№ 26

град Първомай, 22.05.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 13 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 501 / 15.09.2016 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Й.К.Й., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи и на основание чл. 80, т. 5 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Жалбоподателят Й.К.Й. моли Съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ „Полиция” – Първомай – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е и основателна.

От фактическа страна:

На 20.06.2016 година свидетелят Г.С.П. (актосъставител) и колегата му Ж.Б.М. – служители на РУ на МВР - Първомай са дневна смяна (от 08:00 часа до 20:00 часа) и изпълняват задълженията си като автопатрул. След обяд получават сигнал за лице на пътното платно в близост до автосалон „Несикарс” на главния път І-8 (Цариградско шосе) на влизане в град Първомай в посока от град Пловдив, след табелата.

При пристигане на място виждат лице да върви в дясната лента по посока квартал Дебър, което се представя като Й.К.Й.. Свидетелят иска документ за самоличност, но човекът казва, че не носи у себе си лична карта. Отведен е в Районното управление на град Първомай, за да бъде извършена справка по три имена.

От дежурната част Г.С.П. получава исканата информация – разпечатка от „Български документи за самоличност”: три имена, ЕГН и адрес, но без снимка на лицето - и съставя на името на Й.К.Й. Акт за установяване на административно нарушение, който установеният като нарушител подписва без възражения и получава екземпляр от него. Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

В показанията си в съдебно заседание актосъставителят твърди, че не познава жалбоподателя в залата, който няма нищо общо със спряното по време на проверката лице, и че при съставянето на акта е допусната техническа грешка в единния граждански номер на нарушителя, което Г.С.П. разбира преди гледане на делото от депозирана в Полицията жалба за съставяне на документ с невярно съдържание.

По делото са представени и приети писмени доказателства – копия от Лична карта № *на Й.К.Й., Служебна бележка изх. № 2 / 25.01.2017 година, издадена от Управителя на „Солинген – Ц.Г. и син” ЕООД, Командировъчни заповеди № 7 / 31.05.2016 година, № 4 / 26.04.2016 година и № 21 / 30.06.2016 година, издадени от „Солинген – Ц.Г. и син” ЕООД, Споразумение от 03.05.2016 година между „Солинген – Ц.Г. и син” ЕООД и Й.К.Й., работни графици за месеците май, юни и юли 2016 година в „Солинген – Ц.Г. и син” ЕООД, Жалба от 25.01.2017 година от Й.К.Й. до Районна прокуратура – Първомай, - от които се установява, че на инкриминираната дата жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения от 10:00 до 22:00 часа като продавач-консултант в Мол „Парадайз” в град София.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Г.С.П., които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна страна:

При така установените обстоятелства Наказателното постановление се явява необосновано и следва да се отмени.

В административнонаказателното производство при обжалване на наказателно постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а в конкретния случай не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

С Наказателно постановление № 501 / 15.09.2016 година на Й.К.Й. е вменено в отговорност нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи, чийто текст визира: Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, като правилно е определена следващата се санкция по нормата чл. 80, т. 5 от същия Закон, съгласно която с глоба от 50 до 300 лева се наказва лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

След като безспорно се установява, че Й.К.Й., ЕГН **********, Лична карта № *, издадена на 05.05.2010 година от МВР - Перник, не е провереното на инкриминираната дата от органите на реда лице, няма как да му се вмени в отговорност посоченото нарушение.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 501 / 15.09.2016 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Й.К.Й., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи и на основание чл. 80, т. 5 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ