по НОХД № 262 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия М.С.М. ***, за това, че на 09.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – мотопед „Пиаджо” без регистрационен номер, без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление № 15-0325-000723 / 13.11.2015 година на Началник група в РУ на МВР - Първомай, влязло в сила на 02.03.2016 година - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 2 от НК, но предвид че е реабилитиран, са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага М.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.К.С. *** поддържа становището на Прокуратурата подсъдимият за бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на минимално предвиденото в закона наказание с оглед на направените самопризнания, предвид неговата реабилитация и амнистия, както и нетрудоспособността на подсъдимия.

Подсъдимият М.М. се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното, моли за минимална глоба.

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият М.С.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, без образование (неграмотен), пенсионер по болест, с адрес: *.

Същият до момента е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. С Присъда № 38 / 13.04.1973 година по НОХД № 15 / 1973 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 28.04.1973 година, за престъпление по чл. 346, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 19.02.1973 година, му е наложено наказание три месеца поправителен труд при 10 % удръжки в полза на държавата.

Видно от отбелязванията в справката и бюлетина за съдимост на лицето, същото е реабилитирано по право на 13.11.1980 година и амнистирано на 01.10.1981 година по Закона за амнистията от 1981 година.

2. С Присъда № 88 / 23.09.1997 година по НОХД № 22 / 1996 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 08.10.1997 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 08.11.1993, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.

3. Със Споразумение от 12.11.2001 година по НОХД № 261 / 2001 година на Районен съд – Първомаай, влязло в сила на 12.11.2001 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 13.08.1998 година, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.

Видно от Писмо изх. № 11-00-977 / 21.10.2016 година на Директора на Териториална дирекция – Пловдив на Национална агенция по приходите, лицето няма задължения, които да подлежат на принудително събиране, няма образувано изпълнително дело, както и в база данни на НАП няма информация за предадено за събиране задължение глоба по НОХД № 261 / 2001 година на Районен съд – Първомай.

За второто от осъжданията е настъпила реабилитация на 08.10.2005 година на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а за третото осъждане, тъй като не е образувано изпълнително производство, на основание чл. 82, ал. 5 във връзка с ал. 4 във връзка с ал. 2, предложение първо във връзка с ал. 1, т. 5 от НК абсолютната давност за изпълнение на наказанието е изтекла на 12.11.2004 година, т.е. лицето следва да се счита реабилитирано и за това осъждане.

На 31.10.2015 година от служители на РУ на МВР - Първомай е спрян за проверка управляван от подсъдимия мотопед, и на водача е съставен Акт № 723 за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 228635, за нарушения по чл. 140, ал. 1, по чл. 137е и по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а е констатирано от органите на реда, че М.М. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Въз основа на Акта е издадено Наказателно постановление № 15-0325-000723 / 13.11.2015 година, с което за установените на 31.10.2015 година нарушения на подсъдимия са наложени глоби по чл. 175, ал. 1, т. 1, предложение първо, по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо и по чл. 177, ал. 2, т. 2, предложение първо от Закона за движение по пътищата.

На 23.02.2015 година Наказателното постановление е връчено на М.М. и е влязло в сила на 02.03.2016 година.

На 09.10.2016 година свидетелите Т.В.В. (младши автоконтрольор) и колегата му Я.М.П. – служители в РУ на МВР - Първомай, са на смяна и в изпълнение на задълженията си по безопасност на движението около 11:40 часа на улица „Мичурин” в село Градина, община Първомай, област Пловдив, спират за проверка управляван от подсъдимия зелен на цвят мотопед „Пиаджо” без регистрационен номер. Установяват, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, водачът му не използва защитна каска, както и че М.М. е неправоспособен водач - не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. За нарушенията по Закона за движение по пътищата му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 862656) - на чл. 140, ал. 1, на чл. 137е и на чл. 150 от Закона.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 11-00-977 / 21.10.2016 година на Директора на Териториална дирекция – Пловдив на Национална агенция по приходите (л. 13 от делото), бюлетини за съдимост (л. 14 – л. 16 от делото), Акт № 723 / 31.10.2015 година за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 228635 (л. 10 от дознанието), Наказателно постановление № 15-0325-000723 / 13.11.2015 година (л. 11 от бързото производство), Акт за установяване на административно нарушение - бланка № 832656 / 09.10. 2016 година (л. 13 от бързото производство), Справки в АИС на МВР (л. 14, л. 16 от бързото производство), Справка за нарушител / водач (л. 15 от бързото производство), справка за съдимост (л. 17 – л. 18 от бързото производство), Характеристична справка (л. 19 от бързото производство), от обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 4 от бързото производство), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 5 - л. 6 от бързото производство) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на подсъдимия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият М.С.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 09.10.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – мотопед „Пиаджо” без регистрационен номер – без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-0325-000723 / 13.11.2015 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, влязло в сила на 02.03.2016 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач и след като в едногодишен срок преди това е наказан по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния орган за същото деяние.

От субективна страна подсъдимият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия М.С.М. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт – престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години или глоба от 500 до 1200 лева; обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало по смисъла на чл. 83 и чл. 85 от НК, тъй като е амнистиран и реабилитиран, и друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт; не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предишно нарушение на М.С.М. на Закона за движение по пътищата, но като смекчаващите отговорността отчита чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, направените самопризнания и фактът, че е пенсионер по болест.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред - изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства при движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ