Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. Първомай, 05.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 287 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда (КТ, в редакцията, обн.
ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г.).

Ищецът П.Я.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Х.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, да й заплати, както следва:

Ø сумата от 965, 69 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (вкл.), и

Ø сумата от 1 735, 80 лева (хиляда седемстотин тридесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 25.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.), ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземанията.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен на 04.06.2013 г. между страните трудов договор ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни елементи” с място на работа в производственото звено на ответното дружество в гр. Първомай, обл. Пловдив, както и че трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 13.04.2016 г.

Ищцата сочи, че през време на трудовата си заетост при ответника и по негово нареждане била двукратно командирована в гр. Наход, Република Чехия за периодите от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (вкл.) и от 25.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.), през които полагала труд, организиран на дванадесетчасови работни смени.

Според ищцата за първата командировка ответникът й изплатил командировъчно обезщетение в размер на 1 447, 31 лева, а за втората – в размер на 1 735, 80 лева, но посочените суми удовлетворявали частично вземанията й за дневни пари, тъй като съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), неосигуряването на пълен пансион или друго натурално или парично компенсиране на издръжката й през време на задграничните й командировъчни престои, продължили съответно 37 и 100 календарни дни, задължавало работодателя да възстанови ежедневните й разноски за храна и друго режийно потребление със заплащане на сумите съответно от 2 413, 00 лева и от 3 911, 66 лева, съставляващи левовата равностойност на сбора от полагащите й се съгласно чл. 22 от НСКСЧ във вр. с Приложение № 2 към НСКСЧ 35, 00 евро за всеки от първите 30 календарни дни на съответната командировката и 26, 25 евро за всеки от останалите такива.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество чрез процесуалния си представител адв. С.Я.Ч. депозира писмен отговор вх. № 6105/17.09.2016 г., с който застъпва становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа, че през време на командироването на ищцата бил осигурен пълен пансион в натура от приемащата страна чрез доставяне на храна, и доколкото на командированата не се налагало да инкасира разноски за хранене, вътрешен градски транспорт или други нужди по смисъла на чл. 18 от НСКСЧ, съгласно чл. 20 от НСКСЧ разходите й следвало да се компенсират с дневни пари в намален размер от 10, 50 евро на ден, равняващ се на 30 % от полагащите й се съгласно Приложение № 2 към НСКСЧ средства, но по свой почин ответникът й заплатил по 20, 00 евро за всеки от календарните дни на командировъчните й престои. Отделно от горното с твърдения, че ищцата била командирована в чешкото предприятие на специализация, през време на която била обучавана в производствени операции, подлежащи на внедряване в дейността на работодателя, последният релевира приложимост на диференцираните размери, предвидени в чл. 23, ал. 1 от НСКСЧ.

Страните претендират и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез довереника си адв. С.Р.Р. поддържа исковите претенции, а ответното дружество чрез пълномощника си адв. С.Я.Ч. отстоява процесуалната позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа, допълнителни фактически и правни съображения в подкрепа на която излага и в писмена защита.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Ю. Т. Х.са ангажирани гласни доказателства, които следва да се кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти, кореспондират с неоспорените писмени доказателствени източници и са депозирани от лице с некомпрометирана обективност. Логически издържани, последователни и правдоподобни преки впечатления, изцяло синхронизиращи с тези, изнесени от свид. Х., излага и свид. Г. Х. Д., поради което показанията й, критично преценени с резервите, предписани от чл. 172 от ГПК, предвид качеството й на страна във висящ съдебен спор с ответното дружество, също се ползват с доверие.

След задълбочена проверка на свидетелския разказ на свид. С. М. Д.с оглед всички други данни по делото и при съобразяване на възможната й заинтересованост в полза и/или вреда на страните поради актуалните й трудови ангажименти на длъжността „Административен и финансов мениджър” при ответника и възложените й от същия представителни пълномощия с Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Смолян и с рег. № 122 по регистъра на Нотариалната камара, съдът игнорира фрагментите, касаещи осигуряване на храна на ищцата през процесния период, тъй като противоречат на заявеното от свид. Х. и свид. Д., почиват на косвени наблюдения и не намират опора сред ценените с доказателствена стойност елементи на доказателствения масив.

По силата на Трудов договор изх. № 314/17.04.2014 г., сключен на 17.04.2014 г. между страните на основание чл. 70, ал. 1 от КТ с шестмесечен срок за изпитване и влизащ в действие от 22.04.2014 г., ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни елементи” с място на работа в производствено звено в гр. Първомай, обл. Пловдив, където ответното дружество реализирало дейност по монтаж на кабелни свръзки и електроника. По нареждане на работодателя, обективирано в Заповеди № № 28/25.04.2014 г. и 43/23.07.2014 г., същата била двукратно командирована в HRONOWSKI s.r.o., гр. Наход, Република Чехия за периода съответно от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. и от 25.08.2014 г. до 20.12.2014 г. с цел обучение за придобиване на умения за изпълнение на технически операции, приложими в производствения процес на командироващия, и с право на дневни, нощни и храна съгласно тарифите на съответната страна.

Кредитираните свидетелски показания позволяват да се установи, че в периодите от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. и от 26.07.2014 г. до 01.11.2014 г. ищцата пребивавала в гр. Наход, Република Чехия, където полагала труд на дванадесетчасови работни смени съответно при шестдневна и петдневна работна седмица в завод, стопанисван от HRONOWSKI s.r.o., осъществявайки трудови функции по сглобяване на елементи за автомобилостроенето по задание и указание на представител на чешкото предприятие. През време на задграничните си престои била настанена и нощувала съответно в пансион „Зимни дворец“ в гр. Новая места и пансион „Чешки турист – Обетовна“ в гр. Наход, като за придвижването си до и от работното място не ползвала вътрешен обществен транспорт, а поради липса на осигурена храна потребностите си от прехрана удовлетворявала изцяло за своя сметка. Съдът не отдава доказателствено значение на сведенията в противния смисъл, отразени в представеното от ответната страна Писмо, датирано от 25.04.2016 г., с което лицето Б. К.в качеството на представляващ Пансион „***”, 517 91 Дештпе в Орл. Хорах 105, декларира, че през месеците юли, август, септември и октомври 2014 г. по възложителство на HRONOWSKI s.r.o. е доставила в Общежитие КТЧ, ул. „***” 310, 541 01, Наход, съответно 24, 184, 240 и 72 броя пълни пансиони за осигуряване на храна за работнички на „***” ЕООД – Смолян, тъй като не само не конкретизират вида и количеството на предоставяната персонално на ищцата храна и начина, по който й е била предавана за консумация, но и се опровергават от изявленията на свид. Х. и свид. Д..

След края на всяка от командировките ищцата депозирала писмен отчет съответно от 09.06.2014 г. и от 14.11.2014 г. за преминато в HRONOWSKI s.r.o., гр. Наход, Република Чехия, обучение съответно за операция „кримповане“ и за операции К0010 и К002, който бил утвърден от работодателя. Съдържащите се в първия от тях заверки на приемащата организация удостоверяват пристигането на командированата в и напускането й на служебното местоназначение съответно на 25.04.2014 г. и на 26.04.2014 г., а тези, отбелязани във втория – съответно на 26.07.2014 г. и на 31.10.2014 г.

Със Заповед изх. № 1178/15.01.2016 г. на работодателя, връчена й на 15.01.2016 г., трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, считано от същата дата, като видно от приложените Разходни касови ордери № № 13 от 12.06.2014 г. и 37 от 26 ноември (без посочване на годината), издадени от ответното дружество, последното й изплатило командировъчни обезщетения в размер съответно на 1 410, 00 лева и на 3 916, 00 лева.

Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което решаващият състав намира за добросъвестно, обективно и компетентно изготвено след изчерпателно проучване на наличната по делото и предоставена от ответника информация от счетоводната му отчетност, левовата равностойност на дневните пари, полагащи се съобразно НСКСЧ при командироване за първия исков период от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (вкл.), включващ 37 календарни дни, изчислена по фиксинг на еврото към лева от 1, 95583 лева, възлиза на 723, 97 лева и на 2 413, 00 лева съответно в случай на осигурен и неосигурен на командирования пълен пансион в натура, а на тези, дължими се при изпращане на специализация за същия период – на 683, 86 лева и на 2 279, 52 лева съответно в случай на осигурен и неосигурен на специализиращия пълен пансион в натура. Вещото лице сочи, че за втория исков период от 25.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.), обхващащ 100 дни, величината на подлежащите на заплащане дневни пари, пресметната при същата вариативност, се равнява на сумата съответно от 1 694, 93 лева и от 5 647, 46 лева – при командироване, и на сумата съответно от 1 622, 36 лева и от 5 407, 87 лева – при специализация.

Експертната проверка констатира счетоводни данни за две, предприети от работодателя компенсационни плащания в полза на ищцата за служебното й пребиваване в Република Чехия в размер съответно на 1 410, 00 лева и на 3 916, 00 лева, които са документирани с горецитираните разходни касови ордери и са осчетоводени в счетоводството на търговеца като разходи, но не открива финансово-отчетна документация относно планираните и извършени разноски във връзка с командироването и в частност такава за снабдяване на командированата с храна.

Сред доказателствените материали фигурират Обяснения от лицата Я. И. К., С. М. Д., М. П. И., Т. Н. Х., Г. Х. Д., Г. Н. Н.и Ю. Т. Х.и Сведения от лицата Д. Т.Д., З. Н. К., С. Т. Д., В. А. К., Д. А. Ц.и В. Н. Г., снети в хода на предпроцесуална проверка, наблюдавана по прокурорска преписка № 477/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Първомай, които, бидейки с характер на извънсъдебни писмени свидетелски показания, са лишени от доказателствен капацитет. Предвид неотносимостта им не се налага обсъждане и на документите, постъпили със съпроводително писмо изх. № 16228890/24.11.2016 г. и вх. № 8207/28.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, както и на Постановление на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство от 03.11.2016 г. по прокурорска преписка № 477/2016 г.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Предметът на предявените искови претенции концентрира настоящия спор върху съществуването на изискуеми вземания на ищеца за командировъчно обезщетение, намиращи правен фундамент в нормата на чл. 215 от КТ (в редакцията, обн.
ДВ, бр. 26  и 27 от 1986 г.), според която при командироване работникът или служителят следва да получи наред с брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с НСКСЧ. Дължимостта на визираните командировъчни плащания предпоставя валидно трудово правоотношение, въз основа на което работодателят е упражнил правото си по чл. 121, ал. 1 от КТ да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ, определено с индивидуалния трудов договор, като при иск за тяхното присъждане в тежест на ищеца е да докаже престацията си на труд в режим на командироване.

Приобщената доказателствена съвкупност обосновава извод, че през процесните периоди страните са били обвързани от действително трудово правоотношение, породено от сключен на 17.04.2014 г. помежду им срочен трудов договор, трансформиран на основание чл. 71, ал. 2 от КТ в такъв за неопределено време, и прекратено по взаимно съгласие със Заповед изх. № 1178/15.01.2016 г. на работодателя, считано от 15.01.2016 г.

В съответствие с правомощието си по чл. 121, ал. 1 от КТ със Заповеди № № 28/25.04.2014 г. и 43/23.07.2014 г. ответникът двукратно е командировал ищцата, чието място на работа съгласно трудовия договор е било локализирано в производствен цех в гр. Първомай, обл. Пловдив, в завод на чуждестранното юридическо лице HRONOWSKI s.r.o., находящ се в гр. Наход, Република Чехия, за времето съответно от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. и от 26.07.2014 г. до 20.12.2014 г. Макар второто от посочените командировъчни разпореждания да фиксира като начална дата на командировката 25.08.2014 г., следва да се приеме, че, верифицирайки информацията за продължителността на задграничния престой на командированата, инкорпорирана в отчетен доклад от 14.11.2014 г., работодателят потвърждава в предвидената от чл. 9 във вр. с чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ форма волята си за командироването й, считано от 26.07.2014 г.

В рамките на пребиваванията си в Република Чехия, продължили от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. и от 26.07.2014 г. до 01.11.2014 г., за което съдът черпи сведения както от отчетните й доклади, така и от показанията на свид. Х. и свид. Д., ищцата е изпълнявала добросъвестно възложените й трудови задачи, което на основание чл. 215 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 26  и 27 от 1986 г.), чл. 12 и чл. 15, ал. 1, изр. І-во от НСКСЧ е генерирало за ответника задължение да компенсира допълнителните й разноски във връзка с командироването за транспорт, прехрана, подслон и други нужди чрез изплащане на пътни, дневни и квартирни пари.

Чл. 25 от НСКСЧ урежда предназначението на квартирните пари за покриване на разходите за ползване на легло, резервацията за него, ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци, с изключение на междуградски и международни разговори, сервиз и възстановените данъци, като всички други разходи са за сметка на дневните пари. Според чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ с дневните пари, за чийто размер и валута чл. 15, ал. 1, изр. І-во от НСКСЧ препраща към Приложение № 2 към НСКСЧ, се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи, а по по аргумент от чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ компенсационно им плащане се дължи за календарните дни на фактическия престой на командирования извън страната и тези на пътуването му до и от местоназначението, но единствено в рамките на определения от работодателя командировъчен период, който в разглеждания случай обхваща времето от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. (вкл.) и от 26.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл). За продължаване на първия от посочените периоди по реда на чл. 9 от НСКСЧ и за по-ранно стартиране на втория от тях ищцата не провежда доказване, поради което правото й на командировъчно обезщетение за дните 31.05.2014 г. и за 25.07.2014 г. следва да се отрече.

Отсъства разногласие между страните, че през време на командировките си последната не е реализирала разноски за междудържавен и вътрешен градски транспорт и нощувка, както и че й се полагат командировъчни дневни пари, като именно техният размер провокира конфликт между фактическите и правни доводи на спорещите.

Подзаконовата уредба на НСКСЧ регламентира две проявни форми на задграничен трудов ангажимент на работника или служителя: командироване, което чл. 2, ал. 1 от НСКСЧ дефинира като изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган, и специализация, която по разума на ал. 2 от същата разпоредба се отъждествява с изпращане на лица с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит. В отличие от командироването, при което командированият продължава да изпълнява обичайните си трудови функции, при специализацията едностранната промяна на мястото на престиране на работната му сила е съпътствана едновременно и с такава по отношение на естеството на извършваната работа, тъй като протича като обучение за придобиване на нови и/или по-задълбочени знания и умения в по-тясна област на научно-техническата сфера, в която специализантът е трудово зает.

Доколкото по възражение на ответника обсъжданото разграничение се поставя във фокуса на настоящия спор поради въведеното от НСКСЧ различие в размера на полагаемите се дневни пари, следва да се отбележи, че конкретната фиктическа установеност обуславя приложимост на регламента, относим към командироването. Данните сочат, че и при двете командировки ищцата е била изпратена да участва в производствения цикъл на чешкото предприятие, в рамките на който, полагайки непосредствен труд, да усвои технически операции, които, като попадащи в обхвата на присъщите за длъжността й „Монтажник електронни елементи” трудови дейности, е следвало да практикува и в производствения цех на работодателя. Макар назовано като мотив за двукратно предприетата промяна на мястото й на работа, обучението й в приемащата стопанска организация е било ориентирано към изпълнението на вменените й типични работни задължения и респективно не би могло да се квалифицира като „специализация” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НСКСЧ, която по правило е насочена към задълбочаване или усъвършенстване на овладяно ниво на знания и умения в съответна професия или специалност. В подкрепа на казаното се явява и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НСКСЧ, която свързва специализациите в чужбина с договора по чл. 234, ал. 1 от КТ за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за неговата преквалификация.

Чл. 22 от НСКСЧ предвижда, че пълният размер на дневните пари, фиксиран в Приложение № 2 към НСКСЧ, се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях се намалява с 25 на сто. Според чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ при осигурен на командирования от приемащата страна пълен пансион в натура компенсационното плащане се равнява на 30 на сто от полагащия се съобразно ставките на Приложение № 2 към НСКСЧ размер, а при частично поемане на някои разходи чл. 20, ал. 2 от НСКСЧ ограничава редукцията до величината, диференцирана в чл. 18, ал. 3, т. 1 от НСКСЧ. За целите на изчисляването на намалените размери в последната хипотеза чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НСКСЧ нормира относителния дял на отделните компоненти на дневните пари, както следва: за хранене, включително: обяд – 35 на сто, и вечеря – 35 на сто, и за други разходи – 30 на сто. Тълкуването на чл. 18, ал. 3 от НСКСЧ налага становище, че под „пълен пансион” по смисъла на чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ следва да се разбира осигурена на командирования храна за обяд и вечеря, в който случай същият е правоимащ да усвои единствено елемента „други разходи” в размер на 30 на сто от дължимите му се съгласно Приложение № 2 към НСКСЧ дневни пари.

Безсъмнено установеният от показанията на свид. Х. и свид. Д. отрицателен факт, че през време на командировките си в Република Чехия, ищцата не е разполагала с осигурена от приемащото предприятие или от работодателя храна за обяд и вечеря, позволява да се заключи, че предпоставките на чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ не са удовлетворени (в този смисъл Решение № 794/05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 421/13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., III г. о., ГК, и Решение № 798/12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2009 г., III г. о., ГК), поради което компенсационното плащане за дневни пари подлежи на определяне по правилата на чл. 22 от НСКСЧ при ставката от 35 евро, фиксирана в Приложение № 2 за Република Чехия.

На основание чл. 162 от ГПК съдът по правилото на чл. 22 от НСКСЧ калкулира левовата равностойност на полагаемото се на ищцата командировъчно обезщетение за дневни пари за периодите от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. (вкл.) и от 26.07.2014 до 01.11.2014 г. (вкл.), включващи съответно 36 и 99 дни, пресметнато според изискването на чл. 15, ал. 1, изр. ІІ-ро по курса на БНБ от 1, 95583 лева за едно евро, в размер съответно на 2 361, 66 лева и на 5 596, 12 лева.

Съобразявайки, че след съответно приспадане на доброволно изплатените суми от 1 410, 00 лева и 3 916, 00 лева по Разходни касови ордери № № 13 от 12.06.2014 г. и 37 от 26 ноември (без посочване на годината) обременяващите правната сфера на ответника задължения за заплащане на дневни пари възлизат съответно на 951, 66 лева и на 1 680, 12 лева, както и че за погасяването им липсват доказателства, съдът е мотивиран да уважи исковете до посочения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането им до окончателното издължаване, като за разликата до пълния им предявен размер и за дните 31.05.2014 г. и 25.07.2014 г. претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни.

На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като размерът на тези, дължими се в полза на ответника, е преюдициално обусловен от преценката за основателността на въведеното от ищеца възражение за прекомерност на стойността на ползваните от първия юридически услуги.

При гореуказаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество съразмерно с уважената част от исковете следва да се възложат:

Ø дължимите се в полза на бюджета на съдебната власт такси и разноски по производството, от чието предварително внасяне ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, сумирани в общ размер на 214, 62 лева, от които: 117, 20 лева – държавна такса за разглеждане на исковете, определена съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 97, 42 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице за изготвяне на приетата съдебно-счетоводна експертиза, и

Ø съдебно-деловодните разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 586, 02 лева, уговорено и заплатено в глобалния му размер от 600, 00 лева съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 095997/28.06.2016 г.

С оглед крайния правен резултат се обосновават условията и на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за репариране на сторените от ответника разноски за процеса съразмерно с отхвърлената част от исковете. Отчитайки, че предметът на спора разкрива опростена фактическа обстановка, установена въз основа на неголям доказателствен обем, както и че разрешението на повдигнатите правни въпроси е предопределено от съществуваща задължителна съдебна практика (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), съдът констатира несъответствие между величината на адвокатското възнаграждение, съгласувано между ответника и довереника му съгласно Договори за правна защита и съдействие № № 0000021417/02.08.2016 г. и 0000021389/02.02.2017 г. и заплатено в общ размер на 1 320, 00 лева, и действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което намира за необходимо да редуцира размера на полагащите се на ответната страна разноски за адвокатска защита до сумата от 600, 00 лева, определена съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при съобразяване на минималния размер, регламентиран в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид казаното ищецът следва да бъде осъден да възстанови на ответника съдебно-деловодни разходи в общ размер на 15, 27 лева, от които: 1, 29 лева – депозит за разноски по изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза, внесен съгласно Преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета № ***г., издадено от „***” АД, и 13, 98 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено по банков път в уговорения му глобален размер от 1 320, 00 лева съгласно Преводно нареждане за кредитен превод № ***г., издадено от „***“ АД, и извлечение от сметка с титуляр С.Я.Ч. към 03.02.2017 г., изготвено на 07.02.2017 г. от „***“ ЕАД, ФЦ Смолян.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдените командировъчни обезщетения.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Х.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, да заплати, както следва:

1) на П.Я.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***:

Ø сумата от 951, 66 лева (деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. (вкл.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането;

Ø сумата от 1 680, 12 лева (хиляда шестстотин и осемдесет лева и дванадесет стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 26.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането, и

Ø сумата от 586, 02 лева (петстотин осемдесет и шест лева и две стотинки) – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от исковете;

2) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 117, 20 лева (сто и седемнадесет лева и двадесет стотинки) – държавна такса за разглеждане на исковете съразмерно с уважената им част, и сумата от 97, 42 лева (деветдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) – съдебно-деловодни разноски по изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза съразмерно с уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния им предявен размер и за дните 31.05.2014 г. и 25.07.2014 г. ОТХВЪРЛЯ същите като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Я.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Х.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, сумата от 15, 27 лева (петнадесет лева и двадесет и седем стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдените командировъчни обезщетения, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземанията.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД