Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Първомай, 27.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осми март
две хиляди и седемнадесета година,
Председател: София Монева
при участието на
секретаря Петя Монева,
след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 332 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът Х.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. Д.П.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес на практиката: ***, моли съда да осъди Ш.А.А., ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.З.М., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да му заплати
сумата от 15 000, 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на причинени му на 23.05.2016 г. в с. Езерово, общ. Първомай, обл.
Пловдив, от ответника телесни увреждания, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 23.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че на 23.05.2016 г. около
22:00 часа в компанията на двама свои приятели ищецът посетил обществено
заведение в центъра на с. Езерово, общ. Първомай, обл.
Пловдив, където внезапно към него се приближил ответникът и безпричинно
започнал да го заплашва, ругае и обижда. Пренебрегвайки нееднократно
отправените му забележки да преустанови агресивното си поведение, ответникът
пристъпил и към физическа саморазправа и докато ищецът напускал обекта с
велосипеда си, го бутал, ритал и му се заканвал. Потърпевшият успял да се
избави, но ответникът го последвал до дома му, находящ се в същото село на ул. ***, където му нанесъл удар
в областта на лицето, поваляйки го от велосипеда му, след което ищецът загубил
съзнание.
На
следващия ден пострадалият бил отведен в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, където
бил подложен на редица медицински манипулации и изследвания, а впоследствие - и
на оперативни интервенции.
Ищецът навежда, че в резултат на описаното посегателство
му били причинени следните, диагностицирани при съдебномедицинското му
освидетелстване, телесни увреждания: счупване на долната челюст; сътресение на
мозъка; контузия на двете колена, таза и главата; охлузвания по главата, десния
горен крайник и двата долни крайника; травматични отоци по главата и
кръвонасядания в областта на главата, шията и десния долен крайник.
Релевира
се, че в причинна връзка с описаните травми, за най-тежката от които ответникът
бил санкциониран по наказателноправен ред със споразумение, одобрено с влязло в
сила протоколно Определение № 67/24.10.2016 г. по НОХД № 266/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ищецът изпитвал и продължава да търпи силни болки,
главоболие, световъртеж, както и затруднения при хранене. Същият отбелязва, че
здравословното му състояние не е напълно възстановено, а лечението му в
амбулаторни условия все още не е приключило, като му предстоят и допълнителни
операции.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител
депозира отговор, с който застъпва становище за неоснователност на исковете и
моли за тяхното отхвърляне. Отрича виновна причастност към процесното деяние и
оспорва размера на претенцията с доводи, че ищецът не е претърпял осакатявания
и загрозявания, че здравословното му състояние се е подобрило без потребност от
медикаментозно лечение, че не са настъпили травматични промени по костите му,
както и че мозъчното му сътресение не е съпътствано със загуба на съзнание и не
е предизвикало тежки последици за здравето му. Противопоставя възражение за
каузален принос на ищеца за усложняване на възстановителния му процес,
доколкото именно допуснато от негова страна неспазване на лекарските
предписания е наложило прилагане на оперативен метод на лечение.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
процесуалните позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, фактически и
правни съображения в подкрепа на които излагат и в писмени защити.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
Със
Споразумение за решаване на делото, одобрено на основание чл. 382, ал. 7 и ал.
9 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) с влязло в сила протоколно Определение № 67/24.10.2016
г. по НОХД № 266/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 37-38), ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс
(НК) с оглед на това, че на 23.05.2016 г. в с. Езерово, общ.
Първомай, обл. Пловдив, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща
се в двустранно счупване на долната челюст, представящо се с открита фрактура в
областта на трети и четвърти долни десни зъби, както и със закрита фрактура в
областта на седми долен ляв зъб, довело до счупване на челюст, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК бил санкциониран с налагане на наказание „Пробация”.
В хода на съдебното
дирене чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Й.Х.К. – дъщеря на ищеца, и Р.П.П., са ангажирани гласни
доказателства, които се ползват с доверието на съда, тъй като с удовлетворителна конкретика,
логичност,
правдоподобност и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия досежно относими към предмета на
доказване факти и синхронизират както помежду си, така с приобщените писмени
доказателствени източници, като показанията на първия от посочените свидетели са
подложени на оценка и в съответствие с
резервите, предписани от чл. 172 от ГПК. За компрометирана обаче се преценя
достоверността и респективно доказателствената стойност на свидетелския разказ
на свидетелите П.Х. Н. и В.Д.Й., тъй като, макар и съдържателно еднопосочни,
пресъздадените от тях преки впечатления не кореспондират с приетите за истинни
сведения за здравословното състояние и външния вид на ищеца след процесното събитие, изнесени от свидетелите К. и П. и отразени в приложените медицински документи и в заключението на изслушаната съдебномедицинска
експертиза (л. 54-61), което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се възприема от решаващия състав.
Така кредитираните
свидетелски показания позволяват да се установи, че на 24.05.2016 г., осведомен
от Кмета на Кметство – с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, за влошеното
здравословно състояние на ищеца в
резултат на нанесен му на 23.05.2016 г. побой, съпругът на свид. К. – Т.К., придружен
от свид. П., го посетил в дома му в с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив,
където го заварил изправен на входната врата с видими отоци по лицето, синини
около очите и охлузвания по темето на главата. Пострадалият придържал с ръка увисналата си долна челюст, както
и кърпа на устата си, от която се считали слюнка и кръв, и се затруднявал да
ходи и говори, като споменал единствено, че усеща болезнени лицето и тялото си.
Т.К. и свид. П. му помогнали да се настани в автомобила на първия, след което го транспортирали до спешното отделение на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Свети Георги”
ЕАД – Пловдив, където бил подложен на медицински прегледи и образно-диагностични
изследвания на череп, колянни
стави и таз, документирани с Лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 039921/25.05.2016 г., Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 039921/25.05.2016 г. и рентгенографии с амб. № № 4614/25.05.2016 г., 6458/25.05.2016
г. и 6458/25.05.2016 г.
По време на пътуването си до гр. Пловдив ищецът стенел и се оплаквал от
болки, а след пристигането си в града споделил на свид. К., че чувства силни
такива в областта на челюстта, кръста и краката.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение №
509/26.05.2016 г. (л. 5-6), издадено от д-р И.И. Ц. – ординатор в Отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, съдебномедицинското
освидетелстване на пострадалия, осъществено на 26.05.2016 г., констатирало, че същият е с правилно телосложение и умерено изразено общо охранване, с много добре развити костна и мускулна системи, адекватен, ориентиран за време,
място и самоличност и с нарушено
съзъбие,
както и че са му причинени следните
телесни увреждания: счупване на долна челюст, сътресение на мозъка, контузия на
двете колена, таза, главата, охлузвания по главата, десния горен и двата долни
крайника, травматични отоци по главата и кръвонасядания в областта на главата, шията
и десния долен крайник. Детайлното описание на така установените от съдебния
медик травматични находки обхваща: неправилно по форма и петнисто по характер охлузване с размери 3,5/4
см. в теменно-тилната област вляво на окосмената част на главата, покрито
с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа; осем точковидни охлузвания в теменната област срединно в окосмената част на главата на
площ 5/3 см. с размери на
най-малкото 0,1/0,1 см., а на най-голямото 0,3/0,4 см, покрити с кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа;
косо разположено ивичесто охлузване с размери 1,5/0,2 см. в
лявата половина в горната трета на челото по проекция на средната
трета на лявата вежда, в едни участъци с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа, а в други – само със забелване на епидермиса; петнисто кръвонасядане със синкав цвят и със зеленикави оттенъци по
периферията с размери 4/3 см. в лявата половина в средната и долната трета на челото по проекция на външната трета на лявата вежда; петнисто със синкаво-зеленикав цвят кръвонасядане по двата клепача на лявото око и около стените на орбитата на площ
4/6 см.;
петнисто кръвонасядане със синкав цвят и на места
зеленикави оттенъци в
областта на дясната скула и на горната трета на дясната буза и в пространството между
външния очен ъгъл и предния ръб на дясната ушна мида на площ 6/7 см.; петнисто
кръвонасядане със синкав цвят и слаб зеленикав оттенък по периферията в областта на предната, долната и
страничната повърхност на дясната половина на брадичката на площ 6/5 см., продължаващо по предно-страничната повърхност на дясната половина в горната трета на шията; добре изразен травматичен оток на тъканите в областта на брадичката около преждеописаното
кръвонасядане на площ
5,5/7 см.; петнисто охлузване с размери 1,5/0,7 см. по предно-външната повърхност в лявата половина на брадичката, покрито с кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа;
петнисто по характер кръвонасядане със синкав цвят и зеленееща периферия с размери 7/6 см. откъм
ръба на лявата половина на долната челюст по проекция на
средната и външната трета на долно-челюстния ръб, продължаващо по предно-страничната повърхност в горната трета на шията; добре изразен
травматичен оток на тъканите в областта на преждеописаното кръвонасядане; кравонасядания с мораво-синкав цвят по лигавицата в устната кухина в
областта на гореописаните
кръвонасядания и травматични отоци в областта на брадичката вдясно и на
долно-челюстния ръб вляво; петнисто
кръвонасядане със синкав цвят
със слабо зеленееща периферия с размери 4/3,5 см. по лявата странична повърхност в долната трета и отчасти в лявата
странична повърхност в средната трета
на шията; три охлузвания с петнист характер
по кожата на външно-задната повърхност в горна трета на дясната
предмишница на площ 3/2 см.
с размери на най-малкото 0,2/0,2 см, а на най-голямото 1/1 см., покрити с кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа; охлузване по задната повърхност в областта на десния лакът на площ 1,5/0,5 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа; разположени едно под друго две
дълбоки охлузвания по гръбната
повърхност на 5-ти пръст на
дясната ръка в областта на ставата между горната и средната фаланга с
размери на горно разположеното 0,8/0,5 см., а на долно разположеното 0,6/0,4 см., покрити с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа; петнисто кръвонасядане със синкаво-зеленикав цвят с размери
2/2 см. по
кожата на външно-задната повърхност на границата между средната и горната трета на дясното бедро; четири петнисти охлузвания по кожата в областта на дясното
коляно и по предната и
двете странични повърхности в горната
трета на дясната подбедрица с размери на най-малкото 1/1 см.,
а на най-голямото 4,5/2
см., покрити с кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа, и единадесет петнисти охлузвания по кожата в областта на лявото
коляно и по предната и страничните
повърхности (външна и вътрешна) в горната и средната трета на лявата подбедрица с размери на най-малкото 0,3/0,2 см., а на най-голямото 3/1,5 см.,
покрити с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа.
Медицинските данни от историята на заболяването,
систематизирани в Епикриза изх. № 736/06.06.2016 г. (л. 8), издадена от Клиника
по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, сочат, че
ищецът бил приет по спешност в посоченото здравно заведение за оперативно
лечение на челюстната фрактура, диагностицирана като „Фрактура компликата мандибуле (регио 44, 43 ет 37) (кум
дислокационем)”, като при постъпването си бил контактен и със
задоволителен ПСС, но локалният му екстраорален статус се характеризирал с лицева асиметрия, дължаща се на
масивни хематоми супраорбитално вляво, периорбитално, птеригомандибуларно вляво и около
тялото на долна челюст двустранно, с наличие на патологичен праг при палпация на фронта на долната челюст и с болка при
движение на дясната става, а локалният му интраорален статус – с болезнено и
затруднено отваряне
на устата,
патологична захапка поради отворена фрактура с
подвижни фрагменти в областта на 43, 44, липса на съзъбие, адекватно за
оклузия, разкъсана
лигавица в зоната на фрактурата, оголена кост, кървене и наличие на патологична
подвижност и болка зад 37 зъб.
По време на хоспитализацията си, продължила от 26.05.2016 г. до 06.06.2016 г., пациентът претърпял две
операции, първата от които, описана като „Репозицио ет фиксацио а модо Василев”, била извършена на
27.05.2016 г. в условията на местна анестезия чрез поставяне на стандартни метални шини на горна и
долна челюст, обшиване на
разкъсните рани в УК и междучелюстна
фиксация с твърда такава в
централна захапка. По причина че в следоперативния период ищецът ежедневно свалял шините и отварял устата си, за да се храни, и след проведена консултация с психиатър, на 01.06.2016 г. под обща анестезия била предприета втора
хирургична интервенция – „Остеосинтезис мандибуле регио 44, 43 ет 37, 38 кум лигатуре циркумференциалис
мандибуле ет фиксацио интермаксиларис”, за междучелюстна фиксация в
централна оклузия с твърда неснемаема тяга чрез остеосинтеза.
В рамките
на болничния си престой ищецът консумирал вода и малки количества пасирани и
течни храни посредством сламка, не бил във възможност да говори и да се храни,
имал неспокоен сън, изпитвал двигателни затруднения и силни болки в областта на
челюстта, кръста и краката, поради което се нуждаел от и разчитал на помощта на
свид. К.. По лекарско предписание приемал обезболяващи, антибиотични и
подхранващи медикаменти, а отоците и кръвонасяданията му били третирани с
мехлеми. На 06.06.2016 г. бил изписан с подобрение и с препоръки за спазване на
течно-кашав хранителен режим, добра устна кухина, пълен покой и забрана за
самостоятелно премахване на челюстните фиксации.
Въз основа на медикодиагностичната информация,
съдържаща се в горецитираната
епикриза, с Допълнение от 17.06.2016 г. (л. 7) д-р И.И.
Ц. – ординатор в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД –
Пловдив, прецизирал първоначалното си съдебномедицинско
заключение за характера на процесната фрактура, квалифицирайки я като
двустранно открито и разместено счупване на долната челюст.
След края на
болничното лечение ищецът установил местоживеенето си в жилището на свид. К. и
съпруга й в гр. Пловдив, където пребивавал до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция. В началото на постхоспиталния период състоянието му предпоставяло необходимост от асистенция в
хигиенно-битов план, която му оказвала свид. К.. Същата почиствала външните му
опертивни рани и му съдействала в дейностите по поддържане на личния тоалет. Известно
време след дехоспитализацията пострадалият останал с
бинтова превръзка на главата, трудно се движел, получавал
световъртежи и чувствал силни болки в челюстта, за
облекчаване на които употребявал обезболяващи лекарства „Аулин“ и „Нимезил“. През
първите шест постоперативни месеца продължил да консумира единствено течни
храни и каши в неголеми количества чрез сламка, като загубил над 10 кг. от
телесното си тегло, а говорната му способност, която се изчерпвала с изричане
на едносрични думи, била значително ограничена в продължение на два-три месеца след
напускане на болницата.
Ищецът посещавал медицински консултации при личния си лекар и профилактични
прегледи при хирург, като външните метални челюстни фиксации, поставени около предните му зъби, били свалени под лекарски контрол около
месец след изписването му. Постепенно до началото на месец юли 2016 г. кръвонасяданията
и отоците по лицето му, които останали забележими дълго време след
инцидента,
окончателно се заличили, а интензитетът на физическите му болки намалял, но без да отчшуми
напълно.
Показанията
на свид. К. и съдебномедицинското експертно заключение (л. 54-61) навеждат, че
на 04.07.2016 г. ищецът отново постъпил по спешност в Клиника по
лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив с оплаквания за
подуване и силни болки в областта на лицето и обективни находки за лицева асиметрия в резултат на оток около тялото на долната челюст вдясно, зачервена кожа, палпаторна
болезненост, напрегнати
тъкани и кожен цикатрикс в зоната на отока, дължащи
се на възпаление на костта в мястото на счупване, дефинирано като „Остеомиелитис травматика мандибуле декстре”. Болничното лечение, което включвало оперативна намеса „Инзицио екстраоралис и дренаж” под местна анестезия за почистване на раната
от акумулирания възпалителен ексудат и антибиотична терапия, приключило на 15.07.2016 г. с медицинско становище
за положителен изход и с указания към пациента за ежедневен тоалет.
Свид. К.
излага осведоменост, че понастоящем баща й безпроблемно самообслужвал ежедневните си потребности, разговарял, но със
смущенията, произтичащи от липсата на зъби, и се хранел с твърди храни, но при
дъвчене все още усещал болка. Вътрешните
челюстни фиксации обаче не му позволявали да отвори устата си в пълен обем, а
белезите от оперативната интервенция и болезнеността в челюстта, кръста и
краката не били преминали напълно.
Поради продължаващите
болки в поясната зона ищецът не
преодолял и приведената си стойка, характерна за
целия възстановителен период.
В изтеклия
от процесното събитие до момента период пострадалият, който преди инцидента се отличавал с необременено
здраве, нормална
социална и
двигателна активност и постоянна
трудова заетост като
зидаро-мазач, не упражнявал трудова дейност. Поради усещане за намалена мускулна сила и
лесна уморяемост рядко излизал от дома и се въздържал от полагане на типичния
за професията си физически труд. Изпитал
и чувство на страх за сигурността си,
което го
възпирало да се завърне в
жилището си в с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив.
Приетата по делото съдебномедицинска експертиза
(л. 54-61) аргументира извод, че на ищеца са били причинени
следните телесни повреди: счупване на долна челюст;
сътресение на мозъка; контузия на двете колена, таза и главата;
охлузвания по главата, десния горен и двата долни крайника; травматични отоци
по главата
и кръвонасядания в
областта на главата, шията и десния долен крайник, по механизъм, допускащ причинно-следствената им обусловеност от
процесното деяние. Вещото лице отбелязва,
че обичайно болките при счупена долна челюст са най-остри в период от две седмици до един месец след нараняването и са
по-силно осезаеми от тези, типични за останалите гореизброени травматични изменения, оздравяването на които
в конкретната хипотеза е настъпило за около две-три седмици.
Експертът поддържа, че лечението на долночелюстна
фрактура от обсъждания тип изисква обездвижване на двата костни фрагмента,
постижимо в медицинската практика единствено чрез фиксирането им по оперативен
път за около 45 дни, което в разглеждания
случай е изпълнено с хирургични операции за поставяне на еластични елементи и
метална остеосинтеза. През първите 45 следоперативни дни, след които шините
обикновено се отстраняват по преценка на лекуващия лекарски екип, устата на
пациента се държи затворена и същият приема течности и кашести храни, като следва да спазва посочения хранителен режим и два-три месеца след
сваляне на фиксиращите елементи.
Според експертното заключение конкретният
възстановителен процес на челюстното увреждане е отнел пет-шест месеца, надхвърляйки по
продължителност нормалния такъв, тъй като е протекъл с усложнение, дължащо се на
възникнало възпаление на
костта в мястото на счупване в резултат на инфектиране на съпътстващата го разкъсно-контузна
рана, получено по причина, за чиято идентификация вещото лице не се ангажира с
мнение.
След клиничен преглед на ищеца, проведен на 14.02.2017 г. в Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ Пловдив” АД, експертът заключава,
че към момента
целостта,
подвижността и функционалния капацитет на мандибулата са възстановени, но счупването е
зараснало с лицева асиметрия, която се проявява с
изпъкналост на ляв
долно-челюстен ъгъл, която подлежи на корекция единствено по
оперативен метод и която води до нарушаване на захапката чрез ориентирането й вляво и респективно обосновава
прогноза за проблематичност при евентуално
протезиране, необходимо на пострадалия предвид настоящата липса на голяма част
от горната и долната му зъбни редици.
Експертните наблюдения върху актуалната му
здравословна кондиция показват, че същият е адекватен, подвижен и с нормална говорна функция и правилна артикулация.
Вещото лице подчертава, че ищецът е възстановил загубената си работоспособност
от момента на отстраняване на фиксиращите елементи, чието сваляне и най-вече
поставяне счита за неосъществимо от неспециалист.
Пояснява, че при счупване на долна челюст се
наблюдава леко увисване на същата, а при придружаваща фрактурата
разкъсно-контузна рана – и кръвотечение от устата, но способността на
пострадалия да разговаря и да пуши непосредствено или часове след травмата не е
напълно изключена.
При така
установените фактически
положения съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Съобразно
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Визираната
разпоредба въздига универсалния
запрет за накърняване на чуждите правнозащитени права, интереси и
ценности от материално и нематериално естество, в нормативна забрана,
неизпълнението на която генерира отговорността на нарушителя за компенсиране на всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Приобщената
доказателствена съвкупност разкрива в кумулативна пълнота елементите от общия
деликтен фактически състав на непозволеното увреждане, предвиден в чл. 45, ал.
1 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, доказването на
които се
отрежда в тежест на ищеца.
В съответствие с
чл. 300 от ГПК ползващото
се съгласно чл. 383, ал. 1 от
НПК с последиците на влязла в сила присъда Споразумение за
решаване на делото, одобрено с протоколно Определение № 67/24.10.2016 г. по
НОХД № 266/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай,
І състав (л. 37-38), е задължително за съда, разглеждащ гражданските
последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата
противоправност и вината на дееца (в този смисъл
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК и др.), поради което и доколкото
произнасянето на наказателния съд формира сила на пресъдено нещо и по
отношение на по-леките увреждания, тъй като същите попадат в
обхвата на правопораждащия юридически факт на деликта, чиято наказателноправна квалификация е определена съобразно
най-тежката телесна повреда, настоящата инстанция е обвързана да приеме, че на 23.05.2016 г. ответникът виновно и противоправно е
причинил на ищеца, както следва: двустранно счупване на долната челюст,
представящо се с открита фрактура в областта на трети и четвърти долни десни
зъби, както и със закрита фрактура в областта на седми долен ляв зъб,
сътресение на мозъка, контузия на двете колена, таза, главата, охлузвания по
главата, десния горен и двата долни крайника, травматични отоци по главата и
кръвонасядания в областта на главата, шията и десния долен крайник.
Задължителната сила на решението на наказателния съд не се разпростира
обаче върху проявилите се в причинна връзка с престъпното деяние неблагоприятни
промени в неимуществената сфера на пострадалия, както и върху евентуалния му каузален принос за тяхното настъпване.
Наличните по делото доказателства обслужват безсъмнен извод, че като пряк резултат от
противоправното поведение на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки в областта на травмираните зони, затруднения,
дискомфорт,
лишения и ограничения
при хранене, говорене и движение, намалена способност за самообслужване в
хигиенно-битов план и потребност от чужда помощ в ежедневието, загрозяване на
външния вид от травмите и от медицинските интервенции, отслабване на жизнените
сили на организма, чувствителна редукция на телесното тегло, негативни
психо-физически преживявания в резултат на свързаните с лечението медицински
прегледи, операции, изследвания, хоспитализации и специфичен хигиенно-хранителен режим, нарушение на
хабитуалния жизнен ритъм, смущения в
нормалната физическа и социална активност, временна загуба на
работоспособността, ноторно присъщия емоционален шок, стрес и душевни терзания
от преживяното и от физическата непълноценност, както и чувство
на страх за личната сигурност.
Гореизложеното позволява да се заключи, че
правната сфера на делинквента е обременена със задължение да репарира в пълен обем съгласно чл. 51, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД причинените на ищеца вследствие на посегателството върху
телесния му интегритет неимуществени вреди, което,
от своя страна, сочи на доказаност на главния иск по основание.
Според чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението подлежи на определяне в съответствие с принципа на справедливостта,
отразяващ до голяма степен обществената оценка на засегнатите
нематериални блага. За да удовлетвори посочения критерий,
преценката на съда следва да се
ръководи от конкретните
обстоятелства досежно тежестта, характера, броя, продължителността и интензитета на негативните въздействия върху личността на пострадалия и да
отчете икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Кредитираните гласни доказателствени
средства и
възприетото заключение на изслушаната съдебномедицинска експертиза разкриват
данни, че ищецът е претърпял различни по вид и тежест наранявания както по
тялото, така и по главата. В началото на посттравматичния период е изпитвал силни физически болки в областта на челюстта,
кръста и краката, като тези от челюстната фрактура са запазили високия си
интензитет в интервал от две седмици
до един месец.
Следва да се отбележи, че персистиращата болезненост в споменатите телесни
части детерминира състоянието на ищеца през целия изминал от процесното събитие
до момента период, без все още да е отзвучала напълно. Не следва да се пренебрегва
фактът, че физическото страдание на пострадалия е било повторно обострено
поради възникналото възпаление на челюстната му кост в мястото на счупване.
За разлика от оздравяването на по-леките телесни
повреди, което според експертното становище е отнело две-три седмици, възстановителният процес по отношение на
долночелюстната фрактура е протекъл с усложнение в рамките на около пет-шест месеца и е бил съпътстван с продължителни и драстични ограничения в
способността на ищеца да говори и да се храни, значителни неудобства в
хигиенно-битов план, както и съществени сътресения във физическата, социалната и трудовата му активност. За
лечение на посочената травма ищецът е претърпял три оперативни интервенции в
рамките на две хоспитализации, първата от които за времето от 26.05.2016 г. до 06.06.2016 г., а втората – от 04.07.2016 г. до 15.07.2016 г.
Понастоящем здравословната му кондиция, капацитетът му за самообслужване и
работоспособност са възстановени, но счупването на долната челюст е зараснало с лицева асиметрия, която според вещото лице е отстранима единствено
по оперативен път и предпоставя проблематичност при евентуално
протезиране. Ищецът продължава да търпи и остатъчни неразположения като лесна уморяемост при физическо натоварване и
болки в травмираните области. Актуални са и невъзможността му да отвори устата
си в пълен обем и естетическите несъвършенства в резултат на оперативните
интервенции.
След като съобрази всички изложени психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе предвид икономическите условия в страната към момента на деликта, настоящият съдебен състав намира за справедлив паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага сумата от 13 000, 00 лева, до размера на която главната претенция се преценя за основателна, а за разликата до пълния предявен размер от 15 000, 00 лева следва да се отхвърли.
Не се мотивират предпоставки за редукция на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като противопоставеното от ответната страна
възражение за каузален принос на ищеца
за усложняване на възстановителния
процес остава доказателствено необезпечено. Цитираната материалноправна норма предвижда възможност за
намаляване на обезщетението, при хипотеза че пострадалият обективно е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване, но не
всяко
действие или бездействие на потърпевшия би могло да обоснове съпричиняване на вредата по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а
само онова, което наред с неправомерния акт на делинквента се явява
пряк и непосредствен фактор за пораждане на вредните последици (в този смисъл Решение
№ 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
762/2010 г., II т. о., ТК, и Решение № 184/21.11.2012 г. на ВКС по
т. д. № 16/2010 г., II т. о., ТК).
В обсъжданата конкретика съдебномедицинската
експертиза откроява като единствена причина
за продължаване на оздравителния период възпалението на костта в мястото на счупване, получено в резултат на
инфектиране на придружаващата го разкъсно-контузна рана, което обаче не се
свързва с допуснато от пациента неспазване на лекарските предписания. Сведенията, поместени в Епикриза
изх. № 736/06.06.2016 г. (л. 8), издадена от Клиника по лицево-челюстна
хирургия при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, не убеждават с необходимата сигурност и яснота, че изборът на метод на
челюстна фиксация, приложен при предприетата на
01.06.2016 г. операция „Остеосинтезис мандибуле регио 44, 43 ет 37, 38 кум лигатуре циркумференциалис
мандибуле ет фиксацио интермаксиларис”, е провокиран единствено от действията на
пациента по сваляне на стандартните метални шини, поставени при първата
оперативна интервенция. Дори да се приеме противното, вписаните в епикризата
обстоятелства относно поведението на последния не намират
подкрепа сред останалия доказателствен масив, а противно на тезата на ответника
естеството на увреждането по правило налага хирургична намеса.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД главното притезание се счита закъсняло от момента на
деликта и без покана, поради което акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на непозволеното увреждане, следва да се
удовлетвори.
На основание чл. 81 от ГПК съдът следва да разгледа исканията на страните за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, конкретизирани в представени списъци по чл. 80 от
ГПК (л. 64 и л. 66), както и въведеното
от ответника възражение за прекомерност на стойността на ползваните от ищеца
юридически услуги.
Доколкото предметът на спора разкрива опростена фактическа обстановка,
установена въз основа на неголям и неоспорен доказателствен обем, а разрешението на повдигнатите правни въпроси е предопределено от
съществуваща задължителна съдебна практика (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), се откроява
несъответствие между величината на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от ищцовата страна съгласно Договор за правна защита
и съдействие № 122278/19.07.2016 г. (л. 4), анексиран с Договор за правна
защита и съдействие № 122291/05.12.2016 г. (л. 65), в размер на 2 000, 00 лева, и действителната фактическа и правна сложност на
делото. По изложените съображения съдът намира за резонно така отправеното искане за намаляване размера на възстановяемите
разноски на ищеца за
адвокатска защита, като счита, че за усилията по упражняване на
процесуалните му права следва да се присъди сумата от 1 100, 00 лева. Същата е определена съгласно чл. 78, ал.
5 от ГПК при
отчитане на минималния
размер, регламентиран в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) в актуалните й към момента на договорното
уговоряне на хонорара
редакции, приети съответно с Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1 (обн. бр. 28 от 28.03.2014 г.) и
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 (обн. бр. 84 от 25.10.2016
г.),
въз основа на процесния материален интерес,
както и при съобразяване на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1, според
който за всяко открито съдебно заседание след второто се
заплаща допълнително възнаграждение от 100, 00 лева.
В контекста на горното следва да се посочи, че в съответствие с чл. 195, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс постановената с Решение № 9273 на Върховния административен съд от
27.07.2016 г. (обн., бр. 41 от 23.05.2017 г.), в сила от 23.05.2017 г., отмяна на изменението на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1, прието с Наредба
за изменение и допълнение (обн. бр. 28 от 28.03.2014 г.), действа
занапред (в този смисъл
Тълкувателно решение № 2/19.11.2014
г. на ВКС, ОСГТК), и не засяга настоящото произнасяне.
При гореуказаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК отговорността за претендираните от страните съдебно-деловодни разноски
следва да разпредели, като се присъди:
Ø в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете заплащането на сумата от 1 477,
00, от които: 520, 00 лева – държавна такса за
разглеждане на исковете, внесена съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане
от/към бюджета с УРН: 04546В-АГ-8111/17.08.2016 г. (л. 14), издадено от „Централна
кооперативна банка” АД, клон Пловдив – България, ИРМ Окръжен съд, и 957, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален
размер от 2 000, 00 лева съгласно Договори за правна
защита и съдействие № № 122278/19.07.2016 г. (л. 4) и 122291/05.12.2016 г. (л. 65);
Ø в тежест на ищеца
съразмерно с отхвърлената част от исковете заплащането на сумата от 136, 50 лева, от които 6, 50 лева – депозит за разноски по изготвяне на назначената
съдебномедицинска експертиза, внесен съгласно Платежно нареждане/вносна бележка
за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АЗ-4775/12.12.2016 г. (л. 43), издадено от „Централна
кооперативна банка” АД, клон Пловдив – България, офис Първомай, и 130, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален размер
от 1 000, 00 лева
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 178603/01.02.2017 г. (л. 67).
Отделно от горното на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът дължи възстановяване на
сторените за сметка на бюджета на съдебната власт разноски за изготвяне на назначената
съдебномедицинска експертиза, от чието внасяне ищецът е освободен по
силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и които
съразмерно с уважената част от исковете възлизат на 174, 00 лева.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ш.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.З.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати, както следва:
1)
на Х.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Д.П.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес на практиката: ***:
Ø
сумата от 13 000, 00 (тринадесет хиляди) лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинени му на 23.05.2016 г. в
с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, телесни увреждания: двустранно
счупване на долната челюст, представящо се с открита фрактура в областта на
трети и четвърти долни десни зъби, както и със закрита фрактура в областта на
седми долен ляв зъб;
сътресение на мозъка; контузия на двете колена, таза и главата; охлузвания
по главата, десния горен и двата долни крайника; травматични отоци по главата и кръвонасядания в областта на
главата, шията и десния долен крайник, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 23.05.2016 г. до окончателното й изплащане, и
Ø
сумата от 1 477, 00 (хиляда четиристотин
седемдесет и седем) лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената
част от исковете;
2)
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 174, 00 (сто седемдесет и четири) лева – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебномедицинска експертиза съразмерно
с уважената част от исковете, като в частта за разликата
над уважените до пълните им размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.А., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на Ш.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.З.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата от 136, 50 лева (сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза и за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез
процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ