Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Първомай, 22.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на
подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.
Ищецът „***” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от П.К.Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на
практиката: ***, моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:
Ø
сумата от
224, 00 (двеста двадесет и четири) лева,
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически торове (тор SSP), за който е издадена
Фактура № 00000066/18.09.2014 г.;
Ø
сумата от 332, 28 лева (триста тридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически
торове (тор SSP), за който е издадена Фактура №
0000000140/15.10.2014 г., и
Ø
сумата от 511, 20 лева (петстотин и единадесет
лева и двадесет стотинки),
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически торове (тор SSP), за който е издадена
Фактура №
000000176/31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 08.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземанията, за
принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 280/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №
544/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Ищцовото дружество
отправя претенциите в качеството си на изправна страна и неудовлетворен
кредитор по сключени между страните три договора за покупко-продажба на
химически торове, за които са издадени съответно Фактура № 00000066/18.09.2014
г., Фактура
№ 0000000140/15.10.2014 г. и Фактура № 000000176/31.10.2014 г. и по силата на които доставил на ответника тор SSP, а последният се задължил да
заплати на първия уговорената за така закупените стоки цена.
Релевира се, че ответникът
се въздържал от доброволно изпълнение на непогасения остатък от насрещните си
задължения в размер съответно на 224,
00 лева, 332, 28 лева
и 511, 20 лева, въпреки
настъпването на техния падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от
ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда
на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 280/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №
544/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 2421/27.03.2017
г., с
който ответникът признава исковете за установяване на вземанията, произтичащи от договори за покупко-продажба, за които са
издадени съответно Фактура № 00000066/18.09.2014 г. и Фактура №
0000000140/15.10.2014 г., а в настоящото съдебно заседание – и претенцията за съществуване на
притезанието по Договор за покупко-продажба, за който е издадена Фактура № 000000176/31.10.2014 г.
Страните претендират и
за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Редовно
призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез
довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. №
7637/07.11.2017 г., с което отправя искане за постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си
процесуален представител адв. М.Д.К. моли за произнасяне
съобразно заявеното признание на исковете.
След като констатира
кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК,
доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране
по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и
не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е
мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.
С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от
ГПК, тъй като именно виновното
договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна
защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл.
78, ал. 1 от ГПК за ангажиране
отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски
на ищеца, сторени, както следва:
Ø в настоящото исково производство в общ размер на 425, 00
лева, от които 125, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявените
искове, довнесена по Платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към
бюджета с УРН: 096V70120550/12.01.2017 г. и 096V70250406/25.01.2017
г., издадени от „Първа инвестиционна банка” АД, и 300, 00 лева – възнаграждение
за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено
съгласно Договор № 0000045198/28.07.2017 г. за правна защита и
съдействие;
Ø в заповедното производство в
общ размер на 325, 00 лева, от които 25, 00 лева – държавна такса за разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, внесена по Платежно
нареждане/вносна бележка с УРН: 096V63120225/07.11.2016 г.,
издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 300, 00 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор
за правна защита и съдействие № 0000045508/15.08.2016 г.
Водим от
горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „***” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от П.К.Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на
практиката: ***, както
следва:
Ø
сумата от
224, 00 (двеста двадесет и четири) лева,
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически торове (тор SSP), за който е издадена
Фактура № 00000066/18.09.2014 г.;
Ø
сумата от 332, 28 лева (триста тридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически
торове (тор SSP), за който е издадена Фактура №
0000000140/15.10.2014 г., и
Ø
сумата от 511, 20 лева (петстотин и единадесет
лева и двадесет стотинки),
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически торове (тор SSP), за който е издадена
Фактура №
000000176/31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 08.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземанията, за
принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 280/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №
544/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***,
представлявано от П.К.Б. в качеството
на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:
Ø
сумата от 425, 00 (четиристотин
двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна
такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита
от един адвокат, и
Ø
сумата от 325, 00 (триста
двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 544/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от
един адвокат.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 544/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със
заверен препис на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
СМ/ПМ