Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Първомай, 22.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на
подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.
Ищецът „***” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на
практиката: ***, моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:
Ø
сумата от 1
150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева,
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002675/09.10.2014 г.;
Ø
сумата от
240, 60 лева (двеста и четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002367/29.04.2014 г.;
Ø
сумата от 13 629, 94 лева (тринадесет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за
който е издадена Фактура № 000002270/28.03.2014 г., и
Ø
сумата от 3 467, 20 лева (три хиляди четиристотин
шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за
който е издадена Фактура № 000002267/28.03.2014 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2016 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в съда), до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е
издадена Заповед № 313/23.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Ищцовото дружество отправя претенциите в качеството
си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключени между страните четири
договора за покупко-продажба на движими вещи (азотни торове,
слънчоглед, семена рапица и др.), за които са издадени съответно Фактура № 000002675/09.10.2014 г., Фактура
№
000002367/29.04.2014 г.,
Фактура № 000002270/28.03.2014
г. и Фактура № 000002267/28.03.2014
г. и по силата на които доставил на
ответника движими вещи, а последният
се задължил да заплати на първия уговорената за тях цена.
Релевира се, че ответникът се въздържал от доброволно
изпълнение на непогасения остатък от насрещните си задължения в размер
съответно на 1 150, 00 лева, 240, 60 лева, 13 629, 94 лева и 3 467, 20 лева, въпреки настъпването на техния падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл.
318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното им
удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 313/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №
588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор вх. № 2420/27.03.2017 г., с който ответникът признава исковете за
установяване на вземанията,
произтичащи от договори за
покупко-продажба, за които са издадени съответно Фактура № 000002675/09.10.2014 г., Фактура
№
000002367/29.04.2014 г. и Фактура
№
000002270/28.03.2014 г., и частично, а в открито съдебно заседание – и
изцяло, претенцията за съществуване на притезанието по Договор за
покупко-продажба, за който е издадена Фактура
№
000002267/28.03.2014 г.
Страните претендират и за присъждане на
сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М.
депозира Становище вх. № 7636/07.11.2017 г., с което отправя
искане за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, а ответното дружество
чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален представител адв. М.Д.К. моли за произнасяне съобразно заявеното признание на
исковете.
След като констатира
кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК,
доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране
по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и
не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е
мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.
С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от
ГПК, тъй като именно виновното
договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна
защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл.
78, ал. 1 от ГПК за ангажиране
отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски
на ищеца, сторени, както следва:
Ø в настоящото исково производство съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 1 522, 39 лева, от които 414, 14
лева – държавна такса за разглеждане на предявените искове, довнесена по Платежно
нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 036V70120548/12.01.2017
г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 1 108, 25 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения
му размер от 1 300, 00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие
№ 0000045196/28.07.2017 г.;
Ø в заповедното производство съразмерно
с уважената част от заявлението в общ размер на 1 669, 75 лева, от които 369, 75
лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, внесена по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН: 096V63230470/18.11.2017
г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 1 300, 00 лева – възнаграждение
за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045510/18.08.2016 г.
С оглед
постановеното частично прекратяване на производството на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат понесените от ответника разходи за процеса съразмерно с частта от претенцията за установяване на вземането,
произтичащо от Договор за покупко-продажба, обективиран
вън Фактура № 2267/28.03.2014 г., по отношение на която съдът е десезиран. Предвид казаното ищецът следва да бъде осъден да
възстанови на ответника съдебно-деловодни разходи в размер на 118, 00
лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения размер от 800, 00 лева
съгласно Договор № 178078/07.11.2017 г. за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „***”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на
практиката: ***, както
следва:
Ø
сумата от 1
150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева,
представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002675/09.10.2014 г.;
Ø
сумата от
240, 60 лева (двеста и четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002367/29.04.2014 г.;
Ø
сумата от 13 629, 94 лева (тринадесет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за
който е издадена Фактура № 000002270/28.03.2014 г., и
Ø
сумата от 3 467, 20 лева (три хиляди четиристотин
шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за
който е издадена Фактура № 000002267/28.03.2014 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2016 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в съда), до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е
издадена Заповед № 313/23.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:
Ø
сумата от 1 522, 39 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки) –
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна
такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита
от един адвокат съразмерно с уважената част от претенциите, и
Ø
сумата от 1
669, 75 лева (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) –
съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от
един адвокат съразмерно с уважената
част от заявлението.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на
практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес на практиката: ***, сумата от 118, 00 (сто
и осемнадесет) лева – съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с частта от иска за установяване на вземането,
произтичащо от Договор за покупко-продажба, обективиран във Фактура №
2267/28.03.2014 г., по отношение на който производството е прекратено.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със
заверен препис на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
СМ/ПМ