Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. Първомай, 05.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията АНД № 331 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба вх. № 9870/25.02.2016 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), постъпила от К.И.К., ЕГН: **********,***, чрез процесуалния му представител адв. В.Г.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Наказателно постановление № 16-40/05.09.2014 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол” при Териториално звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000, 00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 88 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).

Първоначално образуваното по така подадената жалба производство по АНД № 60/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, е приключило с Решение № 47/11.07.2016 г., което е отменено с Решение № 2331/07.12.2016 г. по КНАХД № 2231/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІХ състав, разпореждащо връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят обосновава искането си за отмяна на оспореното наказателно постановление с доводи за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Релевира, че не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и чрез процесуалния си представител адв. В.Г.С. поддържа жалбата, а въззиваемата страна се представлява от Х.А.К. – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България”, който оспорва жалбата като недопустима по съображенията, изложени във Възражение изх. № 1100-4029/20.02.2017 г. и вх. № 1396/21.02.2017 г., и алтернативно като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.Я.С. и Р.С.Н., които следва да се кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика, последователност, логичност, вътрешна безпротиворечивост и правдоподобност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и с останалите писмени доказателствени източници, позволяват да се установи, че на 15.08.2014 г. с цел извършване на проверка на постъпил сигнал за незаконен риболов с електически уред свид. С. в качеството си на „Горски стражар” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Първомай”, придружен от свид. Н. и С.В. – „Младши полицейски инспектори“ при Районно управление на МВР – Първомай, се отправил със служебен автомобил към местността „Устието” на р. Марица, находяща се в района на кв. „Любеново” на гр. Първомай, обл. Пловдив. Придвижвайки се по пътното платно успоредно и в непосредствена близост до коритото на реката в споменатата местност, униформените служители застигнали и спрели бавно движещ се лек автомобил марка и модел „Нисан Навара” с рег. № ***, като междувременно забелязали двама мъже в лодка, намираща се в реката на разстояние 10-15 м. от брега, единият от които боравил с греблата, а другият в лицето на жалбоподателя потапял във водата кеп, мрежата на който била овързана с кабели, свързани към електрически уред с формата на кутия с размери приблизително 40х40 см. и с черен цвят, предназначен за електроулов на риба.

Длъжностните лица разпоредили на жалбоподателя и придружителя му да преустановят дейността си и да излязат за проверка, но виждайки униформените, първият побързал да изхвърли в реката кепа, уреда за електроулов, свързания към него посредством кабели акумулатор, както и чувал с риба, а вторият започнал да гребе, отдалечавайки плавателното средство по посока на течението и пренебрегвайки отправените от служителите неколкократни нареждания в гореуказания смисъл.

Не след дълго, докато същите беседвали с водача на спрения автомобил, в чието багажно отделение открили две големи риби – шаран и сом, овързан с кабели кеп и акумулатор, към тях се приближил жалбоподателят, който им съобщил името си, споделил, че е брат на последния, и обяснил, че сподвижникът му е останал при лодката и поради липса на мобилен телефон не е в състояние да се свърже с него и да го повика.

Впоследствие проверяващите съпроводили братята, които не носили лични документи, до сградата на Районно управление на МВР – Първомай, където установили самоличността им и където по-късно на същия ден в присъствието на свид. С. и свид. Н., В.И.Ц. в служебното си качество на „Главен специалист РК” в Отдел „Рибарство и контрол” – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, назначен на посочената длъжност по силата на Допълнително споразумение № 130/11.11.2013 г. към Трудов договор № 266/27.12.2006 г., считано от 11.11.2013 г., и овластен с правомощия по актосъставяне със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН и чл. 91, ал. 1 и ал. 4 от ЗРА и отменяща Заповед № РД 09-1300/09.11.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, съставил и връчил на жалбоподателя Акт № А 0011404/15.08.2014 г. за установяване на административно нарушение по чл. 88 от ЗРА с оглед на това, че на 15.08.2014 г. на р. Марица в района на кв. „Любеново” на гр. Първомай е възпрепятствал проверката на служителите на Районно управление „Полиция“ – Първомай и Държавно горско стопанство – Първомай, като е изхърлил във водата един чувал с риба и машинка за извършване на електроулов.

Възприемайки изцяло изложената в горецитирания акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието и съобразявайки тежестта му, подбудите за извършването му, смекчаващите и отчегчаващите вината обстоятелства и имотното състояние на дееца, Е.Ш.Г., назначен на длъжността Началник отдел „Рибарство и контрол” при Териториално звено – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА със Заповед № ЧР 352/03.12.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, считано от 04.12.2013 г., и оправомощен да санкционира нарушения по ЗРА съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, издал Наказателно постановление № 16-40/05.09.2014 г., връчено на жалбоподателя на 03.07.2015 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, с което на основание чл. 91, ал. 4 и чл. 88 от ЗРА му наложил административно наказание „глоба” в размер на 2 000, 00 лева.

В цитираното наказателно постановление било отразено, че компетентността на административнонаказващия орган произтича от Заповед № РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, която е отменена със Заповед № РД 09-1300/09.11.2012 г. на Министъра на земеделието и храните.

Със Съпроводително писмо вх. № 438000-4942/17.06.2015 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол“ – Южна България – Пловдив връчването на наказателното постановление на нарушителя било възложено на органите на МВР, като в Докладна записка, изготвена на 03.07.2015 г. от С.Н.Н. – ст. полицай при група „ООР“ на Сектор „ОП“ при РУ на МВР – Димитровград, се навежда, че при предприетото за целта на 03.07.2015 г. посещение на адрес: ***, адресатът не е намерен и по информация на съседи не пребивава в жилището от около три години, както и че липсват събрани сведения за актуалното му местоживеене.

Видно от приложената по делото Справка по вх. № 140/15.04.2016 г. от Национална база данни „Население“ жалбоподателят е с регистриран постоянен адрес ***, а считано от 02.11.2010 г., настоящият му адрес, заявен с Адресна карта за настоящ адрес вх. № 0021/02.11.2010 г., е ***.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран съобразно същата разпоредба субект срещу подлежащ на съдебен контрол акт пред надлежния според чл. 59, ал. 1 от ЗАНН съд. Съдът приема оспорването за своевременно заявено, тъй като констатира, че предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са удовлетворени в кумулативна пълнота. Разпоредбата гласи, че когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му такъв е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Така регламентираната правна фикция представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което предполага ограничително тълкуване. За да се реализира фактическият й състав, е необходимо не само деецът да не е намерен на посочения от него адрес, но и новият му адрес да е останал неизвестен за наказващия орган (в този смисъл Решение № 9464/25.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4442/2013 г. и Решение № 7511/03.06.2014 г. на ВАС по адм. дело № 12406/2013 г.). Приобщените доказателствени материали обаче сочат, че за връчването на процесното наказателно постановление адресатът е търсен от ангажираните за целта полицейски органи единствено на указания в Акт № А 0011404/15.08.2014 г. за установяване на административно нарушение негов адрес в ***, съвпадащ с постоянния му такъв, без да са положени усилия за издирване на актуалното му местопребиваване чрез посещение на известния му от 02.11.2010 г. негов настоящ адрес.

Разгледана по същество, жалбата се преценя за частично основателна.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим съобразно изричното препращане на чл. 91, ал. 6 от ЗРА е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

Административнонаказателното производство е образувано въз основа на Акт № А 0011404/15.08.2014 г. за установяване на административно нарушение, съставен от компетентно по смисъла на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН длъжностно лице, определено в съответствие с чл. 91, ал. 1 от ЗРА (в редакцията, обн., ДВ от бр. 80 от 2009 г.) със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 34, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 42, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 т ЗАНН, като вмененото на жалбоподателя противоправно деяние е прецизно индивидуализирано по време, мястото и начина на извършване.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на гореобсъдения акт при съблюдаване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от орган в кръга на неговите правомощия, делегирани му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 91, ал. 4 от ЗРА (в редакцията обн., ДВ от бр. 80 от 2009 г.) със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН

В контекста на горното и в противовес на застъпената от процесуалния представител на жалбоподателя теза следва да се отбележи, че към датата на съставяне на наказателното постановление авторът му е разполагал с надлежно учредена въз основа на цитираната министерска заповед административнонаказателна компетентност, обективното наличие на която не се засяга от факта на изричното назоваване в постановлението на друг оправомощаващ документ, какъвто се явява отменената Заповед № РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните.

В разглеждания случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, правно квалифицирано по чл. 88 от ЗРА, според който лицето, препятстващо проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева.

Цитираната санкционна норма задължава правните субекти да се въздържат от поведение, което би осуетило или затруднило контролната дейност по спазване на ЗРА, регламентиращ обществените отношения, касаещи собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми, с цел да се осигури устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми, развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите, прилагане на правилата за отговорен риболов и повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.

Доколкото е свързано с улов на риба в рибностопански обект, какъвто съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА се явява и р. Марица, санкционираното деяние попада в обхвата на нормативната уредба на ЗРА. Чл. 5, ал. 1, чл. 7 и чл. 54, ал. 1, изр. І-во от ЗРА поверяват контрола върху ползването и опазването на рибните ресурси както на ИАРА, така и на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури – по отношение на водните обекти, ползвани за любителски риболов в района на тяхната дейност, при условията и по реда на ЗРА и на Закона за горите (ЗГ). Чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ възлага функции по опазването на горските територии, обхващащо съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗГ действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона, на служители, назначени от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, които според чл. 164, ал. 1, т. 2 и чл. 173, ал. 1 от ЗГ са териториални поделения на държавните предприятия, създавани на основание чл. 163, ал. 1 от ЗГ за управление на непредоставени на ведомства или юридически лица горски площи – държавна собственост. Чл. 44а от Правилника за прилагане на ЗГ допуска служителите по горите, към която категория чл. 43, ал. 2 от същия нормативен акт отнася и „горските стражари”, да осъществяват своите правомощия върху територията на цялата страна и извън установеното работно време с цел предотвратяване или пресичане на нарушения, свързани с опазването на горите, дивеча и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов. Съобразно чл. 43, ал. 1 от Инструкция № 17 от 10.08.1999 г. за контролната служба в горите и горската стража горските стражари упражняват контрол при сечта и движението на дървените материали, пашата, страничните ползвания от горите, строителството в горския фонд, опазването на горите от пожари, охраната на горите и защитените територии в тях, дивеча и рибата в поверените им охранителни участъци, като за целта чл. 44, т. 1 и т. 2 от същата инструкция ги овластява с права да проверяват превозните средства, които превозват дървени материали, дивеч, риба и други горски продукти, и документите за тях и да извършват проверки за установяване законния произход на дървените материали, страничните горски продукти, дивеча и рибата, намиращи се в производствени помещения, стопански сгради, дворове и складове.

Анализът на конкретната доказателствена съвкупност обосновава категоричен и безсъмнен извод, че с действията си по изхвърляне на съоръжението за електроулов и уловената риба в реката жалбоподателят е затруднил проверката, предприета от контролен орган в лицето на свид. С., изпълняващ длъжността „Горски стражар” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Първомай” към „Югозападно държавно предприятие” – Благоевград, с което е консумирал състава на вмененото му нарушение.

В съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наложената му санкция е определена в предвидените от чл. 88 от ЗРА параметри, но в отклонение от предписанията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при индивидуализацията му не е отчетена като смекчаващо отговорността му обстоятелство липсата на данни за други негови провинения от процесния вид, което, от своя страна, мотивира съда да измени оспореното наказателно постановление, като редуцира размера на наказанието „глоба” до средната величина от 1 500, 00 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, изр. І-во от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-40/05.09.2014 г., издадено от Началника на Отдел „Рибарство и контрол” при Териториално звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Пловдив, с което на К.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000, 00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 88 от Закона за рибарството и аквакултурите, като НАМАЛЯ наказанието на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяването на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ