Решение по Гражданско дело 14/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр. Първомай, 22.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 1 150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002675/09.10.2014 г.;

Ø сумата от 240, 60 лева (двеста и четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002367/29.04.2014 г.;

Ø сумата от 13 629, 94 лева (тринадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002270/28.03.2014 г., и

Ø сумата от 3 467, 20 лева (три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002267/28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 313/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Ищцовото дружество отправя претенциите в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключени между страните четири договора за покупко-продажба на движими вещи (азотни торове, слънчоглед, семена рапица и др.), за които са издадени съответно Фактура № 000002675/09.10.2014 г., Фактура № 000002367/29.04.2014 г., Фактура № 000002270/28.03.2014 г. и Фактура № 000002267/28.03.2014 г. и по силата на които доставил на ответника движими вещи, а последният се задължил да заплати на първия уговорената за тях цена.

Релевира се, че ответникът се въздържал от доброволно изпълнение на непогасения остатък от насрещните си задължения в размер съответно на 1 150, 00 лева, 240, 60 лева, 13 629, 94 лева и 3 467, 20 лева, въпреки настъпването на техния падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 313/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 2420/27.03.2017 г., с който ответникът признава исковете за установяване на вземанията, произтичащи от договори за покупко-продажба, за които са издадени съответно Фактура № 000002675/09.10.2014 г., Фактура № 000002367/29.04.2014 г. и Фактура № 000002270/28.03.2014 г., и частично, а в открито съдебно заседание – и изцяло, претенцията за съществуване на притезанието по Договор за покупко-продажба, за който е издадена Фактура № 000002267/28.03.2014 г.

Страните претендират и за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. № 7636/07.11.2017 г., с което отправя искане за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален представител адв. М.Д.К. моли за произнасяне съобразно заявеното признание на исковете.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 1 522, 39 лева, от които 414, 14 лева – държавна такса за разглеждане на предявените искове, довнесена по Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 036V70120548/12.01.2017 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 1 108, 25 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения му размер от 1 300, 00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045196/28.07.2017 г.;

Ø в заповедното производство съразмерно с уважената част от заявлението в общ размер на 1 669, 75 лева, от които 369, 75 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, внесена по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН: 096V63230470/18.11.2017 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 1 300, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045510/18.08.2016 г.

С оглед постановеното частично прекратяване на производството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат понесените от ответника разходи за процеса съразмерно с частта от претенцията за установяване на вземането, произтичащо от Договор за покупко-продажба, обективиран вън Фактура № 2267/28.03.2014 г., по отношение на която съдът е десезиран. Предвид казаното ищецът следва да бъде осъден да възстанови на ответника съдебно-деловодни разходи в размер на 118, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения размер от 800, 00 лева съгласно Договор № 178078/07.11.2017 г. за правна защита и съдействие.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 1 522, 39 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от претенциите, и

Ø сумата от 1 669, 75 лева (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от заявлението.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата от 118, 00 (сто и осемнадесет) лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с частта от иска за установяване на вземането, произтичащо от Договор за покупко-продажба, обективиран във Фактура № 2267/28.03.2014 г., по отношение на който производството е прекратено.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 588/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

СМ/ПМ