РЕШЕНИЕ

№ 55

град Първомай, 24.08.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 25 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвани са три Наказателни постановления на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с които на „Валистил 86” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** (в качеството на работодател), представлявано от Т.П.П. – управител, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

§ с Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1600 (хиляда и шестстотин) лева;

§ с Наказателно постановление № 16-001255 / 27.01.2017 година за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1600 (хиляда и шестстотин) лева;

§ с Наказателно постановление № 16-001256 / 27.01.2017 година за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на основание същият текст от Кодекса – чл. 415, ал. 1, е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят „Валистил 86” ЕООД, село Градина, чрез процесуалния си представител адвокат С.К.С. ***, моли да се отменят наказателните постановления по съображения, изложени в жалбите и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си представителя си юрисконсулт В.И.Б. моли Съдът да остави жалбите без уважение и да потвърди трите наказателни постановления като правилни и законосъобразни.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалването е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустимо. При разглеждане на делото по същество срещу Наказателно постановление № 16-001255 / 27.01.2017 година и Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година жалбите са неоснователни, а срещу Наказателно постановление № 16-001256 / 27.01.2017 година жалбата е основателна.

По подаден на 16.09.2016 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив сигнал на „горещ телефон” за нарушения на правата на работещите във „Валистил 86” ЕООД, село Градина, преди обяд на 20.09.2016 година служители на Дирекцията – старши инспектор К.И.Т. (актосъставител) и колегата му главен инспектор Н.И.Б., посещават обекта, в който търговецът извършва дейността си – шивашки цех на адреса по седалище и управление на дружеството жалбоподател.

На жените пред функциониращите шевни и гладачни машини проверяващите раздават за попълване справки по чл. 402 от КТ, в които да опишат работното си време, възнаграждението, почивки по време на работа, почивни дни и други данни.

В справките си свидетелите К.Б.Т. и Н.Х.М. пишат, че работят като шивачки при търговеца и не са подписвали договор (трудов или граждански), като първата свидетелка сочи, че работи от „днес” с работно време „9 часа до 5.30” и с последно изплатено трудово възнаграждение за месеца „какво искарам”, а втората – че работи от „20.09.16 г.” с работно време „2 - 3 дена в месеца 10 ч. - 12 ч.” и уговорено трудово възнаграждение „норма”.

При проверката е констатирано и друго нарушение на трудовото законодателство – неизпълнение на дадено от Инспекцията по труда с Протокол № ПР1608521 / 01.03.2016 година със срок на изпълнение до 10.03.2016 година предписание на работодателя „Валистил 86” ЕООД във връзка с изискванията на чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда за разпределението и продължителността на работното време по дни, по седмици и по часове на работниците на непълен работен ден.

На 04.10.2016 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив Т.П.П. собственоръчно изготвя справка, съгласно която К.Т. помага без договор – чисти конци и „пуска кафе от машината”, Н.М. е назначена „на 2 часа” и при нужда помага на оверлог машината, а работниците, осигурени на четиричасов работен ден, работят с плаващо работно време в удобни за тях часове според това „колко време им трябва за болните им деца или по други причини”.

Впоследствие при проверка в базата данни на Национална агенция за приходите е установено, че дружеството жалбоподател има сключен Трудов договор № 042 / 19.09.2016 година с Н.Х.М., за който Уведомление вх. / изх. № 6388163133099 по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда е подадено на 20.09.2016 година в 15:07:11 часа, а с К.Б.Т. трудов договор е сключен на 10.10.2016 година (прекратен на 01.04.2017 година).

За извършената на „Валистил 86” ЕООД проверка на място в село Градина на 20.09.2016 година и по документи на 04.10.2016 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив от инспекторите е съставен Протокол № ПР163650 / 18.10.2016 година, с който отново са дадени предписания по спазване на трудовото законодателство, като на същата дата в присъствието на Т.П.П. за установените нарушения са съставени и връчени на управителя Актове № 16-001254 / 18.10.2016 година, № 16-001255 / 18.10.2016 година и № 16-001256 / 18.10.2016 година, въз основа на които са издадени атакуваните Наказателни постановления.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпита в съдебно заседание на въззивната инстанция на свидетеля К.И.Т., частично от показанията на К.Б.Т. и Н.Х.М. и от приобщените по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и административнонаказателни преписки.

Съдът не кредитира показанията на К.Т. в частта, в която отрича на инкриминираната дата да е престирала работна сила за „Валистил 86” ЕООД, село Градина, и да е попълвала справката по чл. 402 от КТ под натиск от проверяващите – думите й са вътрешнопротиворечиви и изказани от лоялност към работодателя й, за да се прикрие възникнало вече трудово правоотношение, характеризиращо се, видно от собственоръчно написаното в справката от самата жена, с определени конкретни трудови функции, място и характер на работата, но без в този период работодателят да е уредил отношенията си с работника, съгласно Кодекса на труда.

Не се възприемат от настоящата инстанция и думите на Н.М. в частта за датата на подписване на трудовия договор между нея и работодателя й „Валистил 86” ЕООД. Свидетелят признава, че към момента на проверката полага труд в шивашкия цех в село Градина, но заявеното, че тогава все още няма подписан договор, за Съда е опит работодателят да избегне следващата се за неправомерно поведение административнонаказателна отговорност, доколкото за съобразяване със забраната по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда за недопускане до работа преди предоставяне на документите по ал. 1 на текста изисква съществуването на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, сключен в дължимата форма за действителност по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, и заверено от съответната Териториална дирекция на НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса, защото в противен случай не би настъпил юридическият факт, пораждащ задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда, чието неизпълнение е предпоставка на забраната по ал. 2 на посочения законов текст - към момента, в който се твърди, че работникът е заварен да полага труд, задължението би било обективно неизпълнимо при липса на сключен трудов договор. Но от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на 20.09.2016 година към момента на проверката между „Валистил 86” ЕООД и Н.М. има сключен Трудов договор № 042 / 19.09.2016 година, само че без още за него да е подадено до Териториалната дирекция на НАП уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и без да е връчено на лицето преди допускане до работа.

С оглед на горното, правилно констатираните на 20.09.2016 година нарушения спрямо на К.Б.Т. и Н.Х.М. от страна на „Валистил 86” ЕООД, село Градина (притежаващо качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда) са квалифицирани от административнонаказващия орган по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно чиито текстове трудовият договор се сключва преди постъпването на работа и работодателят няма право да допуска до работа лицето, преди да му предостави екземпляр от сключения и подписан от двете страни трудов договор и заверено от териториалната дирекция на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса.

Точно и в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН за всяко от посочените нарушения е определено и следващото се административно наказание по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, който визира, че работодател, нарушил разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.

Но наложените наказания според настоящата инстанция не са съобразени с императива на чл. 27 от ЗАНН – при определяне да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят налагането на съответно наказание.

В случая липсват доказателства на „Валистил 86” ЕООД, село Градина, да е ангажирана отговорност и за други такива нарушения, а доколкото при проверките на дружеството жалбоподател изобщо са констатирани други нарушения на трудовото законодателство (обективирани в Протокол № ПР1608521 / 01.03.2016 година и Протокол № ПР163650 / 18.10.2016 година), то за тях следват и други санкции. Нещо повече – след проверката на 20.09.2016 година за сключения с Н.М. трудов договор още същият ден е подадено до Териториалната дирекция на НАП уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, а с К.Т. впоследствие е сключен трудов договор, макар и по-късно прекратен, за което настоящият състав намира, че наложените с Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година и с Наказателно постановление № 16-001255 / 27.01.2017 година наказания следва да се определят в минимума на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

И Акт № 16-001254 / 18.10.2016 година, и Акт № 16-001255 / 18.10.2016 година, и издадените въз основа на тях Наказателни постановления са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна, и са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. А фактът, че в обстоятелствената част на Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година вместо ЕГН на Н.М. е посочен ЕИК на „Валистил 86” ЕООД не е нарушение от рода на съществените да не разбира Т.П. за какво е санкцонирано дружеството му и да не може да организира адекватна защита за това – съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, а конкретният случай не е такъв.

Не стоят така нещата с Акт установяване на административно нарушение № 16-001256 / 18.10.2016 година и издаденото въз основа него Наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда визира: Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв., като текстът съдържа както императивното за субекта правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението санкция.

В обстоятелствената част на Наказателно постановление № 16-001256 конкретно се сочи, че работодателят „Валистил 86” ЕООД не изпълнява предписание по Протокол № ПР1608521 / 01.03.2016 година, дадено под т. 11 със срок на изпълнение до 10.03.2016 година (очевидно е, че посочената в Протокола „2015 година” вместо „2016 година” е техническа грешка) – „да уговори с работниците и служителите, сключили трудов договор за непълно работно време, разпределение на същото, съгласно изискванията на чл. 138, т. 1 от Кодекса на труда”.

По горепосоченото са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за несъставомерност на деянието, поради дадено по принцип предписание за хипотетични бъдещи, евентуални или предполагаеми нарушения на трудовото законодателство, защото в конкретния случай предписанието е за установени вече сключени към 01.03.2016 година трудови договори във „Валистил 86” ЕООД и неуговаряне на работата за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) по тези договори, съгласно даденото предписание.

Въпреки горното, Наказателно постановление № 16-001256 / 27.01.2017 година се явява незаконосъбразно и следва да се отмени, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – да са описани нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават.

Дори да се счете, че датата на нарушението е 10.03.2016 година (краен срок на предписание под т. 11 от Протокол № ПР1608521 / 01.03.2016 година, тъй като нито в Акт № 16-001256 / 18.10.2016 година, нито в Наказателно постановление № 16-001256 / 27.01.2017 година тази дата не е конкретно посочена, а се извлича от очертаната фактология), и в трите упоменати документа липсва посочване на трудовите договори и лицата, с които са сключени и с които работодателят следва да уговори непълното работно време, т.е. липсва описание на конкретни обстоятелства по вмененото в отговорност нарушение – съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а и до възможност на решаващия съд да упражни съответния контрол по същество на атакувания акт на административнонаказващия орган. Нещо повече – при установено на 01.03.2016 година нарушение с известен извършител с дата на нарушението 10.03.2016 година според наказващия орган, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя (приложим в случая срок, съгласно Тълкувателно решение № 48 / 28.12.1981 година по н. д. № 48 / 1981 година на ОСНК) е изтекъл много преди 18.10.2016 година – датата на съставяне на Акт установяване на административно нарушение № 16-001256 - и не би следвало образуване на административнонаказателно производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Валистил 86” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** (в качеството на работодател), представлявано от Т.П.П. – управител, за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1600 (хиляда и шестстотин) лева, като намаля размера на имуществената санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Потвърждава в останалата част Наказателно постановление № 16-001254 / 27.01.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Изменя Наказателно постановление № 16-001255 / 27.01.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Валистил 86” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** (в качеството на работодател), представлявано от Т.П.П. – управител, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1600 (хиляда и шестстотин) лева, като намаля размера на имуществената санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Потвърждава в останалата част Наказателно постановление № 16-001255 / 27.01.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Отменя Наказателно постановление № 16-001256 / 27.01.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Валистил 86” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** (в качеството на работодател), представлявано от Т.П.П. – управител, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на основание същият текст от Кодекса – чл. 415, ал. 1, е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ