните факти и обстоятелства, описани в Наказателно постановление № 17-0325-000229 / 25.05.2017 година, и по-точно срещу обвинението, че е предоставил мотопед „Джийли В 8” на И. А. Г., а не, че е допуснал ползването му.

Нещо повече – няма и как да се вмени в отговорност посоченото нарушение на собственика на мотопеда А. И.Г., тъй като от доказателсктвената съвкупност се установява, че не той, а майка му – свидетелят Х. А.а Г., предоставя на внука си мотопеда и му отключва вратата на гаража.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 17-0325-000229 / 25.05.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А.И.Г., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 102 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ