Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Първомай, 05.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 279 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда (КТ, в редакцията, обн.
ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г.).
Ищецът Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от
адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес
на практиката: ***, моли съда да осъди ответника „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Й. Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.Я.Ч., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на практиката: ***, да й
заплати сумата от 1 514, 83 лева (хиляда петстотин
и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни
пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в
периода от 25.07.2014 г. до 11.10.2014 г. (вкл.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция се обосновава с
фактически твърдения, че по силата на сключен на 23.07.2014 г. между страните
трудов договор ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни
елементи” с място на работа в производствено звено на ответното дружество в гр.
Първомай, обл. Пловдив, като по нареждане на работодателя, обективирано в
Заповед № 46/23.07.2014 г., била командирована в Република Чехия с цел
производствено обучение във фабрика, стопанисвана от HRONOWSKI s.r.o., за периода от 25.07.2014 г. до
20.12.2014 г. с право на дневни, нощни и храна съгласно тарифите на съответната
страна.
Поради предсрочно прекратяване на
командировката ищцата се завърнала в Република България на 11.10.2014 г., след
което на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със своя Заповед № 861/13.10.2014 г.
работодателят разпоредил прекратяване на трудовото й правоотношение.
Според ищцата изплатеното й от
ответника командировъчно обезщетение в размер на 3 090, 21 лева
удовлетворява частично вземането й за дневни пари, тъй като съобразно Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),
неосигуряването на пълен пансион или друго натурално или парично компенсиране
на издръжката й през време на задграничния й командировъчен престой, продължил
79 дни, задължавало работодателя да възстанови ежедневните й разноски за храна
и друго режийно потребление със заплащане на сумата от 4 569, 31 лева,
съставляваща левовата равностойност на сбора от полагащите й се съгласно чл. 22
от НСКСЧ във вр. с Приложение № 2 към НСКСЧ 35, 00 евро за всеки от първите 30
календарни дни на командировката и 26, 25 евро за всеки от останалите 49
такива.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответното дружество чрез процесуалния си представител адв. С.Я.Ч. депозира
писмен отговор вх. № 6100/17.09.2016 г., с който застъпва становище за
неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне. Поддържа, че през време
на командироването на ищцата бил осигурен пълен пансион в натура от приемащата
страна чрез доставяне на храна, и доколкото на командированата не се налагало
да инкасира разноски за хранене, вътрешен градски транспорт или други нужди по
смисъла на чл. 18 от НСКСЧ, съгласно чл. 20 от НСКСЧ разходите й следвало да се
компенсират с дневни пари в намален размер от 10, 50 евро на ден, равняващ се
на 30 % от полагащите й се съгласно Приложение № 2 към НСКСЧ средства, но по
свой почин ответникът й заплатил по 20, 00 евро за всеки от календарните дни на
командировъчния й престой. Отделно от горното с твърдения, че ищцата била
командирована в чешкото предприятие на специализация, през време на която била
обучавана в производствени операции, подлежащи на внедряване в дейността на
работодателя, последният релевира приложимост на диференцираните размери,
предвидени в чл. 23, ал. 1 от НСКСЧ.
Страните претендират и присъждане на
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищцата
лично и чрез довереника си адв. С.Р.Р. поддържа исковата
претенция, а ответното дружество чрез пълномощника си адв. С.Я.Ч. отстоява
процесуалната позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа, допълнителни фактически
и правни съображения в подкрепа на която излага и в писмена защита.
След преценка на събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от
ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез
разпит в качеството на свидетели на лицата Т.Н.Х. и Ю.Т.Х. са ангажирани гласни доказателства, които следва да се кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност, вътрешна безпротиворечивост и правдоподобност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти, кореспондират
както помежду си, така и с неоспорените писмени
доказателствени източници и са депозирани от лица с некомпрометирана
обективност. Подлагайки показанията на свид. С.М.Д. на задълбочена и критична преценка с резервите,
предписани от чл. 172 от ГПК,
предвид актуалните й трудови ангажименти на длъжността „Административен и финансов
мениджър” при ответника и възложените й от същия представителни пълномощия с Пълномощно,
нотариално удостоверено с рег. № 897/16.03.2010 г. по описа
на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Смолян и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, съдът игнорира от фактическия си анализ фрагментите от свидетелския й
разказ, касаещи осигуряване на храна на ищцата през процесния период, тъй като
в указаната част изцяло противоречат на заявеното от свид. Х. и свид. Х., не почиват на преки наблюдения и не
намират опора сред ценените с доказателствена стойност елементи на
доказателствената съвкупност.
По силата на Трудов договор, сключен
на 23.07.2014 г. между страните на основание чл. 70, ал. 1 от КТ с шестмесечен срок за изпитване и влизащ в действие от 25.07.2014 г., ищцата била назначена на длъжността „Монтажник
електронни елементи” с място на
работа в производствено звено в гр. Първомай, обл. Пловдив, където ответното
дружество реализирало дейност по монтаж на кабелни свръзки и електроника. По
нареждане на работодателя, обективирано в Заповед № 46/23.07.2014 г., същата била
командирована в HRONOWSKI s.r.o. със седалище
в Република Чехия за периода от 25.07.2014 г. до 20.12.2014 г. с цел обучение
за придобиване на умения за изпълнение на технически операции, приложими в
производствения процес на командироващия, и с право на дневни, нощни и храна
съгласно тарифите на съответната страна.
Кредитираните свидетелски показания позволяват
да се установи, че на 26.07.2014 г. командированата отпътувала за гр. Наход, Република
Чехия, където в периода до завръщането си в Република България на 11.10.2014 г.
полагала труд на дванадесетчасови работни смени при петдневна работна седмица в
завод, стопанисван от HRONOWSKI
s.r.o., осъществявайки трудови функции по сглобяване на елементи за
автомобилостроенето по задание и указание на представител на чешкото
предприятие. През време на задграничния си престой била настанена и нощувала в пансион
„Чешки турист – Обетовна”, находящ се в същото населено място, като за
придвижването си до и от работното място не ползвала вътрешен обществен
транспорт, а поради липса на осигурена храна потребностите си от прехрана
удовлетворявала изцяло за своя сметка. Съдът не отдава
доказателствено значение на сведенията в противния смисъл, отразени в
представеното от ответната страна Писмо, датирано от 25.04.2016 г., с което лицето
Б.К. в качеството на представляващ Пансион „Аничка”, 517 91 Дештпе в
Орл. Хорах 105, декларира, че през месеците юли, август,
септември и октомври 2014 г. по възложителство на HRONOWSKI s.r.o. е доставила в Общежитие КТЧ, ул. „Кладска” 310, 541 01, Наход, съответно 24, 184,
240 и 72 броя пълни пансиони за осигуряване на храна за работнички на „***” ЕООД – Смолян, тъй като не само не конкретизират вида и
количеството на предоставяната персонално на ищцата храна и начина, по
който й е предавана за консумация, но и се опровергават от показанията на свид. Х. и свид. Х..
След края на командировката ищцата депозирала
писмен отчет от 13.10.2014 г. за преминато в HRONOWSKI s.r.o., гр. Наход, Република Чехия,
обучение по операции К0010 и К002, съдържащ заверки на приемащата организация в
уверение на пристигането на командированата в и напускането й на служебното местоназначение
съответно на 26.07.2014 г. и 10.10.2014 г., който бил утвърден от работодателя.
С друг, ръкописно съставен, Отчетен доклад от 13.10.2014 г., същата потвърдила,
че по време на командировката си, продължила от 25.07.2014 г. до 11.10.2014 г. (вкл.), не е заплащала средства за транспорт и нощувки.
Със Заповед изх. № 861/13.10.2014 г.
на работодателя, връчена й на 03.11.2014 г., трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 13.10.2014 г., като
видно от приложения Разходен касов ордер № 23/16.10.2014 г., издаден от ответното дружество, последното й изплатило командировъчно
обезщетение в размер на 3 054, 48 лева.
Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, което
решаващият състав намира за добросъвестно, обективно и
компетентно изготвено след
изчерпателно проучване на наличната по делото и предоставена от ответника
информация от счетоводно-отчетния му масив,
левовата равностойност на дневните пари, полагащи се съобразно НСКСЧ при командироване
за исковия период, включващ 79 календарни дни, изчислена по фиксинг на еврото
към лева от 1, 95583 лева, възлиза на 1 371, 28 лева и на
4 569, 31 лева съответно в случай на осигурен и неосигурен на
командирования пълен пансион в натура, а тези,
дължими се при изпращане на специализация за същия период – на 1 320, 48 лева и на 4 401, 60 лева съответно в случай на осигурен и неосигурен на специализиращия
пълен пансион в натура.
Експертната проверка констатира счетоводни
данни за едно, предприето от работодателя компенсационно плащане в полза на
ищцата за служебното й пребиваване в Република Чехия, което е документирано с
Разходен касов ордер № 23/16.10.2014 г. и е осчетоводено в счетоводството на
търговеца като разход в размер на 3 054, 48 лева, но не открива финансово-отчетна
документация относно планираните и извършени разноски във връзка с командироването
и в частност такава за снабдяване на командированата с храна.
Сред
доказателствените материали фигурират Обяснения от
лицата Я.И.К., С.М.Д., М.П.И., Т.Н.Х., Г.Х.Д., Г.Н.Н. и Ю.Т.Х. и Сведения от
лицата Д.Т.Д., З.Н.К., С.Т.Д., В.А.К. и В.Н.Г., снети в хода на предпроцесуална
проверка, наблюдавана по прокурорска преписка № 477/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Първомай, които, бидейки с
характер на извънсъдебни писмени свидетелски показания, са лишени от
доказателствен капацитет. Идентично е становището на съда и досежно приобщеното
по същата преписка Сведение на ищцата от 07.06.2016 г., което интерпретира
изгодни за процесуалната й позиция фактически обстоятелства. Предвид
неотносимостта им към предмета на доказване не се налага обсъждане и на
документите, постъпили със съпроводително писмо изх. №
16228871/24.11.2016 г. и вх. № 8204/28.11.2016 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Пловдив, както и на Постановление на Районна прокуратура
– Първомай за отказ да се образува наказателно производство от 03.11.2016 г. по
прокурорска преписка № 477/2016 г.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира
от правна страна следното:
Предметът на предявената искова претенция концентрира настоящия спор
върху съществуването на изискуемо вземане на ищеца за командировъчно обезщетение,
намиращо правен фундамент в нормата на чл. 215 от КТ (в редакцията,
обн. ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.), според която при командироване работникът или служителят следва да получи наред с брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет с НСКСЧ. Дължимостта
на визираните командировъчни плащания предпоставя валидно трудово
правоотношение, въз основа на което работодателят е упражнил правото си по чл.
121, ал. 1 от КТ да командирова работника или
служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ, определено с индивидуалния трудов
договор, като при иск за тяхното присъждане в тежест на ищеца е да докаже
престацията си на труд в режим на командироване.
Приобщената доказателствена
съвкупност обосновава извод, че през процесния период страните са били
обвързани от действително трудово правоотношение, породено от сключен на
23.07.2014 г. помежду им срочен трудов договор с шестмесечен срок за изпитване
и прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед изх. № 861/13.10.2014 г. на работодателя, считано от
13.10.2014 г.
В съответствие с правомощието си по чл.
121, ал. 1 от КТ и в изискуемата се от чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ форма със Заповед
№ 46/23.07.2014 г. ответникът е командировал ищцата, чието място на работа
съгласно трудовия договор е било локализирано в производствен цех в гр.
Първомай, обл. Пловдив, в завод на чуждестранното юридическо лице HRONOWSKI s.r.o., находящ се в гр. Наход, Република
Чехия, за времето от 25.07.2014 г. до 20.12.2014 г. През командировъчния й
престой, продължил в периода от 25.07.2014 г. до 11.10.2014 г. (вкл.), работничката е изпълнявала добросъвестно възложените
й трудови задачи, което
на основание чл. 215 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.), чл. 12 и чл. 15, ал. 1, изр. І-во от НСКСЧ е генерирало за ответника задължение да компенсира допълнителните й разноски във връзка с командироването за транспорт, прехрана, подслон и други нужди чрез изплащане на пътни, дневни и
квартирни пари.
Чл. 25 от НСКСЧ урежда предназначението на квартирните пари за покриване на разходите за ползване на легло, резервацията за него,
ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор,
радио, телефон, такси и данъци, с изключение на междуградски и международни разговори, сервиз и
възстановените данъци, като всички други разходи
са за сметка на дневните пари, а според чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ с дневните пари, за чийто
размер и валута чл. 15, ал. 1, изр. І-во от НСКСЧ препраща към Приложение № 2 към НСКСЧ, се
осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.
Отсъства разногласие между страните, че през време на командировката си в Република Чехия ищцата не е реализирала разноски
за междудържавен и вътрешен градски транспорт и нощувка, както и че й се полагат командировъчни дневни пари, като именно
техният размер провокира конфликт между фактическите и правни доводи на
спорещите.
Подзаконовата уредба на НСКСЧ регламентира две проявни форми на задграничен трудов ангажимент на работника или служителя: командироване, което чл. 2, ал. 1 от НСКСЧ дефинира
като изпращане на лица за
извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния
командироващ орган, и специализация, която по разума на
ал. 2 от
същата разпоредба се отъждествява с изпращане на лица с цел придобиване
и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит.
В отличие от командироването, при което командированият продължава да изпълнява обичайните си трудови функции,
при специализацията едностранната промяна на мястото на престиране на работната
му
сила е съпътствана едновременно и с такава по отношение на естеството на
извършваната работа, тъй като протича като
обучение за придобиване на нови и/или по-задълбочени знания и умения в по-тясна обласст на научно-техническата
сфера, в която специализантът е трудово
зает.
Доколкото по
възражение на ответника обсъжданото разграничение се поставя във фокуса на настоящия спор поради въведеното от НСКСЧ различие в
размера на полагащите се дневни пари, следва да се отбележи, че конкретната фиктическа установеност обуславя приложимост
на регламента, относим към командироването. Данните
сочат, че ищцата е била изпратена да
участва в производствения цикъл на чешкото предприятие, в рамките на който, полагайки непосредствен труд, да усвои
технически операции, които, като попадащи в обхвата на
присъщите за длъжността й „Монтажник
електронни елементи” трудови дейности, е следвало да практикува и в производствения цех на работодателя. Макар посочено като мотив за предприетата промяна на
мястото й на работа, обучението й в приемащата стопанска организация не би могло
да се квалифицира като „специализация” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от
НСКСЧ, която по правило е насочена
към задълбочаване или усъвършенстване на овладяно ниво на знания и умения в съответна професия или специалност, тъй като е било
ориентирано към изпълнението на вменените й типични работни задължения. Довод в подкрепа
на казаното съдът черпи и от чл. 23, ал. 2 от НСКСЧ, който свързва
специализациите в чужбина с договора по чл.
234, ал. 1 от КТ за повишаване на квалификацията на
работника или служителя или за неговата
преквалификация.
Чл. 22 от НСКСЧ предвижда, че пълният размер на дневните пари, фиксиран в Приложение № 2 към НСКСЧ, се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях се
намалява с 25 на сто. Според чл. 20,
ал. 1 от НСКСЧ при осигурен на командирования от приемащата страна пълен пансион в натура компенсационното плащане се равнява на 30 на сто от
полагащия се съобразно ставките на Приложение
№ 2 към НСКСЧ размер, а при частично поемане на някои разходи чл. 20, ал. 2 от НСКСЧ ограничава редукцията до величината, диференцирана в чл. 18,
ал. 3,
т. 1 от НСКСЧ. За целите на изчисляването на намалените размери в последната хипотеза чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НСКСЧ нормира относителния дял на отделните компоненти на дневните
пари, както следва: за хранене, включително: обяд – 35 на сто, и вечеря – 35 на
сто, и за други разходи – 30 на сто. Тълкуването на
чл. 18, ал. 3 от НСКСЧ налага становище, че под „пълен пансион” по смисъла
на чл. 20,
ал. 1 от НСКСЧ следва да се разбира
осигурена на командирования храна за обяд и
вечеря, в който случай същият е правоимащ да
получи единствено елемента „други
разходи” в размер на 30 на сто от дължимите му се съгласно Приложение № 2 към НСКСЧ дневни пари.
Безсъмнено установеният от показанията на свид. Х. и свид. Х. отрицателен
факт, че през време на командировката си в Република Чехия ищцата не е разполагала с осигурена от приемащото предприятие или от
работодателя храна за обяд и вечеря, позволява да се заключи, че предпоставките на чл. 20, ал. 1 от НСКСЧ не са
удовлетворени (в този смисъл Решение № 794/05.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1837/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 421/13.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 969/2009 г., III г. о., ГК, и Решение № 798/12.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1807/2009 г., III г. о., ГК), поради което компенсационното
плащане за дневни пари подлежи на определяне по правилата на чл. 22 от НСКСЧ при ставката
от 35 евро, фиксирана в Приложение № 2 за Република Чехия.
Назначената съдебно-счетоводна
експертиза калкулира левовата равностойност на полагаемото
се на ищцата командировъчно обезщетение за дневни пари за процесния период от 25.07.2014 г. до 11.10.2014 г. (вкл.), обхващащ по аргумент
от чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ календарните дни на фактическия й задграничен престой
и тези на пътуването й до и от местоназначението, пресметнато според изискването
на чл. 15, ал. 1, изр. ІІ-ро по курса на БНБ от 1, 95583
лева за едно евро, в размер на 4 569, 31 лева.
Съобразявайки,
че след приспадане на доброволно изплатената сума от 3 054, 48 лева по Разходен касов ордер № 23/16.10.2014 г. обременяващото правната сфера на
ответника задължение за заплащане на дневни пари възлиза на 1 514, 83 лева, за погасяване на който остатък
липсват доказателства, съдът е мотивиран да уважи иска, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването му до
окончателното издължаване.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК в тежест на ответното
дружество следва да се възложат:
Ø дължимите се в полза на бюджета на съдебната власт такси и
разноски по производството, от чието предварително внасяне ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, сумирани в общ размер
на 160, 59 лева, от които 60, 59 лева – държавна такса за разглеждане на иска, определена съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, и 100, 00 лева – изплатено
възнаграждение на вещото лице за изготвяне на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, и
Ø съдебно-деловодните
разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 500,
00 лева, уговорено и заплатено съгласно приложения Договор за правна защита и
съдействие № 095990/18.05.2016 г.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно
присъденото командировъчно обезщетение.
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от адв. С.Я.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Смолян, с адрес на
практиката: ***, да заплати, както следва:
1) на Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие
от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с
адрес на практиката: ***:
Ø сумата от 1
514, 83 лева (хиляда петстотин
и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща командировъчно обезщетение за дневни
пари за покриване на разходи по време на командироването й в Република Чехия в
периода от 25.07.2014 г. до 11.10.2014 г. (вкл.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането, и
Ø сумата от 500,
00 (петстотин) лева – съдебно-деловодни
разноски за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат;
2)
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 60, 59 лева (шестдесет лева и петдесет и девет
стотинки) – държавна такса за разглеждане на
уважения иск, и сумата от 100, 00 (сто) лева – съдебно-деловодни разноски по изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта
досежно присъденото командировъчно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на
вземането.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните чрез процесуалните им представители.
Решението, в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ