Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. Първомай, 05.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, с:

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 117 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 14, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Постъпила е жалба вх. № 1657/02.03.2017 г., с която К.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, моли съда да отмени обективирания в Писмо изх. № ПО-04-00-161/20.02.2017 г. отказ на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай за издаване на решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на К.П.В., и да постанови връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по приложението на закона.

Жалбоподателят аргументира правния си интерес от оспорване на атакувания административен акт в качеството си на законен наследник на К.П.В., ЕГН: **********, починал на 24.06.1997 г., който с влязло в сила Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, произнесено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗЗСПЗЗ, е признат за собственик към момента на образуване на ТКЗС – Татарево на земеделски земи в землището на с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, неправилно отредени за възстановяване на наследниците на Д.В.Д. и Г.В.Д. по преписка с вх. № 671-4/1991 г. на Общинска поземлена комисия – Първомай. Релевира се, че жалбоподателят е сезирал Общинска служба по земеделие – Първомай със заявление за възстановяване на правото на собственост върху земеделските имоти – предмет на горецитираното съдебно решение, но с процесното писмо Началникът на Общинска служба по земеделие – Първомай е отказал да удовлетвори искането, по съображения че посочените земи са възстановени на наследниците на Д.В.Д. и Г.В.Д., които са се разпоредили с тях, както и че органът по поземлената собственост не е обвързан от съдебното решение, тъй като не е бил конституиран като страна в производството по гражданско дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, а и не разполага с правомощия да изземва имоти и да обезсилва нотариални актове. Жалбоподателят оспорва административния акт с доводи за неговата нищожност и незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Позовавайки се на постановките на Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр. дело № 11/1997 г., ОСГК, счита, че при успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ административният орган е следвало да измени по реда на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а от ЗСПЗЗ постановеното реституционно решение в частта досежно лицата, в полза на които е допуснато възстановяване. Отбелязва, че констативните нотариални актове са лишени от конститутивно действие и не създават права, както и че административният орган е нормативно задължен да зачете съдебното решение по материалноправния спор за собственост между претендиращите възстановяване лица.

Ответникът по жалбата, без изрично да оспорва същата, излага съображения в подкрепа на обжалвания административен акт с писмена защита вх. № 3649/17.05.2017 г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. В.А.Р. поддържа жалбата, а ответникът по жалбата Началникът на Общинска служба по земеделие – Първомай М.М.М. отстоява застъпеното с писмения си отговор становище.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Сезирана със Заявление вх. № 34404/23.01.1992 г. от К.П.В., ЕГН: **********, за реституиране на земеделски земи в землището на с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, с обща площ от 17.000 дка: лозе с площ от 1.400 дка, находящо се в местността „***”, нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „***”, нива с площ от 2.300 дка, находяща се в местността „***”, пасище с площ от 1.500 дка, находящо се в местността „***”, нива с площ от 2.200 дка, находяща се в местността „***”, нива с площ от 1.600 дка, находяща в местността „***”, лозе с площ от 0.800 дка, находящо се в местността „***”, и нива с площ от 3.000 дка, находяща се в местността „***”, Поземлена комисия – Първомай се произнесла с Решение, отразено в Протокол № 34404/11.03.1993 г., с което на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ било признато и определено за възстановяване чрез план за земеразделяне правото на собственост на молителя върху земеделска земя с площ от 3.000 дка, втора категория, находяща се в местността „***”, а след влизане в сила на плана за земеразделяне – и с Решение № 19/03.04.1995 г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото му на собственост върху имот № *** с площ от 2.997 дка, представляващ нива, трета категория, находяща се в местността „***”.

С Решение по Протокол № 67104/11.03.1993 г., постановено от същия административен орган на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по Заявления вх. № № 671-4/1991 г. на М.Д.Ж., ЕГН: **********, която видно от Удостоверения изх. № № 2032/19.11.2014 г. и 1772/07.10.2014 г. за наследници, издадени от Община – Първомай, се легитимира в качеството на законен наследник на лицата Д.В.Д., роден на *** г. и починал на 06.10.1975 г., и Г.В.Д., ЕГН: **********, починал на 14.03.1986 г., в полза на универсалните им правоприемници било признато и определено за възстановяване чрез план за земеразделяне правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, с обща площ от 69.000 дка, сред които по пункт от 13 до 19 (вкл.) фигурирали, както следва: имот с площ от 1.400 дка, втора категория, находящ се в „***”, имот с площ от 4.200 дка, първа категория, находящ се в местността „***”, имот с площ от 2.200 дка, трета категория, находящ се в местността „***”, имот с площ от 1.500 дка, трета категория, находящ се в местността „***”, имот с площ от 2.200 дка, трета категория, находящ се в местността „***”, имот с площ от 1.600 дка, четвърта категория, находящ се в местността „***”, и имот с площ от 0.800 дка, четвърва категория, находящ се в местността „***”. По силата на Решение № 19/03.04.1995 г. на Поземлена комисия – Първомай, постановено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 67104/30.09.1991 г., така описаните земеделски земи били индивидуализирани съгласно плана за земеразделяне на с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, както следва: имот № *** с площ от 2.297 дка, представляващ лозе и находящ се в местността „***”, имот № *** с площ от 2.199 дка, представляващ лозе и находящ се в местността „***”, имот № *** с площ от 19.999 дка, представляващ нива и находящ се в местността „***”, имот № *** с площ от 19.999 дка, представляващ нива и находящ се в местността „***”, и имот № *** с площ от 21.702 дка, представляващ нива и находящ се в местността „***”, а с договори за дарение и покупко-продажба, сключени съответно с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 46, том VІІІ, рег. № 5668, дело № 1441/2014 г. от 08.12.2014 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 47, том VІІІ, рег. № 5672, дело № 1442/2014 г. от 08.12.2014 г. – и двата по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, били частично отчуждени.

Въз основа на влязло в сила Решение № 70/06.07.1994 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, с което по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу наследниците на Д.В.Д., роден на *** г., и на Г.В.Д., ЕГН: **********, К.П.В., ЕГН: **********, бил признат за собственик на отредените с Решение по Протокол № 67104/11.03.1993 г. имоти с обща площ от 13.900 дка, както следва: лозе с площ от 1.400 дка, втора категория, находящо се в местността „***”, нива с площ от 4.200 дка, първа категория, находяща се в местността „***, дерек. път”, нива с площ от 2.200 дка, трета категория, находяща се в местността „***”, нива с площ от 1.500 дка, трета категория, находяща се в местността „***”, нива с площ от 2.200 дка, трета категория, находяща се в местността „***”, нива с площ от 1.600 дка, четвърта категория, находяща в местността „***”, и лозе с площ от 0.800 дка, четвърта категория, находящо се в местността „***, ***”, Поземлена комисия – Първомай приела Решение по Протокол № 34404/24.02.1998 г., с което на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предназначила за възстановяване спорните недвижимости чрез план за земеразделяне в полза на съдебно признатия им притежател, а респективно с Решение по Протокол № 67104/24.02.1998 г. отказала да ги реституира в патримониума на наследниците на Д.В.Д. и Г.В.Д..

С Решение № 539/20.05.1998 г. по гр. дело № 1429/1997 г. Върховният касационен съд уважил искането за отмяна на Решение № 70/06.07.1994 г. и стабилизиращото го въззивно Решение от 05.12.1994 г. по гр. дело № 3039/1994 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и разпоредил връщане на делото на Районен съд – Първомай за ново разглеждане от друг състав, което приключило с Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 12.11.2015 г., признаващо К.П.В., ЕГН: **********, за собственик на процесните земи към момента на внасянето им в ТКЗС – с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив.

Със Заявление вх. № ПО-04-00-1065/15.12.2015 г. жалбоподателят в качеството си законен наследник на К.П.В., ЕГН: **********, починал на 24.06.1997 г., съгласно Удостоверение изх. № 2078/15.12.2015 г. за наследници, издадено от Община Първомай, отправил до Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай искане за привеждане в изпълнение на Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, въз основа на което органът по поземлената собственост постановил Решения по Протокол № 34404/10.03.2016 г. и Протокол № 67104/10.03.2016 г. за изменение съответно на гореспоменатите Решения по Протокол № 34404/24.02.1998 г. и Протокол № 67104/24.02.1998 г. в частта на мотивите им.

След разглеждане на преписка вх. № 34404/1992 г. на заседание, документирано с Протокол № 1/10.01.2017 г., Общинска служба по земеделие – Първомай в състав, сформиран въз основа със Заповед № РД 11-5338/17.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив и Заповед № РД 09-606/23.08.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, застъпила отрицателно становище по молбата на жалбоподателя, аргументирано с доводи, че имотите – предмет на Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, са възстановени на наследниците на Д.В.Д. и на Г.В.Д. и са били обект на разпоредителни сделки.

С оспореното Писмо-уведомление изх. № ПО-04-00-161/20.02.2017 г., получено от жалбоподателя на 23.02.2017 г., ответникът по жалбата осведомил последния за отказа да бъде произнесено решение за възстановяване на правото на собственост върху въпросните земеделски имоти, допълвайки към съображенията в гореуказания смисъл и тези, че Общинска служба по земеделие – Първомай не е обвързана от съдебното решение, тъй като не е била конституиран като страна в производството по гражданско дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, и не разполага с правомощия да изземва имоти и да обезсилва нотариални актове.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 14, ал. 3, изр. І-во от ЗСПЗЗ от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект пред родово и местно компетентния съобразно чл. 14, ал. 3, изр. І-во и ІV-то от ЗСПЗЗ съд срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, инкорпориран в Писмо-уведомление изх. № ПО-04-00-161/20.02.2017 г.

Разгледана по същество, същата се преценя за основателна по следните съображения:

В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспореният отказ е издаден от материално некомпетентен орган, поради което се явява нищожен.

В конкретния случай, пледирайки за привеждане в изпълнение на влязло в сила Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, произнесено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, със Заявление вх. № ПО-04-00-1065/15.12.2015 г. жалбоподателят е отправил до Общинска служба по земеделие – Първомай искане за издаване на решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи – предмет на съдебния акт, в полза на наследниците на К.П.В., ЕГН: **********, починал на 24.06.1997 г. Според чл. 33, ал. 2, изр. І-во във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ компетентна да разгледа искането на заинтересованото лице за реституиране на земи и гори по реда на ЗСПЗЗ е единствено общинската служба по земеделие като колективен орган, който според чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ се произнася с решения, подписани съгласно чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ (в редакцията обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие”, и от длъжностни лица, определени от Министъра на земеделието и храните.

Макар и обективиран в Писмо-уведомление изх. № ПО-04-00-161/20.02.2017 г., процесният отказ, който, бидейки едностранно властническо волеизявление, непосредствено засягащо права и законни интереси на жалбоподателя, се характеризира с белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е издаден от Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай, с каквито правомощия същият не е нормативно овластен. Гореизложеното мотивира съда на основание чл. 173, ал. 4 от АПК да обяви абсолютната му недействителност и да разпореди изпращане на делото като преписка на компетентния административен орган – Общинска служба по земеделие – Първомай, който не само следва да зачете задължителната съгласно чл. 297 от ГПК сила на Решение № 102/13.10.2015 г. по гр. дело № 282/1993 г. по описа на Районен съд – Първомай, но и да съобрази изхода от разрешения с него материалноправен спор за принадлежността на правото на собственост върху подлежащите на възстановяване земеделски земи към момента на тяхното коопериране, като се произнесе с решение по реда на чл. 14, ал. 7а във вр. с ал. 7 от ЗСПЗЗ за промяна на лицата, в чиято полза или вреда е издадено предходното реституционно решение (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр. дело № 11/1997 г., ОСГК), без да отчита предприетите действия на разпореждане с възстановените имоти от страна на лицата, чиято собственическа легитимация е отречена по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

С оглед горното се обосновават процесуалните предпоставки на чл. 143, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника по жалбата за репариране на разноските на оспорващия за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 600, 00 лева, уговорено и заплатено съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2017 г.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. І-во от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен по жалба на К.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, отказа на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай за издаване на решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на К.П.В., обективиран в Писмо изх. № ПО-04-00-161/20.02.2017 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Общинска служба по земеделие – Първомай за произнасяне по компетентност съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Първомай да заплати на К.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата от 600, 00 (шестстотин) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ