Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. Първомай, 05.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 536 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Х.Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Х.Т. и юрисконсулт Л.Д.Ч., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.С.П., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 1 875, 23 лева – неплатена цена на топлинна енергия, доставена в периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. за имот, находящ се в ***;

Ø сумата 291, 60 лева – обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената на доставена топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г.;

Ø сумата от 44, 88 лева – неплатена цена на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия, извършена в периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. за горепосочения имот;

Ø сумата от 9, 39 лева – обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г., както и

Ø обезщетение за неизпълнение на главните задължения в размер на законната лихва, считано от 20.03.2015 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното им изплащане, за чието изпълнение е издадена Заповед № 246/28.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът отправя исковите си претенции с твърдяна легитимация на изправна страна и неудовлетворен кредитор по договор, сключен съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на клиенти в гр. София (Общи условия), действащи през процесния период в редакциите, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в сила съответно от 14.01.2008 г. и от 12.03.2014 г., с който ответницата в качеството на „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, притежаващ вещно право на собственост или ползване върху имот с административен адрес: ***, находящ се в присъединена към топлопреносната мрежа сграда етажна собственост, се задължила да заплаща потребената в посочения обект топлинна енергия по реда на чл. 155, ал. 1 т. 2 от ЗЕ чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска, в сроковете, фиксирани в чл. 33, ал. 1 от горецитираните Общи условия.

Топлопреносното дружество остойностявало доставяната на абоната топлинна енергия за времето от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. по реда на чл. 155, ал. 1 т. 2 от ЗЕ въз основа на данните за действителната консумация, отчетени чрез монтираните на отоплителните тела в апартамента уреди за дялово разпределение и обобщени след края на отоплителния период в изравнителни сметки от „***” ЕАД (с предишно фирмено наименование „****** ***” ООД), ЕИК: ***, което по силата на сключен в изпълнение на чл. 139б от ЗЕ договор било ангажирано да осъществява разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. Според ищеца отношенията му с посочения търговец за извършване на услугата „дялово разпределение” били регламентирани с договор при общи условия, одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР.

Релевира се, че неплатената стойност на топлинната енергия и услугата „дялово разпределение”, потребени за жилището на гореуказания адрес в периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г., възлиза съответно на 1 875, 23 лева и на 44, 88 лева, както и че за неизпълнение на визираните парични задължения клиентът дължи мораторно обезщетение за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г. в размер съответно на 291, 60 лева и на 9, 39 лева.

Позовавайки се на длъжниковата неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията си по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 246/28.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която ответникът своевременно депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 3124/04.05.2016 г., с който ответникът излага становище за неоснователност на исковите претенции. Същият оспорва доказателствената стойност на представените от насрещната страна извлечения от сметки с доводи за характера им на частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца и неистинни количествени величини на топлопотребление, които не отчитат съответните кредитни известния и са изчислени в противоречие с нормативно регламентираната методика. Отбелязва се, че ищецът е пропуснал да конкретизира погасената част от задълженията за процесния период, както и да предоставя на ответника ежемесечна информация за дяловото разпределение на съответните количества топлинна енергия за отопление и/или топла вода.

Без да застъпва процесуална позиция по допустимостта и основателността на исковите претенции, конституираното трето лице помагач „***” ЕАД, ЕИК: ***, депозира „изложение”, с което информира, че сметките за консумираното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в обекта на ответника са определени съгласно нормативните правила, и пояснява приложената методика за отчитане и разпределение.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява, като с молба вх. № 8460/06.12.2016 г., постъпила от процесуалния му пълномощник в лицето на юрисконсулт Л.Д.Ч., поддържа исковите претенции, ответникът чрез довереника си адв. Н.С.П. оспорва същите, а третото лице помагач „***” ЕАД не делегира процесуален представител.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Писмените доказателствени източници позволяват да се установи, че през процесния период в качеството на топлопреносно предприятие, реализиращо по данни от Удостоверение изх. № 20150622115520/22.06.2015 г., издадено от Агенцията по вписванията, дейност по пренос на топлинна енергия въз основа на Лицензия № Л-033-05/15.11.2000 г., издадена от ДКЕВР и изменена с Решения № № И1-Л-033/23.04.2007 г. и И2-Л-033/12.12.2011 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. София чрез публично известни Общи условия, действащи през процесния период в редакциите, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен всекидневник, което според приложените извлечения от публикации във вестник „Дневник” и вестник „19 минути” е осъществено съответно на 14.01.2008 г. и на 10.02.2014 г.

Според клаузите на цитираните общи условия същите са задължителни и за заварените към датата на влизането им в сила потребители на топлинна енерия, които от тази дата се считат договорно обвързани с подавача.

Чл. 3, ал. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) квалифицира като „купувач” всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване, а чл. 1, т. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) дефинира като „битов клиент” този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и чл. 5, т. 1 и т. 2 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) регламентират задължението на продавача да доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и битово горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и чл. 12, т. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им коментирани редакции, начини: на 10 равни месечни и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по реални месечна консумация. Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и чл. 33, ал. 5 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.

В съответствие с чл. 18, ал. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и чл. 17, ал. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) търговското измерване и отчитане на топлинната енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Според чл. 18, ал. 4 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) отчетеното количество консумирана топлинна енергия за сградата се резпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, чрез системата за дялово разппределение от продавача или чрез възлагане на друго лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, избрано от купувачите в сградата етажна собственост. Чл. 18, ал. 3 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и чл. 18 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР) задължава последните да разполагат в имотите си със средства за дялово разпределение на топлинна енергия – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване.

Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия в двете им посочени редакции предвиждат, че дяловото разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец, която според чл. 36, ал. 1 от Общите условия в двете им редакции се формира от: цената за обслужване на партидата на кпувуча, включваща изготвяне на изравнителна сметка, цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача и допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати.

Отсъства спор между страните, че през исковия период ответникът притежавал правото на собственост върху присъединен към топлоснабдителната система, обслужвана от ищеца, недвижим имот, представляващ апартамент № 79, находящ се в гр. ***, със застроена площ от 65, 43 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, който бил придобит от последния по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на 29.12.1992 г. с Изпълнителен комитет (ИК) на Общински народен съвет (ОбНС) „Връбница” въз основа на Заповед № ДИ-03-395/20.11.1992 г. на Председателя на ИК на ОбНС „Връбница”. Ищецът администрирал топлоснабдяването в посоченото жилище по партида с титуляр в лицето на ответника, заведен с абонатен № ***.

За времето от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. топлопреносното дружество остойностявало доставяната на абоната топлинна енергия въз основа на данните за действителната консумация, отчетени чрез монтираните на отоплителните тела в апартамента уреди за дялово разпределение и обобщени след края на отоплителния период в изравнителни сметки от конституираното трето лице помагач „***” ЕАД (с предишно фирмено наименование „*** *** ***” ООД), което по силата на Договор от 19.09.2002 г. било ангажирано да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да осъществява разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост на адрес: *** по решение на Общото събрание на етажните собственици, обективирано в Протокол от 12.09.2002 г.

Констатациите на назначената по делото съдебно-техническа експертиза сочат, че през исковия период дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата етажна собственост, в която се помещава топлоснабденото жилище, е реализирано от третото лице помагач в съответствие с изискванията на нормативната уредба въз основа на отчета на показанията на утвърдени типове уреди посредством софтуерна обработка на отчетените данни. Вещото лице намира за реални подадените за разпределение нетни количества топлинна енергия за прогнозния период, формирани след отчисляване за сметка на доставчика на технологичните разходи за топлинна енергия в абонатна станция № 58122. Експертната проверка не открива нарушения на нормативна база при разпределянето и начисляването на ползваната от абоната топлинна енергия за процесния период.

Според изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза неиздължените суми за консумираната в имота на ответника топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение” за процесния период възлизат съответно на 1 875, 23 лева и на 44, 88 лева, а законната лихва за забавата на така посочените задължения, изчислена за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г. – в размер съответно на 291, 60 лева и на 9, 39 лева.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Софийски районен съд Заявление вх. № 3016716/20.03.2015 г., което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 246/28.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

На 11.11.2015 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 5720/11.11.2015 г. срещу постановената заповед на изпълнение, връчена му на 03.11.2015 г. Известен на 25.11.2015 г. за така заявеното оспорване, на 18.12.2015 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите обективно кумулативно съединени установителни искове.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК

намира от правна страна следното:

Исковите претенции, заявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на обременяващи правната сфера на ответника изискуеми договорни задължения с твърдените основание и размер, което, от своя страна, налага пълно доказване на обвързващо страните договорно правоотношение и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

Реализирайки стопанска дейност по пренос на топлинна енергия ищецът се легитимира със статут на „топлопреносно предприятие”, чиито отношения с потребителите (клиентите – според терминологията на ЗЕ в редакцията, обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за битови нужди съобразно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ се уреждат от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР.

В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно присъединения към топлопреносната мрежа, експлоатирана от ищеца, недвижим имот, представляващ апартамент № 79, находящ се в гр. ***, към патримониума на ответника, очертава профила му на „потребител на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г.), „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), „купувач” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР) и „битов клиент” по смисъла на чл. 1, т. 1 от Общите условия (в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР), и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия, отчитана от доставчика по партида с абонатен № ***.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, така възникналото облигационно правоотношение е генерирало в тежест на топлопреносното предприятие ангажимент, закрепен и в чл. 130, т. 1 от ЗЕ да снабдява с топлинна енергия потребителите (клиентите), присъединени към топлопреносната мрежа, а на ответника – да заплаща на продавача потребените количества топлоенергия и стойността на услугата „дялово разпределение” в сроковете и по начините, указани в Общите условия.

В конкретния случай според констатациите, отразени в заключенията на допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които, като компетентно, обективно и всестранно изготвени, се възприемат от решаващия състав, консумираното в жилището – собственост на ответника, количество топлинна енергия през процесния период е коректно начислено, но данни за заплащане на неговата стойност, възлизаща на 1 875, 23 лева, както и на дължимата се цена на услугата „дялово разпределение” в размер на 44, 88 лева, не са отразени в счетоводно-отчетния масив на ищцовото дружество.

Доколкото доказателства за погасяване на визираните задължения не са ангажирани по делото, съдът е мотивиран да уважи изцяло главните искови претенции, както и акцесорните такива за мораторна обезвреда за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г. в размерите, установени от съдебно-счетоводната експертиза и съвпадащи с исковите такива.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да репарира съдебно-деловодните разноски на ищеца, претендирани съобразно списък по чл. 80 от ГПК, и сторени, както следва:

Ø в настоящото производство в общ размер на 1 030, 59 лева за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, като дължимото му се възнаграждение е определено от съда в размер на 300, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и

Ø в заповедното производство в размер на 94, 42 лева за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, като дължимото му се възнаграждение е определено от съда в размер на 50, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.С.П., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Х.Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Х.Т. и юрисконсулт Л.Д.Ч., както следва:

Ø сумата от 1 875, 23 лева (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) – неплатена цена на топлинна енергия, доставена в периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. за имот, находящ се в гр. ***;

Ø сумата от 291, 60 лева (двеста деветдесет и един лева и шестдесет стотинки)– обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената на доставена топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г.;

Ø сумата от 44, 88 лева (четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) – неплатена цена на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия, извършена в периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г. за горепосочения имот;

Ø сумата от 9, 39 лева (девет лева и тридесет и девет стотинки) – обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 30.04.2012 г. до 10.03.2015 г., както и

Ø обезщетение за неизпълнение на главните задължения в размер на законната лихва, считано от 20.03.2015 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното им изплащане, за чието принудително изпълнение е издадена Заповед № 246/28.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.С.П., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Х.Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Х.Т. и юрисконсулт Л.Д.Ч., както следва:

Ø сумата от 1 030, 59 лева (хиляда и тридесет лева и петдесет и девет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 94, 42 (деветдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ищеца трето лице помагач *** „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор Б.И.К..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на третото лице помагач.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ