Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр. Първомай, 31.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 412 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 444, 64 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) – неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за жилище, находящо се в ***, за периода от 01.03.2015 г. до 01.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното изплащане на вземането, и

Ø сумата от 30, 82 лева (тридесет лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за забава за периода от 01.04.2015 г. до 27.05.2016 г., за принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед № 158/07.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Ищецът отправя исковите претенции в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по договор, сключен при общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, по силата на който се ангажирал да доставя питейна и да отвежда отпадъчна вода до и от имот, находящ се в ***, и администриран по партида № 13831, а нейният титуляр в лицето на ответника се задължил да заплаща регистрираното от съответния инкасатор потребление в 30-дневен срок от датата на издаване на месечния отчетен документ.

Според ищеца незаплатената от абоната водоконсумация в цитирания обект за времето от 01.03.2015 г. до 01.02.2016 г., начислена с ежемесечно съставяни дванадесет квитанции, чиито реквизити са подробно описани в исковата молба, възлиза на обща стойност от 444, 64 лева, като с оглед констатирана през месец септември 2012 г. повреда на монтирания в жилището водомер операторът отчитал изразходваната вода по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4).

Релевира се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 ответникът следва да репарира и вредите от забавата за периода от 01.04.2015 г. до 27.05.2016 г. в размер на 30, 82 лева.

Позовавайки се на длъжникова неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато срещу ответника със Заповед № 158/07.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на вземанията си по исков ред с оглед своеверменно постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор, с който застъпва становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Противопоставя възражение за липса на обвързващо страните договорно правоотношение, мотивирано с твърдения, че през процесния период водоснабденият имот, чиято собственост притежава, не е обитаван и в същия не е потребявана питейна и не е отвеждана обратна вода. Около седмица след като на 01.06.2012 г. отдал жилището под наем на лицето А.Г.А. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора, по негово искане прекъснатото в обекта водоподаване било възстановено. След прекратяване на наемното правоотношение на 30.01.2013 г. ответникът предявил срещу наемателката искове за заплащане на наемни вноски и консумативни разходи, единият от които – за сумата от 78, 30 лева, остойностяваща по данни от експлоатационното дружество дължимата се за наемния период от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. консумация на вода в апартамента.

Макар впоследствие да сезирал ищеца с искане за преустановяване на водоснабдяването и без да бъде осведомен за констатираната повреда на водоизмервателния уред и за последиците от неотстраняването й, през месец февруари 2015 г. ответникът получил покана за плащане на допълнително начислени количества потребена в жилището му вода.

Страните пледират и за присъждане на сторените в настоящия процес съдебно-деловодни разноски, а ищецът – и на тези, понесени в заповедното производство.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си адв. А.С.С., а ответникът лично и чрез довереника си адв. С.С.М. поддържат процесуалните позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Писмените доказателствени източници по делото позволяват да се установи, че през процесния период в качеството на експлоатационно предприятие, реализиращо по данни от Удостоверение изх. № 20160125105757/25.01.2016 г. (л. 6 от ч. гр. дело № 307/2016 г. по описа на Районен съд – Чирпан), издадено от Агенцията по вписванията, дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения с потребителите чрез публично известни и влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник Общи условия (л. 66-84), одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Чл. 2, ал. 1, т. 2 от цитираните Общи условия квалифицира като „потребител” на В и К услуги юридическо или физическо лице – собственик или ползвател на имот в сграда етажна собственост.

Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите условия В и К операторът е задължен да доставя на потребителите вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот и да отвежда отпадъчните води посредством канализационни отклонения и улични канализационни мрежи в урбанизираните територии.

Общите условия регламентират, че измерването и отчитането на количествата потребена питейна и отведена отпадъчна вода се осъществява чрез монтирани на водопроводните и канализационни отклонения и сградните инсталации измервателни устройства, както и че показанията на общите водомери на сгради етажна собственост се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-дълъг от един месец, а тези на индивидуалните водомери, каквито се поставят от всеки потребител – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на последния или на негов представител, който с подписа си верифицира съответствието на измерените с отразените в отчета данни. При отсъствие на абоната или негов представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.

Общите условия изискват от клиентите да осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните представители на В и К дружеството до измервателните средства в предизвестеното време за проверка. При липса на възможност за такова съдействие отказът или бездействито за изпълнение на ангажимента на потребителя, произтичащ от чл. 24, ал. 3 от Общите условия, да уточни с доставчика удобно за двете страни време за провеждане на замерването в срок до една година от последния отчет, се удостоверява от длъжностно лице от експлоатационното предприятие чрез съставяне на протокол, подписан от него и от поне един свидетел, след изготвяне на който водоразходът се начислява по реда на чл. 49 от Общите условия.

Според чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия при установяване на повреда на индивидуален водомер, чиято доставка, монтаж, поддръжка и ремонт съгласно чл. 17, ал. 4 от Общите условия се извършва от и за сметка на потребителите, представителят на В и К оператора отправя предписание за отстраняване на неизправността в съответен срок, до изтичане на който таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, е съобразно чл. 26, ал. 2 от Общите условия въз основа на средномесечния разход за съответния период от предходната година, а впоследствие – по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия, допускащи месечното количество изразходвана питейна вода да се определя чрез начисляване по 6 куб. м. или по 5 куб. м. съответно при топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като при сгради етажна собственост до поставянето на индивидуален измервателен уред изчислената по реда на ал. 8 на чл. 25 от Общите условия консумация се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м.

Съгласно чл. 27 от Общите условия количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се равнява на сбора от това на потребената питейна вода и на тази от други водоизточници.

Чл. 5, т. 6 от Общите условия вменява в тежест на потребителите задължение да заплащат ползваните В и К услуги по доставяне на питейна и/или отвеждане и/или пречистване на отпадъчна вода въз основа на измерените по реда на Общите условия количествени показатели по пределни цени, утвърдени от ДКЕВР, в рамките на фиксирания в чл. 33, ал. 2 от Общите условия 30-дневен срок след датата на ежемесечното фактуриране. Чл. 44 от Общите условия урежда дължимост на обезщетение за забава съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до този на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Съгласно чл. 6, т. 3 от Общите условия В и К операторът може да спира изцяло или частично доставянето и/или отвеждането на вода без предварително уведомяване на потребителите в случаите, визирани в чл. 38 от Общите условия, а след предварителното им известяване – в хипотезите на чл. 39, ал. 1 от Общите условия. Чл. 40, ал. 1 от Общите условия нормира правото на доставчика да преустанови временно водозахранването на основание чл. 90 от ЗЗД и при неплащане в срок на дължима сума по издадена фактура, но след съблюдаване на процедура, изискваща писмено предизвестяване на длъжника за датата на прекъсването. Чл. 67, ал. 1 от Общите условия предписва писмена форма за всички предизвестия и уведомления до абонатите.

Според чл. 41 и чл. 42, ал. 1 от Общите условия по писмено заявление на потребителя В и К операторът може да се въздържа от временно или постоянно предоставяне на В и К услуги чрез прекъсване на водопроводното и канализационното отклонение след заплащане на услугата съгласно ценоразпис на доставчика и след осигуряване на достъп до измервателния уред или чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера, като в последния случай се изготвя констативен протокол с отразени показания и реквизити на измервателното устройство.

Свид. Х.Н.А., чиито показания съдът кредитира, тъй като възпроизвеждат непосредствени възприятия, отличават се с логичност и вътрешна безпротиворечивост и са депозирани от лице с некомпрометирана обективност, излага осведоменост, че от раждането си до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ответникът местодомува в жилище, находящо се в ***.

Отсъства спор между страните, че през исковия период ищецът притежавал правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в ***, който бил присъединен към водоснабдително-канализационната система, обслужвана от ищеца. Последният администрирал водоразхода в посоченото жилище по партида № 013831 с титуляр в лицето на ответника, заведен с абонаментен № 268337. Погрешното посочване на бащиното му име като „Т.” вместо „Т.” в представените от ищеца писмени доказателства не поражда съмнения в самоличността на абоната, доколкото в Лихвен лист (л. 11), изготвен от Р. С. – счетоводител при „В и К” ЕООД – Стара Загора, същият е идентифициран и чрез единния му граждански номер.

Приобщеният препис-извлечение от страница № 258 на Карнет № 7 на „В и К” ЕООД – Стара Загора (л. 10) обективира данни за водопотреблението в гореспоменатия обект през исковия период, според които през месец януари (без посочване на дата и година) била отчетена разлика от 14 куб. м., през месец февруари (без посочване на дата и година) – разлика от 14 куб. м., през месец март (без посочване на дата и година) – разлика от 15 куб. м., на 17.04.2015 г. – разлика от 15 куб. м., на 19.05.2015 г. – разлика от 15 куб. м., на 11.06.2015 г. – разлика от 16 куб. м., на 16.07.2015 г. – разлика от 16 куб. м., на 09.08.2015 г. – разлика от 16 куб. м., на 17.09.2015 г. – разлика от 17 куб. м., на 19.10.2015 г. – разлика от 17 куб. м., на 16.11.2015 г. – разлика от 17 куб. м., на 15.12.2015 г. – разлика от 18 куб. м., и на 18.01.2016 г. – разлика от 18 куб. м., като в графа „Показание” срещу всички гореизброени записи в отчетния формуляр е отбелязано „повред.”, а в графа „Подпис” подписи не фигурират.

Така отразените в карнета доставки на В и К услуги ищцовото дружество регистрирало по партида № 013831 на абонат № 268337 и документирало с издаване на:

Ø Квитанция № 3002309618/01.03.2015 г. (л. 14) за консумация на служебно начислени 14 куб. м. вода за отчетен период от 15.01.2015 г. до 13.02.2015 г. на стойност 32, 09 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002319740/01.04.2015 г. (л. 14) за консумация на служебно начислени 15 куб. м. вода за отчетен период от 13.02.2015 г. до 12.03.2015 г. на стойност 34, 38 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002330218/01.05.2015 г. (л. 12) за консумация на служебно начислени 15 куб. м. вода за отчетен период от 12.03.2015 г. до 17.04.2015 г. на стойност 34, 38 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002340180/01.06.2015 г. (л. 12) за консумация на служебно начислени 15 куб. м. вода за отчетен период от 17.04.2015 г. до 13.05.2015 г. на стойност 34, 38 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002349312/01.07.2015 г. (л. 12) за консумация на служебно начислени 16 куб. м. вода за отчетен период от 13.05.2015 г. до 11.06.2015 г. на стойност 36, 67 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002360387/01.08.2015 г. (л. 12) за консумация на служебно начислени 16 куб. м. вода за отчетен период от 11.06.2015 г. до 14.07.2015 г. на стойност 36, 67 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002370735/01.09.2015 г. (л. 15) за консумация на служебно начислени 16 куб. м. вода за отчетен период от 14.07.2015 г. до 10.08.2015 г. на стойност 36, 67 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002384208/01.10.2015 г. (л. 15) за консумация на служебно начислени 17 куб. м. вода за отчетен период от 10.08.2015 г. до 16.09.2015 г. на стойност 38, 96 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002393912/01.11.2015 г. (л. 15) за консумация на служебно начислени 17 куб. м. вода за отчетен период от 16.09.2015 г. до 13.10.2015 г. на стойност 38, 96 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002404974/01.12.2015 г. (л. 13) за консумация на служебно начислени 17 куб. м. вода за отчетен период от 13.10.2015 г. до 15.11.2015 г. на стойност 38, 96 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002415442/01.01.2016 г. (л. 13) за консумация на служебно начислени 18 куб. м. вода за отчетен период от 15.11.2015 г. до 15.12.2015 г. на стойност 41, 26 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002426402/01.02.2016 г. (л. 13) за консумация на служебно начислени 18 куб. м. вода за отчетен период от 15.12.2015 г. до 13.01.2016 г. на стойност 41, 26 лева (с начислен ДДС).

Квитанциите са систематизирани в табличен формат в приложен от ищеца Лихвен лист (л. 11), изготвен от Р. С. – счетоводител при „В и К” ЕООД – Стара Загора, в който стойностите им, сумирани в общ размер на 444, 64 лева, са записани като задължения на ответника към 30.04.2016 г., а за просрочието им е начислена лихва в общ размер на 30, 82 лева, пресметната до 27.05.2016 г.

Според заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 57-63), което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се възприема от съда, за процесния период доставките на В и К услуги по водоснабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, за времето от 17.01.2015 г. до 18.01.2016 г. са надлежно документирани от В и К оператора с първични счетоводни документи – квитанции, въз основа на информацията за отчетената водоконсумация от карнет за партида № 13831.

Експертната проверка показва, че в счетоводно-отчетните регистри на експлоатационното предприятие задълженията по процесните квитанции, възлизащи в общ размер на 444, 64 лева, са заведени като непогасени. В изпълнение на поставената от ищцовата страна задача вещото лице изчислява дължимата се съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 законна лихва за тяхната забава за периода от 01.04.2015 до 27.05.2016 г. в общ размер на 30, 52 лева.

С неприсъствено Решение № 22/17.05.2013 г. по гр. дело № 32/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан (л. 40-41), влязло в законна сила на 17.05.2013 г., А.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, била осъдена да заплати на ответника въз основа на Договор за наем на апартамент № 5, находящ се в ***, сключен на 01.06.2012 г., сумата от 400, 00 лева, представляваща наемна цена за месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г., сумите от 58, 15 лева и 78, 30 лева, представляващи разходи съответно за електрическа енергия и вода за месец октомври 2012 г., както и сумата от 100, 00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след изтичане на договорния срок за периода от 01.01.2013 г. до 30.01.2013 г.

В отговор на получена на 20.06.2014 г. Покана за доброволно плащане № 0000028211/18.06.2014 г. на сумата от 686, 32 лева за периода от месец август 2009 г. до месец юни 2014 г., с Уведомление от 30.06.2014 г. (л. 42), което според известие за доставяне ИД PS42700025AKV (л. 43) било връчено на ищцовото дружество на 04.07.2014 г., ответникът оспорил дължимостта на вземането и отправил искане за редуциране на размера му до сумата от 78, 30 лева с доводи, че същата му се дължи в изпълнение на гореуказания съдебен акт от лицето А.Г.А., на която по силата на Договор от 01.06.2012 г. отдал под наем имота си, находящ се в ***, и която била отговорна за заплащане на стойността на консумираната в периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. вода. Подчертал, че въпреки постъпките му за промяна на титуляря на партидата на името на наемателката такава не е регистрирана при доставчика, както и че след нанасяне на последната в апартамента преустановеното преди датата на сключване на наемния договор водоподаване в имота било възстановено от представители на В и К оператора. Обяснил също, че на 30.01.2013 г., след като ползвателката освободила жилището, посетил офис на ищеца, където се осведомил, че задължението й за водоконсумацията в наетия обект се равнява на сумата от 78, 30 лева, която, от своя страна, фиксирал като размер на исковата си претенция срещу нея, уважена от съда.

С Уведомление до „В и К” ЕООД – Стара Загора от 05.08.2014 г. (л. 44), получено от адресата на 08.08.2014 г. според известие за доставяне ИД PS427000262Z3 (л. 45) ответникът заявил, че не е предизвестяван по реда на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 за датиращата от месец август 2012 г. повреда на водомера в имота му, за която бил осведомен от ищеца с Писмо изх. № ЦУ-1311/11.07.2014 г., както и че от 30.01.2013 г. апартаментът му е необитаем и че водоподаването към него е преустановено от служители на ищцовото дружество в гр. Чирпан, и формулирал изрично искане за прекъсване на водоснабдяването на жилището.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Районен съд – Чирпан Заявление вх. № 1837/15.06.2016 г. (л. 2-4 от ч. гр. дело № 307/2016 г. по описа на Районен съд – Чирпан), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 158/07.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 3 от ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай).

На 22.07.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 4866/22.07.2016 г. (л. 7 от ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу постановената заповед на изпълнение, връчена му на 12.07.2016 г. Известен на 01.08.2016 г. за така заявеното оспорване, на 23.08.2016 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите обективно кумулативно съединени установителни искове.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции, заявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на обременяващи правната сфера на ответника изискуеми договорни задължения с твърдените основание и размер, което, от своя страна, налага пълно доказване на обвързващо страните договорно правоотношение и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

Реализирайки стопанска дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, включващи съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ, обн., ДВ, бр. 18

от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), ищецът се легитимира със статут на „В и К оператор” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.) и чл. 2 от Наредба № 4, чиито отношения с потребителите съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 се уреждат от одобрени от регулаторния орган публично известни общи условия.

В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно присъединения към водоснабдително-канализационната система недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в ***, към патримониума на ответника, очертава профила му на „потребител” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗРВКУ, чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от приложимите Общи условия, и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за предоставяне на В и К услуги, отчитани от доставчика по партида № 013831.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия на „В и К” ЕООД – Стара Загора за предоставяне на В и К услуги в сила от 27.09.2014 г. (л. 66-84), така възникналото облигационно правоотношение е генерирало в тежест на експлоатационното предприятие ангажимент, закрепен и в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4, да доставя до обекта на гореуказания адрес вода с нормативно изискуемите питейни качества и да отвежда от него отпадъчните води чрез В и К мрежата до границата със сградната водопроводна инсталация, а на ответника – да заплаща ползваните В и К услуги в 30-дневен срок от датата на тяхното счетоводно документиране.

Наличната доказателствена съвкупност не съдържа сведения за преустановяване през релевантния период на водозахранването в имота при предпоставките и реда, предвидени в Глава пета от Общите условия. Водоснабдяването на жилището след 01.06.2012 г. се признава от ответника както в Уведомление от 30.06.2014 г. (л. 42), така и в отговора на исковата молба. Следва да се подчертае, че само по себе си искането му за спиране на водоподаването, отправено с Уведомление от 05.08.2014 г. (л. 44), макар и доведено до знанието на ищеца, не би могло да освободи първия от задължението за заплащане на стойността на реалното или служебно начисленото потребление за времето до фактическото водопрекъсване.

Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. І-во и ал. 3 от Наредба № 4, с които кореспондира и клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, за сгради етажна собственост В и К услугите се заплащат въз основа на измереното чрез общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време количество изразходвана вода, което при условията и по реда на наредбата се разпределя между отделните потребители на база отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери. Чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 предписва показанията на измервателните устройства, замерени съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия, но не по-дълъг от шест месеца, да се отбелязват в карнета заедно с датата на отчитане на общия и индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или на негов представител, освен в случаите на електронен отчет.

Според Общите условия количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на сбора от това на изразходваната питейна вода и на тази от други водоизточници.

За процесния период ищцовото дружество претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане на водопотребление, служебно начислено по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 поради повреда на индивидуалния водомер във водоснабдения имот. За така практикувания от доставчика подход на отчитане свидетелства и извлечение от страница № 258 на Карнет № 7 (л. 10), както и квитанциите (л. 12-15).

Чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 изисква при констатиране на повреда в индивидуален водомер, чиято доставка, монтаж, поддръжка и ремонт чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 възлага в задължение на потребителя, представителят на В и К оператора да демонтира пломбата на холендъра и да направи предписание за отстраняване на неизправността в съответен срок, а след изпълнението му абонатът да го уведоми и да осигури достъп до уреда съобразно общите условия за извършване на първоначално отчитане и пломбиране.

Чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 по изключение допуска за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се приема с величина от 6 куб. м или 5 куб. м. съответно за топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а ал. 6 от цитираната норма предвижда, че до монтаж на индивидуални измервателни устройства в сгради етажна собственост определената съгласно ал. 5 консумация всяко тримесечие се завишава с по 1, 0 куб. м.

Според чл. 20, ал. 3 от Общите условия до изтичане на срока на предписанието по ал. 1 от същия член, която дублира текста на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4, таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, се извършва в съответствие с чл. 26, ал. 2 от Общите условия въз основа на средномесечния разход за съответния период от предходната година, а впоследствие – по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия, които имплементират съответно разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 на чл. 39 от Наредба № 4.

С оглед синалагматичната природа на договорната връзка между страните, задължението на потребителя по чл. 5, т. 6 от Общите условия да заплаща реално консумираните или служебно начислените количества вода възниква при изпълнение на насрещния ангажимент на експлоатационното дружество за доставка на В и К услуги, установимо съответно чрез показанията на средствата за измерване или чрез изпълване на фактически състав, пораждащ правото на доставчика да фингира потребление, елементите на който в разглеждания спор подлежат на пълно доказване от ищеца.

Конкретният доказателствен масив обаче не идентифицира твърдяната повреда на индивидуалния водомер, монтиран в жилището на ответника, с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК сигурност. Сведенията за неизправност на уреда се изчерпват с вписванията на констатацията „повред.” в графа „Показания” на отчетите, отразени през процесния период на страница № 258 от Карнет № 7 (л. 10). В битността си на частен свидетелстващ документ, непарафиран от своя издател, коментираното карнет извлечение не материализира обвързващо съда удостоверително изявление и доколкото съдържанието му не намира опора сред останалите доказателствени източници, не е в състояние да обуслови категоричен и безсъмнен извод за факта на повредата. Неизвестни остават времето и начина на установяването й, още повече че предвид отсъствието на подписи на потребителя или на негов представител в карнета липсва и увереност, че записите в него почиват на непосредствена проверка на индивидуалния измервателен уред от служител на В и К оператора, която предполага осигурен достъп до вътрешността на жилището.

Отделно от горното сред доказателствените материали не се откриват такива за съблюдаване от страна на доставчика на изискванията на чл. 33, ал. 2, изр. І-во от Наредба № 4 за отправяне до потребителя на предписание за привеждане на водомера в техническа изправност. Данните по делото сочат, че ответникът е узнал за повредата от полученото Писмо изх. № ЦУ-1311/11.07.2014 г. на Управителя на „В и К” ЕООД – Стара Загора, на което обаче поради непредставянето му не би могло да се придаде характер на обвързана със срок препоръка по смисъла на чл. 33, ал. 2, изр. І-во от Наредба № 4.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ищеца, така очерталият се доказателствен дефицит мотивира съда да заключи, че искът за установяване съществуването на задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за процесния период е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Недоказаността на главното притезание предопределя отричане и на акцесорното вземане за обезщетение на вредите от забавата, поради което претенцията за неговата дължимост също следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за репариране на съдебно-деловодните разноски на ответника за възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 300, 00 лева, уговорено и заплатено в брой съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2017 г. (л. 65).

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, срещу Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, да заплати на Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата от 300, 00 (триста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ