Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1916
Гр.
Първомай, 15.12.2017 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ,
втори съдебен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, с
Председател:
София Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 484
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано по жалба вх. № 16454/13.10.2016 г. (по описа на Административен
съд – Пловдив), изпратена по компетентност в изпълнение на Определение №
1689/14.10.2016 г. по адм. дело № 2400/2016 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, и уточнена със „Становище” вх. № 8018/21.11.2016 г., с която П.Д.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, моли съда да отмени мълчалив отказ на Общинска
служба по земеделие – Първомай да се произнесе по подадено на 28.07.2016 г.
заявление на лицето М. В. Д., като постанови съответните решения по чл. 52, ал.
5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ) за приключване на процедурата за възстановяване на
правото на собственост върху недвижими имоти в стари реални граници по преписки
вх. № № 1115/30.09.1991 г. и 515/30.09.1991 г., или при условията на
евентуалност издаде решения за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ с
поименни компенсационни бонове, и да върне преписката на административния орган
с указания по приложението на закона.
След служебна проверка на процесуалните условия за
допустимост на производството настоящият съдебен състав намира следното:
С приложеното Решение №
515/11.03.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. ***,
издадено от Поземлена комисия – Първомай, в полза на универсалните
правоприемници на лицето И. Н. С., роден на *** г. и починал на ***г., сред
които видно от Удостоверение изх. № 13/12.02.2014 г. за наследници, издадено от
Кметство – с. ***, обл. Пловдив, фигурира и жалбоподателят, е възстановен имот,
съставляващ нива, с площ от 1.780 дка, втора категория, находящ се в землището
на с. ***, обл. Пловдив, местността „***”, и разположен в западната част на
парцел ***, ***, и е отказана реституция на имот, съставляващ нива, с площ от
0.020 дка, втора категория, находящ се в землището на с. ***, обл. Пловдив,
местността „***”, и разположен в парцел ***, ***, с мотиви, че попада в
регулационния план на стопанския двор и подлежи на обезщетение по чл. 10б от
ЗСПЗЗ.
Със заявление,
постъпило в Общинска служба по земеделие – Първомай на 28.07.2016 г., М. В. Д. е
сезирал органа по поземлената собственост с искане за постановяване на
„съответни решения” по чл. 52, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, с които да бъде приключена
процедурата по възстановяване на собствеността както по преписка вх. № 1115/30.09.1991
г., по която с Решение № 1115/09.03.1995 г. на Поземлена комисия – Първомай по
молба на наследодателя му В. Д. В.е възстановено на наследниците на М. Ж. Ч. правото
на собственост върху имот, съставляващ нива, с площ от 1.020 дка, втора
категория, находящ се в землището на с. ***, обл. Пловдив, местността „***”, и разположен
в източната част на парцел № ***, ***, така и по преписка вх. № 515/30.09.1991
г., касаеща правата на И. Н. С. – наследодател на жалбоподателя, или при
условията на евентуалност за издаване на решения за обезщетяване на собствениците
по реда на ЗСПЗЗ с поименни компенсационни бонове, излагайки доводи, че цитираните
възстановителни административни актове не били придружени от скици и
удостоверения по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, което възпрепятствало
попълването на кадастралната основа по плана на с. ***, обл. Пловдив и
респективно финализиране на реституционното производство.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) право да
оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той
поражда задължения. В конкретния случай предмет на обжалване е индивидуален
административен акт от категорията на тези, визирани в чл. 58, ал. 1 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от АПК, който обаче жалбоподателят не е активно процесуално
легитимиран да оспорва, тъй като не се явява негов адресат. Административният
орган е сезиран от лицето М. В. Д., който
не е овластен да претендира защита на субективните материални права на
жалбоподателя по пътя на упълномощаването или в качеството на негов
сънаследник. Предвид казаното непроизнасянето в срок на Общинска служба по
земеделие – Първомай по подаденото на 28.07.2016 г. от друго лице заявление не засяга
правната сфера на оспорващия, поради което същият е лишен от правен интерес да
го атакава по съдебен ред (в този смисъл Определение № 479 от 12.01.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 15960/2008 г., II о., Определение № 2148 от 14.02.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 1826/2014 г., VII о., и Определение № 10341 от
7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2015 г., II о.).
След
като съобрази, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното обжалване от характера на абсолютните, съдът е
мотивиран на основание чл. 159, т. 4 от
АПК да остави жалбата без разглеждане и да
прекрати производството.
Водим от горното, и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът
Р А З П О
Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх. № 16454/13.10.2016 г. (по описа на Административен съд – Пловдив), уточнена
със „Становище” вх. № 8018/21.11.2016 г., постъпила от П.Д.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 484/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Препис от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на оспорващия.
Разпореждането подлежи
на обжалване с частна жалба пред Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок
от връчването му на оспорващия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД