№ 58

град Първомай, 01.09.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи август две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 78 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 86 / 27.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на Х.О.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 99, ал. 1 от същия Закон.

Жалбоподателят Х.О.Д. моли наказателното постановление да бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Редовно призована за съдебно заседание, не се явява, за да упражни лично правото си на защита.

Въззиваемата страна, Районно управление на МВР – Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

В изпълнение на служебните си задължения свидетелят Г.И.И., младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” в РУ на МВР - Първомай, отговаря за село Караджалово, област Пловдив.

Знае, че от 2015 - 2016 година лицата З.М.Д., съпругата му Х.О.Д. и внукът им Ю.Н.И. живеят на улица 37 № 19 в селото, без да имат регистрация.

На 01.02.2017 година заедно със своя колега от жандармерията Р.С.В. извършва на улица 37 № 19 в село Караджалово проверка – изисква от трите лица документи за самоличност и установява регистрация на улица № 27 № 2 в същото село, която информация се потвърждава и от справка в масивите на МВР.

На място съставя на жалбоподателката Акт за установяване на административно нарушение № 86 / 01.02.2017 година и й връчва копие от него.

Въз основа на акта на 27.02.2017 година е издадено атакуваното наказателно постановление, а на същата дата регистрацията по настоящ адрес на Х.О.Д. ***.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение - достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без разглеждане на спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация: Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, а в текста на чл. 116, ал. 2 от същия Закон е предвидена санкция за физическо лице – глоба от 50 до 300 лева.

В процесното Наказателно постановление не се сочи начален момент на периода на нарушението, от който да се изчисли 30-дневния срок по чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Твърди се само, че на посочената дата 01.02.2017 година около 15:20 часа в село Караджалово, област Пловдив, при извършена полицейска проверка е установено, че лицето живее на улица 37, № 19 повече от една година, без в законоустановения срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

Касае се за деяние, извършено чрез бездействие, установено на 01.02.2017 година, но не е изяснен началният момент на това бездействие - кога точно лицето заживява на адреса, за да се установи изтичане на 30-дневния законов срок.

В разрез с правилата на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в Акта, и в Наказателното постановление е упомената само дата на извършената проверка, но не се сочи конкретна дата (време) на осъществяване на нарушението. Липсата на този задължителен реквизит ограничава възможността за организиране защитата на жалбоподателя, който нито е длъжен, нито следва да гадае кога извършва деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От друга страна, датата на нарушението е от съществено значение за проверка на сроковете за образуване на административнонаказателното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно чийто текст не следва да се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В Акта и в Наказателното постановление се твърди, че Х.О.Д. *** повече от една година – ако се приеме този период, едногодишният срок от извършване на нарушението следва да е изтекъл и не е трябвало да се съставя акт. Правоприлагането не може да почива на предположения, които да санират неупоменаването по ясен и недвусмислен начин на датата на извършване на нарушението като задължителен реквизит.

Неспазването на установените нормативни изисквания води като последица постановяване на акт в съществено нарушение на закона, поради което Наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 86 / 27.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на Х.О.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 99, ал. 1 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ