Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Първомай, 05.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 283 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда (КТ, в
редакцията, обн.
ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г.).
Ищецът Г.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара
Загора, с адрес на практиката: ***,
моли съда да осъди ответника „***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***,
да й заплати, както следва:
Ø сумата от 965, 69 лева (деветстотин
шестдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на
разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 25.04.2014
г. до 31.05.2014 г. (вкл.),
Ø сумата от 1 442, 42 лева (хиляда
четиристотин четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на
разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 18.07.2014
г. до 01.11.2014 г. (вкл.), и
Ø сумата от 3 782, 09 лева (три
хиляди седемстотин осемдесет и два лева и девет стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покриване на
разходи по време на командироването й в Република Чехия в периода от 27.02.2015
г. до 01.10.2015 г. (вкл.), ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане на вземанията.
Исковите претенции се обосновават с
фактически твърдения, че по силата на сключен на 23.01.2014 г. между страните
трудов договор ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни
елементи” с място на работа в производственото звено на ответното дружество в
гр. Първомай, обл. Пловдив, както и че трудовото й правоотношение било
прекратено със Заповед № 1252/08.04.2016 г. на работодателя.
Ищцата сочи, че през време на
трудовата си заетост при последния и по негово нареждане била трикратно
командирована в гр. Наход, Република Чехия за периодите от 25.04.2014 г. до
31.05.2014 г. (вкл.), от 18.07.2014 г. до
01.11.2014 г. (вкл.) и от 27.02.2015 г. до
01.10.2015 г. (вкл.), през които полагала труд,
организиран на дванадесетчасови работни смени.
Според ищцата за първата
командировка ответникът й изплатил командировъчно обезщетение в размер на 1
447, 31 лева, за втората – в размер на 2 972, 86 лева, а за третата – в размера
на 8 488, 30 лева, но посочените суми удовлетворявали частично вземанията
й за дневни пари, тъй като съобразно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина (НСКСЧ), неосигуряването на пълен
пансион или друго натурално или парично компенсиране на издръжката й през време
на задграничните й командировъчни престои, продължили съответно 37, 76 и 217
календарни дни, задължавало работодателя да възстанови ежедневните й разноски
за храна и друго режийно потребление със заплащане на сумите съответно от 2
413, 00 лева, от 4 415, 28 лева и от 12 270, 39 лева, съставляващи
левовата равностойност на сбора от полагащите й се съгласно чл. 22 от НСКСЧ във
вр. с Приложение № 2 към НСКСЧ 35, 00 евро за всеки от първите 30 календарни
дни на съответната командировката и 26, 25 евро за всеки от останалите такива.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответното дружество чрез процесуалния си представител адв. С.Я.Ч. депозира
писмен отговор вх. № 6103/17.09.2016 г., с който застъпва становище за
неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа, че през
време на командироването на ищцата бил осигурен пълен пансион в натура от
приемащата страна чрез доставяне на храна, и доколкото на командированата не се
налагало да инкасира разноски за хранене, вътрешен градски транспорт или други
нужди по смисъла на чл. 18 от НСКСЧ, съгласно чл. 20 от НСКСЧ разходите й
следвало да се компенсират с дневни пари в намален размер от 10, 50 евро на
ден, равняващ се на 30 % от полагащите й се съгласно Приложение № 2 към НСКСЧ
средства, но за командировъчните й престои, третият от които противно на
твърденията й продължил от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. (вкл.), ответникът по свой почин й заплатил двойно
повече от нормативно дължимото. Отделно от горното с фактически доводи, че
ищцата била командирована в чешкото предприятие на специализация, през време на
която била обучавана в производствени операции, подлежащи на внедряване в
дейността на работодателя, последният релевира приложимост на диференцираните
размери, предвидени в чл. 23, ал. 1 от НСКСЧ.
Страните претендират и присъждане на
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание
ищцата лично и чрез довереника си адв. С.Р.Р. поддържа исковите
претенции, а ответното дружество чрез пълномощника си адв. С.Я.Ч. отстоява
процесуалната позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа, допълнителни фактически
и правни съображения в подкрепа на която излага и в писмена защита.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от
фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез разпит в качеството
на свидетели на лицата Ю. Т. Х., Т. Н. Х.и Р.Д.С. са ангажирани гласни
доказателства, които следва да се кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика,
логичност, вътрешна безпротиворечивост
и правдоподобност възпроизвеждат непосредствени възприятия
относно релевантните факти, кореспондират както помежду си, така и с неоспорените писмени доказателствени източници и са
депозирани от лица с некомпрометирана обективност.
Подлагайки показанията на свид. С. М. Д. на задълбочена и критична преценка с резервите,
предписани от чл. 172 от ГПК, предвид актуалните й трудови ангажименти на
длъжността „Административен и финансов мениджър” при ответника и възложените й
от същия представителни пълномощия с Пълномощно,
нотариално удостоверено с рег. № ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на
действие Районен съд – Смолян и с рег. № 122 по регистъра на Нотариалната камара, съдът игнорира от фактическия си анализ фрагментите
от свидетелския й разказ, касаещи осигуряване на храна на ищцата през
процесните периоди, тъй като в указаната част изцяло противоречат на заявеното
от свид. Х. и свид. Х., не почиват на преки наблюдения и не намират опора сред
ценените с доказателствена стойност елементи на доказателствения масив.
По силата на Трудов договор изх. № 274/23.01.2014
г., сключен на 23.01.2014 г. между страните на основание чл. 70, ал. 1 от КТ с
шестмесечен срок за изпитване и влизащ в действие от 24.01.2014 г., ищцата била назначена на длъжността „Монтажник
електронни елементи” с място на
работа в производствено звено в гр. Първомай, обл. Пловдив, където ответното
дружество реализирало дейност по монтаж на кабелни свръзки и електроника. По
нареждане на работодателя, обективирано в Заповеди № № 32/25.04.2014 г., 33/17.07.2014
г. и 66/25.02.2015 г., същата била трикратно командирована в HRONOWSKI s.r.o., гр. Наход, Република Чехия за периода съответно
от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г., от 18.07.2014 г. до 20.12.2014 г. и от
27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. с цел обучение за придобиване на умения за
изпълнение на технически операции, приложими в производствения процес на
командироващия, при условията на осигурен за сметка на последния транспорт,
като при първите две командировки – и с право на дневни, нощни и храна съгласно
тарифите на съответната страна, а при третата – с право на дневни пари от 20,
00 евро дневно, или в общ размер на 1 880, 00 евро с левова равностойност от
3 676, 90 лева, както и на осигурен за сметка на работодателя пансион.
Кредитираните свидетелски показания позволяват
да се установи, че в периодите от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г., от 18.07.2014
г. до 01.11.2014 г. и от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. ищцата пребивавала в гр.
Наход, Република Чехия, където полагала труд при петдневна работна седмица в
завод, стопанисван от HRONOWSKI
s.r.o., осъществявайки трудови
функции по сглобяване на елементи за автомобилостроенето по задание и указание
на представител на чешкото предприятие. През време на задграничните си престои била
настанена от приемащата страна и нощувала в пансион, като за придвижването си
до и от работното място не ползвала вътрешен обществен транспорт, а поради
липса на осигурена храна потребностите си от прехрана в рамките на втората и
третата си командировки удовлетворявала изцяло за своя сметка. Съдът не отдава доказателствено значение
на сведенията в противния смисъл, отразени в Писмо, датирано от 25.04.2016 г.,
с което лицето Барбора Келлнерова в качеството на представляващ Пансион „Аничка”, 517 91 Дештпе в Орл. Хорах 105, декларира, че
през месеците юли, август, септември и октомври 2014 г. по възложителство на HRONOWSKI s.r.o. е доставила в Общежитие КТЧ, ул. „Кладска” 310, 541 01, Наход, съответно 24, 184, 240 и 72 броя пълни пансиони за
осигуряване на храна за работнички на „***” ЕООД – Смолян, тъй като не само не конкретизират вида и количеството на
предоставяната персонално на ищцата храна и начина, по който й е била предавана
за консумация, но и се опровергават от изявленията на свид. Х. и свид. Х..
След приключване на първата и
втората командировка ищцата отпътувала от Република Чехия за Република България
съответно на 30.05.2014 г. и на 31.10.2014 г., за което свидетелстват
приложеният билет за пътуване № 000286 за автобусен превоз по релация Прага –
София, издаден от „***– Е” ООД – София, и свид. Х., а след завръщането си в
страната депозирала писмен отчет съответно от 09.06.2014 г. и от 14.11.2014 г.
за преминато в HRONOWSKI
s.r.o., гр. Наход, Република Чехия,
обучение съответно за операция „кримповане“ и за операции К0010 и К002, който
бил утвърден от работодателя. Съдържащите се в първия от тях заверки на
приемащата организация удостоверяват пристигането на ищцата в и напускането й
на служебното местоназначение съответно на 25.04.2014 г. и на 26.04.2014 г., а
тези, отбелязани във втория – съответно на 19.07.2014 г. и на 31.10.2014 г.
Със Заповед № 1252/08.04.2016 г. на
работодателя трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, считано
от 11.04.2016 г., като видно от приложените и неоспорени Разходни касови ордери
№ № 17/12.06.2014 г., 26/06.11 (без посочване на година) и 38/13.10.2015 г., издадени от ответното дружество, последното й
изплатило командировъчни обезщетения в размер съответно на 1 410, 00 лева,
4 190, 00 лева и 8 527, 40 лева.
В хода на открито по реда на чл. 193
от ГПК производство за проверка истинността на представения от ответника Разходен
касов ордер № ***г., удостоверяващ получена от ищцата сума в размер на 3 759,
36 лева за командировъчни дневни пари за периода от 25.02.2015 г. до 30.05.2015
г., в частта относно подписа, фигуриращ в графа „Получил сумата”, е допуснато
изслушване на съдебно-графическа експертиза, заключението на която, оформено с
Протокол № 242/31.03.2017 г., с висока степен на категоричност идентифицира
като автор на изследвания параф свид. С., като визираното обстоятелство се потвърждава
както от последната, така и от свид. Д..
Обсъжданото експертно становище,
което, като формирано въз основа на обективно и професионално проведено документно
изследване, обслужва фактическото установяване, както и споменатите гласни
доказателства налагат еднозначен и безсъмнен извод, че заявеното от ищцовата
страна оспорване на автентичността на процесния ордер е успешно проведено,
което мотивира съда на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК да
признае документа – обект на процесуална проверка, за неистински и да го
изключи от доказателствената съвкупност, произнасяйки волята си в указания
смисъл в диспозитивната част на решението (в този смисъл Решение
№ 66/25.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В
подкрепа на горното следва да се отбележи, че разобличаването на действителния
автор на подправката в лицето на свид. С. и установяването на мотивите за извършването
й не би могло да санира формалната доказателствена сила на документа, която се
явява опровергана с доказване на факта, че материализираното в него изявление
за усвояване на паричната сума от 3 759, 36 лева не изхожда от ищцата,
сочена като негов автор.
В отговор на въпроси, поставени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, последната признава, че през 2015 г. е получила от ответника плащане на командировъчни пари във връзка с третата си командировка чрез посредничеството на свид. С.. В останалата си част обясненията на ищцата съдържат твърдения, на които не следва да се придава доказателствена сила и които са доказателствено необезпечени.
Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което решаващият състав намира за добросъвестно, обективно и компетентно изготвено след
изчерпателно проучване на наличната по делото и предоставена от ответника
информация от счетоводната му отчетност, левовата равностойност на дневните
пари, полагащи се съобразно НСКСЧ при командироване за първия исков период от
25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (вкл.), включващ 37 календарни дни, изчислена по
фиксинг на еврото към лева от 1, 95583 лева, възлиза на 723, 97 лева и на 2 413,
00 лева съответно в случай на осигурен и неосигурен на командирования пълен пансион в натура, а на
тези, дължими се при изпращане на специализация за същия период – на 683, 86
лева и на 2 279, 52 лева съответно в случай на
осигурен и неосигурен на специализиращия пълен пансион
в натура. Вещото лице сочи, че за
втория исков период от 18.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.), обхващащ 107 дни, величината на подлежащите на заплащане дневни пари,
пресметната при същата вариативност, се равнява на сумата съответно от 1 802, 81
лева и от 6 006, 84 лева – при командироване, и на сумата съответно от 1 722, 99
лева и от 5 743, 30 лева – при специализация, а за третия исков период от
27.02.2015 г. до 01.10.2015 г. (вкл.),
включващ 217 дни – на сумата съответно от 3 498, 12 лева и от 11 654, 30 лева –
при командироване, и на сумата съответно от 3 304, 28 лева и от 11 014, 26 лева
– при специализация.
Експертната проверка констатира счетоводни
данни за четири, предприети от работодателя компенсационни плащания в полза на
ищцата за служебното й пребиваване в Република Чехия в размер съответно на
1 410, 00 лева, 4 190, 00 лева, 3 759, 36 лева и 8 527, 40 лева,
които са документирани с горецитираните разходни касови ордери и са осчетоводени
в счетоводството на търговеца като разходи, но не открива финансово-отчетна документация относно планираните и
извършени разноски във връзка с командироването и в частност такава за снабдяване
на командированата с храна.
Сред доказателствените
материали фигурират Обяснения от
лицата Я. И. К., С. М.Д., М. П. И., Т. Н.Х., Г. Н. Н.и Ю. Т. Х. и Сведения от
лицата Д. Т.Д., З. Н. К., С. Т. Д., В. А. К., Д. А. П. и В. Н. Г., снети в хода
на предпроцесуална проверка, наблюдавана по прокурорска преписка № 477/2016 г.
по описа на Районна прокуратура – Първомай, които, бидейки с характер на
извънсъдебни писмени свидетелски показания, са лишени от доказателствен
капацитет. Идентично е становището на съда и досежно приобщеното по същата
преписка Обяснение на ищцата от 07.06.2016 г., което интерпретира единствено
изгодни за процесуалната й позиция фактически обстоятелства. Предвид
неотносимостта им не се
налага обсъждане и на документите, постъпили със съпроводително писмо изх. № 16228868/24.11.2016 г. и вх.
№ 8201/28.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив,
както и на Постановление на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се
образува наказателно производство от 03.11.2016 г. по прокурорска преписка № 477/2016
г.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Предметът на
предявените искови претенции концентрира настоящия спор върху съществуването на
изискуеми вземания на ищеца за командировъчно обезщетение, намиращи правен
фундамент в нормата на чл. 215 от КТ (в редакцията, обн.
ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.), според която при командироване работникът или служителят следва да получи наред с брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет с НСКСЧ. Дължимостта на визираните командировъчни
плащания предпоставя валидно трудово правоотношение, въз основа на което
работодателят е упражнил правото си по чл. 121, ал. 1 от КТ да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ, определено с индивидуалния трудов
договор, като при иск за тяхното присъждане в тежест на ищеца е да докаже
престацията си на труд в режим на командироване.
Приобщената доказателствена
съвкупност обосновава извод, че през процесните периоди страните са били
обвързани от действително трудово правоотношение, породено от сключен на 23.01.2014
г. помежду им срочен трудов договор, трансформиран на основание чл. 71, ал.
2 от КТ в такъв за неопределено време, и прекратено по взаимно съгласие със Заповед
№ 1252/08.04.2016 г., считано от 11.04.2016 г.
В съответствие с правомощието си
по чл. 121, ал. 1 от КТ със Заповеди № № 32/25.04.2014 г., 33/17.07.2014 г. и
66/25.02.2015 г. ответникът трикратно е командировал ищцата, чието място на
работа съгласно трудовия договор е било локализирано в производствен цех в гр.
Първомай, обл. Пловдив, в завод на чуждестранното юридическо лице HRONOWSKI s.r.o., находящ се в гр. Наход, Република Чехия, за
времето от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г., от 18.07.2014 г. до 20.12.2014 г. и
от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г.
Сведенията, изнесени от свид. Х.,
свид. Х. и свид. Д., убеждават, че в рамките на пребиваванията си в Република
Чехия в периодите от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г., от 18.07.2014 г. до
31.10.2014 г. и от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. ищцата е изпълнявала добросъвестно
възложените й трудови задачи, което на
основание чл. 215 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.), чл. 12 и чл. 15, ал. 1,
изр. І-во от НСКСЧ е генерирало за ответника задължение да компенсира допълнителните й разноски
във връзка с командироването
за транспорт, прехрана,
подслон и други нужди чрез изплащане на пътни, дневни и квартирни пари.
Чл. 25 от НСКСЧ урежда предназначението на квартирните пари за покриване на разходите за ползване на легло, резервацията за
него, ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня,
телевизор, радио, телефон, такси и данъци, с изключение на междуградски и
международни разговори, сервиз и възстановените данъци, като всички други разходи са за сметка на
дневните пари. Според чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ с дневните пари, за чийто размер и валута чл. 15, ал. 1, изр. І-во от НСКСЧ
препраща към Приложение № 2
към НСКСЧ, се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други
разходи, а по по аргумент от чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ компенсационно им плащане се дължи за календарните дни на фактическия престой на командирования извън страната и тези на пътуването му до и от местоназначението, но единствено в рамките
на определения от работодателя командировъчен период, който в разглеждания
случай обхваща времето от 25.04.2014
г. до 30.05.2014 г. (вкл.), от 18.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.) и от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. (вкл.). За
продължаване на първия и последния от посочените периоди по реда на чл. 9 от
НСКСЧ ищцата не провежда доказване, поради което правото й на командировъчно
обезщетение за 31.05.2014 г. и за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2015 г. (вкл.) следва да се
отрече. Макар свид. Х. да пресъздава спомени, че ищцата е останала в Република
Чехия до и след 31.07.2015 г., показанията й не способстват установяване на
факта на командироването след 30.05.2015 г., тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и
ал. 2 от НСКСЧ едностранното волеизявление на работодателя за командироване подлежи
на документиране с нарочен писмен акт, което на основание чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК изключва допустимостта на гласното доказване.
Отсъства разногласие между страните, че през време на командировките
си ищцата не
е реализирала разноски за междудържавен и вътрешен градски транспорт и нощувка,
както и че й
се полагат командировъчни дневни пари, като именно техният размер провокира конфликт между фактическите и правни
доводи на спорещите.
Подзаконовата уредба на НСКСЧ регламентира две проявни форми на задграничен
трудов ангажимент на работника или служителя: командироване, което чл. 2, ал. 1 от НСКСЧ дефинира като
изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по
нареждане на съответния командироващ орган, и специализация, която по разума на ал. 2 от същата разпоредба се
отъждествява с
изпращане на лица с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или
изучаване на чуждестранен опит. В отличие от командироването,
при което командированият продължава да изпълнява обичайните си трудови функции, при
специализацията едностранната промяна на мястото на престиране на работната му сила е съпътствана едновременно и с такава по отношение на естеството на извършваната работа, тъй като протича като обучение за придобиване на нови и/или по-задълбочени знания и умения в по-тясна област на научно-техническата сфера, в която специализантът е трудово зает.
Доколкото по възражение на ответника обсъжданото
разграничение се поставя във фокуса на настоящия
спор поради въведеното от НСКСЧ различие в
размера на полагаемите се дневни пари, следва да се подчертае, че конкретната фиктическа
установеност обуславя приложимост на регламента, относим към командироването. Данните сочат, че и при трите
командировки ищцата е била изпратена да
участва в производствения цикъл на чешкото предприятие, в рамките на който, полагайки
непосредствен труд, да усвои технически операции, които, като попадащи в обхвата на присъщите за длъжността й „Монтажник електронни елементи” трудови
дейности, е следвало да практикува и в производствения цех на
работодателя. Макар назовано като мотив за
трикратно предприетата промяна на мястото й на работа, обучението й в
приемащата стопанска организация е било ориентирано към изпълнението на вменените й типични работни задължения и
респективно не би могло да се квалифицира
като „специализация” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НСКСЧ, която по правило е насочена към задълбочаване или усъвършенстване на овладяно ниво на знания и умения в съответна професия или специалност. В подкрепа на казаното се явява и
разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НСКСЧ, която свързва специализациите в чужбина с
договора по чл. 234, ал. 1 от КТ за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за неговата преквалификация.
Чл. 22 от НСКСЧ предвижда, че пълният размер на дневните пари, фиксиран в Приложение № 2 към НСКСЧ, се изплаща до 30 последователни календарни дни, а
за дните над тях се намалява с 25 на сто. Според чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ при осигурен на командирования от приемащата страна пълен пансион в натура компенсационното плащане се равнява на 30 на сто от полагащия се
съобразно ставките на Приложение № 2 към НСКСЧ размер, а при частично поемане на някои разходи чл. 20, ал. 2 от НСКСЧ ограничава редукцията до величината, диференцирана в чл. 18, ал. 3, т. 1 от НСКСЧ. За целите на изчисляването на намалените размери в последната хипотеза чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НСКСЧ нормира относителния дял на отделните компоненти на дневните пари, както следва:
за хранене, включително: обяд – 35 на сто, и вечеря – 35 на сто, и за други
разходи – 30 на сто. Тълкуването
на чл. 18, ал. 3 от НСКСЧ налага становище, че под „пълен пансион” по смисъла на чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ следва да се разбира
осигурена на командирования храна за обяд и вечеря, в който случай същият е правоимащ да усвои единствено елемента „други разходи” в размер на 30 на сто от дължимите му се съгласно
Приложение № 2 към НСКСЧ дневни пари.
Безсъмнено установеният от показанията на свид. Х. и свид. Х. отрицателен факт, че през време на втората и третата си командировка в Република Чехия
ищцата не е разполагала с осигурена от приемащото
предприятие или от работодателя храна за обяд и вечеря, позволява
да се заключи, че предпоставките на чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ не са удовлетворени (в този смисъл Решение № 794/05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 421/13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., III г.
о., ГК, и Решение № 798/12.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1807/2009 г., III г. о., ГК), поради което компенсационното плащане за дневни пари подлежи на определяне по правилата на чл. 22 от НСКСЧ при
ставката от 35 евро, фиксирана в Приложение № 2 за Република Чехия. Същият извод се налага и
по отношение на първия командировъчен период, доколкото ответникът не доказва възражението си за
натурално снабдяване на ищцата с храна.
На основание чл. 162 от ГПК съдът
по правилото на чл. 22 от НСКСЧ калкулира левовата равностойност на полагаемото се на ищцата командировъчно
обезщетение за дневни пари за периодите
от 25.04.2014 г. до 30.05.2014 г. (вкл.), от 18.07.2014 до 01.11.2014 г. (вкл.) и от 27.02.2015 г. до 30.05.2015 г. (вкл.), включващи съответно 36, 107 и 94 календарни
дни, пресметнато според изискването на чл. 15, ал. 1, изр. ІІ-ро по курса на
БНБ от 1, 95583 лева за едно евро, в размер съответно на 2 361, 66 лева, 6006,
84 лева и 5 339, 41 лева. Посочените
вземания обаче следва да се счетат за изцяло удовлетворени с паричните престации
– предмет на Разходни касови ордери № №
17/12.06.2014 г., 26/06.11 (без посочване на година) и
38/13.10.2015 г., последният от които не съдържа данни, даващи основание за
ограничаване на отразеното в него изпълнение единствено до командировъчното
задължение, възникнало във връзка с третата командировка.
Гореизложеното сочи на
неоснователност на исковите претенции и обуславя решение за тяхното
отхвърляне.
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, като размерът на тези, дължими се в полза на ответника, е
преюдициално обусловен от преценката за основателността на въведеното от ищеца
възражение за прекомерност на стойността на ползваните от първия юридически
услуги.
На основание чл. 78, ал.
1 и ал. 6 от ГПК в
тежест на ответното дружество
съразмерно с уваженото
оспорване на документ, имащо характер на инцидентен установителен иск, следва да се възложат:
Ø дължимите се в полза на бюджета на съдебната власт разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на приетата съдебно-графическа експертиза в размер на 154, 86 лева, от чието предварително внасяне ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, и
Ø съдебно-деловодните разноски на
ищеца за адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат в размер на 275, 00 лева, уговорено и заплатено в глобалния му размер от 1 100, 00 лева съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие № 096044/15.06.2016 г.
С оглед крайния
правен резултат се обосновават условията и на чл. 78,
ал. 3 от ГПК за ангажиране
отговорността на ищеца за репариране на сторените от ответника разноски за процеса съразмерно с отхвърлената част от исковете. След като съобрази, че настоящото дело разкрива
значителна фактическа и правна сложност предвид обема на събрания
доказателствен материал, броя на исковите претенции и проведените открити
заседания и заявеното оспорване на документ, съдът не намира основания за
редукция на размера на полагащите се на ответната страна разноски за адвокатска защита.
Предвид
казаното ищецът следва да бъде осъден да възстанови на ответника съдебно-деловодни
разходи в общ размер на 1 040, 00 лева, от които: 50, 00 лева – депозит за разноски по изготвяне на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, внесен съгласно Преводно нареждане/вносна
бележка за плащане от/към бюджета № ***г., издадено от „***” АД, и 990, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено по банков път в
уговорения му глобален размер от 1 320, 00 лева съгласно Преводно нареждане за кредитен превод № ***г.,
издадено от „***“ АД, и извлечение от сметка с титуляр С.Я.Ч. към 03.02.2017
г., изготвено на 07.02.2017 г. от „***“ ЕАД, ФЦ Смолян.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по заявеното от Г.Х.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, оспорване на истинността на представения от „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Й. Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***,
документ: Разходен касов ордер № ***.,
издаден от „***“ ЕООД, че същият е
неистински в частта досежно подписа, фигуриращ в графа „Получил сумата”, и го
изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Й. Х. в
качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, да заплати, както
следва:
Ø
на Г.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара
Загора, с адрес на практиката: ***,
сумата от 275, 00 лева (двеста седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни
разноски за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат съразмерно с уваженото оспорване на документ, и
Ø
в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата
от 154, 86 лева (сто петдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно-графическа експертиза съразмерно с уваженото оспорване на документ.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, предявени от Г.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара
Загора, с адрес на практиката: ***,
срещу „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й. Х. в
качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, за заплащане на сумите
от 965, 69 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки), 1 442, 42 лева (хиляда
четиристотин четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки) и 3 782, 09 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и
девет стотинки), представляващи командировъчни обезщетения за
дневни пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република
Чехия в периодите от 25.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (вкл.), от 18.07.2014 г. до 01.11.2014 г. (вкл.) и от 27.02.2015 г. до 01.10.2015 г. (вкл.), ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Г.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на
практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Й. Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***,
сумата от 1 040, 00 лева (хиляда и четиридесет) лева – съдебно-деловодни
разноски за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД