Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. Първомай, 13.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията частно гр. дело № 94 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 192, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).

Молителят Т.В.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес: ***, моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение, постановено на 15.05.2000 г. по гр. дело № 127/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, и в съдебноспогодителен протокол от 04.04.2012 г. по същото дело, като единният й граждански номер да се чете „**********” вместо съответно „***” и „***”.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, молителката чрез довереника си адв. С.С.М. поддържа искането, ответниците по молбата Я.З.П., ЕГН: **********, С.З.Н., ЕГН: *********, С.И.М., ЕГН: **********, И.Г.М., ЕГН: **********, Н.Г.М., ЕГН: **********, Я.В.Т., ЕГН: ********** и И.И.К., ЕГН: **********, не се явяват, не делегират процесуален представител и не изразяват становище, а ответникът по молбата Д.И.Г., ЕГН: **********, чрез назначения й на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм) особен представител в лицето на адв. Д.Д.М. застъпва процесуална позиция за основателност на молбата.

След преценка на приобщените доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С влязло в законна сила Решение, постановено на 15.05.2000 г. по гр. дело № 127/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, между лицата В. М. И., ЕГН: ********** (починал на 27.01.2010 г. праводател на молителката и ответника по молбата Я.В.Т., ЕГН: **********), молителката Т.В.А., ответника по молбата Я.В.Т., И. П. К., ЕГН: ********** (починал на 15.01.2010 г. праводател на ответниците по молбата Д.И.Г. и И.И.К.), Д. С. К., ЕГН: ********** (починал на 27.05.2010 г. праводател на ответниците по молбата Д.И.Г. и И.И.К.), И. С. М., ЕГН: ********** (починал на 16.01.2002 г. праводател на ответниците по молбата С.И.М., И.Г.М. и Н.Г.М.) и Г. С. Т., ЕГН: ********** (починал на 26.10.2011 г. праводател на ответниците по молбата Я.З.П. и С.З.Н.) е допусната делба на недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, а с произнесено по същото гражданско производство влязло в сила протоколно Определение от 04.04.2002 г. на Районен съд – Първомай е одобрена постигната между съделителите съдебна спогодба за доброволно поделяне на делбените недвижимости, обективирана в съдебен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2002 г. В диспозитивната част на горецитираното съдебно решение и във възпроизведеното в посочения съдебен протокол съдържание на спогодбата единният граждански номер на молителката е записан с цифровата комбинация съответно „***” и „***” вместо с действителната такава „**********”, в уверение на чиято достоверност се представят официални удостоверителни документи: заверен препис на лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Пловдив, и Удостоверение изх. № *** г. за наследници на С.И. С., роден на *** г., издадено от Кметство – с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив.

След като съобрази, че така констатираната в Решение от 15.05.2000 г. по гр. дело № 127/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай грешка е резултат от невярно цифрово изписване на уникалния административен идентификатор на молителката, чрез който решаващият орган е формирал воля еднозначно да я идентифицира като страна в процеса и субект на правото на делба, съдът е мотивиран да произнесе решение, с което да допусне претендираната корекция.

В частта досежно грешката в съдебноспогодителния протокол от 04.04.2012 г. молбата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

Съгласно разпоредба на чл. 125, ал. 1 от ГПК (отм.) за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Основен и иманентен елемент от сложния фактически състав на съдебната спогодба съставлява сключен между страните договор, като определението на съда за неговото одобрение единствено обуславя проявлението на правния му ефект. С визирания охранителен акт съдът се произнася по съответствието на съглашението със закона и добрите нрави, без да разполага със законоустановено правомощие да интервенира в договорните отношения на спорещите и да изразява становище за кореспонденцията между уговореното и действителното правно положение. Макар да се утвърждава от съда и последиците й да се отъждествяват с тези на влязло в сила съдебно решение, съдебната спогодба запазва характера си на договор и не се трансформира в съдебен акт, поради което евентуалните й пороци не рефлектират върху санкциониращото я определение.

Предвид гореизложеното, бидейки предназначена да отстранява несъответствия между формираната от съда воля и нейния външен израз, процедурата по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) е неприложима за изправяне на очевидни фактически грешки, допуснати в съдебно одобрена спогодба, която манифестира единствено волеизявленията на страните по предмета на спора (в този смисъл Определение № 165 от 9.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1250/2013 г., ІІ г.о., и Решение № 619 от 23.11.1995 г. по гр. дело № 351/1995 г. на ВС на РБ). Съобразно задължителното за настоящата инстанция правно разрешение, възприето в Определение № 165 от 9.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1250/2013 г., ІІ г.о., техническите грешки в съдебна спогодба за делба извън тези, които се разкриват по исков ред, тъй като засягат действителността на сделката или попадат в приложното поле на чл. 74, ал. 1 от Закона за наследството, подлежат на поправка със сключване на нарочен за целта договор между спогодилите се или техните наследници във формата, предвидена в чл. 35, ал. 1 от Закона за собствеността.

При хипотеза че опущението е допуснато при отразяване на клаузите на спогодбата в съдебния протокол, корекцията му би могла да се постигне по реда на чл. 126, ал. 2, изр. ІІ-ро от ГПК (отм.), но в конкретния случай процесуалната възможност за заявяване на бележки по съдържанието му е преклудирана с изтичане на седемдневен срок от изготвянето му.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение, постановено на 15.05.2000 г. по гр. дело № 127/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, като единният граждански номер на съделителя Т.В.А. ДА СЕ ЧЕТЕ „**********” вместо „***”.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата в частта за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебноспогодителен протокол от 04.04.2012 г. по гр. дело № 127/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 94/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай в указаната част.

Решението в частта, с която се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, а в частта, с която молбата се оставя без разглеждане, има характер на определение и подлежи обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД