Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. Първомай, 31.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 368 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 636, 45 лева (шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки) – неплатена цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за жилище, находящо се в ***, за периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното изплащане на вземането, и

Ø сумата от 67, 63 лева (шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) – лихва за забавено плащане за периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г., за принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед № 30/14.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Ищецът отправя исковите претенции в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по договор, сключен при общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, по силата на който се ангажирал да доставя питейна и да отвежда отпадъчна вода до и от имот, находящ се в *** и администриран по партида № 13831, а нейният титуляр в лицето на ответника се задължил да заплаща регистрираното от съответния инкасатор потребление в 30-дневен срок от датата на издаване на месечния отчетен документ.

Според ищеца незаплатената от абоната водоконсумация в цитирания обект за времето от 13.06.2012 г. до 01.02.2015 г., начислена с ежемесечно съставяни тридесет и една квитанции, чиито реквизити са подробно описани в исковата молба, възлиза на обща стойност от 636, 45 лева, като през първите два месеца от визирания период операторът отчитал изразходваната вода въз основа на действителните показания на монтирания в жилището водомер, а след констатирана през месец септември 2012 г. повреда на същия –по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4).

Релевира се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 ответникът следва да репарира и вредите от забавата за периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г. в размер на 67, 63 лева.

Позовавайки се на длъжникова неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато срещу ответника със Заповед № 30/14.04.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на вземанията си по исков ред с оглед своеверменно постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове с доводи за липса на обвързващо страните договорно правоотношение, навеждайки твърдения, че се легитимира като собственик на водоснабдения имот, но през процесния период не е обитавал същия и в него няма прекарана обратна вода. Около седмица след като на 01.06.2012 г. отдал жилището под наем на лицето А.Г.А. ***, по негово искане прекъснатото в обекта водоподаване било възстановено. След прекратяване на наемното правоотношение на 30.01.2013 г. ответникът предявил срещу наемателката искове за заплащане на наемни вноски и консумативни разходи, единият от които – за сумата от 78, 30 лева, остойностяваща по данни от експлоатационното дружество дължимата се за наемния период от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. консумация на вода в апартамента. Макар впоследствие да сезирал ищеца с две писмени и едно устно уведомление за преустановяване на водоснабдяването и без да бъде осведомен за констатираната повреда на водоизмервателния уред и за последиците от неотстраняването й, през месец февруари 2015 г. ответникът получил покана за плащане на допълнително начислени количества потребена в жилището му вода. Наред с горното същият оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства.

Страните пледират и за присъждане на сторените в настоящия процес съдебно-деловодни разноски, а ищецът – и на тези, понесени в заповедното производство.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си адв. А.С.С., а ответникът лично и чрез довереника си адв. С.С.М. поддържат процесуалните позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, подробни фактически и правни съображения в подкрепа на които излагат и в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Писмените доказателствени източници по делото позволяват да се установи, че през процесния период в качеството на експлоатационно предприятие, реализиращо дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения с потребителите чрез публично известни и влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник Общи условия (л. 120-134), действали до 27.09.2014 г., и Общи условия (л. 101-119), одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), действащи от 27.09.2014 г.

Чл. 2, ал. 1, т. 2 от цитираните Общи условия квалифицира като „потребител” на В и К услуги юридическо или физическо лице – собственик или ползвател на имот в сграда етажна собственост, а чл. 2, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 от Общите условия, действали до 27.09.2014 г., дефинират като такъв и респективно като титуляр на партида и наемател на водоснабден обект, при условие че притежателят му декларира писмено съгласието си да отговаря солидарно с първия за заплащане на водопотреблението за времето на наемното правоотношение.

Съобразно чл. 8, т. 1 от Общите условия, актуални до 27.09.2014 г., и чл. 7, т. 1 от тези в сила от 27.09.2014 г., В и К операторът е задължен да доставя на потребителите вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот и да отвежда отпадъчните води посредством канализационни отклонения и улични канализационни мрежи в урбанизираните територии.

Общите условия регламентират, че измерването и отчитането на количествата потребена питейна и отведена отпадъчна вода се осъществява чрез монтирани на водопроводните и канализационни отклонения и сградните инсталации измервателни устройства, както и че показанията на общите водомери на сгради етажна собственост се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-дълъг от един месец, а тези на индивидуалните водомери, каквито се поставят от всеки потребител – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на последния или на негов представител, като при тяхното отсъствие отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.

Общите условия изискват от абонатите да осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните представители на В и К дружеството до измервателните средства в предизвестеното време за проверка. При липса на възможност за такова съдействие отказът или бездействито за изпълнение на ангажимента на потребителя, произтичащ от чл. 22, ал. 3 от Общите условия, действали до 27.09.2014 г., и чл. 24, ал. 3 от тези, действащи от 27.09.2014 г., да уточни с доставчика удобно за двете страни време за провеждане на замерването в срок съответно до шест месеца и до една година от последния отчет, се удостоверява от длъжностно лице от експлоатационното предприятие чрез съставяне на протокол, подписан от него и от поне един свидетел, след изготвяне на който водоразходът се начислява по реда съответно на чл. 46 и чл. 49 от посочените Общи условия.

Чл. 24, ал. 2 от Общите условия в сила до 27.09.2014 г. предвижда, че при повреждане на индивидуален водомер на потребителя месечното количество изразходвана питейна вода се определя по реда на чл. 23, ал. 5 от същите условия чрез начисляване по 6 куб. м. или по 5 куб. м. съответно при топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а ал. 7 от цитирания чл. 23 – че при сгради етажна собственост до поставянето на индивидуален измервателен уред изчислената по реда на ал. 5 консумация се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м.

Според чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, при установяване на повреда на индивидуален водомер, чиято доставка, монтаж, поддръжка и ремонт съгласно чл. 17, ал. 4 от същите Общи условия се извършва от и за сметка на потребителите, представителят на В и К оператора отправя предписание за отстраняване на неизправността в определен срок, до изтичане на който таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, е съобразно чл. 26, ал. 2 от същите Общи условия въз основа на средномесечния разход за съответния период от предходната година, а впоследствие – по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от споменатите Общи условия, които възпроизвеждат съответно клаузите на чл. 23, ал. 5 и ал. 8 от преждедействащите такива.

Съгласно Общите условия количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се равнява на сбора от това на изразходваната питейна вода и на тази от други водоизточници.

Чл. 6, т. 2 от Общите условия, действали до 27.09.2014 г., и чл. 5, т. 6 от Общите условия, действащи от 27.09.2014 г., вменяват в тежест на потребителите задължение да заплащат ползваните В и К услуги по доставяне на питейна и/или отвеждане и/или пречистване на отпадъчна вода въз основа на измерените по реда на Общите условия количествени показатели по цени, утвърдени от ДКЕВР, в рамките на фиксирания съответно в чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 от последователно действалите Общи условия 30-дневен срок след датата на ежемесечното фактуриране. Чл. 44 от актуалните за исковия период Общи условия урежда дължимост на обезщетение за забава съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до този на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В съответствие с чл. 35 от Общите условия в сила до 27.09.2014 г. и чл. 37 от тези в сила от 27.09.2014 г. при липса на волеизявление от страна на длъжника кое от просрочените си задължения изпълнява се погасява най-обременителното. Изр. ІІІ-то на чл. 37 от Общите условия в сила от 27.09.2014 г. допълва, че при няколко еднакво обременителни се погасява най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, се редуцират съразмерно.

Съгласно чл. 7, т. 3 и чл. 6, т. 3 от последователно действалите Общи условия В и К операторът може да спира изцяло или частично доставянето и/или отвеждането на вода без предварително уведомяване на потребителите в случаите, визирани в чл. 38 от Общите условия, а след предварителното им известяване – в хипотезите на чл. 39, ал. 1 от Общите условия. Чл. 40, ал. 1 от Общите условия нормира правото на доставчика да преустанови временно водозахранването на основание чл. 90 от ЗЗД и при неплащане в срок на дължима сума по издадена фактура, но след съблюдаване на процедура, изискваща писмено предизвестяване на длъжника за датата на прекъсването. Чл. 68, ал. 1 от Общите условия в сила до 27.09.2014 г. и чл. 67, ал. 1 от тези в сила от 27.09.2014 г. предписват писмена форма за всички предизвестия и уведомления до абонатите.

Според чл. 41 и чл. 42, ал. 1 от Общите условия, действащи от 27.09.2014 г., чиято уредба е аналогична с тази на чл. 41 и чл. 42, ал. 1 от предходните Общи условия, по писмено заявление на потребителя В и К операторът може да се въздържа от временно или постоянно предоставяне на В и К услуги чрез прекъсване на водопроводното и канализационното отклонение след заплащане на услугата съгласно ценоразпис на доставчика и след осигуряване на достъп до измервателния уред или чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за периода, посочен в молбата, като в последния случай се изготвя констативен протокол с отразени показания и реквизити на измервателното устройство.

Отсъства спор между страните, че през исковия период ищецът притежавал правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 5 с площ от 46, 21 кв. м., състоящ се от хол и кухня и находящ се в ***, който бил присъединен към водоснабдително-канализационната система, обслужвана от ищеца. Последният администрирал водоразхода в посоченото жилище по партида № 013831 с титуляр в лицето на ответника, идентифициран като абонат № 268337.

Приобщеният препис-извлечение от страница № 258 на Карнет № 7 на „В и К” ЕООД – Стара Загора (л. 54-56) обективира данни за водопотреблението, измерено в гореупоменатия обект за периода от 01.05.2012 г. до 15.12.2015 г., според които на 01.05.2012 г. било отчетено показание 925 и разлика от 1 куб. м., на 13.06.2012 г. – показание 928 и разлика от 3 куб. м., на 13.07.2012 г. – показание 932 и разлика от 4 куб. м., на 14.08.2012 г. – показание 934 и разлика от 2 куб. м., на 13.09.2012 г. – разлика от 5 куб. м., на 17.10.2012 г. – разлика от 5 куб. м., на 20.11.2012 г. – разлика от 6 куб. м., на 13.12.2012 г. – разлика от 6 куб. м., на 17.01.2013 г. – разлика от 6 куб. м., на 15.02.2013 г. – разлика от 6 куб. м., на 14.03.2013 г. – разлика от 7 куб. м., на 18.04.2013 г. – разлика от 7 куб. м., на 16.05.2013 г. – разлика от 7 куб. м., на 18.06.2013 г. – разлика от 8 куб. м., на 16.07.2013 г. – разлика от 8 куб. м., на 20.08.2013 г. – разлика от 8 куб. м., на 12.09.2013 г. – разлика от 9 куб. м., на 15.10.2013 г. – разлика от 9 куб. м., на 19.11.2013 г. – разлика от 9 куб. м., 13.12.2013 г. – разлика от 10 куб. м., на 20.01.2014 г. – разлика от 10 куб. м., на 17.02.2014 г. – разлика от 10 куб. м., 17.03.2014 г. – разлика от 11 куб. м., на 15.04.2014 г. – разлика от 11 куб. м., на 15.05.2014 г. – разлика от 11 куб. м., на 16.06.2014 г. – разлика от 12 куб. м., на 17.07.2014 г. – разлика от 12 куб. м., на 14.08.2014 г. – разлика от 12 куб. м., на 19.09.2014 г. – разлика от 13 куб. м., на 15.10.2014 г. – разлика от 13 куб. м., на 14.11.2014 г. – разлика от 13 куб. м., на 12.12.2014 г. – разлика от 14 куб. м., и на невписана дата през месец януари на невписана година (непосредствено след отчета от 12.12.2014 г.) – разлика от 14 куб. м., като в графа „Показание” срещу всички гореизброени записи в периода от 13.09.2012 г. до месец януари (неспосредствено след месец декември 2014 г.) (вкл.) в отчетния формуляр е отбелязано „повред.”, а подписи в графа „Подпис” фигурират единствено срещу отчетите, датирани от 13.06.2012 г., 13.07.2012 г., 14.08.2012 г. и 13.09.2012 г.

Така отразените в карнета доставки на В и К услуги ищцовото дружество регистрирало по партида № 013831 на абонат № 268337 и документирало с издаване на:

Ø Квитанция № 3001974631/01.08.2012 г. (л. 53) за консумация на 4 куб. м. вода за отчетен период от 01.06.2012 г. до 01.07.2012 г. на стойност 8, 69 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3001988505/03.09.2012 г. (л. 53) за консумация на 2 куб. м. вода за отчетен период от 01.07.2012 г. до 21.08.2012 г. на стойност 4, 34 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002001638/01.10.2012 г. (л. 53) за консумация на 5 куб. м. вода за отчетен период от 21.08.2012 г. до 19.09.2012 г. на стойност 11, 46 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002011093/01.11.2012 г. (л. 53) за консумация на 5 куб. м. вода за отчетен период от 19.09.2012 г. до 15.10.2012 г. на стойност 11, 46 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002024452/03.12.2012 г. (л. 53) за консумация на 6 куб. м. вода за отчетен период от 15.10.2012 г. до 16.11.2012 г. на стойност 13, 75 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002034950/01.01.2013 г. (л. 53) за консумация на 6 куб. м. вода за отчетен период от 16.11.2012 г. до 12.12.2012 г. на стойност 13, 75 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002045174/01.02.2013 г. (л. 53) за консумация на 6 куб. м. вода за отчетен период от 12.12.2012 г. до 16.01.2013 г. на стойност 13, 75 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002054490/01.03.2013 г. (л. 53) за консумация на 6 куб. м. вода за отчетен период от 16.01.2013 г. до 14.02.2013 г. на стойност 13, 75 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002063749/01.04.2013 г. (л. 53) за консумация на 7 куб. м. вода за отчетен период от 14.02.2013 г. до 14.03.2013 г. на стойност 16, 04 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002073562/01.05.2013 г. (л. 53) за консумация на 7 куб. м. вода за отчетен период от 14.03.2013 г. до 17.04.2013 г. на стойност 16, 04 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002083335/01.06.2013 г. (л. 53) за консумация на 7 куб. м. вода за отчетен период от 17.04.2013 г. до 13.05.2013 г. на стойност 16, 04 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002093785/01.07.2013 г. (л. 53) за консумация на 8 куб. м. вода за отчетен период от 13.05.2013 г. до 14.06.2013 г. на стойност 18, 34 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002105951/01.08.2013 г. (л. 53) за консумация на 8 куб. м. вода за отчетен период от 14.06.2013 г. до 15.07.2013 г. на стойност 18, 34 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002117340/01.09.2013 г. (л. 53) за консумация на 8 куб. м. вода за отчетен период от 15.07.2013 г. до 16.08.2013 г. на стойност 18, 34 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002126664/01.10.2013 г. (л. 53) за консумация на 9 куб. м. вода за отчетен период от 16.08.2013 г. до 12.09.2013 г. на стойност 20, 63 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002139678/01.11.2013 г. (л. 53) за консумация на 9 куб. м. вода за отчетен период от 12.09.2013 г. до 10.10.2013 г. на стойност 20, 63 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002153691/01.12.2013 г. (л. 53) за консумация на 9 куб. м. вода за отчетен период от 10.10.2013 г. до 14.11.2013 г. на стойност 20, 63 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002164437/01.01.2014 г. (л. 53) за консумация на 10 куб. м. вода за отчетен период от 14.11.2013 г. до 12.12.2013 г. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002174589/01.02.2014 г. (л. 53) за консумация на 10 куб. м. вода за отчетен период от 12.12.2013 г. до 14.01.2014 г. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002185230/01.03.2014 г. (л. 53) за консумация на 10 куб. м. вода за отчетен период от 14.01.2014 г. до 14.02.2014 г. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002193775/01.04.2014 г. (л. 53) за консумация на 11 куб. м. вода за отчетен период от 14.02.2014 г. до 13.03.2014 г. на стойност 25, 21 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002204133/01.05.2014 г. (л. 53) за консумация на 11 куб. м. за отчетен период от 13.03.2014 г. до 14.04.2014 г. на стойност 25, 21 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002212724/01.06.2014 г. (л. 53) за консумация на 11 куб. м. вода за отчетен период от 14.04.2014 г. до 14.05.2014 г. на стойност 25, 21 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002224913/01.07.2014 г. (л. 53) за консумация на 12 куб. м. вода за отчетен период от 14.05.2014 г. до 13.06.2014 г. на стойност 27, 50 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002237170/01.08.2014 г. (л. 53) за консумация на 12 куб. м. вода за отчетен период от 13.06.2014 г. до 15.07.2014 г. на стойност 27, 50 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002246043/01.09.2014 г. (л. 53) за консумация на 12 куб. м. вода за отчетен период от 15.07.2014 г. до 11.08.2014 г. на стойност 27, 50 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002259455/01.10.2014 г. (л. 53) за консумация на 13 куб. м. вода за отчетен период от 11.08.2014 г. до 17.09.2014 г. на стойност 29, 80 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002268271/01.11.2014 г. (л. 53) за консумация на 13 куб. м. вода за отчетен период от 17.09.2014 г. до 14.10.2014 г. на стойност 29, 80 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002278787/01.12.2014 г. (л. 53) за консумация на 13 куб. м. вода за отчетен период от 14.10.2014 г. до 11.11.2014 г. на стойност 29, 80 лева (с начислен ДДС);

Ø Квитанция № 3002289573/01.01.2015 г. (л. 53) за консумация на 14 куб. м. вода за отчетен период от 11.11.2014 г. до 10.12.2014 г. на стойност 32, 09 лева (с начислен ДДС) и

Ø Квитанция № 3002301676/01.02.2015 г. (л. 53) за консумация на 14 куб. м. вода за отчетен период от 10.12.2014 г. до 15.01.2015 г. на стойност 32, 09 лева (с начислен ДДС).

Квитанциите са систематизирани в табличен формат в приложен от ищеца Лихвен лист (л. 37), в който стойностите им, сумирани в общ размер на 636, 45 лева, са записани като задължения на ответника към 28.02.2015 г., а за просрочието им е начислена лихва в общ размер на 67, 63 лева, пресметната до 19.03.2015 г.

Според заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 51-53), което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се възприема от съда, за процесния период счетоводната отчетност на ищцовото дружество е водена в съответствие със Закона за счетоводството, с чиито изисквания е съобразен и счетоводният му документооборот. Облагаемите доставки на В и К услуги по водоснабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, за времето от 13.06.2012 г. до 01.02.2015 г. са надлежно документирани от В и К оператора с първични счетоводни документи – квитанции, чието издаване е допустимо по аргумент от чл. 113, ал. 3, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), въз основа на информацията за отчетената водоконсумация от карнет за партида № 13831 и са редовно отразени в изготвени по реда на чл. 119 от ЗДДС месечни отчети за извършените продажби на физически лица за район Чирпан, чиито сумарни величини са пренесени в дневниците за продажби и справки-декларациите на доставчика по ЗДДС за данъчните периоди от месец август 2012 г. до месец януари 2015 г.

Експертната проверка показва, че стопанските операции – предмет на гореописаните квитанции, са осчетоводени чрез счетоводни операции по кредитиране на аналитична подсметка „Доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води за население район Чирпан” към синтетична сметка № 7031 „Приходи от услуги” и дебитиране на аналитична подсметка „Доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води за население район Чирпан” към синтетична сметка № 4111 „Вземания от клиенти”, а начисленият ДДС е отнесен по аналитична подсметка № 453201 „Начислен ДДС – всички продажби” към синтетична сметка № 4532.

В изпълнение на поставените от ищцовата страна задачи вещото лице констатира, че в счетоводно-отчетните регистри на експлоатационното предприятие задълженията по процесните квитанции, възлизащи в общ размер на 636, 45 лева, са заведени като непогасени, и изчислява дължимата се съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 законна лихва за тяхната забава за периода от 02.09.2012 до 19.03.2015 г. в общ размер на 67, 18 лева.

По силата на Договор за наем (л. 82-83), сключен на 01.06.2012 г., ответникът предоставил на лицето А.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, собствения си недвижим имот с административен адрес: ***, за временно и възмездно ползване за жилищни нужди за срок от седем месеца, считано до 01.01.2013 г., а последната се обвързала да му заплаща месечна наемна цена от 100, 00 лева, както и да понася за своя сметка разноските за електро- и топлоенергия, ток, вода, телефон, смет, почистване, стълбищно осветление и асансьор.

С неприсъствено Решение № 22/17.05.2013 г. по гр. дело № 32/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан (л. 84-85), влязло в законна сила на 17.05.2013 г., въз основа на което бил издаден Изпълнителен лист от 30.05.2013 г. (л. 35 от гр. дело № 255/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан), наемателката била осъдена в качеството й на неизправна страна по горецитирания наемен контракт да издължи на ответника сумата от 400, 00 лева, представляваща наемна цена за месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г., сумите от 58, 15 лева и 78, 30 лева, представляващи разходи съответно за електрическа енергия и вода за месец октомври 2012 г., както и сумата от 100, 00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след изтичане на договорния срок за периода от 01.01.2013 г. до 30.01.2013 г.

В отговор на получена на 20.06.2014 г. Покана за доброволно плащане № 0000028211/18.06.2014 г. на сумата от 686, 32 лева за периода от месец август 2009 г. до месец юни 2014 г., с Уведомление от 30.06.2014 г. (л. 135), което според известие за доставяне ИД PS42700025AKV (л. 136) било връчено на ищцовото дружество на 04.07.2014 г. и заведено с вх. № ЦУ-1311/04.07.2014 г., ответникът оспорил дължимостта на вземането и отправил искане за редуциране на размера му до сумата от 78, 30 лева с доводи, че същата му се дължи в изпълнение на гореуказания съдебен акт от лицето А.Г.А., на която по силата на Договор от 01.06.2012 г. отдал под наем имота си, находящ се в ***, и която била отговорна за заплащане на стойността на консумираната в периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. вода. Подчертал, че въпреки постъпките му за промяна на титуляря на партидата на името на наемателката такава не е регистрирана при доставчика, както и че след нанасяне на последната в апартамента преустановеното преди датата на сключване на наемния договор водоподаване в имота било възстановено от представители на В и К оператора. Обяснил също, че на 30.01.2013 г., след като ползвателката освободила жилището, посетил офис на ищеца, където се осведомил, че задължението й за водоконсумацията в наетия обект се равнява на сумата от 78, 30 лева, която, от своя страна, фиксирал като размер на исковата си претенция срещу нея, уважена от съда.

С Писмо изх. № ЦУ-1311/11.07.2014 г. (л. 86), адресирано до ответника, Управителят на „В и К” ЕООД – Стара Загора изразил становището на експлоатационното дружество по възраженията на абоната, наред с което разяснил, че в конкретния случай изискванията за допускане промяна на титуляря на партидата, предписващи подаване на нарочно заявление, придружено от копие на договора за наем и декларация съгласие от собственика, не са спазени, но и в противната хипотеза последният оставал задължен за заплащане на стойността на ползваните В и К услуги. Наред с горното информирал, че не се установяват сведения в подкрепа на твърденията за временно спиране на водоподаването в обекта, което по правило се удостоверявало с протокол, както и че водомерът, монтиран в имота, е повреден и от месец август 2012 г. изразходваното количество вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 до поставяне на изправен измервателен уред. Обсъжданото писмо инкорпорира и покана за доброволно изпълнение на неолихвената сума от 427, 87 лева, дължима се за периода от месец август 2012 г. до месец юли 2014 г.

Сезиран с Уведомление на ответника от 05.08.2014 г. (л. 87), получено от „В и К” ЕООД – Стара Загора на 08.08.2014 г. според известие за доставяне ИД PS427000262Z3 (л. 87) и заведено с вх. № ЦУ-1554/08.08.2014 г., с което същият заявил, че не е предизвестяван по реда на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 за повредата на водомера, че от 30.01.2013 г. имотът му е необитаем и че водоподаването към него е преустановено от служители на ищцовото дружество в гр. Чирпан, и с което формулирал изрично искане за прекъсване на водоснабдяването на апартамента, с Писмо изх. № ЦУ-1554/13.08.2014 г. (л. 88) Управителят на „В и К” ЕООД – Стара Загора го уведомил, че констатацията за неизправността на измервателния уред, която е регистрирана за месец август 2012 г., е засвидетелствана с подписа на обитателя на жилището през месец септември 2012 г. Пояснил, че спиране на водозахранването се допуска по реда на чл. 41, ал. 3, т. 10 от Наредба № 4 само по писмено заявление, подадено в експлоатационен район Чирпан към „В и К” ЕООД – Стара Загора, че се осъществява чрез демонтаж на водомера, поставяне на заключващо устройство или прекъсване на сградното водопроводно отклонение, че се удостоверява с протокол и се отбелязва в карнета, както и че за периода на спиране не се начислява потребление. Напомнил на клиента, че съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4 разполага с възможност да депозира молба за отлагане отчитането за срок до една година и че след изтичането му следва да осигури достъп за извършване на изравнително измерване, като го призовал да се яви в удобно за него време всеки работен ден в часовите интервали 08:00-12:00 часа и 13:00-17:00 часа в ищцовото подразделение в гр. Чирпан за подаване на заявление за преустановяване на водоподаването и посочване на лице за съдействие.

Видно от известие за доставяне ИД PS600000T0AC2 (л. 12) на 04.02.2015 г. ответникът получил Покана изх. № 01-622/28.01.2015 г. (л. 13), с която бил приканен от ищеца в 30-дневен срок от връчването й да издължи доброволно сумата от 662, 14 лева, включваща към 21.01.2015 г. главница по 30 фактури на „В и К” ЕООД – Стара Загора и законната лихва, с предупреждение, че при неплащане кредиторът ще предприеме прекъсване на вододоставката съгласно чл. 40 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, както и към събиране на вземанията си по съдебен ред.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Районен съд – Чирпан Заявление вх. № 987/09.04.2015 г. (л. 3-6 от ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 30/14.04.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан (л. 10 от ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан).

На 19.05.2015 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 1392/19.05.2015 г. (л. 24 от ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан) срещу постановената заповед на изпълнение, връчена му на 18.05.2015 г. Известен на 27.05.2015 г. за така заявеното оспорване, на 11.06.2015 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите обективно кумулативно съединени установителни искове с искова молба вх. № 1674/11.06.2015 г., по която било образувано гр. дело № 255/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Представената в хода на процеса Вносна бележка с УРН: 04502В-00А5633/31.08.2016 г. (л. 156), издадена от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, удостоверява наредена от ответника касова операция по внасяне на сумата от 78, 30 лева по банкова сметка на ищеца с посочено основание за плащането „неплатена вода за месец октомври 2012 г.”

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции, заявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на обременяващи правната сфера на ответника изискуеми договорни задължения с твърдените основание и размер, което, от своя страна, налага пълно доказване на обвързващо страните договорно правоотношение и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

Реализирайки стопанска дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, включващи съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ, обн., ДВ, бр. 18

от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), ищецът се легитимира със статут на „В и К оператор” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.) и чл. 2 от Наредба № 4, чиито отношения с потребителите съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 се уреждат от одобрени от регулаторния орган публично известни общи условия.

В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно присъединения към водоснабдително-канализационната система недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в ***, ет. 1, към патримониума на ответника, очертава профила му на „потребител” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗРВКУ, чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от приложимите Общи условия, и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за предоставяне на В и К услуги, отчитани от доставчика по партида № 013831.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия на „В и К” ЕООД – Стара Загора за предоставяне на В и К услуги на потребителите в сила до 27.09.2014 г. (л. 120-134) и тези в сила от 27.09.2014 г. (л. 101-119), така възникналото облигационно правоотношение е генерирало в тежест на експлоатационното предприятие ангажимент, закрепен и в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4, да доставя до обекта на гореуказания адрес вода с нормативно изискуемите питейни качества и да отвежда от него отпадъчните води чрез В и К мрежата до границата със сградната водопроводна инсталация, а на ответника – да заплаща ползваните В и К услуги в 30-дневен срок от датата на тяхното счетоводно документиране. В противовес на застъпената от последния защитна теза следва да се отбележи, че отговорността му за изпълнение на посоченото задължение, нормативно вменено му с чл. 43, ал. 2 т. 1 от Наредба № 4, не отпада и при съзадълженост на наемателя, учредена по реда чл. 2, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 от Общите условия, действащи до 27.09.2014 г., каквато в настоящата хипотеза дори не се установява. Аргумент в указаната насока се извлича и от разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4, според който наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща В и К услугите от името на наемодателя, но последният остава отговорен за спазване на изискванията на наредбата и на договора.

Наличната доказателствена съвкупност не съдържа убедителни сведения за преустановяване през релевантния период на водозахранването в имота при предпоставките и реда, предвидени в Глава пета от Общите условия в сила от 27.09.2014 г. Водоснабдяването на жилището в периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. се признава и от ответника в Уведомления вх. № № ЦУ-1311/04.07.2014 г. (л. 135) и ЦУ-1554/08.08.2014 г. (л. 87), както и в отговора на исковата молба. Следва да се подчертае, че само по себе си искането му за спиране на водоподаването, отправено с второто от цитираните уведомления, макар и доведено до знанието на ищеца, не би могло да освободи първия от задължението за заплащане на стойността на реалното или служебно начисленото потребление за времето до фактическото водопрекъсване.

В хода на съдебното дирене е приобщена Вносна бележка с УРН: 04502В-00А5633/31.08.2016 г. (л. 156), издадена от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, удостоверяваща осъществено от ответника частично погашение на исковите суми, фактът за което следва да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, намиращ приложение в производството по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на това за удовлетворяване на вземането чрез способите на изпълнителния процес (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Така реализираната платежна транзакция демонстрира признанието на ответника за дължимостта на процесните вземания до размера от 78, 30 лева, едновременно с което разполага с погасителен спрямо тях ефект. Макар като основание за банковата операция в горецитирания платежен документ да е записано „неплатена вода за месец октомври 2012 г.”, което се обяснява с търсения от платеца континюитет между неговия престационен акт и този на длъжника му в лицето на А.Г.А., осъдена с Решение № 22/17.05.2013 г. по гр. дело № 32/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан (л. 84-85) да му заплати същата по размер сума за водопотребление в наетия имот за месец октомври 2012 г., съдът въз основа на извънсъдебното изявление на ответника, обективирано в Уведомление № ЦУ-1311/04.07.2014 г. (л. 135), и съдебните такива на процесуалния му представител в отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание от 07.09.2016 г. и съобразявайки липсата на преюдициална зависимост между постановеното с цитирания съдебен акт имуществено разместване, и това, основано на процесното договорно правоотношение, приема, че с обсъжданото плащане ответната страна признава и заявява воля в смисъла на чл. 37 от Общите условия в сила от 27.09.2014 г. и чл. 76, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД да изпълни тези еднородни задължения – предмет на делото, които са възникнали за потребени В и К услуги в рамките на периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. и които общо възлизат на 78, 30 лева.

Посоченият размер се равнява на сумата от вземанията по Квитанции № № 3001974631/01.08.2012 г. (л. 53), 3001988505/03.09.2012 г. (л. 53), 3002001638/01.10.2012 г. (л. 53), 3002011093/01.11.2012 г. (л. 53), 3002024452/03.12.2012 г. (л. 53) и 3002034950/01.01.2013 г. (л. 53), които са с настъпила към месец февруари 2013 г. изискуемост и чиято обща стойност се калкулира на 63, 45 лева, и тези за лихва, начислена за тяхното просрочие за периода от падежа им до 19.03.2015 г. в общ размер на 14, 88 лева съгласно приложения от ищеца Лихвен лист (л. 37). С оглед гореизложеното съдът счита, че с така предприетото погашение в размер на 78, 30 лева ответникът манифестира признание и погасително намерение по отношение на главните задължения, отчетени с гореизброените квитанции в общ размер на 63, 45 лева, и на акцесорните такива за мораторно обезщетение в общ размер на 14, 04 лева, изчислен служебно по реда на чл. 162 от ГПК чрез лихвен калкулатор като сбор от законната лихва върху всяко от визираните главни притезания за периода от датата на падежирането му, определена по правилата на чл. 72, ал. 1, изр. ІІІ-то и ІV-то и ал. 2 от ЗЗД (съответно 01.09.2012 г., 04.10.2012 г., 01.11.2012 г., 04.12.2012 г., 03.01.2013 г. и 01.02.2013 г.), до крайната дата на исковия период – 01.02.2015 г. За указаните размери и периоди исковите претенции подлежат на отхвърляне поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.

Съдът формира становище за неоснователност на исковете и в останалата им част по следните съображения:

Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. І-во и ал. 3 от Наредба № 4, с които кореспондират и клаузите на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от последователно действалите през процесния период Общи условия, за сгради етажна собственост В и К услугите се заплащат въз основа на измереното чрез общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време количество изразходвана вода, което при условията и по реда на наредбата се разпределя между отделните потребители на база отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери. Чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 предписва показанията на измервателните устройства, замерени съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия, но не по-дълъг от шест месеца, да се отбелязват в карнета заедно с датата на отчитане на общия и индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или на негов представител, освен в случаите на електронен отчет.

Според Общите условия количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на сбора от това на изразходваната питейна вода и на тази от други водоизточници.

За процесния период извън този, задълженията за който са признати от ответника, ищцовото дружество претендира ангажиране на договорната му отговорност за заплащане на водопотребление, служебно начислено по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 поради повреда на индивидуалния водомер във водоснабдения имот. За така практикувания от доставчика подход на отчитане свидетелстват и извлеченията от страница № 258 на Карнет № 7 (л. 54-56), както и квитанциите (л. 53).

Чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 изисква при констатиране на повреда в индивидуален водомер, чиято доставка, монтаж, поддръжка и ремонт чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 възлага в задължение на потребителя, представителят на В и К оператора да демонтира пломбата на холендъра и да направи предписание за отстраняване на неизправността в съответен срок, а след изпълнението му абонатът да го уведоми и да осигури достъп до уреда съобразно общите условия за извършване на първоначално отчитане и пломбиране.

В хипотезата на повреждане на индивидуален водомер чл. 24, ал. 2 и чл. 23, ал. 7 от Общите условия, действали до 27.09.2014 г., възпроизвеждат реда съответно на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4. Чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 по изключение допуска за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се приема с величина от 6 куб. м или 5 куб. м. съответно за топлофицирано и нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а ал. 6 от цитираната норма предвижда, че до монтаж на индивидуални измервателни устройства в сгради етажна собственост определената съгласно ал. 5 консумация всяко тримесечие се завишава с по 1, 0 куб. м.

Според чл. 20, ал. 3 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, до изтичане на срока на предписанието по ал. 1 от същия член, която дублира текста на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4, таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, се извършва в съответствие с чл. 26, ал. 2 от споменатите Общи условия въз основа на средномесечния разход за съответния период от предходната година, а впоследствие – по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от същите Общи условия, които имплементират съответно разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 на чл. 39 от Наредба № 4.

С оглед синалагматичната природа на договорната връзка между страните, задължението на потребителя по чл. 6, т. 2 от Общите условия в сила до 27.09.2014 г. и чл. 5, т. 6 от тези в сила от 27.09.2014 г. да заплаща реално консумираните или служебно начислените количества вода възниква при изпълнение на насрещния ангажимент на експлоатационното дружество за доставка на В и К услуги, установимо съответно чрез показанията на средствата за измерване или чрез изпълване на фактически състав, пораждащ правото на доставчика да фингира потребление, елементите на който в разглеждания спор подлежат на пълно доказване от ищеца.

Конкретният доказателствен масив обаче не идентифицира твърдяната повреда на индивидуалния водомер, монтиран в жилището на ответника, с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК сигурност. Сведенията за неизправност на уреда се изчерпват с вписванията на констатацията „повред.” в графа „Показания” на отчетите в периода от 13.09.2012 г. до месец януари (неспосредствено след месец декември 2014 г.) (вкл.), отразени на страница № 258 от Карнет № 7 (л. 54-56). В битността си на частен свидетелстващ документ, непарафиран от своя издател, коментираното карнет извлечение не материализира обвързващо съда удостоверително изявление и доколкото съдържанието му не намира опора сред останалите доказателствени източници, не е в състояние да обуслови категоричен и безсъмнен извод за факта на повредата. Осведомеността за въпросното обстоятелство, изложена в Писма изх. № № ЦУ-1311/11.07.2014 г. (л. 86) и ЦУ-1554/13.08.2014 г. (л. 88) на Управителя на „В и К” ЕООД – Стара Загора, е лишена от доказателствен капацитет, тъй като изнася изгодна за ищцовата страна информация.

Отделно от горното отсъстват доказателства за съблюдаване от страна на доставчика на изискванията на чл. 33, ал. 2, изр. І-во от Наредба № 4 за отправяне на предписание до потребителя за привеждане на водомера в техническа изправност. Данните по делото сочат, че ответникът е узнал за повредата от полученото Писмо изх. № ЦУ-1311/11.07.2014 г. на Управителя на „В и К” ЕООД – Стара Загора (л. 86), което обаче също не съдържа обвързана със срок препоръка по смисъла на чл. 33, ал. 2, изр. І-во от Наредба № 4, а спазването на цитираната норма не би могло да се презумира въз основа на положения в Карнет № 7 подпис срещу отчета от 13.09.2012 г., още повече че авторът му е останал неизвестен.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ищеца, така очерталият се доказателствен дефицит мотивира съда да заключи, че искът за установяване съществуването на задължение за консумирана питейна и отведена канална вода е неоснователен и за периода и размера извън тези, обхванати от признанието на ответника, поради което следва да се отхвърли.

Недоказаността на главното притезание в указаната му част предопределя отричане и на акцесорното вземане за обезщетение на вредите от забавата, поради което претенцията за неговата дължимост също следва да се остави без уважение.

При гореуказаното разрешение на спора на основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

С оглед неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита, и независимо от отхвърлителното решение, което е предпоставено от осъществено в хода на процеса плащане, последният дължи съразмерно с признатата част от исковете възстановяване на разноските на ищеца, изброени в списък по чл. 80 (л. 171) и понесени, както следва:

Ø в настоящото производство в общ размер на 138, 00 лева, от които 75, 00 лева – минималната държавна такса за разглеждане на предявените искове, дължима се според чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК), довнесена съгласно Платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 81605Д-АА-5081/08.06.2015 г. (л. 7 от гр. дело № 255/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан) и УРН: 81605В-00Б5789/22.10.2015 г. (л. 11), издадени от „Централна кооперативна банка” АД, клон Стара Загора, офис Верея; 16, 50 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза, внесено съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 81679В-00А0214/17.05.2016 г. (л. 98), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Стара Загора, ИРМ Съдебна палата, и 46, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален размер от 300, 00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 089501/без дата (л. 6 от гр. дело № 255/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан), и

Ø в заповедното производство в общ размер на 47, 00 лева, от които 25, 00 лева – минималната държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дължима се според чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК, внесена съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 81605Д-АА-4079/06.04.2015 г. (л. 7 от ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Стара Загора, офис Верея, и 22, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален размер от 200, 00 лева съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 084820/без дата (л. 8 от ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан).

Предвид изхода на делото се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на съдебно-деловодните разноски на ответника съразмерно с отхвърлената и непризната част от исковете в общ размер на 387, 00 лева, от които: 133, 50 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза, внесено съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АЖ-8742/20.05.2016 г. (л. 100), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, и 253, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален размер от 300, 00 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие № 115902/02.03.2016 г. (л. 91).

Депозитната сума от 20, 00 лева, внесена от ответника по сметка на съда съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АЗ-2068/13.09.2016 г. (л. 161), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, за разноските по събиране на гласни доказателства, не се пресмята за репариране, тъй като не е разходвана.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, срещу Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, да заплати на Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата от 387, 00 (триста осемдесет и седем) лева – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената поради недоказаност част от предявените искове.

ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕГН: **********, в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 138, 00 (сто тридесет и осем) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с признатата част от претенциите, и

Ø сумата от 47, 00 (четиридесет и седем) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с признатата част от исковете.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на Районен съд – Чирпан ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ