№ 62

град Първомай, 21.09.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи август две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 62 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 15-0325-000948 / 08.02.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на С.Х.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата са наложени:

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от същия закон;

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от същия закон.

Жалбоподателят С.Х.И. моли Съдът по съображения, изложени в жалбата, да отмени атакуваното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай - редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 23.11.2015 година младши автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай Я.Г.Д. и негов колега са дневна смяна и работят по безопасността на движението и охрана на обществения ред на третокласен път № 667 от републиканската пътна мрежа на седми километър и 500 метра, където около 15:00 часа спират за проверка лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № *, управляван от жалбоподателя. Водачът не представя необходимо за автомобила техническо оборудване – обезопасителен триъгълник, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, за което на място му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 948 / 23.11.2015 (бланка № 228882), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани с обезопасителен триъгълник (т. 1), аптечка (т. 2), пожарогасител (т. 3) и светлоотразителна жилетка (т. 4), и е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Х.И. по т. 1, 3 и 5, тъй като безспорно е установено по делото, че по време на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил не е снабден с обезопасителен триъгълник, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

За всяко от посочените нарушения текстът на чл. 185 предвижда наказание глоба до 20 лева и в рамките на своята компетентност административнонаказващият орган съобразява изискванията по чл. 27 от ЗАНН и налага глоба в размер на 10 лева за всяко извършено нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и са неоснователни възраженията в тази насока – че не се касае за самостоятелни нарушения, както и че са нарушени процесуалните правила - нарушенията са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя и за погасено по давност наказание.

Давността без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН давността е уредена разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Първата норма сочи хипотези, при които административнонаказателно производство въобще не се образува или образуваното се прекратява - когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ - тези случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността, обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В тази норма липса разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща абсолютната давност.

Нормата на чл. 82 от ЗАНН урежда давността за изпълнение на наложеното наказание. Тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (тоест от влизане в сила на наказателното постановление) и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. Абсолютната давност, уредена в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, касае случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден на датата на извършване на нарушението и откриване на нарушителя – 23.11.2015 година, поради което сроковете по чл. 31, ал. 1 от ЗАНН са спазени. Наказателното постановление е издадено от наказващия орган на 08.02.2016 година, т.е. в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, при която актът на административнонаказващия орган е влязъл в сила.

В ЗАНН липсва текст, уреждащ абсолютната давност, аналогичен на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, но последната е приложима по силата на изричното препращане на 11 от ЗАНН (Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 година на ВКС по тълкувателно дело № 1 / 2014 година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС).

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80 от НК. Предвид процесните наказания - глоба, е приложима нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 3 от НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5, който започва да тече от довършване на деянието. В конкретния случай нарушението е довършено на датата на извършването му – 23.11.2015 година - и абсолютната давност от четири години и шест месеца не е изтекла към момента.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 15-0325-000948 / 08.02.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на С.Х.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата са наложени:

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от същия закон;

· глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ