Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. Първомай, 31.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 319 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В.П.Г. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Г.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К. в качеството на управител, и М.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължат солидарно сумата от 20 980, 00 (двадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева – задължение, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 29.05.2015 г. от „***” ООД, ЕИК: ***, за сумата от 42 000, 00 лева и авалиран от М.Н.А., ЕГН: **********, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда) до изплащане на вземането, за чието принудително изпълнение са издадени Заповед № 77/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.04.2016 г. по ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Пледира и за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя исковите претенции в качеството си на неудовлетворен поемател по редовен от външна страна Запис на заповед от 29.05.2015 г., с който издателят му в лицето на ответника „***” ООД, ЕИК: ***, се задължил неотменимо, безусловно и без разноски да заплати сумата от 42 000, 00 лева при падеж „на предявяване”. На посочената дата ответникът М.Н.А. учредил менителнично поръчителство за обезпечаване изпълнението на менителничния дълг при същите условия.

Доколкото задължението по записа на заповед, предявен на ответниците на 29.05.2015 г., останало непогасено, ищецът пристъпил към частичното му принудително удовлетворяване до размера от 20 980, 00 лева по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, допуснато със Заповед № 77/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.04.2016 г., издадени по ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай.

Ищецът аргументира правния си интерес от установяване дължимостта на притезанието по исков ред с оглед своеверменно постъпило от длъжниците възражение срещу така цитираната заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците депозират писмени отговори, с които оспорват иска и молят за неговото отхвърляне с доводи, че процесният менителничен ефект е издаден за обезпечаване изпълнението на задължения – предмет на Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти, сключен на 29.05.2015 г. между ищеца и ответника „***” ООД, ЕИК: ***, по който първият не е доставил нефтопродукти в размера на сумата по записа на заповед. Подчертават, че макар да носи доказателствената тежест да установи съществуването на вземанията си по визираната каузална сделка, ищецът не ангажира писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си адв. Г.Г.М. поддържа претенциите, ответникът „***” ООД не се представлява, а ответникът М.Н.А. не се явява и не делегира процесуален представител. С идентични по съдържание молби вх. № № 8099 и 8100/23.11.2016 г. ответните страни отстояват процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

По силата на Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти (л. 20-22), сключен на 29.05.2015 г. за период от една година, ищцовото дружество, от една страна като „Продавач”, се ангажирало да продава на ответника „***” ООД, от друга страна като „Купувач”, нефтопродукти, наричани „горива”, посредством предоставяни от продавача кредитни карти, дефинирани съгласно пункт 4.1 от договора като средство за записване на търговски транзакции с петролни продукти, които според клаузите на контракта подлежали на еднократно месечно фактуриране към последното число на календарния месец и които купувачът следвало да заплаща по банков път в рамките на 15 дни от датата на издаване на фактурата.

Представените фактури № № 9001656156/31.08.2015 г. (л. 41) и 9001656157/31.08.2015 г. (л. 38), издадени от ищеца с получател ответното дружество, документират доставки съответно на „стоки по приложен опис” на стойност 5, 35 лева (с начислен ДДС в размер на 0, 89 лева) и на 15 348 л. дизелово гориво Б6 (мин. 6 % био) на стойност 34 148, 58 лева (с начислен ДДС в размер на 5 691, 44 лева), платими в срок до 15.09.2015 г. по банков път. По данни от Отчети за извършените транзакции чрез кредитни карти (л. 42 и л. 39-40), изготвени на 03.09.2015 г. към всяка от двете фактури, първата от тях фактурира регистрирана на 08.08.2015 г. покупка на контрагента „***” ООД на 1 брой „40025548 NISOTEC Auto Glas summer 2l” чрез карта № 7824727060045199 от обект „S15 Първомай”, а втората – отчетени в периода от 08.08.2015 г. до 24.08.2015 г. (вкл.) покупки на същия клиент на дизелово гориво чрез карти № № 7824727060045181 и 7824727060045199 от обект „S15 Първомай”.

С Писмо № 03/200/887/07.10.2015 г. (л. 43) ищцовото дружество приканило ответника „***” ООД незабавно да заплати неиздължения остатък от стойността на фактури № № 9001656156/31.08.2015 г. и 9001656157/31.08.2015 г. в размер на 32 980, 34 лева.

Според констатациите, изложени в неоспореното заключение на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 51-53), което, като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се възприема от съда, стопанските операции – предмет на горецитираните фактури, са осчетоводени от ищеца като вземания от клиента „***“ ООД, а от последния – като задължения към доставчика „***“ ЕООД, и са включени в Дневника за продажби на продавача и Дневника за покупки на купувача за месец август 2015 г. Експертната проверка сочи, че за начисления по тях ДДС получателят е упражнил право на данъчен кредит.

Счетоводните записвания на контрагентите кореспондират и относно отразяването на Кредитно известие № 9900219616/31.08.2015 г., с което стойността на фактура № 9001656157/31.08.2015 г. е редуцирана със сумата от 1 173, 49 лева, както и досежно крайното салдо на разчетите им, показващо неудовлетворен дълг на ответника „***“ ООД към ищеца по същата фактура в размер на 20 000, 00 лева, формиран след приспадане на частичните погашения, реализирани чрез банкови преводи на сумите от 3 980.44 лева, 2 000, 00 лева, 1 000, 00 лева и 6 000, 00 лева, наредени от длъжника по сметка на кредитора съответно на 09.10.2015 г., 29.10.2015 г., 11.11.2015 г. и 24.11.2015 г.

В изпълнение на поставената от ищеца задача вещото лице изчислява законната лихва за забавено плащане на сумата от 20 000, 00 лева за периода от 16.09.2015 г. до 08.04.2016 г. в размер на 1 146, 20 лева.

С издаден от свое име на 29.05.2015 г. Запис на заповед (л. 13 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) ответникът „***” ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Маяр М.А., се задължил неотменимо, безусловно, без разноски и протест и при падеж „на предявяване” да заплати на ищцовото дружество или на негова заповед сумата от 42 000, 00 лева. Цитираният дългов документ инкорпорира писмено волеизявление на ответника М.Н.А., датирано от 29.05.2015 г., за авалиране изпълнението на менителничното задължение при същите условия, както и удостоверявания на издателя и авалиста в уверение на това, че ценната книга им е предявена на 29.05.2015 г.

Позовавайки се на длъжникова неизправност, поемателят в лицето на ищеца пристъпил към принудително удовлетворяване на част от менителничното си вземане по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, допуснато със Заповед № 77/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (л. 25 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист от 13.04.2016 г., издадени по ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, които възлагат в тежест на ответниците солидарното издължаване на процесното притезание, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда) до окончателното му погасяване, както и възстановяване на понесените от заявителя в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 580, 00 лева, от които 420 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението, и 1 160, 00 лева – адвокатски хонорар за квалифицирана процесуална защита.

На 30.05.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците М.Н.А. и „***” ООД, представлявано от управителя М.К., депозирали възражения съответно вх. № 3624/30.05.2016 г. (л. 27 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и вх. № 3625/30.05.2016 г. (л. 30 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу постановената заповед за незабавно изпълнение, която видно от известия за доставяне съответно ИД PS 1000032НО3 V (л. 37 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и ИД PS 1000032НО5 Х (л. 40 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) получили на 16.05.2016 г. като приложение към отправените им Покани за доброволно изпълнение съответно изх. № 63066/03.05.2016 г. (л. 37 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и изх. № 63067/03.05.2016 г. (л. 40 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) по изп. дело № 2016***0401421 по описа на Частен съдебен изпълнител М.П.с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 13.04.2016 г. от Районен съд – Първомай по ч. гр. дело № 146/2016 г.

Известен на 29.06.2016 г. за така заявеното оспорване, на 14.07.2016 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите пасивно субективно кумулативно съединени установителни искове.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковата претенция, заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на изпълнение солидарно задължение на ответниците към ищеца, основано на запис на заповед (в този смисъл т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Записът на заповед се характеризира като едностранна формална абстрактна търговска сделка, нормирана в категорията на абсолютните такива съгласно чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. ІІ-ро от Търговския закон (ТЗ), с която едно лице – издател, безусловно обещава да заплати на другиго – поемател или ремитент, или на неговата заповед определена парична сума, и чиято писмена форма се подчинява на изискванията на чл. 535 от ТЗ и следва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Чл. 486, ал. 1 от ТЗ, приложим по препращане от чл. 537 от ТЗ, диференцира следните начини за определяне падежа на менителничния ефект: на предявяване, което съобразно чл. 487, ал. 1, изр. ІІ-ро от ТЗ следва да се осъществи в срок до една година от издаването на записа; на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.

Според чл. 483 във вр. с чл. 537 от ТЗ плащането на записа на заповед може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство, дадено както от трето лице, така и от лице, чийто подпис фигурира върху ценната книга. Съгласно чл. 484, ал. 1 от ТЗ менителничното поръчителство се учредява от поръчителя върху записа на заповед или върху алонжа с отбелязване на думите „като поръчител” или на друг равнозначен израз и с полагане на подпис. Макар да се материализира върху менителничния документ, авалът поражда самостоятелно задължение, по отношение на което е неприложим правният режим на договора за поръчителство, предвиден в чл. 147 и чл. 148 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и чиято валидност не е обусловена от тази на обезпечения дълг освен при формална нередовност на ефекта, предпоставяща неговата нищожност. Неакцесорният характер на волеизявлението на авалиста намира нормативен израз в чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според който задължението на поръчителя е действително и когато това, което обезпечава, е недействително по причина, различна от недостатък във формата.

В съответствие с чл. 485, ал. 1 във вр. с чл. 513, ал 1 от ТЗ поръчителят отговаря за изпълнението на менителничния дълг солидарно с лицето, за което е поръчителствал, а чл. 513, ал. 2, изр. І-во от ТЗ регламентира правото на приносителя на ценната книга да насочи иска си срещу всички задължени по записа на заповед лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се задължили.

С оглед правната природа на записа на заповед на абстрактна сделка каузата за издаването му е ирелевантна за възникване на менителничното вземане, но е възможно и допустимо да му придаде обезпечителна функция спрямо друго такова, произтичащо от определено каузално правоотношение. В указаната хипотеза кредиторът е властен по свое усмотрение да упражни правата си на основание всяка от двете сделки, без изборът му да е нормативно регулиран.

Съобразно постановките на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по установителен иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване съществуването на притезание, основано на запис на заповед, ищецът кредитор носи доказателствената тежест да установи вземането си, като докаже наличието на редовен от външна страна менителничен ефект, подлежащ на изпълнение. При формално изряден запис на заповед, срещу дълга по който ответникът се отбранява с общо оспорване, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя обещание за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга.

Надлежно въведените от спорещите твърдения или възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение налагат неговото изследване, доколкото изведените от съдържанието му релативни възражения са относими към съществуването на спорното менителнично задължение, като правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка от страните да докаже фактите, на които позовава своите искания и възражения и които са обуславящи за претендираното или съответно отричаното право. При липса на спор относно конкретното каузално правоотношение, чието изпълнение е гарантирано с издадения запис на заповед, или при доказана връзка между двете сделки, съдът следва да разгледа заявените от ответника длъжник относителни възражения.

В конкретния случай процесният менителничен документ удовлетворява предписанията на чл. 535 от ТЗ, съдържайки ясно и недвусмислено означение на всички изброени в същия законов текст реквизити, и установява вземането на ищеца поемател в претендирания му частичен размер, а с обективиране на воля в изискуемата се от чл. 484, ал. 1 от ТЗ форма ответникът М.Н.А. се е ангажирал да отговаря солидарно с авалата и предвид самостоятелния неакцесорен характер на менителничното поръчителство, нормативно прогласен с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, не би могъл валидно да противопостави на ремитента произтичащите от каузалното му правоотношение с хонората относителни възражения на последния, тъй като не обладава качеството на страна по договорната им връзка и не твърди и доказва допусната от поемателя недобросъвестност или злоупотреба с право (в този смисъл Решение № 5/09.02.2010 г. по т. д. № 268/2009 г., II т. о., Решение № 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г., II т. о., Решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г., II т. о., Решение № 26/24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г., II т. о., Решение № 40/05.06.2012 г. по т. д. № 148/2011 г., I т. о., Решение № 206/06.04.2015 г. по т. д. № 3701/2013 г., ІІ т. о., и Решение № 11/11.03.2013 г. по т. д. № 234/2012 г., I т. о.).

Защитата на ответника „***“ ООД срещу прекия менителничен иск се обосновава с фактически доводи, че обезпечените със записа на заповед негови задължения с източник Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 29.05.2015 г. (л. 20-22) не са възникнали поради неизпълнение на насрещния договорен ангажимент на продавача за престиране на продадените вещи. Във връзка с така застъпената теза и без да признава твърдяната корелация на записа на заповед с цитирания продажбен контракт, ищецът релевира изправността си по него, както и забава на купувача „***“ ООД за плащане на цената на стоките по фактури № № 9001656156/31.08.2015 г. (л. 41) и 9001656157/31.08.2015 г. (л. 38).

При така наведените от страните твърдения в съгласие с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да проведе пълно доказване на всички изгодни нему положителни факти, обхванати от съдържанието на възражението му, сред които се нареждат каузалното правоотношение и връзката му с абстрактната сделка. Едва при доказаност на обезпечителната функция на менителничния ефект спрямо каузалното съглашение би подлежало на изследване изпълнението му от страните и в частност обстоятелството за традиране на стоките, установяването на който се възлага в тежест на ищеца (в този смисъл Решение № 202/09.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 600/2012 г., I т. о., Решение № 88/08.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1205/2014 г., I т. о., и Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о.).

Доказателствената съвкупност обаче не разкрива убедителни данни, идентифициращи представения договор като причина за абстрактното задължаване. Съвпадението между датите на коментираните сделки безспорно съставлява индиция в указаната насока, но само по себе си не е в състояние да потвърди издирваната връзка с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК сигурност. Казаното предпоставя извод за неоснователност на обсъжданото защитно възражение.

За пълнота следва да се подчертае, че дори гаранционното предназначение на записа на заповед спрямо покупко-продажбения договор да се приеме за доказано, събраните доказателства позволяват да се заключи, че последният е генерирал в пасива на ответника „***“ ООД непогасени парични задължения до размера на претендираната част от менителничния дълг.

С договора за търговска продажба на движими вещи, който се дефинира като транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен, продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената за тях продажна цена.

Константната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, приета в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., отчита доказателственото значение на фактурата за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на движимости, при условие че назовава съществените елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на съставяне. В разглеждания случай реквизитите на фактури № № 9001656156/31.08.2015 г. (л. 41) и 9001656157/31.08.2015 г. (л. 38) отразяват изчерпателно гореизброените необходими договорни параметри в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм., бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), а според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л. 51-53) са надлежно осчетоводени от страните и са включени в отчетните им регистри по Закона за данъка върху добавената стойност за съответния данъчен период, като въз основа на тях ответникът получател е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Така предприетите от последния счетоводни операции, както и наредените от него частични плащания, се третират като недвусмислено извънсъдебно признание на факта на получаване на стоката и респективно на породените облигации за престиране на уговорената за нея продажна цена, чиято изискуемост е настъпила на 16.09.2015 г. (в този смисъл Решение № 46/27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 92/07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., Решение № 114/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о.).

Гореизложеното обслужва становище, че отстъпвайки собствеността върху продадените вещи и предвайки същите на купувача, ищецът се легитимира като изправна страна по договора за търговска продажба, а на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД правната сфера на ответника „***“ ООД е обременена с изискуеми задължения за заплащане на експертно определения непогасен остатък от продажната цена по фактура № 9001656157/31.08.2015 г. (л. 38) в размер на 20 000, 00 лева и на обезщетение за вредите от забавата във величината на законната лихва за периода от 16.09.2015 г. до 08.04.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение), възлизаща на 1 146, 20 лева.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо на ответниците неблагоприятните последици от недоказването, дефицитът на доказателства относно реализирани способи за погасяване на визираните договорни задължения, както и на самия менителничен дълг, чийто падеж е настъпил с предявяване на ценната книга на издателя й на 29.05.2015 г., мотивира съда да признае солидарната отговорност на последния и на авалиста за заплащане на процесната част от обещаната на поемателя сума и на законната лихва за просрочието й, считано от 08.04.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда) до окончателното й издължаване.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответниците да репарират съдебно-деловодните разноски на ищеца, претендирани съобразно списъци за разноски (л. 54 и л. 2-6 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), и сторени, както следва:

Ø в настоящото производство в общ размер на 1 830, 00 лева, от които 420, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявените искове, довнесена съгласно Преводно нареждане за плащане от/към бюджета (л. 6), издадено на 13.07.2016 г. от „Уникредит Булбанк” АД, 250, 00 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза, внесено съгласно Преводно нареждане за плащане от/към бюджета (л. 49), издадено на 02.12.2016 г. от „Уникредит Булбанк” АД, и 1 160, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, чието действително разходване е удостоверено с разписка, поместена в приложения Договор за правна защита и съдействие серия А № 0554424/13.07.2016 г. (л. 4);

Ø в заповедното производство в общ размер на 1 580, 00 лева, от които 420, 00 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, внесена съгласно Преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета (л. 18 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено на 31.03.2016 г. от „Уникредит Булбанк” АД, и 1 160, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, чието действително разходване е удостоверено с разписка, поместена в приложения Договор за правна защита и съдействие серия А № 0554350/21.03.2016 г. (л. 7 от ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай).

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К. в качеството на управител, и М.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължат солидарно на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В.П.Г. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Г.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес на практиката: ***, сумата от 20 980, 00 (двадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева – задължение, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 29.05.2015 г. от „***” ООД, ЕИК: ***, за сумата от 42 000, 00 лева и авалиран от М.Н.А., ЕГН: **********, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда) до изплащане на вземането, за чието принудително изпълнение са издадени Заповед № 77/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.04.2016 г. по ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К. в качеството на управител, и М.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят разделно на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В.П.Г. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Г.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 1 830, 00 (хиляда осемстотин и тридесет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и

Ø сумата от 1 580, 00 (хиляда петстотин и осемдесет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 146/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ