43

 

град Първомай, 30.06.2017 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 301 по описа на Съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 237 / 28.10.2016 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 / 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят С.В.С. чрез процесуалния си представител адвокат Н.Ш.Б. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по подробно изтъкнатите в Жалбата доводи и съображения.

Въззиваемата страна – Директорът на Регионална дирекция по горите - Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но с писмото, с което са представени Жалбата и административнонаказателната преписка, изразява становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е неоснователна.

 

От фактическа страна:

За целите на дейността си по дърводобив, дървопреработване и износ на дървесина в чужбина „Анго – 89” ЕООД - ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село ***, с управител и едноличен собственик на капитала С.Р.И. - има сключен Трудов договор № 013 / 08.12.2014 година със С.В.С. с код по НКПД 31433003 Специалист, лесовъд и на основание чл. 241 и чл. 242, ал. 1, т. 1 от Закона за горите търговецът е вписан в Публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите, като на дружеството е издадено Удостоверение № 6132 / 28.03.2014 година за дейности по стопанисване на горски територии и добив на дървесина, а на жалбоподателя – Удостоверение № 10333 / 24.02.2014 година.

На 15.01.2016 година между Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай (възложител) и „Анго – 89” ЕООД, село Искра (изпълнител) е сключен Договор № 15 за възлагане добива на дървесина за добив от изпълнителя на маркирана дървесина в обект № 1609, отдел 113, подотдел „е” в териториалния обхват на дейността на възложителя по утвърден от него технологичен план в съответствие с изисквания на Закона за горите, Наредба за сèчите в горите и други нормативни актове за работа в горите.

По силата на чл. 3, ал. 2 от Договора и в съответствие с чл. 108, ал. 1 от Закона за горите от Зам.-директора на Държавно горско стопанство – Първомай (оправомощен със Заповед № 85 / 11.04.2011 година на Директора на стопанството) на С.В.С. като представител на „Анго – 89” ЕООД в качеството на лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, е издадено Позволително за сеч № 0284971 / 15.01.2016 година за отдел 113, подотдел „е” - землище на село Искра, община Първомай, област Пловдив, площно сечище от 28,100 хектара - със срок за провеждане на сечта от 18.01.2016 година до 30.06.2016 година и срок за извозване на материалите от 18.01.2016 година до 10.07.2016 година, като на 29.09.2016 година срокът за сеч по Позволителното е удължен до 15.11.2016 година, а срокът за ѝзвоз - до 30.11.2016 година.

За контрол на работниците, извършващи сечта и експедицията по Позволителното от 15.01.2016 година Б.А.М. - горски стражар в Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай (актосъставител) всяка седмица посещава отдел 113, подотдел „е” в землището на село Искра, но никога не успява да види там жалбоподателя.

Около 10:30 часа на 21.10.2016 година свидетелят Б.А.М. с колегата си Р.Я.С. (също горски стражар) и прекия си ръководител Я.П.Г. (старши лесничей) отново извършва проверка на отдела, държавна горска територия на Държавно горско стопанство – Първомай. Констатират, че в момента не се извършва дейност и са отсечени 14 броя дървета, отговарящи на 3 м3 дърва за огрев по сортиментна ведомост – 9 броя зимен дъб и 5 броя габър, с дебелина на пъновете на дъба - 1 бр. от 18 см, 3 бр. от 20 см, 2 бр. от 22 см, 1 бр. от 24 см, 1 бр. от 26 см и 1 бр. от 28 см; и с дебелина на пъновете на габъра - 1 бр. от 18 см, 1 бр. от 20 см, 1 бр. от 24 см и 2 бр. от 30 см, но никое от дърветата не е маркирано с контролна горска марка.

За установеното е съставен Констативен протокол от 21.10.2016 година (бланка серия ЮЦДП № 0126), а по документална проверка в Държавното горско стопанство е констатирано и че по Позволително № 0284971 / 15.01.2016 година контролът по спазване на нормативните изисквания във връзка със сечта е възложен на С.В.С..

На 24.10.2016 година в сградата на Стопанството в град Първомай в присъствието на свидетелите, установили нарушението, и на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 006879), който С.В.С. отказва да подпише с мотив, че по този начин може да отпадне, като не казва нищо за самото нарушение.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 / 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, чиито текстове визират: Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията (чл. 257, ал. 1, т. 3), Лицето по ал. 2 (лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището (чл. 108, ал. 3) и Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч (чл. 12б, ал. 1, т. 5).

Нарушен е императивът на чл. 204 от Закона за горите във връзка с чл. 49 от Наредба № 8 / 05.08.2011 година за сèчите в горите (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 година) определените за сеч дървета предварително да са маркирани със съответната горска марка, а от фактите по делото безспорно се установява, че е задължение на С.В.С. в качеството му на лицензиран лесовъд по трудов договор с „Анго – 89” ЕООД да предриема необходимите мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при добива на дървесина от търговското дружество в отдел 113, подотдел „е” в землището на село Искра, община Първомай, област Пловдив (държавна горска територия) по силата на Договор № 15 / 15.01.2016 година за възлагане добива на дървесина, за което е издадено Позволително за сеч № 0284971 / 15.01.2016 година.

Правилно е квалифицирано деянието от наказващия орган и точно е посочена административнонаказателната разпоредба - чл. 257, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, съдържаща както задължителното правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция.

В Акта и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление са изложени всички съставомерни признаци от състава на посоченото нарушение по начин, по който същите ясно да бъдат възприети от нарушителя с оглед на възможността за адекватна защита на своите права, както и за упражняване на съдебния контрол, като нарушението е конкретизирано по време, място и извършител - и АУАН от 24.10.2016 година (бланка № 006879), и НП № 237 / 28.10.2016 година са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

С оглед на горното са изцяло несъстоятелни изложенията в Жалбата в насока за допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на С.В.С., и за липса на интелектуален момент (вина) у лицето при извършване на нарушението, щом като не е установен авторът на незаконната сеч - друго нарушение по Закона за корите, за което не е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наложената санкцията е в предвидения законов минимум, с което са спазени изискванията на чл. 27 от ЗАНН, въпреки че при ежеседмичните си проверки на сечището в отдел 113, подотдел „е” в землището на село Искра горският стражар Б.А.М. нито веднъж не е виждал нарушителя да осъществява последният вмененият му по закон контрол във връзка с непосредствения обект на защита според чл. 1 от Защона за горите - обществени отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, но с оглед на спазването на принципа reformatio in peius, настоящата инстанция не разполага с правомощия да променя размера на наказанието към по-висок, за да излага доводи в тази насока.

По мотиви от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № 237 / 28.10.2016 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 / 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ