Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. Първомай, 10.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 335 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът Министерството на земеделието и храните, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Министъра на земеделието и храните и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Т.Х.Ц., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника М.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес на практиката: ***, че между страните не съществува наемно правоотношение по Договор № ПМ-008/11.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, нотариално удостоверен с рег. № 3624/11.10.2012 г. по описа на Нотариус Л.Т. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с Акт № ***, поради едностранното му прекратяване от страна на наемодателя.

Ищецът отправя претенцията си в качеството на изправна страна – „Наемодател”, по сключен на основание чл. 47м, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) с ответника като „Наемател” Договор № ПМ-008/11.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, нотариално удостоверен с рег. № 3624/11.10.2012 г. по описа на Нотариус Л.Т. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с Акт № *** Излагат се твърдения, че на 29.02.2016 г. комисия, сформирана въз основа на Заповед № РД 11-300/15.01.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, осъществила проверка, при която установила, че ответникът не е изпълнил предписанието на § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ЗИДЗСПЗЗ) в срок до 1 февруари 2016 г. да приведе горецитирания контракт в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1

и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като разполага с необходимия брой пасищни животни. Посочената констатация мотивирала ищеца на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да адресира до ползвателя уведомление, че счита наемното правоотношение за прекратено.

Правния си интерес от искова защита ищецът аргументира с необходимостта от постановяване на акт, който прогласява настъпилото разваляне на договора и който подлежи на вписване съгласно чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС), доколкото с Определение № 25/28.04.2016 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Първомай е произнесен отказ за отбелязване на визираното обстоятелство в книгите за вписванията.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Ч.С.Ч. депозира писмен отговор, с който оспорва иска и пледира за отхвърлянето му. Навеждат се доводи, че разпоредбите на § 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ са дискриминационни и противоречат на правото на Европейския съюз и вътрешното законодателство, поради което отсъстват предпоставки за едностранно разваляне на договорната връзка. Релевира се, че по силата на процесния договор, който е сключен в изпълнение на Мярка 2014 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, ответницата е поела 5-годишен ангажимент за поддържане на наетите площи в добро агроекологично състояние при липса на условие да отглеждане на животни в тях, а в разрез с принципа на правната сигурност § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ променя договорните условия по начин, вменяващ на наемателя задължение да развива животновъдна дейност.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Х.Ц. поддържа иска, а ответницата не се явява и не делегира процесуален представител, като с молба вх. № 210/09.01.2017 г., постъпила от довереника й адв. Ч.С.Ч., отстоява застъпената във фазата по размяна на книжа процесуална позиция, подробни фактически и правни съображения в подкрепа на която излага в представена писмена защита.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Приобщените писмени доказателствени източници и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на спорещите позволяват да се установи, че по силата на Договор № ПМ-008/11.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, нотариално удостоверен с Акт № *** по описа на Нотариус Л.Т. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията – Първомай с Акт № ***, сключен между страните на основание чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Заповед № РД 46-260/23.03.2012 г. на Министъра на земеделието и храните за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд, Заповед № 0764/20.07.2012 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив за провеждане на търг (тръжни сесии) и Протокол от 08.08.2012 г. на комисията за класиране на кандидатите, ищецът Министерство на земеделието и храните, представлявано от Министъра на земеделието и храните М.Х.Н. чрез пълномощника си В.И.П. – Директор на Областна дирекция „Земеделие”, оправомощен съгласно Заповед № 46-233/01.04.2011 г., от една страна като „Наемодател”, предоставило на ответника М.Т.Г., от друга страна като „Наемател”, за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 141.486 дка, представляваща, както следва: 1) имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 103.189 дка, от които 0.659 дка – десета категория, 81.773 дка – девета категория, и 20.757 дка – осма категория, находящ се в местността „***” в землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – канал на Община Първомай, имот № *** – нива на наследниците на Д.К.Ч., имот № *** – нива на Й.Ц.М., имот № *** – нива на наследниците на Д.К.Ч., имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – местен път на Община Първомай, имот № *** – изоставена нива на наследниците на Е.А.А., имот № *** – изоставена нива на наследниците на И.В.М., имот № *** – изоставена нива на наследниците на Д.Х.Ч., имот № *** – изоставена нива на наследниците на И.В.М., имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – местен път на Община Първомай, имот № *** – дере на Община Първомай, имот № *** – пасище с храсти на Община Първомай, имот № *** – пасище с храсти на Община Първомай, имот № *** – дере на Община Първомай, и имот № *** – храсти на М.Н.К., 2) имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 2.005 дка, девета категория, находящ се в местността „***” в землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – изоставена нива на наследниците на Е.А.А., имот № *** – местен път на Община Първомай, и имот № *** – полски път на Община Първомай, и 3) имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 36.292 дка, шеста категория, находящ се в местността „***” в землището на с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – пасище, мера на Община Първомай, и имот № *** – вътрешна река на Държавата – МОСВ, за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2012/2013 г., а наемателят се задължил да заплаща годишна наемна цена в размер на 9, 00 лева/дка, или сумата от 1 273, 37 лева, да експлоатира наетите парцели с грижата на добър стопанин в съответствие с договореното им предназначение на пасище, мера, да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни, екологични, агротехнически и други изисквания и да не ги уврежда.

Съобразно клаузата на т. 32 от процесния контракт същият се прекратява при: изтичане на срока, за който е сключен; по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; прекратяване на търговеца с ликвидация; смърт или поставяне под запрещение на наемателя; при неизпълнение на договорните задължения по искане на изправната страна; при неизпълнение на договорните задължения по т. 3, т. 5 и т. 22, като наемателят дължи обезщетение в размер на дължимото наемно плащане за съответната стопанска година и отчуждаване на наетата земя за държавни и общински нужди.

Приложените по делото Преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета, издадено на 10.10.2012 г. от „Уникредит Булбанк” АД – Пловдив, Преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюждета с УРН: FТ 13265135300012/26.09.2013 г., издадено от „ОББ” АД – Пловдив, и Преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета, издадено на 01.10.2014 г. и на 01.10.2015 г. от „Банка ДСК” ЕАД – клон Пловдив, удостоверяват информация за наредени от наемателя в лицето на ответницата по сметка на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив банкови преводи съответно на сумите от 1 103, 37 лева, 1 273, 37 лева, 1 273, 37 лева и 1 273, 37 лева, представляващи наемна вноска за ползване на имоти № № ***, *** и *** съответно за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

С Уведомително писмо изх. № 01-6500/11792/02.10.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” ответницата била известена, че на основание чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и в резултат на извършени административни проверки в съответствие с Глава пета от цитираната наредба по декларираните от нея сведения в подадено Заявление за подпомагане с УИН: 16/300513/33029, е одобрена за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)” от мярка 214 „Агроекологични плащания” относно площи от земеделски парцели № № 17484-119-1-2; 17484-142-2-2; 17484-95-2-1; 32826-121-1-2; 32826-121-1-2; 36-230-47-3-1 с предназначение на естествени ливади за косене и/или за паша на животни, и следва да поеме 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.

С Писмо изх. № 16-00-5668/04.12.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, което видно от известие за доставяне ИД PS 4040 00TDP M 6 било връчено на ответницата на 14.12.2015 г., последната била информирана, че в изпълнение на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в качеството си на ползвател по сключен преди 24.02.2015 г. наемен договор с предмет пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд следва в срок до 01.02.2016 г. да изпълни изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като за целта разполага с необходимия брой пасищни селскостопански животни, както и че в противен случай наемното правоотношение подлежи на прекратяване.

Според фигуриращия сред доказателствените материали Констативен протокол от 29.02.2016 г. на посочената дата комисия в състав: Председател И.Д.Д. – Главен експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, и членове: А.Б.А. – Главен експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, Б.С.С. – Старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Змеделие” – Пловдив, и Х.Ш.Ш. – Старши юрисконсулт в Дирекция „АПФДЧР” при Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, сформирана въз основа на Заповед № РД 11-300/15.01.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, осъществила проверка на всички ползватели, които са сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд на територията на област Пловдив преди 24.02.2015 г. и които не притежават животни или техният брой не съответства на наетите от тях площи съгласно чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, чрез проучване на справки от Регистъра на всички имоти – предмет на договори за наем и аренда, на наемател/арендатор от всички общински служби по земеделие в обхвата на област Пловдив; справка от Регистър на земите от държавния поземлен фонд за действащите договори за наем на пасища, мери и ливади, сключени преди 24.02.2015 г.; Справка от Регистър (RegiX) на животновъди с договори за пасища, мери и ливади към 01.02.2016 г.; официална справка на основание чл. 37м, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ за регистрираните към 01.02.2016 г. в Интегрираната информационна система на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) животновъдни обекти, собственици или ползватели на такива и на пасищни селскостопански животни, и справка на Министерството на земеделието и храните за отглеждани животни и наети пасища, мери и ливади към 01.02.2016 г., и констатирала, че ответницата е договорен ползвател на пасища, мери и ливади, както следва: от І-ва до VІІ-ма категория – 116.584 дка, и от VІІІ-ма до Х-та категория – 233.660 дка, но не отговаря на условията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като отсъстват регистрирани данни за притежавани от същата животновъдни обекти и отглеждани от нея пасищни селскостопански животни.

С Уведомление изх. № 16-00-3037/19.04.2016 г., адресирано до и получено от наемателката на 21.04.2016 г., в уверение на което се представя известие за доставяне ИД PS 4040 00UTJXS, Директорът на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, овластен да прекратява договори, сключени на основание чл. 47м от ППЗСПЗЗ, със Заповед № РД 46-697/20.08.2015 г., издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. ІІ-ро във вр. с чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Министъра на земеделието и храните, я осведомил, че на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с оглед установеното неизпълнение на задължението й да приведе процесния договор в съответствие с предписанията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ в срок до 01.02.2016 г. счита същия за развален. С Определение изх. № 25/28.04.2016 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Първомай молбата на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив в качеството на пълномощник на Министъра на земеделието и храните за отбелязване на обстоятелството за преустановяване на договорната връзка между страните в книгите за вписванията била оставена без уважение с мотиви, че не съставлява акт, подлежащ на вписване, отбелязване и заличаване.

С Писмо изх. № РД-05-00-350/01.06.2016 г., изпратено до ответницата в отговор на постъпила от нея молба за съдействие, Началникът на Общинска служба по земеделие – Първомай й съобщил, че поземлени имоти № № *** и *** са предмет на регистриран и неотписан аренден договор в сила до 30.09.2017 г., чието прекратяване предстои поради несъответствието му с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и процесуалната позиция на ответника безспорно илюстрират правния интерес на ищеца от така претендираната съдебна защита и респективно обосновават становище за допустимост на предявения установителен иск.

Съобразно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Интересът от искова защита, който съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за редовността на процеса, се поражда от наличието на правен спор, проявяващ се в оспорване на претендирано от ищеца или претендиране на отричано от него право или правоотношение, и се преценява конкретно с оглед наведените в исковата молба обстоятелства (в този смисъл Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК и Решение № 35 от 01.09. 2015 г. по т. д. № 407/2014 г., ІІ т. о., ТК). В разглеждания случай изразеното от ответника несъгласие със заявеното основание за прекратяване на процесната сделка несъмнено смущава правното положение на ищеца и провокира интереса му от внасяне на яснота в отношенията между страните посредством съдебно установяване на несъществуването на спорната правна връзка (в този смисъл Решение № 35 от 01.09. 2015 г. по т. д. № 407/2014 г., ІІ т. о., ТК). В контекста на казаното следва да се подчертае, че по аргумент от чл. 536, ал. 1 от ГПК така очертаната нужда от защита не е зависима от вписване или отбелязване развалянето на наемния контракт в книгите за вписванията, още повече че подобно оповестяване за разлика от прекратяването на арендния договор, чието вписване е изрично закрепено в чл. 27, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), не се допуска от действащата нормативна уредба, включително и по отношение на настоящото решение, което не попада в приложното поле на чл. 115, ал. 1 и чл. 112, б. „з” от ЗС.

В подкрепа на становището за допустимост на така отправената установителна претенция следва да се изтъкне, че обемът на защита, предопределящ и характера на иска, е обусловен от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. В конкретния случай последният не релевира такива последици от договорното неизпълнение или от прекратяването на договора, които обуславят необходимост от прилагане на по-остри защитни способи, в производството по реализиране на които да се разреши въпросът за наличието на предпоставки за извънсъдебно освобождаване от договорната обвързаност (в този смисъл Определение № 560 от 25.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1775/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 305 от 22.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 812/2014 г., II т. о., ТК, и Решение № 35 от 01.09. 2015 г. по т. д. № 407/2014 г., ІІ т. о., ТК).

В обсъжданата хипотеза сключеният Договор № ПМ-008/11.10.2012 г. е генерирал валидно наемно правоотношение между страните с предмет земеделски имоти от държавния поземлен фонд, чиято действителност не е компрометирана от специалната законова регламентация на ЗАЗ, регулираща арендното ползване на земеделска земя (в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК).

От момента на влизането му в сила на 15.08.2015 г., § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) е вменил на ответницата в качеството й на ползвател на ливади от държавния поземлен фонд съгласно процесния наемен договор, сключен преди 24 февруари 2015 г., задължение в срок до 1 февруари 2016 г. да изпълни изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, в редакцията им, изменена и допълнена със същия ЗИДЗСПЗЗ, според които пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, при условие че правоимащите нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие”, държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.

§ 2в, ал. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСПЗЗ (в редакция му към 11.08.2015 г.) категоризира като „пасищни селскостопански животни” едрите и дребните преживни и нечифтокопитни селскостопански животни, и ал. 3 на същия законов текст дефинира като „животновъден обект” този, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни.

§ 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) оправомощава и задължава кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие”, да прекратява договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които към 1 февруари 2016 г. не са съобразени с нормативния регламент на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, а ал. 4 от цитирания параграф санкционира бездействието на горепосочените органи с административно наказание „глоба” от 5 000 до 10 000 лева. § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) нормира особен ред за едностранно извънсъдебно разваляне на съглашенията от категорията на процесното, който дерогира общия режим на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 233 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 514/2012 г., I т. о., ТК). Несподелима е развитата в отговора теза за дискриминационния характер на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), тъй като нормите му не налагат неравноправно третиране на наемателите, основано на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Противно на застъпеното от ответника становище коментираният параграф, бидейки елемент от правната рамка, призвана да обезпечи максимална охрана на земеделските имоти от държавния поземлен фонд при тяхната експлоатация, не колидира с общностното и вътрешното право относно намесата в свободата на договаряне.

Документираните в Констативен протокол от 29.02.2016 г. и неоспорени от ответницата данни сочат, че в срока по § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) същата не е спазила предписанията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като не се е легитимирала като собственик или ползвател на животновъдни обекти по смисъла на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, което, от своя страна, е консолидирало елементите от фактическия състав, пораждащ субективното потестативно право на наемодателя по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), надлежно упражнено с отправеното до неизправната страна Уведомление изх. № 16-00-3037/19.04.2016 г. С достигането му до наемателя на 21.04.2016 г. действието на наемния договор е преустановено занапред, което мотивира съда да уважи предявения иск за признаване несъществуването на произтичащото от него облигационно правоотношение. В противовес на доводите на ответника следва да се отбележи, че неотписването на договора от регистъра на Общинска служба по земеделие – Първомай е без правно значение за неговото действие.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК за ангажиране отговорността на ответника за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Министерството на земеделието и храните, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Министъра на земеделието и храните и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Т.Х.Ц., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу М.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес на практиката: ***, че между страните не съществува наемно правоотношение по Договор № ПМ-008/11.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, нотариално удостоверен с Акт № *** по описа на Нотариус Л.Т. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията – Първомай с Акт № ***, поради едностранното му прекратяване от страна на наемодателя.

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес на практиката: ***, да заплати на Министерството на земеделието и храните, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Министъра на земеделието и храните и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Т.Х.Ц., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 300, 00 (триста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ