Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. Първомай, 12.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, с:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 386 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 71/22.06.2015 г. по гр. дело № 386/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай и Решение № 1972/22.12.2015 г. по в. гр. дело № 2176/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив между съделителите:

Ø Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,

Ø М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и

Ø Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, е допусната делба на следния недвижим имот: едноетажна (двуетажна съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и с административен адрес: ***, плевня (навес съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., построени в дворно място с площ от 1 050 кв. м., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на ***, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, при граници: улица, УПИ ІІІ-995, УПИ ІV-994, УПИ V-993, УПИ VІ-градина, УПИ VІІ-990 и УПИ І-989, при квоти, както следва: 4/6 идеални части – за Л.К.Б., с ЕГН: **********, 1/6 идеална част – за М.Н.Б., с ЕГН: **********, и 1/6 идеална част – общо за М.Н.Б., с ЕГН: **********, и Ц.И.Б., с ЕГН: **********, в режим на съпружеска имуществена общност.

Предявена е претенция за възлагане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

Съделителят Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да възложи в неин изключителен дял делбения имот, както и да осъди съделителя Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да й заплати сумата от 6 000, 00 лева – обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на гореописания имот съразмерно с дела й от съсобствеността за периода от 01.12.2012 г. до 30.03.2016 г.

Съделителят Л.Б. обосновава претенциите си с фактически твърдения, че към времеоткриване на наследството на съпруга си Н.В. Б. е живяла в делбеното неподеляемо жилище и не притежава друго такова, както и че в периода от 01.12.2012 г. до 30.03.2016 г. посоченият имот е ползван лично от съделителя Ц.Б., която, макар да била приканена с Нотариална покана рег. № 3620/01.11.2012 г. по описа на Нотариус Н.К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара, да репарира ползата, от която първата е лишена, чрез заплащане на месечен наем в размер на 150, 00 лева, се въздържала от парични престации. Сочи се, че достъпът на съделителя Л.Б. до процесната недвижимост е възпрепятстван от страна на съделителя Ц.Б..

В открито съдебно заседание съделителят Л.Б. чрез довереника си адв. И.С.Д. поддържа предявените претенции. Съделителят Ц.Б. лично и чрез пълномощника си адв. Я.Г.Г. и съделителят М.Б. чрез упълномощения си процесуален представител в лицето на своята съпруга застъпват становище за тяхната неоснователност. Срещу искането за възлагане противопоставят доводи, че съделителят Л.Б. не е местодомувала постоянно в делбения имот в периода след откриване на наследството, както и че предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК не са удовлетворени с оглед комбинирания характер на процесната съсобственост. Искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС се оспорва с възражение за формирана по предмета му сила на пресъдено нещо и за погасяване на вземането чрез плащане, както и по давност с изтичане на тригодишен срок по чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), считано от 01.12.2012 г. Отделно от горното се отричат твърденията, че съделителят Ц.Б. е лишавала съделителя Л.Б. от възможността да ползва делбения имот, и се релевира, че в периода до съдебната отмяна на сключения помежду им договор за дарение първата се легитимира в качеството на правомерен ползвател на 4/6 идеални части от недвижимостта.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Обективните и субективни параметри на делбата, детерминирани с Решение № 71/22.06.2015 г. по гр. дело № 386/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай и Решение № 1972/22.12.2015 г. по в. гр. дело № 2176/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, предпоставят осъществяването й между лицата Л.К.Б., М.Н.Б. и Ц.И.Б. по отношение на следния недвижим имот: едноетажна (двуетажна съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и с административен адрес: ***, плевня (навес съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., построени в дворно място с площ от 1 050 кв. м., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на ***, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, при граници: улица, УПИ ІІІ-995, УПИ ІV-994, УПИ V-993, УПИ VІ-градина, УПИ VІІ-990 и УПИ І-989.

Експертните констатации на изслушаните в хода на втората делбена фаза комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 89-92) и съдебно-оценителна експертиза (л. 133-135), чиито заключения не се оспорват от страните и като компетентно, обосновано и безпристрастно изготвени, се възприемат от съда, сочат, че допуснатата до делба едноетажна (двуетажна съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) масивна жилищна сграда, с площ от 72 кв. м. и с административен адрес: ***, е изградена в гореописания поземлен имот през 1963 г. и се състои от приземен етаж, където е разположено едно складово помещение, и жилищен етаж на височина от 1, 3 м. от терена, който включва три стаи и салон и достъпът до чийто вход, намиращ се откъм източната част на постройката, се осъществява посредством стълбище с остъклена стълбищна площадка и дървена врата, заключена към момента на експертния оглед.

Със заключението по първата от така приетите експертизи вещото лице аргументира извод за неподеляемост на описания жилищен имот на реални дялове, съответстващи на актуалните нормативни технически изисквания на Закона за устройство на територията, и остойностява същия на 13 550, 00 лева, а прилежащите му второстепенни паянтови стопански постройки, както следва: плевня (навес съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) със застроена площ от 27 кв. м. – на 300, 00 лева, и обор със застроена площ от 32 кв. м. – на 350, 00 лева.

Доколкото експертното становище изключва възможността за реално обособяване от процесната недвижимост на самостоятелни натурални дялове – обекти на бъдеща изключителна собственост, изборът на делбен способ е преюдициално зависим от основателността на заявената претенция за възлагане.

Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. І-во от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

В хода на съдебното дирене чрез разпит на свид. М.П.М., свид. Д.Н.С. и свид. Т.С.Р. са ангажирани свидетелски показания, които съдът кредитира, тъй като с удовлетворителна конкретика, безпротиворечивост и логичност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните обстоятелства, кореспондират както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници и са депозирани от лица с некомпрометирана обективност. Преки, логически издържани и значими за спора наблюдения пресъздава и свид. С.П. С., по отношение на която обаче се допуска хипотетична заинтересованост в полза или вреда на страните предвид безбрачното й фактическо съжителство със сина на съделителя Ц.Б.. Преценен в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК, свидетелският й разказ също се ползва с доверието на съда, но единствено в частта, в която не противоречи на останалия доказателствен масив.

Въз основа на така обсъжданите гласни доказателствени средства се установява, че през време на брака си съделителят Л.Б. и съпругът й Н.В. Б. са съжителствали в делбения имот, находящ се в ***, ***, в който първата е продължила да местодомува и след смъртта на последния. През последните шестнадесет години съделителят Л.Б. и снаха й в лицето на съделителя Ц.Б. обитават реализирана приживе на наследодателя на страните приземна пристройка към обекта на делба, състояща се от салон, две стаи, кухня, баня и коридор.

Видно от показанията на свид. М.М. и свид. Д.С. до и към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си, съделителят Л.Б. е съжителствала трайно и продължително със съпруга си и наследодател на страните Н.В. Б. в делбения имот, чието жилищно предназначение и неподеляемост са експертно потвърдени от неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, и доколкото отсъства въведено възражение и доказани сведения в противния смисъл, следва да се приеме, че същата не притежава друго жилище, в какъвто смисъл е и представената от нейно име декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 31.04.2016 г. (л. 111). Поради липса на доказателства, че пристройката, която съделителят Л.Б. понастоящем обитава, отговаря на техническите изисквания за самостоятелно жилище, жилищната й нужда не би могла да се счете за удовлетворена. Следва да се отбележи, че дори да е ползвала за живеене споменатите пристроени помещения и към релевантния минал момент на откриване на наследството, изискването на чл. 349, ал. 2 от ГПК претендиращият възлагане „да е живял” в наследственото жилище би било спазено, тъй като визираното условие се свързва със следващите от съвместното съжителство на наследодателя и наследника грижи и взаимовръзка помежду им и се явява изпълнено при доказаност на фактическото положение, че са споделяли общо домакинство в рамките на сградата – предмет на претенцията за възлагане, какъвто именно е и настоящият случай (в този смисъл Решение № 336/14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 174/2011 г., II г. о., ГК).

Съобразно разясненията на т. 7 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, само възникналата в резултат на наследяване съсобственост се субсумира в диспозицията на чл. 349, ал. 2 от ГПК и по аргумент от противното при хипотеза на комбинирана (смесена) съсобственост, която е генерирана от повече от един юридически факт, разглежданият делбен способ остава неприложим.

Релевантната конкретика сочи, че породената със смъртта на лицето Н.В. Б. съсобственост е прекратена с одобрена с влязло в сила протоколно Определение на Районен съд – Първомай от 01.06.1995 г. по гр. дело № 250/1994 г. съдебна спогодба, по силата на която делбеното имущество е концентрирано в изключителен дял на съделителя М.Б., притежаващ 1/6 идеална част от наследствената маса, срещу задължение за гледане и издръжка на съделителя Л.Б., притежаваща 4/6 идеални части от делбените имоти, както и за заплащане на сумата от 80 000, 00 лева в полза на неучастващия в текущия процес сънаследник В. Н.Б. за уравнение на дела му от 1/6 идеална част.

С Решение № 45/15.03.2000 г. по гр. дело № 274/1999 г., влязло в законна сила на 07.04.2000 г., Районен съд – Първомай е постановил разваляне на цитираната спогодба в частта досежно собствените на съделителя Л.Б. 4/6 идеални части, които последната впоследствие е отстъпила безвъзмездно на съделителя Ц.Б. с Договор за дарение (непредставен по делото), оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том VІІ, дело № 1112/2006 г. по описа на Нотариус Н.К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай под № 181, том VІ, дело № 1259/2006 г.

С отмяната на дарствения акт, прогласена с влязло на 13.09.2013 г. в сила Решение № 42/08.04.2013 г. по гр. дело № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, дарените 4/6 идеални части от наследствения имот се считат реституирани с обратна сила в патримониума на съделителя Л.Б., а сключената между призованите към наследяване правоприемници съдебна спогодба е породила вещно-транслативен ефект по отношение на дела на наследника В. Б. от 1/6 идеална част, която, бидейки придобита от съделителя М.Б. по време на брака му със съделителя Ц.Б., е включена в съпружеската им имуществена общност.

Според задължителната за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), поместена в Решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., ГК, и Решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г., I г. о., ГК, прехвърлителните сделки с наследствен дял от сънаследствен имот, осъществени между наследниците след откриване на наследството, не обуславят хипотеза на смесена (комбинирана) съсобственост, включително и когато са сключени по време на брака на наследника приобретател с трето за съсобствеността лице (в последния смисъл Решение № 18/27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК, и Решение № 144/11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК).

Съотнесена към коментираните правни разрешения, гореизложената фактическа обстановка позволява да се заключи, че делбеният имот е съхранил сънаследствения си характер и респективно че предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК се изпълнени в кумулативна пълнота, което мотивира съда да уважи възлагателното искане. На основание чл. 349, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗН съделителят Л.Б. следва да компенсира правата на останалите съделители в пари, като в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане заплати стойностния им еквивалент, който съобразно оценката на изслушаното експертно заключение възлиза в размер на 2 366, 67 лева за съделителя М.Б. и в размер на 2 366, 67 лева – общо за съделителите М.Б. и Ц.Б., ведно със законната лихва.

Съдът е сезиран и с претенция на съделителя Л.Б. за осъждане на съделителя Ц.Б. да обезщети ползите, от които е лишила първата чрез изключително ползване на делбения имот в периода от 01.12.2012 г. до 30.03.2016 г.

В съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, съсобствеността се характеризира като правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Уредено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ, имущественото право по чл. 31, ал. 2 от ЗС принадлежи на съсобственик, който поради поведението на друг съсобственик е лишен от възможността да си служи фактически с общата вещ, като я употребява за постигане на цели и за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й, и който е отправил до последния писмено поискване и същото е получено от него.

Елементите на нормирания с чл. 31, ал. 2 от ЗС фактически състав, тежестта за чието доказване се възлага на ищеца, изискват наличие на съсобственост по отношение на конкретен обект, отправено от неползващия съсобственик до ползващия съсобственик писмено поискване и продължаващо след получаването му възпрепятстващо или ограничаващо първия да ползва общата вещ съобразно правата си поведение на втория, изразяващо се алтернативно в: 1) лично или чрез член на семейството си пряко и непосредствено служене с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на лични или на семейството си потребности при незачитане на конкурентните права на претендиращия, или 2) без пряко и непосредствено служене с цялата общ вещ, но недопускане на претендиращия да си служи с нея (напр. като се държи ключа), или 3) допускане на трето за съсобствеността лице да ползва общата вещ на безвъзмездно основание (в този смисъл Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК).

Според мотивите на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Тълкувателно решение № 5/24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2016 г., ОСГК, и уеднаквената практика на ВКС, възприета в Решение № 491/28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 544/23.07.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 741/30.12.2009 г. по гр. д. № 3186/2008 г., II г. о., ГК, Решение № **3/08.04.2011 г. по гр. д. № 1286/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 696/26.09.2009 г. по гр. д. № 1685/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 352/13.07.2010 г. по гр. д. № 618/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 294/13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 51/27.04.2015 г. по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., I г. о., ГК, и др., по естеството си писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик, адресирано до ползващия съсобственик и обективиращо претенция за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен, като веднъж отправено, се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването. Нормативни изисквания към съдържанието на поканата не се поставят, поради което не е необходимо същата да е нарочна, да назовава квотата на претендиращия, да индивидуализира задължението по размер и период на дължимост, както и да изразява желание за реално ползване на съсобствената вещ. Писменото поискване се отъждествява с поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и от момента на получаването му от съсобственика адресат последният изпада в забава и дължи обезщетение, но само за времето, през което претендиращият е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.

В случая с произнесената с Решение № 42/08.04.2013 г. по гр. дело № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай отмяна на Договора за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том VІІ, дело № 1112/2006 г. по описа на Нотариус Н.К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай под № 181, том VІ, дело № 1259/2006 г., транслативните му последици се считат за ненастъпили, тъй като отпадат с обратна сила, с каквато въз основа на Решение № 45/15.03.2000 г. по гр. дело № 274/1999 г. по описа на Районен съд – Първомай са частично заличени и тези на съдебната спогодба, одобрена с протоколно Определение на Районен съд – Първомай от 01.06.1995 г. по гр. дело № 250/1994 г. Предвид горното признатите с решението по допускане на делбата права на съделителя Л.Б. в съсобствеността са останали незасегнати в периода от придобиването им на основание наследствено правоприемство до приключване на съдебното дирене в настоящата делбена фаза и респективно през процесния период от 01.12.2012 г. до 30.03.2016 г. същата е обладавала качеството на съсобственик. Ненакърненото от конститутивния ефект на Решение № 45/15.03.2000 г. по гр. дело № 274/1999 г. по описа на Районен съд – Първомай правно действие на съдебната спогодба отрежда участие в делбената имуществена общност през същия период и на съделителя Ц.Б..

С приложената Нотариална покана с рег. № 3620/01.11.2012 г., том І, № 165 по описа на Нотариус Н.К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара (л. 110), лично връчена на съделителя Ц.Б. на 06.12.2012 г., съделителят Л.Б. в позицията на носител на учредено й с горецитирания договор за дарение пожизнено право на ползване върху делбения имот, е приканила първата в двуседмичен срок от получаване на нотариалното известие да го освободи или в противен случай да й заплаща наем за ползването му в размер на 150, 00 лева месечно, считано от 01.12.2012 г., ведно с дълижмата се лихва за всяко просрочено месечно плащане.

Според съда така посочената покана следва да се третира като надлежно писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС без оглед на обстоятелството, че в него адресантът се позовава на запазеното си ограничено право на ползване върху дарената сграда. Предназначението на поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС, чието съдържание не се подчинява на нормативен регламент, се изчерпва с довеждане до знанието на ползващия съсобственик на желанието на неползващия съсобственик да получи компенсация за ползите, от които е лишен (в този смисъл Решение № 741/30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2008 г., II г. о., ГК). Разискваната нотариална покана в достатъчна степен обслужва тази цел, тъй като, документирайки призив за преустановяване упражняването на фактическа власт върху делбения имот или алтернативно за овъзмездяване на неговата експлоатация, демонстрира волята на съделителя Л.Б. за зачитане на правото й да го ползва, с каквото същата предвид обратното действие на прогласената с Решение № 42/08.04.2013 г. по гр. дело № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай отмяна на дарствената сделка е разполагала, макар и не в качеството на титуляр на ограничено вещно право, а на съсобственик.

Съдът формира убеждение за наличие и на изискуемата се от чл. 31, ал. 2 от ЗС предпоставка, касаеща отстраняване на претендиращия съсобственик от ползването на имота.

Свид. М.М. без колебание излага осведоменост, че са минали три-четири години, откакто съделителят Л.Б. не притежава ключ за делбеното жилище и не го посещава, както и че е виждала съделителя Ц.Б., която също лично не го обитава, да отключва вратата му и да изнася от вътрешността му свои вещи. Свид. Д.С., от своя страна, преразказва споделеното й от съделителя Л.Б., че е останала без достъп до посочения обект, тъй като ключът за него се държал от снаха й Ц.Б., което последната потвърждава в открито съдебно заседание от 30.03.2016 г. Твърдението на свид. С. С., че съделителят Л.Б. също разполага с ключ за процесното жилище, се игнорира от съда по съображения, че не само противоречи на показанията на свид. М.М. и свид. Д.С., на които следва да се отдаде приоритет, тъй като синхронизират както помежду си, така и с изявлението на съделителя Ц.Б., ценено с характер на признание, а и не се заявява като почиващо на преки впечатления.

Акцент заслужава и съвпадението на наблюденията на всички разпитани свидетели за обезлюдяване на делбения жилищен етаж през последните години, както и липсата на такива за пребиваване на съделителя Л.Б. в него или за друга форма на ползването му от нейна страна.

По делото е приобщено и Постановление на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство от 28.04.2014 г. по пр. пр. № 260/2014 г. по описа на същата прокуратура (л. 112), фактическите констатации в което не обвързват настоящия решаващ орган. Не следва обаче да се пренебрегва материалната му доказателствена сила по отношение на удостоверения в съдържанието му факт, че Районна прокуратура – Първомай е била сезирана от съделителя Л.Б. с оплакване за ограничаващо достъпа й до сградата, находяща се в ***, ***, поведение на съделителя Ц.Б..

Анализирани в съвкупност, така обсъдените гласни и писмени доказателства очертават еднозначен и безсъмнен извод, че заключвайки делбения имот и държейки единствения ключ за него, съдетелителят Ц.Б. неоснователно е възпрепятствала възможността на съделителя Л.Б. да го ползва според правата си за целия исков период.

Съобразно приетото експертно заключение средната пазарна наемна цена на допуснатото до делба жилище за периода от 01.12.2012 г. до 30.03.2016 г. възлиза на 3 390, 00 лева, а за единица площ за периодите от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 30.03.2016 г. – съответно на 1, 25 лева, 1, 32 лева и 1, 00 лев.

С оглед гореизложеното съдът намира, че правната сфера на съделителя Ц.Б. е обременена с изискуемо задължение за заплащане на парично обезщетение на съделителя Л.Б. за ползите, от които е лишена, съразмерно с дела й в съсобствеността, за периода от 06.12.2012 г. – датата на връчване на писменото поискване, материализирано в Нотариална покана с рег. № 3620/01.11.2012 г., том І, № 165 по описа на Нотариус Н.К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара, до 30.03.2016 г., в размер на 2 250, 27 лева, изчислен въз основа на експертно определената средна пазарна наемна цена на имота.

Произнасяне по основателността на противопоставеното от процесуалния довереник на съделителя Ц.Б. възражение за погасяване на вземането по давност не се дължи, тъй като, бидейки заявено едва във фазата на устните състезания, е засегнато от процесуална плеклузия, но дори да се счете за допустимо не би постигнало целения защитен ефект, тъй като процесното притезание се погасява след изтичане на общия петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, който започва да тече от момента на връчване на писменото поискване – 06.12.2012 г. (в този смисъл Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, и Решение № 240/21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., III г. о., ГК).

Предвид горното и доколкото не се представят доказателства за извършени погашения на дълга, съделителят Ц.Б. следва да бъде осъдена да заплати на съделителя Л.Б. сумата от 2 250, 27 лева – обезщетение за лишаването й от ползване на делбената вещ за периода от 06.12.2012 г. до 30.03.2016 г., като за периода от 01.12.2012 г. до 05.12.2012 г. (вкл.) и за разликата над уважения до пълния предявен размер исковата претенция подлежи на отхвърляне.

На основание чл. 355, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 8, предл. І-во от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК), в тежест на всеки от съделителите и съразмерно със стойността на дела му в съсобствеността, изчислена въз основа на експертната оценка на делбеното имущество, следва да се присъди дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на уважения иск за делба, както следва: съделителят Л.Б. – 3**, 67 лева, съделителят М.Б. – 94, 67 лева, и общо съделителите М.Б. и Ц.Б. – 94, 67 лева.

Съгласно чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси съделителят Л.Б. следва да заплати и местен данък в размер на 118, 33 лева за възложеното й жилище, стойността на което превишава тази на делбения й дял със сумата от 4 733, 33 лева.

В съответствие с правилото на чл. 355, изр. ІІ-ро във вр. с чл. **, ал. 1 и ал. 3 от ГПК изискуемата се държавна такса за приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки следва да се разпредели между съделителите Л.Б. и Ц.Б. съразмерно с отхвърлената и уважената й част, поради което първата дължи сумата от 149, 99 лева, а втората – сумата от 90, 01 лева.

Съделителят Ц.Б. чрез процесуалния си представител отправя искане за ангажиране отговорността на съделителя Л.Б. за съдебно-деловодни разноски, описани в списък по чл. 80 от ГПК (л. 137) и възлизащи в общ размер на 803, 62 лева, от които: 700, 00 лева – за адвокатско възнаграждение, 97, 12 лева – за депозит за изготвяне на комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, и 6, 50 лева – за банкови такси за преводни нареждания.

Според чл. 355, изр. І-во от ГПК съделителите заплащат съобразно признатите им дялове в прекратената общност онези разноски за събиране на гласни доказателства, за възнаграждения за вещи лица, за оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на страните и способа за извършване на делбата всеки съделител понася за своя сметка разходите си за процесуално представителство от адвокат. При спор досежно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите, способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбения процес и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 от ГПК (в този смисъл т. 9 на Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, Определение № 4/06.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 252/11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 55/20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 152/08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК).

Страните в настоящото дело са понесли разходите за назначената комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, която е допусната именно във връзка с признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, съразмерно с делбените си квоти, поради което съгласно чл. 355, изр. І-во от ГПК не си дължат уравняване. Банковите такси, заплатени от съделителя Ц.Б. за транзакциите, чрез които е внесела по сметка на съда определените съразмерно с дела й депозитни суми за вещо лице, също не подлежат на репариране.

На основание чл. 355, изр. ІІ-ро във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от претенцията по сметки съделителят Л.Б. следва да възстанови разноските на съделителя Ц.Б. за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, възлизащи според приложените Договори за правна защита и съдействие № № 113904/20.05.2015 г. (л. 57) и 113917/30.03.2016 г. (л. 103) в общ размер на 400, 00 лева. Доколкото посоченият хонорар не е предметно диференциран, следва да се приеме, че е уговорен за защита както по иска за делба, разноски за адвокатско представителство във връзка с който не се дължат по аргумент от чл. 355, изр. І-во от ГПК, така и по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Предвид казаното съделителят Л.Б. следва да заплати на съделителя Ц.Б. сумата от 76, 00 лева.

Съгласуваното с Договор за правна защита и съдействие № 113902/15.04.2015 г. (л. 40) адвокатско възнаграждение не съставлява разход на страната Ц.Б. поради недоказаност на факта на престирането му (в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Водим от горното и на основание чл. 349, ал. 2, изр. І-во и чл. 346 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ВЪЗЛАГА в дял на Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, следния недвижим имот: едноетажна (двуетажна съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и с административен адрес: ***, плевня (навес съгласно скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай) със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., построени в дворно място с площ от 1 050 кв. м., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на ***, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, при граници: улица, УПИ ІІІ-995, УПИ ІV-994, УПИ V-993, УПИ VІ-градина, УПИ VІІ-990 и УПИ І-989, на стойност 14 200, 00 лева.

ОСЪЖДА Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати:

Ø на М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане сумата от 2 366, 67 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното й изплащане;

Ø общо на М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане сумата от 2 366, 67 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното й изплащане;

Ø на Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 76, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от претенцията по сметки;

Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 528, 66 лева – държавна такса за разглеждане на делбения иск и на претенцията по сметки съразмерно с отхвърлената й част;

Ø по сметка на Община – Първомай сумата от 118, 33 лева – местен данък за възложеното й и превишаващо дела й недвижимо имущество.

ОСЪЖДА Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 2 250, 27 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на гореописания имот съразмерно с дела й от съсобствеността за периода от 06.12.2012 г. до 30.03.2016 г., като за периода от 01.12.2012 г. до 05.12.2012 г. (вкл.) и за разликата над присъдения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 94, 67 лева – държавна такса за разглеждане на иска за делба.

ОСЪЖДА М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 94, 67 лева – държавна такса за разглеждане на иска за делба.

ОСЪЖДА Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 90, 01 лева – държавна такса за разглеждане на претенцията по сметки съразмерно с уважената й част.

УКАЗВА на съделителя Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, че става собственик на възложения й имот, след като изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното парично уравнение заедно със законната лихва, а ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Препис от настоящото решение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ