по НОХД № 209 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия Я.Г.Я. ***, за това, че на 20.08.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 945 / 23.08.2016 година – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.

Пледира при решаване на делото да се имат предвид обясненията на подсъдимия, който сам потвърждава пред Съда, че на инкриминираната дата е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, показанията на разпитаните свидетели, химическата експертиза и приложените по делото и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Намира за изолирано твърдението на защитата за нарушаване на реда по установяване на употребата на алкохол от подсъдимия, целящо единствено Я.Г.Я. да избегне следващата му се наказателна отговорност, защото категорично се опроверга от останалите събрани по делото доказателства.

Счита при определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия при условията на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици престъпление да се имат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на лицето, липсата на други регистрации в съответната система на МВР, добрите му характеристични данни и сравнително невисоката концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.

Излага становище на Я.Г.Я. да бъде наложено наказание по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер на минимума на съответно предвиденото, като няма пречка изпълнението да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер на минимално предвидения; да се наложи кумулативното наказание глоба в минимален размер на посочения в текста на НК, както и наказание по чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в размер около минимума на съответно предвиденото.

Предлага на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан по реда на ЗМВР, считано от 03:30 часа до 11:00 часа на 20.08.2016 година, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното наказание лишаване от право да се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да го упражнява, считано от 20.08.2016 година.

Моли още да бъде осъден подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат Г.Ж.Ж. ***, единият от защитниците на подсъдимия, пледира за оправдателна присъда.

Сочи, че не отричат употребата на алкохол в инкриминираната вечер, а съставомерността на деянието, заради нарушаване на императивни норми на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – че процесната кръвна проба не е взета от лекар, нито от медицински специалист, а медицинският фелдшер и медицинската сестра, извършили процедурата, не притежават образователна степен и компетентност, съобразно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина” и „Дентална медицина” за образователно-квалификационна степен „магистър”, и Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти; че в амбулаторния журнал не са записани дата и час на явяване, номер и дата на издаване на талона за медицинско изследване, както и дата на изпращане на пробата, че в лабораторната книга не е записана методиката, по която е проведено медицинското изследване, че е взета само една проба, а според Наредба № 30 пробите трябва да бъдат повече от една, което изхожда от самия текст на Наредбата, в която навсякъде се говори за проби в множествено число, и това е установената практика според Решение № 434 / 12.01.2015 година и Решение № 218 / 13.05.2009 година на ВКС, като конкретно неотразяването на количеството кръв, липсата на контролна проба, липсата на доказателства кога е извършено освидетелстването – преди или след вземането на кръвта – е основен аргумент за издаване на оправдателна присъда.

Алтернативно моли, ако все пак Съдът признае за виновен Я.Г.Я., при определяне на наказанието да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 55 от НК, като се отчетат многобройните смекчаващи вината обстоятелства като младата му възраст, добрата, даже отличната характеристична справка, и чистото съдебно минало.

Другият защитник на подсъдимия – адвокат Х.С.В. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание по съществото на делото.

Подсъдимият Я.Г.Я., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание по съществото на делото, за да упражни лично правото си на защита. В хода на съдебното следствие дава обяснения, че е шофирал, че е пил, но без да счита, че е пиян; че е дал кръв за експертиза, събрана в едно шишенце, а памукът, с който му е мазана ръката, е миришел на спирт.

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият Я.Г.Я. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше юридическо образование, работещ като юридически съветник в град Лондон, с адрес: ***.

Полицаи при РУ на МВР - Първомай – свидетелите Т.В.В. (младши автоконтрольор) и С.Б.Б. (водач на патрулен автомобил) – са на смяна от 20:00 часа на 19.08.2016 година до 08:00 часа на 20.08.2016 година и изпълняват задълженията си по охрана на обществения ред и безопасност на движението по пътищата в град Първомай, област Пловдив, като след полунощ на 20.08.2016 година извършват автопатрул в южната централна част на населеното място.

Към 03:04 часа на улица „Иглика” до № 17 спират за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ***, управляван от Я.Г.Я., като водачът не може да представи свидетелство за регистрация на автомобила. Тъй като им замирисва на алкохол, органите на реда го изпробват с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA-0058, при което уредът отчита положителна проба от 1,21 ‰ в кръвта по издишания въздух. Запознават подсъдимия с данните и същият иска да даде кръв за изследване. Издаден му е Талон за медицинско изследване № 0045154, в който младши автоконтрольорът вписва часа на връчването и времето, до което подсъдимият следва да се яви в Център за спешна медицинска помощ, филиал – Първомай, и лицето е отведено в медицинското заведение, съгласно желанието му.

Там в манипулационна фелдшерът М.И.Г. записва данните на подсъдимия по личен документ, сверява ги с тези по издадения Талон за медицинско изследване и извършва медицинското освидетелстване, за което съставя протокол – Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 30 / 27.06.2001 година, а медицинската сестра взема кръв на Я.Г.Я..

След извършване на медицинската процедура подсъдимият е отведен в РУ на МВР - Първомай, където му е съставен Акта за установяване на административно нарушение (серия Г, бланка № 567075) и е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 03:30 часа до 11:00 часа на 20.08.2016 година.

На дадената от Я.Г.Я. кръв е извършена химическа експертиза и с Протокол № 945 / 23.08.20126 година е установено, че алкохолната концентрация в кръвта му е 1,23 ‰.

Впоследствие подсъдимият иска ново изследване и от взетата му кръвна проба е изготвена още една химическа експертиза – Протокол № 945а / 01.09.20126 година, съгласно чийто резултат алкохолната концентрация в кръвта му е 1,24 ‰.

В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното от него заключение, като на въпроси от защитата уточнява, че шишенцето с кръвта на Я.Г.Я. е било парафинирано – запечатано с восък, увито с лейкопласт, донесено с хладилна чанта; направени са поне две изследвания и резултатите от тях се осреднени; вторият протокол от химическото изследване на кръвта на подсъдимия е заплатен и получен от лицето.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание обяснения на подсъдимия Я.Г.Я., показанията на свидетелите Т.В.В., С.Б.Б. и М.И.Г., от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Писмо изх. № 2858 / 15.09.2016 година на Директора на Център за спешна медицинска помощ – Пловдив и заверено копие от страница 58 на Журнала за взети кръвни проби за алкохол на Център за спешна медицинска помощ, филиал в град Първомай (л. 41 – л. 43 от делото), Писмо вх. № 7046 / 24.10.2016 година на завеждащ Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив” АД – Пловдив и заверени копия от страници от Журнала на лабораторията – Отчетна форма № 48 на Министерство на здравеопазването по чл. 18 от Наредба № 30 / 27.06.2001 година (л. 57 – л. 58 от делото), Писмо изх. № 3096 / 26.10.2016 година на Директора на Център за спешна медицинска помощ - Пловдив с приложени и заверени копия от страница 58 на Журнала за взети кръвни проби за алкохол във филиала в град Първомай (л. 60, л. 62 – л. 63 от делото), Акт за установяване на административно нарушение - серия Г, бланка № 567075 (л. 3 от бързото производство), Талон за медицинско изследване № 0045154 (л. 4, л. 24 от бързото производство), Справка за съдимост (л. 9 от бързото производство), Справка от АИС на МВР (л. 10 от бързото производство), Характеристична справка (л. 11 от бързото производство), Справка за нарушител / водач (л. 17 от бързото производство), Справка в Централна база КАТ за лек автомобил (л. 18 от бързото производство), Справка от АИС „Издирвателна дейност” (л. 19 от бързото производство), Заповед рег. № 325зз116 / 20.08.2016 година (л. 20 от бързото производство), Протокол № 945 / 23.08.20126 година за химическа експертиза (л. 23 от бързото производство), Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 25 от бързото производство).

При постановяване на крайния си акт Съдът не взема предвид приложените от л. 17 до л. 36 по делото двадесет листа на чужд език. От една страна, същите нямат качеството на документ – работен договор на Я.Г.Я. по думи на защитника му, тъй като не съдържа подписи на страните или техни представители, от чието име изхожда, за да се преценя изобщо съдържанието. От друга страна, представените листи не са придружени с превод на български език, каквото е изискването на чл. 134 от НПК.

Не се взема предвид от настоящия състав и представеното с Писмо изх. № 3096 / 26.10.2016 година на Директора на Център за спешна медицинска помощ - Пловдив заверено копие от обяснения на фелдшер М.И.Г. (л. 61 от делото), тъй като същите на са събрани и изготвени по предвидения в НПК ред (чл. 105), за да бъдат ценени като допустимо доказателствено средство.

В кредитираните гласни и писмени доказателства по делото – обективни и взаимно допълващи се, въз основа на чието логическото единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка – Съдът не констатира противоречия, свързани с предмета по чл. 102 от НПК и годни да повлияят върху преценката му за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност, а химическата експертиза (Протокол № 945 / 23.08.20126 година) настоящият състав възприема като компетентно изготвена с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Несъстоятелни са възраженията на защитата, че процесното деяние на Я.Г.Я. следва да се счита несъставомерно и той да бъде оправдан, заради нарушаване на императивни норми на Наредба № 30 / 27.06.2001 година.

От писмената и гласна доказателствена съвкупност се констатира, че на инкриминираната дата по издадения в 03:10 часа Талон за медицинско изследване № 0045154 в 03:15 часа в Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай на подсъдимия е извършено медицинско изследване и след като е дезинфектиран с несъдържащ алкохол сублимат (чл. 12 от Наредбата), са му взети 10 мл кръв (чл. 11, ал. 2 от Наредбата), прелети са догоре в стандартно шишенце с предварително поставена суха субстанция от натриев флуорид и шишенцето - със сложена гумена тапа, увито с лейкопласт / цитопласт, запечатано с восък и надлежно надписано (чл. 13 от Наредбата) - е съхранено в хладилник с температура +4° С (чл. 14 от Наредбата) до 22.08.2016 година, когато в хладилна чанта с автомобил на Центъра е изпратено на специализирана химическа лаборатория в град Пловдив (чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата), доставено в 11:10 часа на посочената дата. Там по газхроматографски метод кръвта на Я.Г.Я. е изследвана двукратно от химик и резултатите са отразени в протокол за химическа експертиза (чл. 16 и чл. 17 от Наредбата), като е попълнена лабораторната книга с всички реквизити по чл. 18 от Наредбата.

Фактът, че в журнала за взети кръвни проби за алкохол във филиала в град Първомай на Центъра за спешна медицинска помощ – Пловдив не е отразен номерът на талона за медицинско изследване не е нарушение, водещо до извод, че подсъдимият не е извършил престъплението, предмет на делото, защото по несъмнен начин от медицинските лица са установени самоличността му, часа на явяване и времето на вземане на кръвната проба.

Не почиват на законова основа и възраженията на защитата, че свидетелят М.И.Г. не притежава необходимата образователна степен за извършване на медицинското изследване и че медицинската сестра няма компетентността да вземе кръвната проба.

Съгласно посоченото от адвокат Г.Ж.Ж., чл. 6 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти визира: „Асоциираните медицински специалисти са лица, които притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование…”, а по т. 1 от § 1 на Закона „асоциирани медицински специалисти са медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, лекарските асистенти, рехабилитаторите, фелдшерите, ортопедичните техници и масажистите”. Т.е., посочвайки законовите текстове, самият защитник опровергава собствените си аргументи за липса на квалификация у М.И.Г., а § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование гласи: „Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен специалист по …” и фелдшерът в Център за спешна медицинска помощ – Пловдив, филиал Първомай, като медицински специалист по смисъла на чл. 8 от Наредба № 30 / 27.06.2001 година има право самостоятелно да извърши освидетелстване по чл. 10 от Наредба № 30 / 27.06.2001 година по силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 08.02.2011 година за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Същевременно вземането на кръвна проба е отделна манипулация от освидетелстването и не е пречка да бъде извършена от медицинска сестра в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5, буква В от Наредба № 1 / 08.02.2011 година.

Що се отнася до тълкуването от защитата на Наредба № 30 / 27.06.2001 година в насока, че според текстовете й кръвните проби трябва да бъдат повече от една и това е установената практика според Решение № 434 / 12.01.2015 година и Решение № 218 / 13.05.2009 година на ВКС, а в случая е взета само една проба от подсъдимия, Съдът намира следното:

В Наредба № 30 се говори за „проби” (мн. ч.), защото подзаконовият нормативен акт урежда вземането и изследването на кръв от водачите на моторни превозни средства, както след употреба на алкохол, така и след употреба на други упойващи вещества, като в първия случай необходимата кръв е 10 мл, а във втория – 40 мл. В този смисъл е и Решение № 313 / 13.06.2013 година по н. д. № 1065 / 2013 година на ВКС, I н. о., съгласно което Наредба № 30 / 2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС изисква провеждането на най-малко два анализа, но не и на вземане на две отделни кръвни проби, а Решение № 434 / 12.01.2015 година по н. д. № 1275 / 2014 година на ВКС, III н. о., и Решение № 218 / 13.05.2009 година по н. д. № 162 / 2009 година на ВКС, II н. о., касаят случаи, при които изобщо не са събирани доказателства по спазване на изискванията на Наредба № 30 / 27.06.2001 година, във връзка с обстоятелствата по вземането на кръв и извършените изследвания на пробата в лабораторията.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Я.Г.Я. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. ал. 1 от НК, тъй като на 20.08.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № *** - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 945 / 23.08.2016 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което привлечен под наказателна отговорност, защото управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с надлежно експертно изследване, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава посочената от законодателя минимална инкриминирана граница от 1,2 на хиляда – 1,23 на хиляда в случая.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Подсъдимият има две предишни нарушения по Закона за движение по пътищата – по чл. 147, ал. 1 през 2009 година и по чл. 139, ал. 1, т. 1 през 2011 година, но те не са тежки, глобите по тях са платени и с оглед на изтеклите повече от 5 години от извършването им Съдът не ги отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна, са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската концентрация на алкохол в кръвта на водача (малко над инкриминирания минимум), чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и добрите характеристични данни.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират подсъдимия Я.Г.Я. като лице с ниска степен на обществена опасност, като деянието е с висока степен на обществена опасност, заради интензитета на този вид престъпления, създаващи опасност за здравето и дори живота на другите участници в движението, а в случая е извършено в населено място, макар и в първите часове на денонощието.

С оглед на горното и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, Съдът преценя, че предвидените граници на наказанието лишаване от свобода за това престъпление са значително високи и е на мнение, че то следва да се определи при хипотезата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най-лекият от специалната норма размер би се оказал несъразмерно тежък, а кумулативно предвидената глоба следва да е в минималния размер по чл. 343б, ал. ал. 1 от НК, т.е. най-справедливо е наказанията да са девет месеца лишаване от свобода и двеста лева глоба.

Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и настоящият състав е на мнение, че целите на наказанието лишаване от свобода биха се изпълнили без същото да се търпи реално, на основание чл. 66, ал. 1 от НК то следва да бъде отложено за срок, съобразен с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, който срок за поправянето на дееца да е също минималният от три години.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание девет месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 03:30 часа до 11:00 часа на 20.08.2016 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 се постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7, като може да се постанови и лишаване от право по т. 6. Нормата е императивна и съдът не може да преценя, а я прилага винаги по отношение на лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност, ако подсъдимият притежава съответната правоспособност към момента на извършване на деянието – в случая правоспособност да управлява моторно превозно средство.

Видно от приложената по досъдебното производство справка за нарушител / водач Я.Г.Я. е правоспособен водач от 15.08.2007 година и притежава валидно Свидетелство за управление на моторно превозно средство № * за категории А, В и АМ, издадено на 02.01.2014 година, и спрямо лицето е възможно приложението на наказание по чл. 343г от НК, като с оглед на конкретното престъпление Съдът намира, че най-подходящо е лишаване от право да управлява моторно превозно средство да е за срок от единадесет месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне времето, през което Я.Г.Я. е лишен по административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство, считано от 20.08.2016 година (датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление с акта за установяване на административно нарушение).

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

В съответствие с текста на чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК Я.Г.Я. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 40 (четиридесет) лева за явяване на експерт в съдебно заседание, а по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив - сумата от 25 (двадесет и пет) лева за химическа експертиза на досъдебното производство.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ