Решение по Гражданско дело 207/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. Първомай, 09.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, с:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 207 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „АГРОСВЯТ-2” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с посочен адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника „МБМ-2001” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.В.М. в качеството на управител, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 13 431, 00 лева (с начислен ДДС) – неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000652/08.02.2013 г.;

Ø сумата от 4 471, 55 лева – обезщетение за забава за плащане на претендираното вземане за неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000652/08.02.2013 г., в размер на законната лихва за периода от 09.02.2013 г. до 19.05.2016 г.;

Ø сумата от 128, 88 лева (с начислен ДДС) – неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000654/08.02.2013 г.;

Ø сумата от 42, 91 лева – обезщетение за забава за плащане на претендираното вземане за неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000654/08.02.2013 г., в размер на законната лихва за периода от 09.02.2013 г. до 19.05.2016 г.;

Ø сумата от 820, 80 лева (с начислен ДДС) – неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000655/08.02.2013 г.;

Ø сумата от 273, 27 лева – обезщетение за забава за плащане на претендираното вземане за неплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена фактура № 0000000655/08.02.2013 г., в размер на законната лихва за периода от 09.02.2013 г. до 19.05.2016 г., както и обезщетение за забава за плащане на главните вземания в размер на законната лихва, считано от 19.05.2016 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното им изплащане.

Пледира присъждане и на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя претенциите си в качеството на изправна страна и неудовлетворен кредитор по три, сключени между страните, договора за покупко-продажба, за осчетоводяване на които доставчикът издал съответно фактура № 0000000652/08.02.2013 г. на стойност 13 431, 00 лева (с начислен ДДС), фактура № 0000000654/08.02.2013 г. на стойност 128, 88 лева (с начислен ДДС) и фактура № 0000000655/08.02.2013 г. на стойност 820, 80 лева (с начислен ДДС). По силата на визираните сделки ищецът продал и предал на ответника подробно индивидуализирани в исковата молба по вид и количество семена, торове и препарати за растителна защита, а купувачът получил и приел стоките, като се задължил да заплати за тях цена във фактурния й размер. Макар да бил многократно приканван към доброволно изпълнение, ответникът се въздържал от погасителни престации.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез управителя си К.В.И. и довереника си адв. Г.Г. поддържа исковете, а ответникът не делегира процесуален представител.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът от фактическа страна намира следното:

С исковата молба са представени фактури № № 0000000652/08.02.2013 г. (л. 6), 0000000654/08.02.2013 г. (л. 7) и 0000000655/08.02.2013 г. (л. 8), издадени от ищеца с получател ответника, документиращи облагаеми доставки на различни по количество и асортимент стоки на стойност съответно от 13 431, 00 лева (с начислен ДДС), 128, 88 лева (с начислен ДДС) и 820, 80 лева (с начислен ДДС). В уверение на фактическото предаване на артикулите от изпълнителя на получателя са депозирани недатирана Складова разписка (л. 9) и Приемо-предавателен протокол от 08.02.2013 г. (л. 10).

Експертните констатации, обобщени в заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 56-61), сочат, че стопанските операции по горецитираните фактури са осчетоводени от страните в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, включени са в подадените от тях пред данъчната администрация справки-декларации и отчетни регистри по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за месец февруари 2013 г., като ответникът е упражнил право на данъчен кредит за начисления косвен данък.

Установеното при проверката на финансово-отчетния масив на ищцовото дружество салдо по счетоводна сметка 411/59 (Клиент „МБМ-2001” ООД) показва налично вземане от ответника в размер на 14 380, 68 лева, постъпления за удовлетворяване на което не са регистрирани. При ответника се открива счетоводен запис на задължение към ищеца в размер на 14 380, 68 лева, начислено по счетоводна сметка 401 (Доставчик „АГРОСВЯТ-2” ЕООД), както и на неговото погасяване чрез прихващане със сумата по извънпроцесна фактура № 000000487/08.02.2013 г. Според експертното проучване последната е издадена от ответника с получател ищеца за авансово плащане по Договор за покупко-продажба на стоки на бартер (замяна) от 08.02.2013 г., по силата на който първият, от една страна като „Продавач”, прехвърля на втория, от друга страна като „Купувач”, произведена пшеница от реколта 2013 г. срещу отстъпени от втория на първия препарати за растителна защита и подхранване на стойност от 14 380, 68 лева (с начислен ДДС). Вещото лице подчертава, че липсват документи, свидетелстващи за осъществена доставка на пшеница по посочения контракт, както и протокол за прихващане, като пояснява, че фактура № 000000487/08.02.2013 г. е редовно заведена от контрагентите в счетоводните им разчети, включително и в тези по ЗДДС, но в счетоводството на търговеца получател стойността й фигурира като величина на непогасен дълг по счетоводна сметка 401 (Доставчик „МБМ-2001” ООД) независимо от и паралелно с идентичното по размер салдо по счетоводна сметка 411/59 (Клиент „МБМ-2001” ООД).

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Основателността на предявените главни искови претенции е обусловена от безсъмнен извод за съществуване на обременяващи правната сфера на ответника договорни задължения с твърдените основания и размери, което, от своя страна, изисква пълно доказване на обстоятелствата, че страните са обвързани от продажбени правоотношения, по които дължимите се от продавача престации са изпълнени.

По силата на договора за търговска продажба на движими вещи, който се характеризира като транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен, продавачът се ангажира да прехвърли правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът - да ги получи и да заплати уговорената за тях продажна цена.

Трайната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., отрежда на фактурата доказателствено значение за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на движимости, доколкото за действителността му законът не изисква спазване на писмена форма, ако инкорпорира съществените елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на съставяне.

В разглеждания случай реквизитите на представените двустранно подписани фактури № № 0000000652/08.02.2013 г. (л. 6), 0000000654/08.02.2013 г. (л. 7) и 0000000655/08.02.2013 г. (л. 8), чиято формална доказателствена сила не е оспорена в настоящия процес, не само материализират изчерпателно гореизброените необходими договорни параметри в съответствие с предписанията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.) в приложимата му редакция (ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), но и според заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 56-61), което, като обективно и професионално изготвено, съдът възприема изцяло, са надлежно отразени в счетоводствата на страните, включени са в отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ЗДДС за съответния данъчен период, като въз основа на тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Така предприетите от последния счетоводни операции се третират като недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване (в този смисъл Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК).

Съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства позволява да се заключи, че страните са обвързани от покупко-продажбени правоотношения по три договора за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ със съдържание, възпроизведено в приобщените фактури, както и че ищецът се легитимира като изправна страна по тях, тъй като е изпълнил възникналите в негова тежест задължения за прехвърляне на собствеността и за фактическо предаване на предмета на сделките. В уверение на последното се навежда както недискредитираният доказателствен капацитет на фактурите, с подписването и осчетоводяването на които купувачът е потвърдил получаването на фактическата власт върху описаните в тях артикули, така и този на нарочно съставените за целта документи - Складова разписка (л. 9) и Приемо-предавателен протокол от 08.02.2013 г. (л. 10). В контекста на горното следва да се отбележи, че произнасянето на съда по съществото на спора се абстрахира от съществуването на споменатия в експертното заключение Договор между за покупко-продажба на стоки на бартер (замяна) от 08.02.2013 г. по съображения, че страните не се позовават на правните му последици по предвидения процесуален ред и не ангажират доказателства за негово сключване.

Всеки от процесните продажбени контракти генерира в тежест на ответника насрещна облигация за заплащане на уговорената цена, равняваща се на съответната фактурна стойност с начислен ДДС, чиято изискуемост съобразно недерогираното по изричната воля на страните правило на чл. 327, ал. 1 от ТЗ настъпва с предаване на стоката или на документите, допускащи получаването й. Разискван от аспекта на разпределението на доказателствената тежест досежно релевантните факти, дефицитът на доказателства за реализирани погасителни престации, мотивира съда да уважи изцяло главните искове. Така застъпената крайна позиция се обслужва и от констатацията за доказателствена необезпеченост на погасителния способ, намерил израз единствено в счетоводните разчети на ответника, тъй като сред доказателствените материали отсъстват източници на данни за отправено от някоя от страните до другата волеизявление по разума на чл. 104, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД допуснатата от ответното дружество забава за изпълнение на главните задължения, чийто падеж съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ настъпва на датата на фактическото традиране на продадените вещи, посочена в удостоверяващите го книжа - 08.02.2013 г., аргументира основателността и на акцесорните искове за мораторна обезвреда в претендирания им размер. Подлежи на присъждане и обезщетението за просрочие на главните притезания в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи в общ размер на 4 116, 10 лева, от които: 916, 10 лева - държавна такса за разглеждане на предявените искове, внесена съгласно платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 9993256/19.05.2016 г. (л. 5) и с УРН: 04502В-АЖ-8863/26.05.2016 г. (л. 21), издадени съответно от „Юробанк България” АД и „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай; 200, 00 лева - за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, внесен по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АЗ-3171/18.10.2016 г. (л. 41), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, и 3 000, 00 лева - адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в брой съгласно разписка, поместена в Договор за правна защита и съдействие № 086774/19.05.2016 г. (л. 4).

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „МБМ-2001” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.В.М. в качеството на управител, да заплати на „АГРОСВЯТ-2” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с посочен адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 4 116, 10 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ