Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. Първомай, 24.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 623 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Ищецът И.А.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката***, моли съда да осъди ответника „А.*” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.Н. в качеството на управител, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. (вкл.);

Ø сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение;

Ø сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – обезщетение за времето от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., през което е останал без работа поради уволнението, и

Ø сумата от 47 (четиридесет и седем) лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен на 23.08.2016 г. между страните трудов договор ищецът бил назначен на длъжността „Огняр на котел” с място на работа „***” – котелно” и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470, 00 лева, както и че със Заповед № 10/31.10.2016 г. на работодателя трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 4 от КТ, считано от 01.11.2016 г. без отправяне на предизвестие.

Релевира се, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото му се:

Ø трудово възнаграждение за отработения месец октомври 2016 г. в размер на 470, 00 лева,

Ø обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 470, 00 лева,

Ø обезщетение за времето от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., през което последният е останал без работа поради уволнението, в размер на 470, 00 лева, и

Ø обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни в размер на 47, 00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество депозира отговор, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове и моли за отхвърлянето им с доводи, че не дължи претендираните суми, както и че ищецът не е полагал труд през периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. (вкл.).

Страните пледират за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника си адв. И.С.Д. поддържа исковете, а ответното дружество не делегира процесуален представител.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира от фактическа страна следното:

По силата на сключен на 23.08.2016 г. между страните на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ Трудов договор № *** г. (л. 4) ищецът бил назначен и на 24.08.2016 г. постъпил на работа на длъжността „Огняр на котел” в предприятието на ответника с място на работа „***” – котелно” за срок от шест месеца при осемчасово работно време, петдневна работна седмица, основен платен годишен отпуск от 20 работни дни и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470, 00 лева. Вменените му с длъжностна характеристика (л. 5), връчена му на 24.08.2016 г., трудови функции, били насочени към обезпечаване на производството с необходимите количества пара с изискуемите параметри и включвали непрекъснат надзор за правилната и безопасна работа на съоръженията, работещи под налягане в котелното отделение и отделението за слънчогледова люспа, наблюдение на контролно-измервателните уреди и уведомяване на прекия ръководител при нарушение, спазване на инструкциите по безопасност на труда, противопожарната охрана и опазване на околната среда и водене на сменен дневник, ремонтен дневник и дневник за твърдост на котелната вода.

Със Заповед № 10/31.10.2016 г. (л. 3), получена от ищеца на 01.11.2016 г., управителят на ответното дружество прекратил трудовото правоотношение между страните поради спиране работа на предприятието за повече от 15 дни, считано от 01.11.2016 г., и разпоредил изплащане в полза на освободения работник на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г.

В хода на съдебното дирене чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С. Х. Х. са ангажирани гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, вътрешна безпротиворечивост и логичност възпроизвеждат непосредствени възприятия досежно релевантните факти, синхронизират с приобщените писмени доказателствени източници и са депозирани от лице с некомпрометирана обективност. Визираните свидетелски показания позволяват да се установи, че през делничните дни в периода от 24.08.2016 г. до 01.11.2016 г., а през месец октомври 2016 г. – и през почивните дни, ищецът, както и свид. Х., трудово зает на длъжността „огняр” при същия работодател, се явявали и в рамките на установеното работно време от 08:00 часа до 17:00 часа се намирали на работното си място в котелното помещение на производствената база, стопанисвана от ответника на територията на кв. „Дебър” на гр. Първомай, като през месец септември 2016 г. били ангажирани с отремонтиране на котелната инсталация, обслужваща производствените съоръжения за добив на олио, а през седмицата, следваща завършване на ремонта – с осъществяване на проби за проверка на изправността й. Останалите им работни дни до края на месец октомври 2016 г. преминали в очакване да започнат работа, но въпреки ежедневните уверения на представител на работодателя, производственият процес не стартирал.

Съдебно констатираните в открито заседание на 22.03.2017 г. записки в притежаваната от ищеца Трудова книжка № *, бланков № * (л. 34-36), издадена на * г. от „Е.” ООД – С., са приключени с печат рег. № *** г. на РУСО – Пловдив, Отдел „КПК“, Сектор „ПОБГВ“, ПРМ Първомай, а Трудовата му книжа № * – продължение, бланков № *** (л. 37-39), издадена на 11.06.2015 г. от „Е.-*” ООД, ***, съдържа отбелязване единствено на прослужено време в „Е.-*” ООД, ***, за периода от 11.06.2015 г. до 15.05.2016 г.

Считано от 12.12.2016 г., въз основа на Трудов договор № *** г. (л. 33) ищецът встъпил в изпълнение на длъжността „Охранител” при „С. Г.” ЕООД, ***.

Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л. 27-30), което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно, всестранно и компетентно изготвено се възприема от съда, в платежната ведомост на ответното дружество за месец октомври 2016 г. е отразено подлежащо на изплащане на ищеца месечно трудово възнаграждение за 21 отработени дни от същия месец в размер на 459, 75 лева, формиран като разлика между сбора от сумите 470, 00 лева, 33, 84 лева и 71, 98 лева, начислени съответно за основно трудово възнаграждение, допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни, от една страна, и удръжките за осигуровки и данъци в общ размер на 116, 07 лева, от друга. Експертната проверка показва, че така осчетоводеното задължение за работна заплата фигурира в разчетните регистри на работодателя като неиздължено.

Вещото лице определя брутното трудово възнаграждение на ищеца за изцяло отработения месец октомври 2016 г. в размер на 503, 84 лева, а следващото му се нетно такова за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. (вкл.), обхващащ 20 работни дни – в размер на 376, 15 лева. Излага констатации, че полагащият се на работника към 01.11.2016 г. платен годишен отпуск от 3 дни е останал неизползван и обезщетението за него, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, възлиза на 71, 98 лева.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Приобщената доказателствена съвкупност обосновава извод, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, породено от сключен помежду им Трудов договор № *** г. и прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ по инициатива на работодателя с негова Заповед № 10/31.10.2016 г., считано от 01.11.2016 г.

Съгласно чл. 124 от КТ така учредената трудовоправна връзка е генерирала за ищеца в качеството му на работник задължение да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а за ответника в позицията му на работодател – да осигури на първия условия за изпълнение на работата и да му заплаща в установения срок уговореното за извършването й възнаграждение. Регламентиран и с нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, насрещният ангажимент на работодателя за парично възмездяване на предоставената работна сила предпоставя действително положен от работника труд, като при иск за неговото заплащане в тежест на последния е да докаже престацията си.

В конкретния случай показанията на свид. Х. разкриват сведения, че в края на месец септември 2016 г. ищецът и колегите му приключили с ремонта на котелната инсталация, след което за седмица реализирали пускови проби на същата, а в останалите работни дни до 01.11.2016 г. се явявали и престоявали на работното си място в установеното работно време, без да упражняват трудова дейност поради неактивен производствен процес. Доколкото разпитаният свидетел не би могъл да рамкира с календарни дати периода, през който са предприемани гореспоменатите проби, като уточнява единствено, че са осъществявани през първата седмица след финала на отремонтирането, който отнася към края на месец септември 2016 г., а други доказателства в указаната насока не са събрани, следва да се приеме, че ищецът не установява с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК сигурност факта на престиран от своя страна труд през процесния период от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. (вкл.), поради което искът за присъждане на възнаграждение за него се явява неоснователен. Обстоятелствата, че през визирания период ищецът добросъвестно е присъствал на работното си място в рамките на работното време в готовност да изпълнява трудовите си задачи и че бездействието му е било обусловено от независещи от волята му фактори от организационно-техническо естество, са с безспорна релевантност за фактическия състав на правото му на брутно трудово възнаграждение при престой, признато с чл. 267, ал. 1 от КТ, но не биха могли да се отчетат при разрешаване спора по иска за заплащане на реално положен труд, тъй като не са надлежно въведени в предмета на делото чрез изложени в исковата молба фактически твърдения или чрез допуснато изменение на основанието на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1, изр. І-во от ГПК.

След като съобрази, че ответникът е аргументирал уволнението на ищеца с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, който изисква отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, а данни за адресирано такова до работника отсъстват по делото, съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ в патримониума на последния е възникнало притезание за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие. Съобразно чл. 326, ал. 2, изр. І-во и ІІІ-то от КТ срокът на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца, а на срочен трудов договор – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Според съда ответникът следва да обезщети пропуска си да предизвести ищеца за волята си да ликвидира договорната връзка именно за срока, предвиден в чл. 326, ал. 2, изр. І-во от КТ, тъй като, бидейки сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ като срочен за определено време, но в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, трудовият договор между страните следва да се счита за такъв за неопределено време по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 от КТ.

В съответствие с чл. 68, ал. 3 от КТ началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а съгласно ал. 4 на същия законов текст – и в хипотезата на изключение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, което предполага наличие на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Трудовите функции на ищеца на заеманата длъжност „Огняр на котел” безсъмнено обслужват основния предмет на дейност на работодателя и не се отличават със случаен и еднократен характер спрямо него, не са зависими от сезонните условия и не са с подчертано кратък срок на изпълнение, което изключва възможността работата му да се квалифицира като временна, сезонна или краткотрайна, а обуславящите срочността обстоятелства по чл. 68, ал. 4 във вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ, не само не са доказателствено обезпечени, но и не са изрично назовани в съдържанието на трудовия договор в изпълнение на императивното изискване на § 1, т. 8 от ДР на КТ (в този смисъл Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2009 г., III г. о., ГК, и Решение № 164 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2008 г., I г. о., ГК).

При спазване на правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ се равнява на брутното трудово възнаграждение на ищеца за предхождащия уволнението му пълно отработен месец октомври 2016 г., което, съблювайки компонентите, лимитативно изброени в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), експертното заключение определя на 503, 84 лева.

Чл. 224, ал. 1 от КТ въздига прекратяването на трудовото правоотношение между страните като правопораждащ юридически факт и за правото на ищеца да получи парично обезщетение за полагаемия му се за 2016 г., но неизползван и непогасен по давност платен годишен отпуск от 3 дни. Дължимостта на посоченото вземане е изрично призната от работодателя в Заповед № 10/31.10.2016 г., а размерът му от 71, 98 лева, калкулиран от вещото лице по реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с чл. 177 от КТ във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, съвпада с този, начислен в платежната ведомост на ответното дружество за месец октомври 2016 г.

Успешното провеждане на иска по чл. 222, ал. 1 от КТ е предопределено от главно и пълно доказване на твърдението, че в причинна връзка с уволнението поради спиране на работата за повече от 15 дни работникът или служителят е претърпял имуществени вреди във вида им на пропуснати ползи, изразяващи се в пропуск да получава за исковия период, но за не повече от един месец, трудово възнаграждение в размера на това отпреди уволнението.

Съпоставена с темпоралното действие на Трудов договор № *** г., липсата на вписани данни за трудовия статус на ищеца за исковия период в трудовите му книжки, ползващи се съгласно чл. 347 от КТ с обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи, формира у съда сигурно убеждение, че за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. (вкл.) ищецът е останал трудово незает, за което му се следва обезщетение в размер на 503, 84 лева, изчислен съобразно чл. 228, ал. 1 от КТ въз основа на брутното трудово възнаграждение на правоимащия за месец октомври 2016 г.

Разисквани в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо в правната сфера на ответника неблагоприятните последици от недоказване изпълнението на така съществуващите задължения, гореизложените съображения мотивират становище за основателност на претенциите по чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ, които, заявени в по-нисък от установения им размер, следва да се уважат изцяло, като подлежи на присъждане и законната лихва за забавено изпълнение на процесните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2016 г., до окончателното издължаване.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК и съразмерно с уважената част от исковете ответното дружество следва да заплати, както следва:

Ø сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 225, 00 лева, чието действително разходване е удостоверено с разписка, инкорпорирана в приложения Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2016 г. (л. 6), и

Ø дължимите се в полза на бюджета на съдебната власт такси и разноски по производството, от чието предварително заплащане ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлизащи в общ размер на 300, 00 лева, от които 50, 00 лева –държавна такса за разглеждане на всеки от уважените искове, определена съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 150, 00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице за изготвяне на приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Макар отхвърлителното произнасяне по иска за трудово възнаграждение да обосновава предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за разноските на ответника, доказателства за понесени такива не фигурират сред материалите по делото.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението досежно присъдените обезщетения за работа и законната лихва.

Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 242 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „А.*” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.Н. в качеството на управител, да заплати на И.А.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката***, както следва:

Ø сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение;

Ø сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – обезщетение за времето от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., през което е останал без работа поради уволнението, и

Ø сумата от 47 (четиридесет и седем) лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2016 г., до окончателното им издължаване, както и

Ø сумата от 225, 00 (двеста двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.А.К., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката***, срещу „А.*” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.Н. в качеството на управител, за заплащане на сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. (вкл.).

ОСЪЖДА „А.*” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.Н. в качеството на управител, да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева – държавна такса за разглеждане на уважените искове, и сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева – разноски по изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдените обезщетения и законната лихва.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД