Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. Първомай, 22.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 111 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи сумата от 4 104, 00 (четири хиляди сто и четири) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на азотен тор, за който е издадена Фактура № 000002676/09.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 340/12.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 638/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя претенцията в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключен между страните Договор за покупко-продажба на азотен тор, за който е издадена Фактура № 000002676/09.10.2014 г. и по силата на който доставил на ответника азотен тор „Либозол”, а последният се задължил да заплати на първия уговорената за така закупените стоки цена.

Релевира се, че ответникът се въздържал от доброволно изпълнение на непогасения остатък от насрещното си задължение в размер на 4 104, 00 лева, въпреки настъпването на неговия падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното му удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 340/12.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 638/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. № 7632/07.11.2017 г., с което отправя искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК или решение по чл. 237 от ГПК при наличие на изискуемите предпоставки, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален представител адв. М.Д.К. моли за произнасяне съобразно заявеното с молба вх. № 8273/01.12.2017 г. признание на иска.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на иска, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесното материално право не противоречи на закона и добрите нрави и не е изключено от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковата претенция.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в настоящото исково производство в общ размер на 602, 08 лева, от които 82, 08 лева – държавна такса за разглеждане на предявения иск, довнесена по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН: 096V70590251/28.02.2017 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 520, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор № 0000045195/28.07.2017 г. за правна защита и съдействие;

Ø в заповедното производство в общ размер на 1 072, 08 лева, от които 82, 08 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, внесена по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН: 096V63410487/06.12.2016 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 990, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045512/16.09.2016 г.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, сумата от 4 104, 00 (четири хиляди сто и четири) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на азотен тор, за който е издадена Фактура № 000002676/09.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 340/12.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 638/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 602, 08 лева (шестстотин и два лева и осем стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и

Ø сумата от 1 072, 08 лева (хиляда седемдесет и два лева и осем стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 638/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 638/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

СМ/ПМ