Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Гр. Първомай, 09.01.2017 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав

Председател: София Монева

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 440 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 5965/13.09.2016 г., с която „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Робърт Дик, Симо Г. Симов и Жанет Петкова Стойчева и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Х.П., предявява срещу К.Й.Г., с ЕГН: **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

С Разпореждане на съда от 13.09.2016 г. на ищцовото дружество е предписано отстраняване на допусната нередовност на исковата молба, състояща се в отсъствие на идентитет между изложената както в обстоятелствената, така и в петитумната й част, индивидуализация на главното вземане и тази по Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай. С постъпила молба вх. № 6594/06.10.2016 г. процесуалният представител на ищеца оспорва указанията с доводи, че стойността на топлинната енергия е многокомпонентна величина, включваща и цената на услугата „дялово разпределение”, която е мълчаливо калкулирана в размера на главната претенция, обективирана в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С молба вх. № 7573/09.11.2016 г., депозирана в изпълнение на Разпореждане от 10.10.2016 г., с което настоящият състав е предоставил повторна възможност за изправяне на така констатирания недостатък, ищецът чрез довереника си отстоява застъпената в молба вх. № 6594/06.10.2016 г. процесуална позиция и допълва, че размерът на вземането за цената на доставената топлина енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г. е посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като глобална сума, формирана от сбора на стойностите на съответните фактури, без да се детайлизират компонентите му, поради което сторената с исковата молба тяхна конкретизация не следва да се отъждествява с въвеждане на нов спорен предмет.

Предвид горното съдът намира, че ищецът, надлежно известен за законоустановените последици при евентуален процесуален пропуск, не е предприел действия по коригиране на допуснатата нередовност на исковата молба в предоставения му едноседмичен срок, което, от своя страна, обосновава предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за нейното връщане.

В контекста на възраженията на ищеца съдът намира за уместно да посочи следното:

Доколкото предмет на настоящия спор се явява съществуването на вземания, индивидуализирани по твърдения на кредитора в уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, допустимостта на специалната искова защита по чл. 415, ал. 1 от ГПК е преюдициално обусловена от тъждество между притезателните права, заявени с исковете, и тези, чието принудително изпълнение е постановено по реда на заповедното производство. С издадената Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай е уважено заявление вх. № 36928/13.07.2016 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), с което е претендирана изпълняемост на вземане за заплащане на цената на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г. по партида с клиентски номер: 1000727717, отнасяща се за обект на потребление с адрес: гр. Пловдив, ул. „Георги Измирлиев” № 61, ап. 8, с ИТН: 1971014, без да се формулира искане за присъждане и на цената на услугата „дялово разпределение”, а в противовес на становището на ищеца същата съставлява предмет на самостоятелно притезание и при съдебно предявяване подлежи на индивидуализация по основание и размер. Диференциацията между двете задължения е изрично регламентирана с чл. 33, ал. 1 от регулиращите процесното облигационно правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ” ЕАД на потребители в гр. Пловдив (наричани Общите условия), одобрени от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, според който месечно дължимата се от купувача „сума за топлинна енергия” се състои от две компоненти – сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия, и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение”, а съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителите следва да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение” в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Престацията на топлинна енергия и тази на услуга „дялово разпределение” са последователно разграничени и в разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ). Според чл. 140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, а в съответствие с чл. 142, ал. 2 от ЗЕ тази за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съобразно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а чл. 139а, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че услугата „дялово разпределение” се извършва от лица, регистрирани в публичен регистър в Министерството на енергетиката. В синхрон с казаното е и клаузата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия, според който дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от търговец по смисъл на чл. 139а от ЗЕ по реда на чл. 60 от Наредбата за топлоснабдяването. Според чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение” с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ.

Гореизложеното налага извод, че задължението за доставка на топлинна енергия е самостоятелно и независимо от това за предоставяне на услугата „дялово разпределение”. Всяко от тях е синалагматично обвързано с насрещна облигация за заплащане на цена и липсват нормативно и договорно закрепени основания да се приеме, че цената на услугата „дялово разпределение” е формообразуващ елемент от тази на топлинната енергия, като кумулирането им в обща фактура съвсем не заличава качеството им на отделни притезания.

По изложените съображения, индивидуализирайки процесното вземане в пункт 9в) на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, като „стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г.”, заявителят не обективира претенция за принудително удовлетворяване и на задължението за заплащане на стойността на услугата „дялово разпределение”, а съдът не би могъл да я презумира, за да приеме, че исковата сума от 162, 13 лева представлява стойността на доставената топлинна енергия и цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129 ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА искова молба вх. № 5965/13.09.2016 г., постъпила от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Робърт Дик, Симо Г. Симов и Жанет Петкова Стойчева и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Х.П., срещу К.Й.Г., с ЕГН: **********,***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 440/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай.

След влизане в сила на настоящото разпореждане досието на ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от разпореждането.

Препис от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца чрез процесуалния му представител

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: