Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.
Първомай, 07.08.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета
година, с
Председател: София Монева
при секретаря Венета Хубенова,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 84 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1
от Кодекса за застраховане (КЗ, отм.) във вр. с чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR).
Ищецът Застрахователно акционерно дружество „Б. В.
И. Г.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.
И. Я. и К. Р.в качеството на Изпълнителни директори и по
процесуално пълномощие
от адв. Е.П.Т., вписана в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, моли съда да осъди
ответника И.Г.Т. в качеството на Едноличен търговец „*** – И.Т.”, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, процесуално представляван по пълномощие от
адв. З.Н.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен
адрес на практиката: ***, и адв. Й.Я.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да му заплати сумата от
12 000, 00 лева – претендирана като част от общо дължимата се сума от
18 769, 76 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
щета № *** по сключен с „Б. К.” ЕООД, ЕИК: ***, застрахователен договор за
застраховка „Б. К.” по застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.01.2015 г. (датата на завеждане на исковата
молба в съда), до окончателното й изплащане.
Релевира се, че в периода от 11.07.2012 г. до
20.07.2012 г. в изпълнение на сключени с „Б. К.” ЕООД, ЕИК: ***, договори за
международен автомобилен превоз на стоки, обективирани в две международни
товарителници (CMR) от 11.07.2012 г., ответникът транспортирал
1 744 кашона ароматизатори по дестинация от гр. Варна, България до гр.
Балашика, Московска област, Русия с товарен автомобил марка „Р.” с рег. № ***,
управляван от водача Д.И.М.. На 19.07.2012 г. около 20:00 часа, пристигайки
след края на работното време в гр. Балашика, Московска област, Русия, водачът
гарирал и пренощувал на неохраняем паркинг в близост до разтоварния пункт,
където на 20.07.2012 г. в 09:00 часа при постъпване на превозното средство за
разтоварване открил П-образен разрез в задната част на брезентовото покритие на
камиона без нарушаване целостта на пломбите, както и липса на част от товара –
обект на сключена между изпращача на стоката и ищцовото дружество
застрахователен договор за застраховка „Б. К.” по застрахователна полица № ***
За така отнетите вещи били сигнализирани полицейските органи. Съгласно Акт за
получаване на партида товар с рекламации във връзка със застрахователно събитие
изх. № 2007/20.07.2012 г., съставен от „Б.” ООД – Москва, Русия, при
преброяване на доставените стокови единици била констатирана липса на 92
кашона, съдържащи 29 520 броя ароматизатори, и 35, увредени от намокряне,
кашона, съдържащи 9 990 броя ароматизатори, остойностени по фактурни
показатели съответно на 8 007, 84 ЩД и на 4 452, 30 ЩД. Към
величината на загубите получателят прибавил и платените митнически сборове в
размер на 1 869, 02 ЩД, както и ДДС в размер на 2 579, 25 ЩД. При
анализ на щетите, документиран в Авариен протокол № 12/3962/20.07.2012 г.,
аварийният комисар потвърдил паричната равностойност на липсващата стока, като
причина за чието противоправно отнемане посочил паркирането на товарния
автомобил на неохраняем паркинг, и изчислил вредите от овлажняване на кашоните
в размер на 2 656, 80 ЩД с доводи за тотално погиване на съдържанието само
в 25 от общо намокрените 35 кашона, повреждането на които според заключението
му се дължало на неправилно прикрепване на тентата на камиона.
Уведомен с рекламационно писмо изх. №
338/23.07.2012 г. от „Б. К.” ЕООД за настъпилото застрахователно събитие,
ищецът регистрирал щета № ***г., по която въз основа на доклад от 05.09.2012 г.
определил и на 13.09.2012 г. на основание чл. 193, ал. 1 от КЗ изплатил на
застрахованото лице по банков път застрахователно обезщетение в размер на
18 769, 76 лева, съставляващо левовата равностойност на 11 731, 10 ЩД
при валутен курс от 1, 60 лева за 1 ЩД към 20.07.2012 г., от които 8 007,
84 ЩД – за липсващата стока, и 2 656, 80 ЩД – за повредената такава, ведно
с добавка от 10 % върху сбора на посочените суми.
Ищцовото дружество обосновава легитимацията си с
настъпила по силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) своя суброгация в правата на
удовлетворения застрахован срещу отговорния съгласно чл. 17, § 1 от Конвенция CMR за обезвреда на щетите върху товара превозвач в
лицето на ответника, който, поканен с регресна покана изх. № Л04338/04.10.2012
г. да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, се въздържал от
доброволни престации.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 2096/04.05.2015 г., с който оспорва иска по основание и размер и моли за отхвърлянето
му. Твърди, че вредите са резултат от инкриминирано деяние – обект на образувано
наказателно разследване, което на основание чл. 17, § 2 от Конвенция CMR освобождава превозвача
от отговорността за тяхното възмездяване. Счита за недължимо изплатеното в
полза на „Б. К.” ЕООД застрахователно обезщетение поради отклонение на
местонастъпването на застрахователното събитие и респективно на
местоназначението на товара, фиксирано в представените международни
товарителници и заявка за превоз като гр. Балашика, регион Москва, Руска
федерация, от териториалния обсег на застрахователно покритие по сключената
застраховка „Б. К.”, обхващащ релация гр. Варна, Република България – гр.
Москва, Руска федерация.
Ответникът отрича
суброгационното право на ищеца, подчертавайки, че „Б. К.” ЕООД не притежава
качеството на застраховано по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.) лице и не
е правоимащ да получи застрахователното обезщетение. Развива тезата, че с
физическото отделяне на стоката – предмет на процесния превоз, и предаването й
от продавача „Б. К.” ЕООД на ответника настъпва транслативния ефект на
покупко-продажбената сделка, който независимо от уговореното между контрагентите
отложено плащане легитимира купувача „Б.” ООД като собственик на застрахования
товар и респективно като носител на риска от погиването му. Правните си изводи
в указаната насока ответникът аргументира с разпоредбите на чл. 186а от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 288 от Търговския закон (ТЗ), чл.
94 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), чл. 4 във вр. с чл. 2 от
Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за определяне на приложимия по отношение
на договорните задължения закон, чл. 31 и чл. 67 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, както и с уговорените от страните
по продажбения контракт условия на доставка „CIP Moscow”.
Ответната страна
противопоставя и възражение за изтичане на предвидената в чл. 32 от Конвенция CMR погасителна давност, а несъгласието
си с размера на претенцията мотивира с превишението на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение на прага, фиксиран в чл. 71, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП), като калкулира максималната му величина на 7 245,
967 ЩД с левова равностойност от 11 593, 55 лева при фиксинг на долара от
1, 60 лева към 20.07.2012 г.
Страните пледират и за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
С молба вх. № 3492/15.07.2015 г. конституираното на
страната на ответника трето лице помагач Застрахователно акционерно дружество „А.”,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. Р. Г. в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт И.Д.Е.,
застъпва становище за неоснователност на иска, по съображения че застрахователното
обезщетение е изплатено без правно основание, а при условията на евентуалност оспорва
неговия размер като завишен.
Редовно
призовани в открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат
така заявените процесуални позиции, подробни фактически и правни доводи в
подкрепа на които излагат в писмени защити, а третото лице помагач ЗАД „А.” не
се представлява.
След
преценка на доказателствените източници, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
намира от фактическа страна следното:
Придружаващата исковата
молба Търговска фактура
№ *** (л. 141-143 и л.
139-140) и кореспондиращите й Спецификация № ***
(л. 136-138) и опъковъчен лист (л. 132-135), издадени от „Б.
К.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, документират
параметри на предприета от посоченото търговско дружество в изпълнение на
Договор № *** и предназначена за „Б.“
ООД, с основен държавен регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: ***, доставка на 1 744
кашона, съдържащи 802 022 бр. ароматизатори
за въздух марка „А.” с брутно
и нетно тегло съответно от 17 193
кг. и 15 625 кг. на обща фактурна стойност от 262 359, 82 ЩД чрез сухопътен транспорт от местоизпращане Варна, Република България до местоназначение Москва,
Русия, при условията
на „CIP
(превоз и застраховка платени до) Москва” и уговорка за заплащане на цената в
рамките на 180 дни след получаване на партидата.
Със Заявка
за международен автомобилен транспорт (л.
24-25), отправена до „Т. П.” ООД – Русе,
„Б. К.” ЕООД – В., България заявило търсене на превоз
на
неопасен товар от ароматизатори с тегло от
18 300 кг. по релация товарен
пункт на заявителя на адрес: ***– разтоварен
пункт на получателя „Б.“ ООД – М., Р. на адрес: ***, през граничен руски пункт – Нехотеевску и Белгородска
митница за 7-дневен срок на доставка, считано от
датата на натоварване – 11.07.2012 г., и с указания към
превозвача за здрав под и брезент, непропускащи влага,
и необходимото за сезона оборудване.
Данните, отразени в
представените две Международни товарителници (л. 12-13 и л. 8-9), съставени на 11.07.2012
г., и в опаковъчни листове (л. 126-129 и л.
130-131), позволяват да се установи, че по възложителство на
изпращача „Б. К.“ ЕООД – В., България ответникът Едноличен търговец „*** – И.Т.”,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, се ангажирал да транспортира
стоките от товарен пункт Варна, Република България
до разтоварен пункт на получателя „Б.”
ООД – М., Р., находящ се в ***, посредством състав от пътни превозни средства,
включващ товарен автомобил марка и модел „Р.
440 М.” с рег. № ***, превозващ 487 832
бр. ароматазитори в 657 кашона с
брутно и нетно тегло съответно от 5 961 кг. и 5 336 кг., и ремарке с рег. № ***, пренасящо 314 190
бр. ароматизатори в 1 087
кашона с брутно и нетно тегло съответно от 11
232 кг. и 10 289 кг.
Видно от Застрахователна
полица № *** за застраховка „Б. К.” (л. 26), в сила от 11.07.2012 г., по предложение на застраховащия от 11.07.2012
г., по нареждане на „Б. К.” ЕООД – В., България и
срещу заплащане на застрахователна премия ищцовото застрахователно дружество
приело да предостави застрахователна закрила на гореописания по количество и
стойност товар през време на превоза му с камион *** от
Варна/България до Москва/Русия срещу рисковете съгласно
Общите условия на ЗАД „Б. В. И. Г.” за застраховане на товари по време на
превоз (наричани Общите условия), в сила от
01.01.1996 г., и Institute Cargo
Clauses (А) – 1.1.82., до величината на
застрахователната сума от 288 595, 80 ЩД, равняваща се на 110% от фактурната стойност на вещите.
Според заключението
на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (л.
183-188), което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно, всестранно и компетентно изготвено
се възприема от съда, застрахователната премия, дължима се по
процесния застрахователен договор в размер на 577, 19 ЩД с левова
равностойност от 918, 92 лева,
е заплатена на 31.08.2012 г. чрез банков превод, нареден от „Ш.” ЕООД.
Съгласно чл. 5 във
вр. с чл. 1 от Общите условия (л. 27-30) застрахователното дружество ищец обезщетява загуби
и повреди на товара, съставляващи пряка последица
от настъпили по време на превоза и изрично уговорени в застрахователния договор рискове, от които чл. 6 от Общите условия изключва умишлени
действия или груба небрежност на застрахования, изпращача или получателя, при
подготовката на товара за превоз, както и неспазване от горните лица на
установените правила за превоз, препращане и съхраняване на товара;
недостатъчна или неподходяща опаковка на товара за международен превоз,
неправилно подреждане на товара в превозното средство; присъщ недостатък или
естество на товара, като например: изсъхване, свиване, саморазвала, естествена
загуба в теглото (фира), оцветяване, обезцветяване, поемане на миризми и др.
подобни, освен в случаите, когато такава загуба или повреда е настъпила
вследствие на риск, покрит от застрахователния договор; плесен,
ферментация, скрит дефет, червеи, ларви, гризачи, насекоми, с изключение на
случаите, когато такава загуба или повреда е
вследствие на риск, покрит от застрахователния договор; изцапване,
замърсяване, обезцветяване, оцветяване и др. подобни на товари, пътуващи в
неопакован вид; загуба от забава на превоза, разлика в цени и други непреки загуби, като например: загуба от разлики на
валутен курс, от лихва, от конюнктурни условия, от допълнителни навла, разноски
за карантина; разлики в теглото поради различни показания на измервателни
уреди, съоръжения или способи (кантарна разлика); кражба на цялото превозно
средство при сухоземен транспорт;
частична липса от съдържанието при запазена цялостна, ненарушена външна
опаковка; измама от което и да е лице; при
контрабанда или забранена търговия и проникваща радиация или радиоактивно
заразяване. Чл. 7 от Общите условия лимитира пространствените
и времеви рамки на застрахователната отговорност за всяка
застрахована бройна или тегловна единица от момента на натоварването й на превозното средство в мястото,
посочено в договора, до
пристигането му в местоназначението, за обичайното време на превоза по обичайния маршрут до договорно фиксираната локация, включително принудително разтоварване, натоварване,
претоварване и трансбортиране на товара, както и отклонения, независещи от
превозвача или извършени с цел да се спаси човешки живот или имущество, или
поради необходимост за безопасността на превозното средство. Съобразно чл. 20 от Общите условия при
неплащане на застрахователната премия, която се определя по Тарифа на застрахователя и следва да се престира от застраховащия
едновременно с получаване на полицата, застрахователят не
дължи застрахователна обезвреда. Чл. 22 от Общите условия изисква от застрахования при настъпване на
застрахователно събитие незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме
всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване,
ограничаване или намаляване на загубата или щетата, да извърши необходимите
действия срещу причинилите я трети лица и за установяване на вредните последици
и техния размер, незабавно да предяви рекламация пред лицето, в чиято
отговорност е стоката в момента, а в случай че загубата или повредата не са
били явни при приемането на товара да отправи писмен протест до превозвача или
друго лице, отговорно за стоката, в рамките на три дни от доставката. Пункт 8
на последно цитираната разпоредба урежда правото на отказ на застрахователна
репарация в случай на умишлено или при груба небрежност нарушение на
гореизброените обязаности. Чл. 23 от Общите условия предписва исканията за
застрахователно обезщетение да се предявяват към застрахователя в писмена
форма, придружени от набор от документи, подробно описани в пункт 23.2 от
Общите условия, чрез които застрахованият или ползващото се лице да удостовери
сключването на застрахователен договор, правото си върху застрахования товар,
настъпването на застрахователно събитие и размера на исканото обезщетение. Визираният
параграф подчертава изискуемо наличие на доказан застраховаем интерес на
застрахования към момента увреждането. В съответствие с чл.
24 и чл. 26 от Общите условия размерът на застрахователното
обезщетение се базира на действителната стойност на товара към датата на
събитието и се заплаща в
30-дневен срок от получаването на всички необходими документи.
Обемът на
застрахователната защита по застраховка „Б. К.” – предмет на Застрахователна
полица № ***, имплементира чрез препращане и международно унифицираните
в сферата на застраховането „И. К. К. (А)” (Institute Cargo Clauses (А))
– 1.1.82., които предоставят покритие на загуба или повреда на застрахования обект по време на превоза в
резултат на всички възможни рискове, с изключение на умишлено действие или
бездействие на застрахования; обичайно
изтичане, загуба на тегло или обем, или износване на застрахования обект; недостатъчна или
неподходяща опаковка, или подготовка на застрахования обект, като „опаковката” включва
подреждане в контейнер или лифтван, но само когато е извършено преди влизането
в сила на застраховката или от застрахования или от неговите служители; скрит дефект или
естеството на застрахования обект; забавяне, даже и когато бъде причинено от застрахован
риск, освен разходите, платими по клауза 2; неплатежоспособност или финансов
фалит на корабособствениците, менажерие, наемателите или операторите на кораба; употреба на
всякакъв вид военно оръжие, използващо атомно или ядР. размиване и/или синтез
или друга подобна реакция или радиоакнивна сила или вещество; негодност за
плаване на кораба или плавателния съд; непригодност на кораба, плавателния
съд, превозното средство, контейнера или лифтвана за сигурен превоз на
застрахования обект, когато застрахованият или негови служители са осведомени
за такава негодност за плаване или непригодност по времето, когато
застрахования обект е натоварен; война, гражданска война, революция, въстание, бунт или
гражданска борба, възникваща от тях, или всяко враждебно действие от или срещу воюваща
сила; пленяване, превземане, арест, затваряне или задържане (с изключение на
пиратство) и последиците от тях или опит за извършването им; изоставени мини,
торпеда, бомби или други изоставени военни средства; стачници,
работници, участващи в локаути или лица, участвуващи в работнически безредици,
бунтове или граждански вълнения; стачки, локаути, работнически безредици, бунтове или
граждански вълнения и терорист или всяко лице, действуващо по политически мотиви.
Клауза „Тразит” от „Институтски
карго клаузи (А)” – 1.1.82. конкретизира, че застраховката влиза в сила от
момента, когато стоката напусне склада или мястото на съхраняване, което е
посочено за начало на транзита, продължава по нормалния курс на транспорта и
завършва: 1) при доставянето й в склада на получателя или друг
краен склад или място на съхраняване, независимо дали преди да стигне до, или на
местоназначението, или 2) при доставяне до
всеки друг склад или място на съхраняване, независимо дали преди да стигне до, или на местоназначението,
посочено в полицата, което застрахованият избере да използува за съхраняване, освен при
нормалния маршрут на превоза, или за разпродажба или разпределение, или 3) при изтичането на 60 дни след завършване на разтоварването на стоката от
морския съд на крайното разтоварно пристанище. Действието
на застрахователното обезпечение се разпростира и по време на забавяне, което е извън контрола на застрахования,
при всяко отклонение, принудително разтоварване, претоварване или
трансбордиране и при всяка промяна на рейса, възникващи от упражняването на
свобода, дадена на корабособственика или чартьора по силата на договора за
превоз.
Клауза „Застраховаем интерес” въвежда условие застрахованият да има застраховаем
интерес в застрахования обект по време на
настъпване на загубата, за да бъде обезщетен, а клаузата, касаеща задълженията му, указва на него, неговите служители и агенти да предприемат такива
мерки, които са разумни с цел предотвратяване и намаляване на щетата, и да гарантират,
че всички права срещу превозвача, експедитора и друго трето лице са съответно
запазени и упражнени, а застрахователят следва да възстановява всички разноски, които са адекватно извършени във връзка с горното. Клаузата „Разумна
експедитивност” налага на застрахования да процедира с разумна
експедитивност при всички обстоятелства, които са под негов контрол.
В хода на
съдебното дирене чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д.И.М. са ангажирани
гласни доказателства, които, подложени на преценка с
резервите на чл. 172 от ГПК предвид актуалната му трудова обвързаност с
ответника, се ползват с доверието на съда, тъй като с удовлетворителна
конкретика, последователност, логичност, вътрешна безпротиворечивост и правдоподобност
възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от ценените
писмени доказателствени източници. В контекста на последното следва да се посочи,
че фактическият анализ игнорира извънсъдебните писмени показания на същия
свидетел от 20.07.2012 г. (л. 31-33), които поради процесуална негодност не разполагат с доказателствена
стойност.
Така кредитираният свидетелски
разказ и официалните митнически удостоверявания върху Международните
товарителници от 11.07.2012 г. (л. 12-13 и л.
8-9) и в съдържанието на Талони
№ 1 от Карнети ТИР № № *** (л. 14-17) и *** (л. 10-11), оформени на 11.07.2012 г.
в отправното митническо учреждение Териториално митническо управление – Варна
съответно под № № *** и *** за трансграничен транзитен превоз
на застрахования товар съответно с автомобил с рег. № *** и с ремарке с рег. № *** по маршрут с начална точка в България и крайна точка в Русия в срок до 16.07.2012 г., сочат,
че на 11.07.2012 г. в гр. Варна в присъствието на свид. М., изпълняващ
длъжността „Шофьор на товарен автомобил” при ответника, и съобразно инструкциите
на представител на изпращача „Б. К.” ЕООД – В., България стоките, опаковани в
кашони, били натоварени в горецитирания състав от пътни превозни средства през
разположените в тилната част на каросериите им отвори, които след приключване
на товарните работи били затворени и пломбирани чрез пломбажно въже и
митнически пломби съответно с № № *** и ***по начин, изключващ достъп
без компрометиране на целостта им до вътрешността на покритите с брезент товарни
отделения.
След финализиране на
митническия контрол по стартиране на операцията ТИР в Териториално митническо
управление – Варна свид. М. транспортирал товара по маршрута гр. Варна,
България – Румъния – Украйна – Русия, където на 16.07.2012
г. го представил в Белгородски
митнически пункт за митническа проверка. След обмитяване на стоката, препломбиране
на автомобила и ремаркето и получено на 18.07.2012 г. от руските митнически власти
разрешение за продължаване на транзита водачът се отправил към гр. Москва по
пътя през гр. Тула и навигиран от представител на „Б.” ООД – М., Р., с когото поддържал
телфонен контакт, на 19.07.2012 г. около 18:00-19:00
часа достигнал разтоварния пункт, представляващ складова база с ограничен чрез
спусната бариера и физическа охрана пропускателен режим, находяща се в ***. Преминавайки през друга вдигната бариера и покрай монтирани в близост до
нея видеокамери, водачът позиционирал превозното средство на разположения
непосредствено пред складовото помещение неохраняем паркинг, където се намирали
и други паркирани товарни автомобили и където по препоръка на гореспоменатия
представител на „Б.” ООД – М., Р., следвало да изчака до сутринта поради
невъзможност разтоварването да се извърши след края на работното време на същия
ден.
На 19.07.2012 г. свид.
М. нощувал непробудно в снабдената с функционираща алармена инсталация кабина
на камиона при частично отворен прозорец, като, преди да заспи, чрез оглед на
товарния автомобилен състав се уверил в изправността му, но след събуждането си
около 07:30-08:00 часа на 20.07.2012 г. при обход на товарния автомобил с рег.
№ *** открил П-образен разрез на
брезента му, осигуряващ възможност за пряк контакт с товара, а през отвора забелязал
липсата на немалка част от кашоните, както и нарушена подредба на наличните такива.
Поражения от срязване били установени по брезентовата тента и на други няколко камиона
от тези, престояващи на паркинг зоната, за която свид. М. впоследствие узнал,
че е неохраняема и не е обект видеонаблюдение.
Информирани от водача
за инцидента, на местопроизшествието пристигнали представители на „Б.” ООД – М.,
Р., а по-късно – и полицейски органи, които провели следствени мероприятия чрез
оглед и беседа със свид. М., пред когото споделили подозренията си, че вероятно
е станал жертва на разпространен престъпен механизъм, включващ упояване чрез впръскване
на газ в кабината.
На 20.07.2012 г. след
допускане на превозното средство с рег. № *** в складовата база на адрес: ***, ползвана от „Б.” ООД – М.,
Р. по договор за отговорно съхранение, сключен със стопанисващото я Дружество
с ограничена отговорност „А. П. Л.”, било осъществено
разтоварване на доставената стока и цялостната й физическа проверка,
резултатите от която били обобщени в Акт изх. № 2007/20.07.2012 г. за
получаване на партида товар с рекламации във връзка със застрахователно събитие
(л. 34-40), изготвен на 20.07.2012 г. в *** от името на Заместник-генералния директор на „Б.” ООД – М., Р. С. В. М.и предназначен
за сведение на „Б. К.” ЕООД – В., България, ЗАД „Б. В. И. Г.”, авариен комисар „Claims and Recovery Services (Moscow)” Ltd. и Едноличен търговец „***
– И.Т.”.
Приемателният
документ инкорпорира констатации за видим П-подобен
разрез на брезентовото покритие в задната част на влекача с рег. № *** при ненарушена цялост на митническите пломби, както и сведения, че при
разтоварването, извършено на 20.07.2012 г. ръчно чрез подредба по
артикули и полагането им върху дървени
палети в присъствието на представители
на „Б.” ООД – М., Р. в лицето на С. В. М.и В. В. М.,
представител на „А. П. Л.” ООД и свид. М., са установени 1 617 неповредени кашона, съдържащи 762 512
бр. ароматизатори, 35 повредени (мокри) кашона, съдържащи 9 990 бр. ароматизатори на стойност 4 452, 30 ЩД,
и 92 липсващи кашона,
съдържащи 29 520 бр. ароматизатори на
стойност 8 007, 84 ЩД, и че глобалната величина
на загубата, изчислена от получателя при приемане на пратката, възлиза на 16 908,
41 ЩД, от които 12 460, 14 ЩД, остойностяващи липсващата
и увредена стока, а остатъкът – разходи за платено мито и ДДС.
С Постановление
на старши лейтенант на правосъдието И. В. П. – следовател
в Следствено управление при Междуобластно управление на МВР на Русия
„Балашихинское” от 09.08.2012 г. (л. 41-43) въз основа на заявление за престъпление, заведено с рег. № 19628/20.07.2012
г. в КУСП (Регистър
с информация за извършени престъпления), на
основание чл. 140, 145, 146 (147) и Глава
първа, чл. 156 от Наказателнопроцесуалния кодекс на
Руската федерация по случая било образувано наказателно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по т.
„в”, гл. 3, чл. 158 от Наказателния кодекс за това, че в
периода от 20:00 часа на 19.07.2012 г. до 09:00 часа на 20.07.2012 г. незаконно
е проникнал в камион марка „Р.” с рег. № ***,
намиращ се на адрес: ***, откъдето
незабелязано е откраднал ароматизатори марка „А.” на обща
стойност 353 116, 86 рубли, собственост на „Б.” ООД – М., Р., причинявай му материални щети в големи размери.
Аварийната инспекция
на товара, реализирана на 23.07.2012 г. от представител на
аварийния комисар „Claims and Recovery Services (Moscow)” Ltd. в склада по местосъхранението на доставената стока на
горуказания адрес в ***, и отразена в Авариен протокол № 12/3962/09.08.2012
г. (л. 44-69), показала, че продуктите
са опаковани
в индивидуални херметически опаковки, подредени в кашони, всеки един от които маркиран с хартиен етикет за наименование,
количество, серийни номера и др. характеристики на съдържанието. След предприета по указание на проверяващия
сортировка на годните от негодните стокови единици, поместени в овлажнените кашони,
ревизията отчела наличие на 25 кашона с 6 840
бр. увредени ароматизатори на
стойност 2 656, 80 ЩД и 92 липсващи кашона
с 29 520
бр. ароматизатори на стойност 8 007, 84 ЩД. Позовавайки се на обясненията на свид. М. и на съставения от получателя
приемателен акт, аварийният комисар заключил, че товарът бил подложен на намокряне по
време на транзита по дестинация Б. - Б., както и на престъпно посегателство в периода на нощен престой на
превозното средство на неохраняемия
паркинг в близост до разтоварния пункт, като калкулирал паричната
равностойност на общата загуба и повреда на 10 664, 64
ЩД, а 110-процентната й
величина от 11 731, 10 ЩД приел за краен размер на застрахователната претенция, която не включвала съпътстващите
разноски за мито, ДДС и унищоване, начислени в общ размер на 4 583,
96 евро.
С протестно
писмо – рекламация от 20.07.2012 г. (л. 70) „Б.
К.” ЕООД – В., Б. предизвестило
„Т.
П.” ООД за рекламационните си намерения, а с рекламационно
писмо изх. № 338/23.07.2012 г. (л. 71) отправило до ищцовото
дружество искане за застрахователна обезвреда на причинените от така
настъпилото застрахователно събитие щети в общ размер на 16 908,
41 ЩД, формиран от сбора на сумата от 8 007, 84
ЩД – стойността на липсващата стока, сумата от 4 452, 30 ЩД – стойността на
увредената от намокряне такава, сумата от 1 869, 02
ЩД – разходи за митнически сборове, и сумата от 2 579,
25 ЩД – разходи за ДДС.
След анализ на
застрахователния случай в доклад по щета № ***г. (л. 73), изготвен от представители на застрахователното дружество, било обосновано становище
за частична основателност на така предявената застрахователна претенция,
мотивирано с доводи за настъпило застрахователно събитие, потвърдено с
Авариен протокол № 12/3962/09.08.2012 г. на авариен комисар „Claims and Recovery Services (Moscow)” Ltd. и покрито от карго застраховка със застраховащо лице „Ш.”
ЕООД и застраховано лице „Б.
К.” ЕООД – В., Б., и за редовно издължена застрахователна премия,
като било предложено репариране на вреди в общ размер на 10 664,
64 ЩД, кумулиращ стойностния еквивалент на липсващия и повреден товар, определен съответно
на
8 007, 84 ЩД и 2 656, 80 ЩД, чрез заплащане на
обезщетение в размер на 11 731, 10 ЩД с левова
равностойност от 18 769, 76 лева по фиксинг от 1, 60 лева към 20.07.2012 г., по банковата сметка на „Б.
К.” ЕООД – В., Б.. Посоченото дружество се легитимирало пред
застрахователя с писмо изх. № 0802/2/02.08.2012
г. (л. 144-145), с което „Б.” ООД – М., Р.,
основавайки се на Договор за доставка на стоки № 1 от 01.06.2010
г., условията на доставката „CIР Moscow, Incoterms 2000”
и тези на застрахователната полица, му отстъпвало правото
си да получи застрахователната компенсация.
В Справка
за движения по сметки за периода от 11.09.2012 г. до 14.09.2012 г. (л. 74),
генерирана на 23.02.2015 г. от iban***.bsbg.net,
се съдържа информация, верифицирана и от изслушаното вещо
лице, за нареден на 13.09.2012 г. от ищеца банков трансфер
на сумата от 18 769, 76 лева по банкова сметка *** „Б.
К.” ЕООД – В., България в „У. Б.” на основание щета ***г.
С Регресна
покана изх. № 04338/04.10.2012 г. (л. 75-76), адресирана до ЕТ
„Г.**”*** и получена според известие за доставяне с код ИД PS100001VFJS4 (л. 77) на 16.10.2012 от лицето
Д. Т.– майка на адресата, застрахователят
приканил ответника в десетдневен срок от получаване на писмото да
представи валидна застраховка „Отговорност на превозвача”
или в качеството си на
превозвач, отговорен на основание чл. 17, ал. 1 от Конвенция СМR за опазване на стоката по време на превоза, да възстанови изплатеното по щета № *** застрахователно
обезщетение в размер на 19 919, 76 лева.
В писмо
изх. № 4625/24.05.2016 г. на Балашихински градски съд на Московска област (л.
226 и л. 233), приобщено в изпълнение на възложената в рамките на процеса съдебна поръчка за събиране на
доказателства по реда на Договор между НРБ и СССР за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела (ратифициран
от Република България с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., обн. ДВ, бр. 12
от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г.), се удостоверява, че към 19.07.2012 г. и 20.07.2012 г. съгласно чл.
4, ч. 4б от Закона за Московска област от 17.01.2001 г. №
12/2001-О3 гр. Балашиха е включен в
системата на административно-териториалните единици на Московска област,
представлявайки град на областно подчинение с административна територия.
Възприемайки за
меродавна пазарна стойност на обекта на застраховане фактурната такава, назначената
съдебно-икономическа експертиза формира заключение за размера на имуществените щети
по товара към 20.07.2012 г. изцяло в съответствие с параметрите, установени от
застрахователя, а величината на обезщетението, изчислено по методиката, регламентирана
в чл. 71, ал. 3, изр. І-во от ЗАП, въз основа на единичното брутно тегло на липсващите и увредени стоки при разчетна
парична единица щатски долар с курс към лева от 1, 60 лева, определя на 10 028,
70 лева.
При така установените фактически положения съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Ищецът обосновава претенцията си в позицията на застраховател,
встъпил в правата на удовлетворения по силата на застрахователен договор за
застраховка „Б. К.” застрахован субект в лицето на неучастващото в настоящия
процес „Б. К.” ЕООД – В., България срещу ответника, отговарящ в качеството на превозвач
за вредите от застрахователно събитие, настъпило по време на превоз на товар,
изпълняван от него въз основа на сключен със застрахования договор за
международен автомобилен превоз на стоки.
Визираната материалноправна
легитимация на ищцовото дружество намира правен фундамент в разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изр. І-во от приложимия към спорното правоотношение КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., и отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г.), според който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Успешното провеждане на иска
предпоставя кумулативна даденост на елементите от фактическия състав на регресното
право, които ищецът следва да докаже, като установи, че по силата на действителен
застрахователен договор за имуществена застраховка се е ангажирал да покрива
процесния риск и е изплатил на застрахования съответното застрахователно
обезщетение за понесените от него в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди, които ответникът е задължен да репарира по правилата на
деликтната или договорната отговорност (в този смисъл Решение № 152/02.02.2011 г. на ВКС по
т. д. № 51/2010 г., I т. о., ТК). Последният, от своя страна, би могъл да противопостави на застрахователя
както възражения, почерпени от договорната си връзка със застрахования, така и такива, които произтичат от застрахователното правооотношение,
включително за отсъствие
на предпоставките по чл. 213, ал. 1, изр. І-во от КЗ (отм.) и за неоснователността на извършеното застрахователно плащане (в този смисъл
Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., I т. о., ТК, и Решение № 2 от 20.05.2013 г. на ВКС по т. д. №
1031/2011 г., I т. о., ТК).
Съобразно чл. 183, ал. 1
от КЗ (отм.) с договора за
застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или парична сума. Като обект на имуществено застраховане чл. 200 от КЗ (отм.) допуска всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. Императивът на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) въвежда като условие за валидността на
застрахователната сделка съществуващ застрахователен интерес, разбиран в смисъла на § 1, т. 34 от ДР на КЗ (отм.) като
правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно
събитие, каквато по
правило изпитва субектът, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита, и който § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.)
дефинира като „застрахован”.
Конкретната доказателствена съвкупност разкрива, че
въз основа на Застрахователна
полица № *** за застраховка „Б. К.”, в сила от 11.07.2012 г., и Общите условия ищцовото застрахователно дружество се е обвързало да осигури
застрахователна закрила срещу рискове от загуби и повреди на товар от 1 744 кашона с 802 022 бр. ароматизатори за въздух марка „А.” с брутно и нетно тегло
съответно от 17 193 кг. и 15 625 кг. на обща
фактурна стойност от 262 359, 82 ЩД, през
време на превоза му от Варна/България до Москва/Русия, който в изпълнение на договор за международен
автомобилен превоз на стоки, оформен с две Международни товарителници от 11.07.2012 г., и сключен с
товародателя „Б. И.” ЕООД – В., България, ответникът е приел да изпълни със състав от пътни превозни средства с рег. № ***, от товарен
пункт Варна, Република
България до разтоварен пункт на получателя „Б.” ООД – М., Р., находящ се в ***. По
мнение на съда местонастъпването на застрахователно събитие по обичайния
маршрут между така посочените адресни локации попада в териториалните предели
на процесното застрахователно покритие, тъй като в полицата последното е
формулирано по-общо чрез фиксиране на центровете на областните
административно-териториални единици, към които принадлежат крайните точки на
превозната релация.
На застраховките срещу рисковете по превоза е
посветена диспозитивната уредба на чл. 215 от КЗ (отм.). Според ал. 1 и ал. 2 от
разпоредбата застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни
превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, като влиза
в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на
получателя, включително при претоварване и складиране. Ал. 5 и ал. 6 от коментирания
законов текст предвиждат, че ако получателят по превозния договор приеме
товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение, и
ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са
установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз,
застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но
не по-късно от 15 дни от получаването на товара.
Реквизитите на горецитираната застрахователна полица не идентифицират
ясно насрещната страна по застрахователния договор с ищеца, доколкото се упоменава,
че е сключен „по предложение на застраховащия”, чиято правосубектност не се индивидуализира,
и „по нареждане на” „Б. К.”
ЕООД – В., България,
но тълкуването му във взаимовръзка с доклад по щета № ***г., позволява да се заключи, че застрахователното
правоотношение е учредено по волята на неучастващото в настоящото производство
търговско дружество „Ш.” ЕООД в качеството на „застраховащ”, който според
експертното заключение е заплатил за своя сметка дължимата се застрахователна
премия.
Макар КЗ (отм.)
да не съдържа легална дефиниция на понятието „застраховащ”, с което т. 2 на § 1 от ДР на действащия
КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г.), назовава лицето – страна по застрахователния договор, фигурата му
възниква при особената хипотеза на „сключване на договор без пълномощие”, уредена
в чл. 201, ал. 1 от КЗ (отм.) и допускаща възможността лице, което не е носител на застрахователен интерес, наричан „застраховащ”, да сключи от свое име застрахователен договор с предмет чуждо имущество –
собственост на лице, наричано „застрахован”, като отговаря лично за
плащането на застрахователната премия. Ал. 2 на чл. 201 от КЗ (отм.) обаче предпоставя
действителността на такъв договор от предоставено
от собственика на застрахованото имущество одобрение, на което ал. 3 от същата
норма придава сила и когато е направено след настъпването на застрахователното
събитие, но при условие че премията е редовно платена. Предвид казаното
притежателят на застрахования обект по всяко време би могъл, валидирайки
сделката с потвърдителната си санкция, да придобие правното положение на застраховано лице и респективно правото да се
удовлетвори от застрахователното обезщетение (в този смисъл Решение №
64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., I т. о., Решение № 136 от
30.08.2013 г. по т. д. № 1015/2010 г., ІІ т. о., Решение № 213 от 21.01.2015 г.
на ВКС по т. д. № 4131/2013 г., І т. о.).
С оглед
гореизложеното действителността на процесния застрахователен договор, сключен
при условията на чл. 201, ал. 1 от КЗ (отм.), се явява обусловена от одобрението
на титуляря на правото на собственост върху превозвания от ответника товар.
Съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, сред които Търговска фактура № ***, Спецификация № ***, Международни товарителници от
11.07.2012 г. и опаковъчни листове, налага извод, че изпращачът „Б. К.” ЕООД –
В., България и получателят „Б.” – Москва, Русия, са обвързани от договор за международна продажба на стоки, чийто
правен режим се регулира от ползващата се съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България с
приоритет пред съответните национални
разпоредби Конвенция на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки (ратифицирана с Указ № 264 на Държавния
съвет от 13.03.1990 г., обн. ДВ, бр. 36 от
5.05.1992 г., в сила за Република България от
1.08.1991 г., и
наричана Виенската конвенция), доколкото контрагентите са с място на стопанска дейност в
различни договарящи държави, не се изключили изрично или мълчаливо приложението й на основание чл. 6, а продажбата не
попада в обхвата на изключенията, изброени в чл. 2.
Със своя чл. 4 Виенската
конвенция ограничава приложното си поле само до въпросите за сключването
на договора и породените от него права и задължения на страните, но изрично изключва
тези за действителността му и за последиците му относно собствеността на продадената стока.
По аргумент от чл.
3, ал. 1 от КМЧП, според който разпоредбите му не засягат уредбата на
частноправните отношения с международен елемент, установена в международен
договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, липсата на
специална международноправна регламентация касателно вещноправния ефект на конкретния
договор за международна продажба на стоки, извежда субсидиарната приложимост на нормите на КМЧП. В чл. 93, ал. 1 от кодекса българският законодател е възприел като основна
привръзка към приложимото право за уреждане на договорните отношения
субективният принцип, изразяващ се в автономия на волята (lex voluntatis), но в разглеждания
случай не се установява страните по покупко-продажбената сделка да са изразили
изрично или мълчаливо предпочитание в указания смисъл, поради което нормативните
източници следва да се издирят съобразно обективните стълкновителни критерии на чл. 94 от КМЧП. Ал. 1 на цитираната
разпоредба субсумира частноправното съглашение към правото на
държавата, с която е най-тясно свързано и за която според оборимата презумпция на ал. 2 от чл. 94 от КМПЧ се счита страната, на
чиято територия към времесключването на контракта се е намирало обичайното местопребиваване или
главно управление на
съдоговорителя, дължащ характерната престация (lex
venditoris). При покупко-продажба характерната престация е тази на
продавача, който следва да прехвърли собствеността върху продадената
вещ, да я предаде, да отстрани недостатъците й, да понесе отговорността при заявени претенции от трети лица
и при евикция, да заплати обезщетение при неточно изпълнение и др. (в този смисъл Решение № 233 от 11.12.2012
г. на ВКС по т. д. № 914/2011
г., II т. о.).
Предвид горното именно според законодателството на
Република България, в границите на която е попадало управлението и мястото на
стопанска дейност на продавача „Б. К.” ЕООД – В., България към момента на
сключване на международната сделка, следва да се разреши въпросът за транслативното
й действие. Договорът за продажба на стоки,
включително и за международната такава, се характеризира като двустранен, консенсуален, неформален, възмезден, комутативен и транслативен
и ако вещноправните
му последици не бъдат отложени, каквото отлагане не се
твърди и доказва в настоящия спор, на основание чл. 186а от ЗЗД, приложим по препращане от чл. 288 от ТЗ, собствеността
върху родово определени вещи преминава върху купувача в момента на отделянето
им от рода. В процесната
ситуация партидата е сепарирана с предаването й от продавача „Б. К.” ЕООД – В., България на превозвача в лицето на ответника при експедирането й на 20.07.2012 г. в гр. Варна,
Република България, от който момент собствеността върху продадената стока е преминала в
патримониума на купувача „Б.” ООД – М., Русия без оглед на уговореното
180-дневно отложено плащане на цената.
По делото обаче не са приобщени доказателства
за изрично изразено от собственика „Б.” ООД – М., Русия в изискуемата се от чл. 293, ал.
6 от ТЗ
във
вр. чл. 184, ал. 1, изр. І-во от КЗ (отм.) форма
одобрение на застрахователния договор в периода от датата на сключването му – 11.07.2012
г., до тази на доставката на товара в местоназначението му – 20.07.2012 г.,
която се приема от страните и от съда за достоверна дата на застрахователното
събитие. По аргумент на противното от чл. 201, ал. 3 от КЗ (отм.), макар и с
капацитет на потвърдителни волеизявления, съставените от получателя след
застрахователното събитие приемателен Акт изх. № 2007/20.07.2012 г. и писмо изх. №
0802/2/02.08.2012 г., не са годни да санират
застрахователния договор, тъй като предхождат плащането на застрахователната
премия, наредено от застраховащия „Ш.” ЕООД едва
на
31.08.2012 г.
Гореизложеното обслужва становище,
че процесният застрахователен договор, сключен в хипотезата на чл. 201, ал. 1
от КЗ (отм.), следва да се прогласи за недействителен, което, от своя страна,
лишава от основание суброгационното право на застрахователя и мотивира решение
за отхвърляне на иска.
За пълнота следва да се подчертае, че
дори обсъжданата застрахователна сделка да се счете за надлежно валидирана, позицията
на настоящия състав за неоснователност на претенцията остава непроменено, по
съображения че предприетото от застрахователя плащане не е способно да породи
суброгационни последици, тъй като е извършено в полза на материалноправно
нелегитимиран да го получи кредитор, в какъвто смисъл ответникът своевременно
противопоставя възражение. И при договор за застраховка за чужда сметка правото
на застрахователно обезщетение принадлежи единствено на собственика на
имуществото, който единствен разполага със застрахователен интерес, освен ако е
цедирал вземането си или застрахователната полица е в полза на трето лице по
смисъла на т.
32 на § 1 от ДР на КЗ (отм.) (в този смисъл Решение № 136 от 30.08.2013 г. по т. д. №
1015/2010 г., ІІ т. о., Решение № 161 от 9.12.2016 г. на ВКС
по
т. д. № 2946/2015 г., I т. о., ТК, и Решение № 156
от 4.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1948/2015 г., I т. о., ТК). В
конкретната Застрахователна
полица № *** липсва клауза в полза на трето лице, а и не се провежда доказване
на слючен между правоимащото „Б.” ООД – М., Русия и удовлетвореното „Б. И.”
ЕООД – В., България договор за цесия. Противно на ищцовата теза извънсъдебното
едностранно овластяване, стоР. с писмо изх. № 0802/2/02.08.2012 г.,
не установява цесионен контракт и не би могло да доведе до промяна на
кредитора. В допълнение следва да се спомене, че доказан застрахователен
интерес у застрахования към момента на реализиране на риска се изисква и от чл.
23 на
Общите условия, както и от „Институтските карго клаузи (А)” –
1.1.82.
Отделно от горното, ако предвид
неяснотата на застрахователната полица се допусне, че „Б. К.” ЕООД – Варна,
България е договаряло с ищеца от свое име и за свое имущество в
качеството на „застраховано лице” сключеният помежду им застрахователен договор
отново би се оказал недействителен, но на основание чл. 195, ал. 1 от КЗ
(отм.). Към момента на влизането му в сила, който съобразно чл. 215, ал. 2
от КЗ (отм.) и чл. 7 от Общите условия
съвпада с този на предаването на товара за превоз, настъпва
и вещно-прехвърлителният ефект на покупко-продажбата на застрахованото
имущество и собствеността върху него се придобива от купувача „Б.” ООД –
Москва, Русия, така че за продавача „Б. К.” ЕООД – Варна, България липсва
интерес да го застрахова в своя полза.
В подкрепа на казаното са и защитните
доводи на ответника, че съгласувайки условията на доставката с термина „CIP (превоз и
застраховка, платени до) Москва”, страните по договора за международна продажба
„Б. К.” ЕООД – Варна, България и „Б.” ООД – Москва, Русия са разпределили риска
от погиване на стоката по време на транспортирането й по начин, че същият да
премине върху купувача в момента, в който продавачът предаде пратката на избран
от него превозвач, както сочи и чл. 67, § 1 от Конвенция CMR. Франкировката
„CIP”
от Международните
правила за тълкуване на търговските термини, известни като „Инкотермс” (Incoterms,
съкратено от International Commercial Terms), изисква
от изпращача да осигури за своя сметка, но в полза на приобретателя застраховка
срещу загуби и повреди на товара по време на превоза. В областта на
имущественото застраховане застрахователният интерес се интерпретира като
отношение на застрахования към застрахованото благо, при което
увреждането
на последното от евентуално застрахователно събитие би
представлявало за първия вреда. От такава обаче несобственикът
не е застрашен, а застраховката от свое име на чуждо имущество се подчинява на
правилата на чл. 201 от КЗ (отм.), като валидността й отново се свежда до
одобрението на собственика „Б.” ООД – Москва, Русия (в този смисъл Решение №
213 от 21.01.2015 г. на ВКС по т. дело № 4131/2013 г.,
І т. о. и Решение
№ 128 от 15.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 77/2010 г., I т. о., ТК), което
в случая не е предоставено.
Съдът намира за необходимо да подчертае,
че и при надлежно упражнено суброгационно право регресната претенция не би
могла да се удовлетвори поради погасяване на вземането за обезщетение по
давност.
Представените Международни
товарителници от 11.07.2012 г. индивидуализират „Б. К.” ЕООД – Варна, България
и ответника като страни – съответно товародател и превозвач – по договор за международен автомобилен превоз на стоки, чиято
уредба е предмет на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г., в сила за Република България от
18.01.1978 г., наричана Конвенция CMR). Според чл. 1, § 1 от Конвенция
CMR, която е с приоритетно пряко действие спрямо вътрешното право на Република
България (в този смисъл Решение № 143/12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1234 по описа за
2014 г.), същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които
поне една е договаряща страна, без оглед на седалището и националността на страните. Член 17, § 1
от Конвенция CMR вменява на превозвача
отговорност за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето
й, както и за забавата при доставянето й, а
§ 2 и § 4 от нормата утвърждават алтернативно важими общи и особени основания
за екскулпирането му, при които липсата, повредата или
забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което
не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не
е могъл да преодолее; на ползуване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е
било изрично уговоР. и вписано в товарителницата; на липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество
са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо
опаковани; на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от
изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или
получателя; на естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна
или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане,
изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или
гризачи; на недостатъчност или неточност на маркировката или на
номерата на колетите, и на превоз на живи животни. § 3 от чл. 17 от Конвенция CMR не позволява превозвачът да се оправдава с недостатъци на превозното средство
или грешки на лицето, от което го е наел, или на негови
служители.
Доколкото
ответникът не е ангажирал убедителни доказателства за наличие на някоя от така
изброените оневиняващи предпоставки, тежестта за доказване на които му е
изрично отредена с разпоредбата на чл. 18, § 1 от Конвенция CMR, в правната му сфера е
възникнала облигация за обезвреда на установените по делото и неоспорени от
страните по вид и количество щети, настъпили през време на процесния превоз, но
за исковата защита на указаното
притезание чл. 32, § 1
от Конвенция CMR предвижда едногодишен давностен срок, който при частична липса и повреда започва да тече от деня, следващ този на доставяне на стоката, и който в
настоящия случай е безпрепятствено изтекъл на 21.07.2013 г. Не
се констатират както общите хипотези на спиране и прекъсване на давността по
чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, към които препраща чл. 32, § 3 от Конвенция CMR, така и специфичното основание за спирането й,
уредено в чл. 32, § 2, изр. І-во от Конвенция CMR, тъй като писмената
рекламация, отправена до ответника с Регресна покана изх. № 04338/04.10.2012
г., изхожда от неправоимащ субект в лицето на
застрахователя, който не се е суброгирал успешно в правата на увредения, а липсват данни изготвеният от последния Акт изх. №
2007/20.07.2012 г. да е доведен до знанието на задълженото лице преди
изтичане на давностния срок.
С
оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за
ангажиране отговорността на ищцовото дружество за възстановяване на претендираните
съобразно списък по чл. 80 от ГПК (л. 239) съдебно-деловодни разноски на ответника за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат в размер, равняващ се на адвокатския
хонорар от 1 300, 00 лева, уговорен в полза на адв. Й.Я.Д. и заплатен в брой
съгласно клаузите на приложения Договор за
правна защита и съдействие № 70496/15.07.2015 г. (л. 108).
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. И. Я. и
К. Р. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от
адв. Е.П.Т., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, срещу И.Г.Т. в качеството на Едноличен търговец „***
– И.Т.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. З.Н.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия
– Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, и адв. Й.Я.Д., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,
за заплащане на сумата от 12 000, 00 (дванадесет хиляди) лева,
претендирана като част от общо дължимата се сума от 18 769, 76 лева
(осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щета № ***г.
по сключен с „Б. К.” ЕООД, ЕИК: ***, застрахователен договор за застраховка „Б.
К.” по застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2015 г. (датата на завеждане на исковата молба в
съда), до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. В. И. Г.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. И. Я. и К. Р. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от адв. Е.П.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на И.Г.Т. в качеството на Едноличен търговец „*** – И.Т.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. З.Н.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, и адв. Й.Я.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 1 300, 00 (хиляда и триста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ответника трето лице помагач Застрахователно
акционерно дружество „А.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р. Р. Г. в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт И.Д.Е..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и третото лице помагач.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
СМ/ЕД