Решение по Наказателно дело 188/2016г.

№ 23

град Първомай, 10.05.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

разгледа докладваното от съдията АНД № 188 по описа на Съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000905 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

· глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от същия закон;

· глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Жалбоподателят И.В.Г. ***) моли за решение по съображения, изложени в жалбата, която поддържа в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна.

Лек автомобил „Волво В40” с ДК № *, собственост на Г.П.Г. (починал на 22.06.2015 година) след неговата смърт се ползва от съпругата му - свидетеля Е.М.Г. и сина му П.Г.П. ***).

На 11.11.2015 година автомобилът е паркиран на улица „Иван Вазов” доо заведението „Парното” в центъра на селото, свидетелят Е.М.Г. е в съседна къща, тъй като се грижи за възрастна жена, а по това време П.Г.П. е на работа в Испания.

На същото място през деня на посочената дата при маневрира на заден ход с лекия си автомобил „БМВ 523И” с ДК № ** И.В.Г., живуща в селото, говори по телефона, слънцето я заслепява и без да види, че отзад е волвото, го блъска със задна дясна част и му причинява щети по предна дясна част.

Жалбоподателката влиза в къщата, в която е Е.Г., и пита чия е паркираната отвън зелена кола.

Когато свидетелката излиза навън, вижда волвото със счупени десен фар и мигач, вдлъбнатина на капака над фара, паднал десен светлоотразител от бронята, а по изтеклата вода установява, че и казанчето на чистачките е спукано.

Веднага телефонира на сина си в чужбина и му разказва случилото се, а И.Г. снима повредите с телефона си и му ги изпраща. Той предлага да й бъде съставен акт от органите на реда, за да може застрахователната компания да изплати щетите, но жалбоподателката обещава, че ще ги възстанови, а свидетелката се съгласява, тъй като са от едно село и се познават.

След около седмица И.Г. предлага на Е.Г. да си оправи само фара, защото в момента няма пари. Свидетелката намира фар, който се оказва дефектен, и го връща. Жалбоподателката й казва, че ще й даде 200 лева, после се договарят за 100 лева и накрая под предлог, че няма пари, И.Г. дава на свидетелката 70 лева, които след това си поисква и получава от Е.Г. с обяснението, че е говорила с адвоката си, че щели да се обърнат към застрахователната компания.

По-късно Е.Г. разказва на сина си, че Г. явно няма намерение да плаща щетите, а когато той се връща от Испания, разговаря с нея и на 11.12.2015 година подава жалба до РУ на МВР – Първомай.

Образувана е проверка по случая, в хода на която са снети обяснения от И.Г., изготвена е докладна записка, разговаряно е със сина и майката и на 23.12.2015 година свидетелят Т.В.В., младши автоконтрольор, изготвя Протокол за ПТП № 1490959 / 23.12.2015 година (рег. № 214) и в присъствието на жалбоподателката й съставя акт за установяване на Акт за установяване на административно нарушение № 905 / 23.12.2015 година на РУ на МВР – Първомай (бланка № 384032), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като точно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад.

От фактите по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата И.Г. управлява автомобил „БМВ 523И” с ДК № ** на заден ход и без да се увери, че зад нея по пътя няма препятствие, удря лек автомобил „Волво В40” с ДК № *. Нещо повече – в своята жалба сочи: „На връщане по улицата видях, че съм ударила лекия автомобил марка Волво, които беше паркиран зад мен”.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като е фиксирано от законодателя и наказващият орган няма правомощието да определя размера му.

Актът и издаденото въз основа на него Наказателно постановление в тази част, конкретизирани по време, място и извършител, са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Не стои така въпросът с останалите вменени в отговорност на жалбоподателката нарушения:

Текстът на чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата предвижда три хипотези, обособени в отделни букви, но нито една от тях не е посочена нито в Акта, нито в Наказателното постановление, което е съществен порок по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и води до нарушаване на правото на защита и прави Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000905 / 04.01.2016 година незаконосъобразно, а същото е и необосновано в тази част. Дори да се счете, че е вменено в отговорност нарушение по буква В на посочения законов текст, тъй като в обстоятелствената част на акта си от 04.01.2016 година наказващият орган сочи: „Като участник в ПТП, при което няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, напуска произшествието, като не уведомява съответната служба за контрол”, от фактически установеното се констатира, че след настъпилото на 11.11.2015 година пътнотранспортно произшествие между леките автомобили И.Г. си тръгва след изричното съгласие на Е.Г., т.е. това действие на жалбоподателката не е в противовес с императива на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква В, за което нарушението не може да й се вмени в отговорност и е без значение обстоятелството дали впоследствие щетите са възстановени – тези отношения се уреждат по гражданскоправен ред.

За пълнота настоящият съдебен състав намира да отбележи, че Акт за установяване на административно нарушение № 905 / 23.12.2015 година (бланка серия Г, № 384032) и издаденото въз основа на него Наказателно постановление се явяват незаконосъобразни в тази част и защото не отговорят на задължителните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на всички обстоятелства по извършване на нарушението – посочено е напускане на пътнотранспортното произшествие при наличие на разногласия, но не е уточнено с кого са тези разногласия и изобщо не е упоменато има ли друг участник в инцидента и кой е той, а тези обстоятелства се установяват едва в съдебно заседание на въззивната инстанция.

По подобен начин стоят нещата и с третото вменено в отговорност нарушение на И.В.Г..

От текста на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, е видно, че императивът се отнася единствено за субектите, шофиращи в даден момент моторно превозно средство, което следва и от текста на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на Закона: Водач е лице, което управлява пътно превозно средство…, а от инкриминираното деяние на 11.11.2015 година до съставянето на Акта на 23.12.2015 година изминава повече от месец и по никакъв начин не могат да се правят изводи, че жалбоподателката не носи контролния си талон при извършената от нея маневра на първата дата, още повече да й се вменява това като нарушение на задължението от младши автоконтрольора за минал период при съставяне Акт за установяване на административно нарушение № 905 / 23.12.2015 година: „Когато съставях Акта, нарушителят не ми представи контролен талон и затова съм описал, че няма такъв, защото нямам какво да отнема в случая със съставяне на Акта.” (свидетелят Т.В.В.).

По посоченото Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000905 / 04.01.2016 година се явява необосновано и в тази част.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000905 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000905 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени наказания:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ