№ 53

град Първомай, 24.08.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 63 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 16-0325-001680 / 08.03.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на С.Й.П., ЕГН **********,***:

· на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от същия закон;

· на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от същия закон.

Жалбоподателят С.Й.П. моли Съдът по съображения, изложени в жалбата, да бъде отменено Наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалноправните и процесуални норми, а алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание моли Съдът да не бъде лишаван от право да управлява МПС.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР – Първомай към Областна дирекция на МВР – Пловдив, редовно призована чрез Началник-група, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Около обяд на 11.11.2016 година свидетелят И.М.Б. и колегата му П.Г.З – служители на РУ на МВР - Първомай – като автопатрул изпълняват задълженията си по охрана на обществения ред в град Първомай, и са спрели служебния автомобил на кръстовището на улица „Княз Борис Първи” с улица „Орфей”, когато забелязват как червен автомобил „Рено Рапид” с ДК № * не спира на пешеходна пътека, откъдето преминава бременна жена.

Полицаите тръгват с автомобила след реното и след около 50-100 метра го настигат на улица „Княз Борис Първи” и го спират с подаване на звуков и светлинен сигнал. По представените документи установяват самоличността на водача, пътуващ със съпругата си, и обясняват причината за спирането – извършено нарушение.

Тъй като патрулиращите полицаи нямат право да съставят актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, жалбоподателят е помолен да ги последва до Районното управление, но С.Й.П. не тръгва след тях, а в друга посока – тъй като горивото му свършва, минава през бензиностанция в град Първомай да зареди и след около 40 минути от срещата с органите на реда се явява в Управлението, където е извикан дежурен автоконтрольор, който по разказаното от колегите му му съставя Акт за установяване на административно нарушение № 1680 / 11.11.2016 година (бланка № 862927), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Точно е вменено в отговорност на С.Й.П. нарушението по чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, тъй като е безспорно установено от показанията на свидетеля И.М.Б., че на пешеходната пътека на улица „Княз Борис Първи” има пешеходец, когато С.Й.П. преминава с автомобила си, без да осигури необходимото предимдство – обстоятелство, неопровергаващо се от думите на свидетеля Цвета Асенова Пенева, съпруга на жалбоподателя, която заявява, че не е видяла пресичащ човек. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон: Наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Санкцията за това нарушение е фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да преценя размера й.

Не стои така въпросът с другото вменено в отговорност на жалбоподателя нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, за което е наложена санкция по чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия Закон, предвиждащ лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и налагане на глоба от 50 до 200 лева на водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

От свидетелските показания на И.М.Б. категорично се установява, че жалбоподателят спира на подаден звуков и светлинен сигнал, предоставя на контролните органи документите си за проверка и отива в РУ на МВР – Първомай, а обстоятелството, че се явява около 40 минути по-късно не е нито неизпълнение на даденото му разпореждане, нито осуетяване на извършване на проверка, която вече е осъществена при спирането.

Нарушението по чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е описано в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирано е по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, а наложеното наказание по чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата е в границите на предвиденото, съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН – касае се за нарушаване на предимство на пешеходец, определен от законодателя като уязвим участник в движението (чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата), към когото водачите на пътните превозни средства следва да бъдат внимателни и предпазливи (чл. 116 от Закона за движение по пътищата), и според настоящата инстанция не може да намери почва приложното поле на института за маловажен случай.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, б. А от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16-0325-001680 / 08.03.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, в частта, в която на С.Й.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от същия закон.

Отменя Наказателно постановление № 16-0325-001680 / 08.03.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, в частта, в която на С.Й.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ