по НОХД № 275 / 2016 година

Производството е по реда на чл. 358 и чл. 359 във връзка с чл. 370 и следващите от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Х.Ф.И. за това, че на 17.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно пречи на орган на властта - младши автоконтрольор Т.В.В., младши полицейски инспектор Я.М.П. и младши полицейски инспектор Г.Н.К., и тримата служители при РУ на МВР, град Първомай, да изпълнят задълженията си – по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, при спиране за извършване на проверка на моторно превозно средство и лице, при работа по безопасност на движението, а именно – като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № ***, при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като не е спрял и чрез активно бягство, отказвайки да изпълни нареждания на полицейските органи - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата същият да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Пледира, че при постановяване на решаването си Съдът следва да вземе предвид показанията на всички разпитани свидетели, от които се установяват в цялост механизмът и авторството на извършеното деяние – счита ги последователни, логически свързани и безпротиворечиви, подкрепени писмените доказателства.

За подсъдимия, който не признава вината си и се възползва от правото си да не дава обяснения, сочи, че изявлението му извършеното от него да е административно нарушение, а не престъпление, не се подкрепя от доказателствената съвкупност и съществуващата в тази връзка съдебна практика.

Излага доводи защо с оглед на по-високата обществена опасност на конкретното деяние – от неправоспособен водач, в населено място, в светлата част на денонощието, завършило с причиняване на леко пътнотранспортно произшествие – извършеното виновно с пряк умисъл от Х.Ф.И. осъществява признаците на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, а не административно нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

Изразява становище при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на други регистрации в съответната система на МВР, както и на други нарушения и наказания по Закона за движение по пътищата, и младежка възраст – на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 270, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума предвиденото и съответно намалено с една трета, като счита, че няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок, а ако бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба, размерът да бъде около средата в посочения текст от НК.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.С.М. *** моли за присъда, с която подзащитният й да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 270, ал. 1 от НК.

Счита, че от обективна страна поведението на Х.Ф.И. не представлява противозаконно пречене по смисъла на НК на органа на властта да изпълни задълженията си, а нарушение по Закона за движение по пътищата, за което административно нарушение на лицето е съставен Акт № 362671 / 17.10.2016 година.

Изтъква, че според съдебната практика на ВКС разграничението между престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното му административно нарушение по Закона за движение по пътищата е в степента на обществената им опасност, като съставът на престъплението изисква активно деяние - действие, изразено в препятствие на проверката от дееца с думи или с действия по отношение на органа на власт, а не бягство, както е в настоящия случай. Сочи още, че е необходимо изпълнителното деяние „пречене” по НК да е започнало преди намесата на органа на властта, да продължава след неговата намеса и да прераства в пречене или съпротива на въпросния орган да изпълни задълженията си, каквото счита, че в случая не е налице.

Подсъдимият Х.Ф.И. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, като не признава вината си и заявява, че не е извършил престъпление, а нарушение. При последна дума иска да бъде оправдан.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Х.Ф.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, общ работник в ***, с адрес: *.

На 17.10.2016 година подсъдимият Х.Ф.И. и свидетелят А.Б.М. отиват с автомобил „Опел Астра” с ДК № ***, собственост и управляван от втория, при свой познат в село Поройна, област Пловдив.

Около обяд си тръгват за град Първомай, област Пловдив, като зад волана е отново свидетелят.

Докато са още в селото, Х.И., който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, моли А.М. да му даде да покара и свидетелят, въпреки че знае, че подсъдимият е неправоспособен водач, му предоставя управлението в края на населеното място, а той сяда до него на предната дясна седалка и двамата продължават пътя си.

На инкриминираната дата от 08:00 до 20:00 часа служители на РУ на МВР – Първомай - свидетелите Т.В.В. (младши автоконтрольор), Я.М.П. (младши инспектор, водач на патрулен автомобил) и Г.Н.К. (младши инспектор) - са дежурен автопатрул на смяна за изпълнение на задълженията си по график и около 13:20 часа заемат установъчен пункт на улица „Патриарх Евтимий” до № 34 в града.

Тримата полицаи са в униформени дрехи, с шапки и със светлоотразителни жилетки с надпис „Пътна полиция”, а служебният им автомобил – надлежно обозначен с надписи и лампа за светлинен сигнал при специален режим на движение – е спрян отдясно извън пътното платно за изхода на град Първомай през квартал Дебър, обърнат в посока към централната част на града.

Към 13:45 подсъдимият И. със свидетеля М. до него влиза с опела в града през квартал Дебър и приближава към автопатрула с нормална скорост, като в лентата му за движение пред и зад него няма други моторни превозни средства.

По същото време служителите на реда са извън автомобила си, свидетелят Т.В. застава на платното за движение и подава ясен сигнал със стоп-палка по образец към водача на „Опел Астра”, а с другата си ръка сочи мястото, където подсъдимият да спре за проверка.

Х.И. вижда младши автоконтрольора и започва да намаля скоростта на движението си, но когато приближава, вместо да спре на указаното място, внезапно превключва на друга предавка, увеличава скоростта на автомобила по улица „Патриарх Евтимий” и след няколко пресечки свива надясно по улица „Иван Паничаров”.

Заради действията на подсъдимия още преди да завие, полицейските служители се качват в патрулния автомобил и предприемат преследване. След около 400 метра настигат опела на улица „Иван Паничаров”, подават звуков и светлинен сигнал. Х.И. губи контрол над управлението, ударя се в тротоарния бордюр, при което предна лява гума се деформира, моторното превозно средство преустановява движението си и двете лица слизат от него.

Органите на реда спират зад превозното средство на подсъдимия и спътника му и също слизат. Свидетелят Т.В. отива до водача И., легитимира се и му иска документите за проверка. Подсъдимият мълчи и не реагира, при което свидетелят М. обяснява, че колата е негова – представя свидетелство за регистрация на името на стария собственик и нотариално заверен договор за покупко-продажба, че е придобил автомобила. Тъй като Х.И. продължава да не казва нищо, младши автоконтрольорът пита А.М. защо не са спрели при подадения сигнал и свидетелят му отговаря, че подсъдимият няма книжка.

Чрез дежурния в полицейското управление е извършена справка, установено е, че Х.Ф.И. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и е неправоспособен водач, след което е изпробван за употреба на алкохол, като показанията на уреда не дават положителен резултат. Той и спътникът му са отведени в сградата на РУ на МВР – Първомай.

Там на всяко от лицата е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата – на подсъдимия Х.И. за управление на моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, за неспиране при подаден сигнал на посочено от контролния орган място и неизпълнение на неговите указания, за неизползване на обезопасителен колан, а на свидетеля А.М. – за предоставяне на автомобила си на неправоспособен водач.

След това подсъдимият е задържан със заповед по реда на Закона за МВР, считано от 14:30 часа на 17.10.2016 година до 14:00 часа на 18.10.2016 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 10 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 11 от досъдебното производство), справка за нарушител / водач (л. 13 от досъдебното производство), акт за установяване на административно нарушение (л. 14 от досъдебното производство), копие свидетелство за регистрация, част ІІ (л. 16 от досъдебното производство), заверено копие от Заповед № 325зз – 155 / 17.10.2016 година (л. 18 от досъдебното производство) и от показанията на свидетелите (л. 6 – л. 9 от досъдебното производство) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че те изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства, свързани с предмета на доказване и годни да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

За осъществяване на елементите от състава на чл. 270, ал. 1 от НК с действие или бездействие деецът влияе върху посочените в нормата категории лица – орган на власт по легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК, частен или помощник-частен съдебен изпълнител, като с поведението си затруднява изпълнението на служебните им задължения, а престъплението е довършено от момента на съответното въздействие – с факта на създаване на пречката.

В случая не се спори, че полицейските служители Т.В., Я.П. и Г.К. като длъжностни лица от структурата централната изпълнителна власт (Министерство на вътрешните работи) с правомощията по чл. 14, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от Закона за МВР (патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България) и по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР (контролна дейност по проверка на документи) разполагат с възможността да издават задължителни предписания на неограничен кръг лица, т.е. имат качеството орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.

От фактическия комплекс по делото се установява, че на инкриминираната дата при осъществяване на задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства – трите служебни лица са обозначени ясно и от тях е осигурена необходимата видимост, а при спиране на управлявания от Х.Ф.И. автомобил в съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР от младши автоконтрольор Т.В. е извършено действие, чийто смисъл е разбираем за лицето, за което се отнася – със стоп-палка в едната ръка е подаден недвусмислен сигнал на подсъдимия да преустанови движението на опела, а с другата ръка му е посочено мястото, на което това да стане.

От своя страна последващото поведение на Х.Ф.И. сочи на активно препятстване на органите на власт да изпълнят служебните си задължения по рутинната проверка на моторни превозни средства и водачите им – подсъдимият не само не изпълнява разпореждането да спре, но рязко увеличава скоростта на управляваната от него кола, с което прави опит да избяга от полицаите, а не се подчинява и на светлинния и звуков сигнал, подаден от преследващия го служебен автомобил, и спира единствено по причина че се блъска в бордюр и обективно не може да продължи.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че с неправомерните си действия Х.И. не просто извършва нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата – да не спре на посочено от представителя на службата за контрол място при подаден сигнал, а осъществява елементите от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

Отчита се от съда цитираното от защитата Решение № 556 от 15.12.2012 година по н. д. № 1780 / 2012 година на ВКС, но то е във връзка с поведението на деец към начин на управление на лек автомобил от лице, което малко преди това го е засякло, е на към пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, докато в настоящия случай активното поведение на подсъдимия е изцяло насочено към затрудняване на полицейските служители при изпълнението на служебните им задължения – в този смисъл са Решение № 16 от 24.02.2009 година на ВКС по н. д. № 652 / 2008 година, Решение № 519 от 17.01.2012 година на ВКС по н. д. № 2587 / 2011 година, Решение № 141 от 01.08.2016 година на ВКС по н. д. № 462 / 2016 година, а съгласно Решение № 15 от 06.04.2015 година на ВКС по н. д. № 1641 / 2014 година, при идентичност на фактическите състави, обусловили ангажиране на административно-наказателна и на наказателна отговорност на определено лице, приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се въздейства с най-интензивна форма на държавната принуда върху дееца.

По изложеното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, тъй като на 17.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно пречи на орган на властта (младши автоконтрольор Т.В.В., младши полицейски инспектор Я.М.П. и младши полицейски инспектор Г.Н.К. – и тримата служители в РУ на МВР - Първомай) при работа по безопасност на движението и спиране за извършване на проверка на моторно превозно средство и лице да изпълни задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (да контролира спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства) – като водач на моторно превозно средство лек автомобил „Опел Астра” с ДК № *** при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец за извършване на проверка от органите за контрол не спира, а осуетява извършването на проверката чрез активно бягство и отказ да изпълни нареждания на полицейските органи.

От обективна страна: С престъпното си действие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като с активно бягство от полицейската проверка при възприет от него годен и разбираем сигнал да спре пречи на служителите на реда да изпълнят задълженията си по проверка на моторни превозни средства и водачите им.

От субективна страна: Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, обективирани с рязкото увеличаване на скоростта на автомобила, предизвикало последващо преследване – той съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита липсата на правоспособност у Х.Ф.И. да управлява моторно превозно средство, а като смекчаващи – чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други нарушения по Закона за движение по пътищата, младежката му възраст и трудовата му ангажираност.

Според настоящата инстанция смекчаващите отговорността обстоятелства не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, но при преценката им, съпоставени по относителната си тежест с отегчаващите, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Х.Ф.И. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на ал. 1 на чл. 270 от НК най-подходящо е второто - глоба, в размер към минимума, но над него, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причина за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се във възпрепятстване на органите на изпълнителната власт да упражнят възложени по закон функции.

С оглед на вида на наложеното наказание за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ