Решение по Гражданско дело 196/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. Първомай, 08.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година, с:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 196 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 309а, ал. 1, изр. І-во, предл. І-во от ТЗ.

Ищецът „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Д.З. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Русе, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника „ЗАПРЯНОВ 66” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.З.Г. и по процесуално пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Адвокатска коллегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 3 500, 00 лева – неплатена цена по Договор за покупко-продажба на тръби, за който е издадена фактура № 2000000316/28.09.2010 г.;

Ø сумата от 1 500, 00 лева – обезщетение за забава за плащане на претендираното главно задължение в размер на законната лихва за периода от 29.09.2010 г. до 18.03.2016 г. (датата на подаване на исковата молба), както и обезщетение за забава за плащане на претендираното главно задължение в размер на законната лихва, считано от 18.03.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното му изплащане.

Пледира за присъждане и на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя претенциите си в качеството на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключен с ответника договор, по силата на който му продало 1 700 кг. тръби Ф 14/0.8, 1 280 кг. тръби Ф 20/0.8 и 170 кг. тръби Ф 10/0.6. и за осчетоводяване на който издало фактура № 2000000316/28.09.2010 г. на стойност 6 155, 88 лева (с начислен ДДС), а последният се задължил да заплати за стоките фактурираната продажна цена. След като издължил част от същата и макар да бил многократно приканван от ищеца към доброволно изпълнение на остатъка от дълга, възлизащ в размер на 3 500, 00 лева, ответникът се въздържал от погасителни престации.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове, противопоставяйки възражение за изтекла по отношение на претендираните вземания погасителна давност. Наред с горното навежда доводи, че несъществуването на б. сметка с номера, посочен във фактура № 2000000316/28.09.2010 г., препятствало осъществяване на съответно плащане.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява, като с молба вх. № 4463/04.07.2016 г. и писмена защита вх. № 7237/01.11.2016 г., постъпили от процесуалния му пълномощник в лицето на адв. Н.М., поддържа исковите претенции, а ответникът чрез довереника си адв. Х.С.В. отстоява процесуалната си позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа.

След преценка на доказателствените източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

С исковата молба е представена фактура № 2000000316/28.09.2010 г. (л. 6 от гр. дело № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Русе), издадена от ищеца с получател ответника и документираща облагаема доставка на 1 700 кг. тръби Ф 14/0.8, 1 280 кг. тръби Ф 20/0.8 и 170 кг. тръби Ф 10/0.6. на обща стойност 6 155, 88 лева (с начислен ДДС), платими чрез преводно нареждане по б. сметка с IBAN: *** „ОББ” АД – Русе.

Според експертните констатации, обобщени в заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 69-77), стопанската операция – предмет на горецитираната фактура, е осчетоводена от ответника чрез счетоводна операция по дебитиране на сметка 302/2 (Материали) и кредитиране на сметка 401/95 (Доставчици – „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД) със сумата от 5 129, 90 лева и друга такава по дебитиране на сметка 453/1 (Начислен ДДС на покупките) и кредитиране на сметка 401/95 (Доставчици – „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД) със сумата от 1 025, 98 лева. Отделно от горното фактурата е включена в справки-декларациите на страните и отчетните им регистри по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за месец септември 2010 г., като за начисления косвен данък в размер на 1 025, 98 лева получателят е упражнил право на данъчен кредит.

Проверката на вещото лице установява, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. във финансово-отчетните масиви на спорещите са регистрирани реализирани от ищцовото към ответното дружество облагаеми доставки на тръби на обща стойност 46 299, 64 лева (с включен ДДС), която ответникът е отразил като изцяло погасена в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., а ищецът – като частично изплатена до размера от 37 350, 70 лева и неиздължена за остатъка от 8 948, 94 лева, формиран от неудовлетворено вземане в размер на 5 000, 00 лева по фактура № 2000000316/28.09.2010 г. и такова в размер на 3 948, 94 лева по фактура № 2000000318/14.10.2010 г.

В аналитичен план счетоводните записвания на „ЗАПРЯНОВ 66” ЕООД показват, че погашенията на задължението по фактура № 2000000316/28.09.2010 г. са отчетени въз основа на банковите му преводи по сметка на ищеца от 03.11.2010 г., 11.11.2010 г. и 12.11.2010 г. С първия от тях, както е видно и от извлечение № 11/30.11.2010 г. (л. 25) от сметка № BG40 UBBS 8002 1023 0851 16, разкрита в „ОББ” АД с титуляр „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД за периода от 31.10.2010 г. до 30.11.2010 г., е наредена сумата от 1 812, 58 лева с основание „частично по фактури 313 и 316”, а с втория и третия – съответно сумата от 5 300, 00 лева и от 768, 00 лева с основание „по проформа фактура”. За разлика от ответника, който с преведената на 03.11.2010 г. сума от 1 812, 58 лева е редуцирал счетоводния си дълг по фактура № 2000000313/17.08.2010 г. и фактура № 2000000316/28.09.2010 г. съответно със сумата от 1 656, 70 лева и от 155, 88 лева, ищецът е намалил салдата по тях съответно със сумата от 656, 72 лева и от 1 155, 86 лева. Отново в отличие от контрагента си последният не е отнесъл постъпилите по сметката му на 11.11.2010 г. и 12.11.2010 г. суми за отписване на процесното вземане и същото продължава да фигурира в счетоводния му актив като неизпълнено в размер на 5 000, 00 лева.

С приобщеното по делото недатирано писмо (л. 5 от гр. дело № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Русе), управителят на ищцовото дружество в съответствие с чл. 22 от Закона за счетоводството и във връзка с изготвяне на годишните финансови отчети и инвентаризация на разчетите информира ответника, че към 31.12.2013 г. задължението му към ищеца възлиза в общ размер на 8 750, 00 лева, от които 750, 00 лева – съгласно Договор за цесия на парични вземания от 14.12.2010 г., 5 000, 00 лева – по фактура № 316/28.09.2010 г., и 3 000, 00 лева – по фактура № 318/14.10.2010 г., и го приканва да посочи в „Раздел за потвърждение” салдото на разчетите между страните според своите счетоводни записвания. В „Раздел за потвърждение” на същия документ законният представител на ответното дружество е удостоверил, че салдото по разчети между двете дружества към 31.12.2013 г. е 8 750, 00 лева.

Ищецът признава, че ответникът е осъществил частични погасителни престации в общ размер на 2 655, 88 лева както чрез банкови транзакции, така и чрез платежни операции, администрирани от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС”, като към първите причислява и два банкови превода, с които на 16.12.2014 г. и на 19.05.2015 г. са наредени суми от 250, 00 лева по сметка № ***, разкрита в „БАНКА ДСК” ЕАД – Русе, клон „Свобода”, с титуляр Д.И.З., с ЕГН: ********** – баща на управителя на ищцовото дружество, сведения в какъвто смисъл се съдържат и в банкови извлечения, изготвени на 11.12.2015 г. за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. (л. 22-24) и за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. (л. 19-21).

Доказателствената съвкупност съдържа и електронна кореспонденция между електронни пощи „***” и „***” (л. 26-29). С електронно писмо от 08.05.2015 г. (л. 29) и други две недатирани такива (л. 27 и л. 28) адресантът, легитимиращ се като „Доц. З.” и „Д. З.”, известява адресата „Г-н З.” за размерите на останалите неплатени задължения по фактури № № 316/28.09.2010 г. и 318/14.10.2010 г. и настоява за изпълнение, а с писма от 15.05.2015 г. (л. 28) и от 19.06.2015 г. (л. 27), адресирани от „Г. З.” до „Г-н З.”, адресантът обещава да превежда суми от 250, 00 лева, и споделя, че полага усилия за издължаване.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Основателността на предявения главен иск е обусловена от безсъмнен извод за съществуване на обременяващо правната сфера на ответника договорно задължение с твърдените основание и размер, което, от своя страна, предпоставя пълно доказване на учредено продажбено правоотношение между страните и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

По силата на договора за търговска продажба на движими вещи, който се характеризира като транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен, продавачът се ангажира да прехвърли правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената за тях продажна цена.

Трайната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., отрежда на фактурата доказателствено значение за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на движимости и за породените от него права и задължения, доколкото за действителността му законът не изисква спазване на писмена форма, ако инкорпорира съществените елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на съставяне. В разглеждания случай реквизитите на представената фактура № 2000000316/28.09.2010 г. (л. 6 от гр. дело № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Русе), чиято формална доказателствена сила не е оспорена в настоящия процес, материализират изчерпателно гореизброените необходими договорни параметри в съответствие с предписанията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.) в приложимата му редакция (ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), но дори и да се счете, че липсата на подпис на купувача ощетява документалната й изрядност, последното не съставлява основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на договора за търговска продажба преценката за сключването му следва да съобрази всички останали доказателства по делото и респективно да отчете и тези относно предприети действия по частичното плащане на фактурната стойност, по счетоводното й отразяване в дневниците за продажби и покупки и в справки-декларациите по ЗДДС на съдоговорителите и по ползване на данъчен кредит от получателя (в този смисъл Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, и Решение № 92/07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК).

Според заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 69-77), което, като обективно, изчерпателно и професионално изготвено, съдът възприема изцяло, процесната фактура е надлежно отразена в счетоводствата на страните, включена е в отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ЗДДС за съответния данъчен период, като въз основа на нея ответникът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Така извършените от последния счетоводни операции, както и наредените от него частични плащания, се третират като недвусмислено извънсъдебно признание на факта на получаване на стоката – предмет на доставката, и на възникналото задължение за престиране на уговорената за нея продажна цена (в този смисъл Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК).

Съвкупният анализ на изложените доказателства позволява да се заключи, че страните са обвързани от правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ със съдържание, възпроизведено във фактура № 2000000316/28.09.2010 г. (л. 6 от гр. дело № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Русе), както и че ищецът се легитимира като изправна страна по него, тъй като е изпълнил задълженията си за прехвърляне на собствеността върху продадените вещи и за фактическото им предаване.

Визираният продажбен контракт генерира в тежест на ответника насрещна облигация за заплащане на договорената цена, равняваща се на фактурната стойност с начислен ДДС, чиято изискуемост съобразно недерогираното по изричната воля на страните правило на чл. 327, ал. 1 от ТЗ настъпва с традиране на стоката, което, от своя страна, при липса на сведения за противното, следва да се приеме за осъществено на датата на съставяне на фактурата – 28.09.2010 г. (в този смисъл Решение № 92/07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК).

Ищецът признава, че спорното вземане е удовлетворено чрез плащане до размера от 2 655, 88 лева, но за реализиране на същия погасителен способ по отношение и на остатъка от дълга в размер на 3 500, 00 лева ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на изпълнението, не противопоставя възражение в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и не провежда доказване. Като такива не следва да се ценят описаните в експертното заключение счетоводни записи, чрез които длъжникът е нулирал разчетът между страните по фактура № 2000000316/28.09.2010 г., тъй като банковите преводи от 11.11.2010 г. и 12.11.2010 г. съответно на сумата от 5 300, 00 лева и от 768, 00 лева са наредени „по проформа фактура”, връзката на която с процесната сделка е останала неидентифицирана. Наред с горното данните за утвърдени между страните трайни търговски отношения изключват извод, че безкасовите транзакции с основание „по проформа фактура” или без конкретизация на такова са предназначени за изпълнение именно на исковия дълг (в този смисъл Решение № 25/13.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 715/2008 г., II т. о., ТК). Съществуването му не се разколебава и от релевираните в отговора на исковата молба твърдения за допусната от кредитора забава поради нефункциониране на банковата му сметка, по съображения че нейната активност в периода до 10.04.2013 г. е констатирана от назначената съдебно-счетоводна експертиза, а впоследствие ищецът е оказал на длъжника дължимото се съдействие, посочвайки му друга б. сметка, макар и с различен титуляр, по която видно от приобщените банкови извлечения (л. 19-24) се откриват наредени от ответника постъпления.

За основателно обаче съдът намира въведеното материалноправно възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД главното притезание – предмет на претендираната искова защита, се погасява с изтичане на петгодишна давност, началният момента на която съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД съвпада с настъпване на изискуемостта на дълга. В конкретната хипотеза по вече изложените мотиви падежът му датира от 28.09.2010 г., което сочи, че погасителният ефект на давността се е проявил преди датата на предявяване на иска, и мотивира постановяване на решение за неговото отхвърляне.

Съдът не споделя защитните доводи на ищцовата страна за наличие на прекъсващо на основание чл. 116, б. „а” от ЗЗД течението на давността признание на вземането от длъжника. Според задължителните разяснения, закрепени в Решение № 100/20.06.2011 г. по т. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТО, Решение № 65/03.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК, и Решение № 105/05.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1697/2013 г., I т. о., ТК, признанието по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД се дефинира като едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено изрично или конклудентно заявява, че е задължен към кредитора, и което следва да е отправено до последния или негов представител в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не единствено до фактическия състав, от който произхожда.

Изявлението, поместено в „Раздел за потвърждение” на придружаващото исковата молба писмо (л. 5 от гр. дело № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Русе), чиято автентичност не е компрометирана в хода на текущото производство, изхожда от управителя на ответното дружество и е насочено към ищеца, но според настоящия състав не манифестира ясно и недвусмислено волята на длъжника да потвърди съществуването именно на процесния дълг, тъй като се изчерпва с назоваване на цифровата величина на салдото по разчети между страните към 31.12.2013 г., без да диференцира по основание и размер компонентите, от които се формира, или да потвърди чрез препращане или по друг еднозначен начин тези, изброени от кредитора. При доказателствата за създадени между страните трайни търговски отношения потвърждението на твърдяното от ищцовото дружество салдо не предполага непременно и съгласие на ответника с основанието и размера на формообразуващите го елементи, индивидуализирани в обстоятелствената част на писмото, още повече че волеизявлението на последния е провокирано от запитване с акцент върху размера на салдото като сумарно стойностно изражение на разчетите между страните според неговите счетоводни записвания, които сами по себе си не съставляват признание на осчетоводените задължения по разума на чл. 116, б. „а” от ЗЗД (в този смисъл Решение № 98/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК, и Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК). Дори да се възприеме тезата на ищеца съдът не би могъл да изгради убеждение, че въпросното признание на длъжника е изразено в рамките на давностния срок и респективно е годно да прекъсне погасителната давност, тъй като не е датирано, а сред доказателствените материали не се откриват такива, свидетелстващи, че документът, в който е материализирано, е съставен преди датата на завеждане на исковата молба. Действително контекстът на писмото на ищеца навежда към предположение, че информацията е изискана във връзка с изготвяне на годишия отчет на дейността му за 2013 г., който по аргумент от чл. 92, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се представя ведно с годишната данъчна декларация в срок до 31.03.2014 г. Казаното обаче съвсем не осветлява момента, в който е обективирано потвърждението и който, бидейки относим към съществуването на задължението, подлежи на пълно доказаване от ищцовата страна, като същата следва да понесе и последиците от недоказването му.

Характер на признание по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД за непогасената част от дълга не разкриват и извършените от ответника частични плащания, тъй като волеизявлението му обхваща единствено погасените сегменти (в този смисъл Решение № 98/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК, и Решение № 87/24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК). Идентична е позицията на съда и досежно електронните съобщения на „Г. З.”, които не само не показват ясно отношение към съществуването на спорното притезание, но са и отправени към трето за процесната сделка лице, за чието овластяване да приема от името на кредитора изпълнение или признание липсват доказателства.

На основание чл. 119 от ЗЗД изсрочването на главното задължение по давност предопределя отричане дължимостта и на акцесорното вземане за мораторно обезщетение, поради което претенцията за присъждането му следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищцовото дружество за репариране на съдебно-деловодните разноски на ответника за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер, равняващ се на адвокатския хонорар от 800, 00 лева, уговорен и заплатен в брой съгласно клаузите на приложения Договор за правна защита от 04.07.2016 г. (л. 37).

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Д.З. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Русе, с посочен адрес на практиката: ***, срещу „ЗАПРЯНОВ 66” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.З.Г. и по процесуално пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Адвокатска коллегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, за заплащане на:

ОСЪЖДА „ЛИНК СЕРВИЗ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Д.З. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Русе, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на „ЗАПРЯНОВ 66” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.З.Г. и по процесуално пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Адвокатска коллегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 800, 00 лева – разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ