№ 33

град Първомай, 08.06.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 34 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1 / 14.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 от същия Закон.

Жалбоподателят Е.И.П. чрез процесуалния си представител адвокат Д. П.А. *** моли за решение по съображения, изложени в жалбата, която поддържа в съдебно заседание на въззивната инстанция. В заседанието по същество жалбоподателят не се явява, за да упражни лично правото си на защита.

Въззиваемата страна, Началникът на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно утвърден от Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив план за специализирана полицейска операция, на 04.02.2017 година (събота) служителите на реда Т.Б. (актосъставител), К.К., Д.В. и Х.К. са на смяна и извършват проверки по питейни и увеселителни заведения и обществени места в град Първомай по спазване на разпоредите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4, чл. 5б, ал. 3 и чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето.

В изпълнение на служебните си задължения около 23:30 часа пред пицария „Грация” на площад „Централен” чрез изискване на лична карта установяват седем непълнолетни лица, непридружени от родител или пълнолетно дееспособно лице, определено от родител за техен придружител.

Едно от децата е Г. Е. П., ЕГН **********, чиито родители са разведени и съгласно влязло в сила на 19.10.2004 година Решение № 15 / 21.09.2004 година по брачно дело № 19 / 2004 година на Районен съд – Първомай, упражняването на родителски права е предоставено на майката – свидетеля Т.А.Н., а право на режим на лични отношения с детето бащата има всеки първи и трети неделен ден от месеца от 08:00 часа до 18:00 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.

Полицейските служители отвеждат непълнолетните в Районното управление и се обаждат на родителите им, между които Е.И.П., баща на Г. Е. П., който се явява, дава обяснения и на място му е съставен акт за установяване на Административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето: Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Правилно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл. 45, ал. 3 от същия Закон: Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Въпреки горното, Наказателно постановление № 1 / 14.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, година следва да се отмени като незаконосъобразно.

В административнонаказателното производство при обжалване на наказателно постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а в конкретния случай не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

В случая свидетеля Т.А.Н., на която с влязло в сила на 19.10.2004 година Решение № 15 / 21.09.2004 година по брачно дело № 19 / 2004 година на Районен съд – Първомай е предоставено упражняването на родителски права върху Г. Е. П., категорично заявява, че по повод на завършването на първи срок синът й излиза от къщи и отива на дискотека с други 9 деца от махалата и този ден Г. е трябвало да се прибере при нея, тъй като са нямали уговорка с бившия й съпруг детето да ходи при него.

След като безспорно се установява, че Е.И.П., ЕГН **********, на инкриминираната дата (събота) не е лицето, което следва да упражнява родителски контрол върху непълнолетния Г. Е. П., няма как да му се вмени в отговорност посоченото нарушение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 1 / 14.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ