по НОХД № 117 / 2016 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.
Районна прокуратура - Първомай
повдига обвинение против подсъдимия Д.Д.Д. ***, за това, че на 17.05.2016
година в село Православен, област Пловдив, без да има за това надлежно
разрешение – по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), държи огнестрелно оръжие по чл.
4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия – пушка, ловна, двуцевна, гладкоцевна, със сериен № А
4078 марка „ИЖ”, модел „58”, калибър 16х70, технически неизправна – цевите на
пушката са скъсени (срязани) до дължина
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено от събраните по
делото доказателства подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по
чл. 339, ал. 1 от НК при фактическата обстановка, подробно описана в
Обвинителния акт. Сочи писмените и веществените доказателства, съдебно-балистичната
експертиза и показания на свидетели, от които се констатира по категоричен
начин факта на извършеното деяние и авторството му по отношение на подсъдимия.
Сочи и чии показания не следва да се кредитират като объркани и некореспондиращи
с останалите доказателства.
Намира обясненията на Д.Д.Д. относно
времето и начина на придобиване на огнестрелното оръжие за негова собствена версия,
а твърденията му, че не е имал намерение да го държи, а да го предаде в
полицията – за неясни и вътрешно противоречиви относно това на кого, по какъв
начин и най-вече кога е смятал да направи това, но счита, че дори Съдът да
приеме думите на подсъдимия за начина и времето на придобиване на огнестрелното
оръжие, от тях също безспорно се установява факта на извършеното от него деяние
на инкриминираната дата – предмет обвинението.
Допълва, че защитата доказва
опорочаване на процесуално-следственото действие по изземане на инкриминираното
оръжие, но останалите събрани по делото доказателства безспорно и категорично
установяват факта на извършеното деяние и авторството и преценени в своята съвкупност,
водят до единствения несъмнен и възможен извод, че подсъдимият е извършил
деянието, предмет на настоящото производство.
Сочи, че от обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние „държане” на огнестрелно оръжие, за което
подсъдимият няма надлежно разрешение, а от обстоятелства по делото - мястото и
начина, по който е намерено огнестрелното оръжие, и поведението на самия
подсъдим към момента на проверката в дома му - установяват наличието на пряк
умисъл у последния при извършване на деянието.
Счита, че извършеното от подсъдимия
следва да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни и частичното му самопризнание и
съдействие за разкриване на обективната истина, което обуславя и становището на
Прокуратурата да бъде наложено наказание по чл. 339, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 54, ал. 1 от НК в размер на минимума на предвиденото в посочения текст от НК,
като няма пречка това наказание да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от
НК с изпитателен срок също в размер на минимално предвидения.
Вещественото доказателство – ловна
двуцевна гладкоцевна пушка със сериен номер А 4078, марка „ИЖ”, модел „58”,
калибър 16х70, технически неизправна, но годна да възпроизведе изстрел със
стандартни ловни патрони калибър 16х70 – находящо се на съхранение в РУ на МВР
– Първомай, предлага да бъде отнето в полза на държавата на основание чл. 53,
ал. 2, буква А от НК.
Моли да бъде осъден подсъдимият да
заплати направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адвокат Н.З.И.
*** счита, че въпреки огромните усилия на Прокуратурата да
доведе обвинението до положителен финал, настоящото наказателно производство е
започнато с огромен порок, тъй като е нарушен един от основните способи на
доказване - претърсването и изземването - в частта му, касаеща присъствието и
работата на поемните лица и изземването на вещественото доказателство. Сочи, че
от разпита на самите поемни лица става ясно, че същите присъстват формално и то
едва в края на проведеното процесуално-следствено действие, където готовият и
оформен протокол им е поднесен за подпис, но не присъстват по време на
претърсването и изземването и нямат непосредствен досег до намирането на
процесното огнестрелно оръжие. Същевременно органът на досъдебното производство
- ръководещият претърсването и изземването дознател - не им е обяснил права и
задължения по чл. 137 от НПК и ги е лишил от участие в провеждането на това
следствено действие. Заявява, че тези негови твърдения признава и представителят
на Държавното обвинение в настоящия съдебен процес.
Изтъква,
че от обективна страна, по време на досъдебното и съдебно производство се доказва
единствено и категорично, че подсъдимият държи оръжието и то е било в негова
фактическа власт, но за едно кратко време – около една трета част от
денонощието - и по никакъв начин обвинението не посочва доказателства за
обратното: че подсъдимият държи това оръжие и то е било в негова фактическа
власт продължително време; не са събрани категорични и каквито и да било
доказателства, подкрепящи тезата на обвинението, че подсъдимият държи
огнестрелно оръжие продължително време за себе си, а са събрани достатъчно
такива, които доказват, че подсъдимият е имал намерение на следващия ден сутринта
да предаде намереното оръжие на органите на реда, но е бил възпрепятстван за
това си действие от пристигането на същите органи на реда, но по друг повод.
Счита,
че подсъдимият следва да бъде оправдан, като спрямо него бъде приложен чл. 9,
ал. 2 от НК, тъй като, макар и формално деянието да осъществява признаците на
предвиденото престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, деянието е малозначително и поради това не е
обществено опасно и неговата опасност е явно незначителна. В подкрепа на думите
си отново сочи, че Д.Д.Д.
държи намереното огнестрелно оръжие за кратко време, за пушката
не са намерени боеприпаси и с нея не е възпроизвеждан изстрел, видно от
заключението на съдебнотехническата експертиза, че подзащитният му не е
осъждан, има добри характеристични данни - няма констатирани извършени от него
противообществени прояви, и съдейства изцяло на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина.
Подсъдимият Д.Д.Д. се присъединява
към казаното от адвоката си и моли да бъде оправдан,
защото счита, че е невинен.
След запознаване с приложените по
делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д.Д.Д. е
роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с полувисше образование, пенсионер, с адресна регистрация: ***,
живущ ***.
По
досъдебно производство № 196 / 2016 година по описа на РУ на МВР – Първомай с
предмет разследване на престъпление
по чл. 234, ал. 1 от НК след получено разрешение по чл. 161,
ал. 1 от НПК разследващ полицай М.А. с група служители (всички от РУ на МВР –
Първомай) – свидетелите С.С.С., Т.П.Б. и А.Й.К. – посещава ползвания от
подсъдимия Д.Д.Д.
***,
имот – дворно място с
находящите се в него къща, прилежащи постройки и хранителен магазин – за
извършване на процесуално-следствено действие претърсване и
изземване на вещи, свързани с
предмета на доказване.
Полицейските
служители са на горепосочения адрес около 10:00 часа на 17.05.2016 година,
чукат на прозореца на къщата и казват на подсъдимия, който се подава, че идват
на проверка. Той се облича и излиза. Връчват му разрешението за претърсване и
той го прочита. Казва, че написаното – той и синът му да се занимават с
продажба цигари без бандерол и че с колата на сина се превозват цигари от село
Бяла река до село Православен – не отговаря на истината, но разследващият
полицай му отговаря, че това трябва да се провери.
Започва
претърсване на имота, като разследващият полицай и свидетелите С.С. и Т.Б. първо
търсят цигари без бандерол в магазина, в автомобила „Ауди” на сина на
подсъдимия и в стопанските постройки в двора. Свидетелят А.К. влиза в къщата,
защото чува, че някой тропа вътре, а подсъдимият и съпругата му вече са излезли
навън при пристигането на полицаите. Заварва само майката на подсъдимия, а в
ползваната от Д.Д.
стая под неоправеното легло вижда калъф от пушка, телефонира на началника си и
остава на място за запазване на местопроизшествието. През това време, без да са
открили акцизни стоки, в къщата на подсъдимия идват и другите полицейски
служители. Свидетелите С. и Б. проверяват две от стаите, но и там не откриват
вещи, свързани с целта на посещението си, и излизат навън, а разследващият
полицай отива при свидетеля К..
След
като е установено, че в калъфа (черен кожен с размери 100 см на 9 см)
има пушка (с кафяв
кожен ремък, с две успоредни цеви с размери 45 см, с номер на цевите А478, с
облечен в маскировъчен плат черен приклад с номер А478, с черна полуложа с
номер А4078), дознателят разпорежда на Т.Б. да намери две поемни лица и
той осигурява присъствието на свидетелите В.П.Н. (кмет на село Православен) и М.В.Й.
(работник по програма за временна заетост в Кметството на селото).
Доведени
на място със служебния полицейски автомобил, кметът и работникът не влизат в
имота на Д.Д.,
а сядат на маса със столчета на тротоара, в близост до паркирания автомобил на
сина на подсъдимия.
След
приключване на процесуално-следствените действия двамата свидетели виждат как
органите на реда изнасят пушката в калъфа и я поставят на предния капак на
аудито. Разследващият полицай оформя протокола за претърсване и изземване,
обяснява им, че оръжието е намерено в дома на Д.Д. и им дава да се подпишат, след
което двамата са освободени.
Подсъдимият
е отведен в РУ на МВР – Първомай, където обяснява на свидетеля С.С., че намира
двуцевката предната вечер в съборена в съседство къща и я взема с намерението
да я предаде на органите на полицията, след което Д.Д. е задържан за
24 часа по реда на ЗМВР, а оръжието е прието на съхранение от служител по
контрол на общоопасните средства.
В
хода на разследването е изготвена съдебно-балистична експертиза, съгласно чието
заключение пушката е ловна
двуцевна гладкоцевна със сериен номер А 4078, марка „ИЖ”, модел „58”, калибър
16х70. Същата е технически неизправна – цевите са скъсени (срязани) до дължина
45 см, но е годна да възпроизведе изстрел със стандартни ловни патрони калибър
16х70 и представлява „огнестрелно оръжие” по чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание обяснения
на подсъдимия, показанията на свидетелите, от приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства: Справка
рег. № 325р – 4998 / 19.05.2016 година на младши полицейски инспектор по КОС в
РУ на МВР – Първомай (л. 35 от делото), заверено копие от Протокол от
17.05.2016 година за претърсване и изземване с разрешение на съдия с отбелязано
разпореждане за разрешение от 16.05.2016 година (л. 36 – л. 37 от делото), Протокол
от 17.05.2016 година за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение и Определение № 18 / 18.05.2016 година (л. 14 – л. 16 от БП),
Заповед за задържане на лице от 17.05.2016 година (л. 17 от БП), Протокол рег.
№ 325р – 3614 / 20.05.2016 година за приемане на ОБВВПИ (л. 18 от БП), Справка
за съдимост рег. № 190 / 17.05.2016 година на Районен съд – Първомай (л. 23 от
БП), Характеристична справка (л. 24 от БП), както и вещественото
доказателство на съхранение в РУ на МВР – Първомай.
Съдът кредитира гласните
доказателства като обективни и логични и кореспондиращи с писмените, въз основа
на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а съдебно-балистичната
експертиза, приета по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, неоспорена от страните,
приема като компетентно
изготвена с необходимите професионални познания в съответната област и
съответстваща на доказателствената съвкупност и не се констатират противоречия
в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, които да са
съществени за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
При
постановяване на съдебния си акт Съдът отчита Протокола от 17.05.2016 година за
претърсване и изземване в неотложни случаи единствено досежно факта на съществуването
му, но не и като годно доказателствено средство, тъй като е изготвен при съществено нарушение процесуалните
правила, въпреки че процесуално-следственото действие по разследването е
с последващо съдебно одобрение, като настоящият състав не кредитира и представения от държавното
обвинение Фотоалбум рег. № 325р5838 / 2016 година (заверено копие), приложен на л. 38 - л. 43 от
делото и онагледяващ установената инкриминирана вещ и мястото на намирането й.
Съгласно разпоредбата на чл. 110,
ал. 1 от НПК веществените доказателства трябва да бъдат огледани, описани и по
възможност фотографирани, а в съответствие с текста на чл. 129, ал. 1 от НПК всяко
от действията (включително и фотографирането) се посочват в протокола в
последователността на извършването му, но в случая изобщо липсва отразяване в Протокол
от 17.05.2016 година за претърсване и изземване в неотложни случаи да е участвал технически помощник и
да са правени снимки, за да се счете, че Фотоалбум рег. №
325р5838 / 2016 година е
изготвен по надлежния ред.
За самото процесуално-следствено
действие по намирането на огнестрелното оръжие и приобщаването му към
доказателствения материал настоящата инстанция счита следното:
Претърсването и изземването по НПК има
за цел откриване и приобщаване към доказателствения материал на предмети, книжа
и компютърни информационни системи, съдържащи информация със значение за
изясняване на релевантните по делото факти. Това процесуално действие сериозно
засяга личната сфера на лицата и за гарантиране на личните и имуществените им
права законодателят указва то да се извършва в присъствието на ползвателя
(собственика) на съответното помещение или пълнолетен член от семейството му
(чл. 162, ал. 1 от НПК), или на други лица, конкретно посочени в разпоредбите
на чл. 162, ал. 2 – ал. 5 от НПК в зависимост принадлежността на помещенията
(на държавни или общински служби, на юридическо лице, на чуждестранни
представителства на международни организации и жилища на техни служители, които
са с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България).
Но във всички случаи – в присъствието на две поемни лица.
Присъствието на гражданите или
представителите на институциите или юридическите лица трябва да е осигурено от
началото на действието до неговия край и невъзможността да бъдат възприети
действията на разследващия орган от тях е нарушение на процесуални правила и
основание за преценка за допуснато съществено процесуално нарушение, като неучастието
на указания в НПК брой поемни лица или невъзможността те да възприемат
извършването на цялото процесуално действие също е основание да се прецени, че
е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
В случая безспорно се установява, че
свидетелите В.Н. и М.Й. са извикани от органите на реда едва след натъкването
им на ловната двуцевна
гладкоцевна пушка „ИЖ
Въпреки
горното, не може да се отрече съществуването на инкриминираната вещ и
съпричастността на Д.Д.Д.
към престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, предмет на делото.
Неспазването на предписаната в НПК
процедура по претърсване на 17.05.2016 година и изземване на двуцевната
гладкоцевна пушка „ИЖ
Съгласно обясненията на подсъдимия и
показанията на съпругата му – свидетелят М.Д.Д., първият
намира оръжието около 6 - 7 часа вечерта на 16.05.2016 година (деня преди
инкриминираната дата) в съседен имот и го прибира, като казва, че ще го предаде
на следващия ден. Но на 17.05.2016
година, когато органите на реда идват в дома му, Д.Д.Д.
не съобщава за откритата от него пушка, а от гласните доказателства се
установява, че посещението на полицаите е достатъчно продължително във времето и
не се сочат обстоятелства, възпрепятстващи подсъдимият да изпълни заявеното
пред жена си намерение – да им връчи оръжието. Същевременно звучат несериозно
думите му, че още същата вечер при намиране на двуцевката е имал намерение да
се сигнализира полицията, но не го е сторил, защото е нямало „старшинка” и не е
знаел на кого да се обади, а на конкретни въпроси заявява, че мобилният му
телефон винаги е работел, но не е ползвал и сигурно никога няма да използва
спешен номер 112.
От
друга страна, вписаните като поемни лица в протокола за претърсване и изземване
в неотложни случаи В.Н.
и М.Й. са категорични, че органите на реда изнасят огнестрелното оръжие от
имота на Д.Д.Д.
и макар да не са им разяснени правата по чл. 137, ал. 4 от НПК, те се подписват
в документа, защото виждат пушката.
С
оглед на горепосочените факти може да се направи обоснован извод, че на инкриминираната
дата ловна двуцевна
гладкоцевна пушка със сериен номер А 4078, марка „ИЖ”, модел „58”, калибър
16х70 – „огнестрелно оръжие” по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ (преносимо цевно оръжие, което произвежда,
проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе,
изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество) е във фактическа
власт на подсъдимия, който няма за това разрешение по чл. 50, ал. 3 от същия закон,
чийто текст визира, че огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях се придобиват чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице, а съгласно
приложената Справка рег. № 325р – 4998 / 19.05.2016 година от младши
полицейски инспектор по КОС в РУ на МВР – Първомай, инкриминираното оръжие не е обявено
за издирване и не се води на контрол и отчет.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Д.Д.Д. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като на 17.05.2016 година в село
Православен, община Първомай, област Пловдив, без да има за това надлежно
разрешение – по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия - държи огнестрелно оръжие по чл. 4, ал. 2
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия: ловна двуцевна гладкоцевна пушка със сериен номер А 4078, марка „ИЖ”,
модел „58”, калибър 16х70, технически неизправна – цевите на пушката са скъсени
(срязани) до дължина
От
обективна страна с
действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК с изпълнителното деяние „държане” на
инкриминираната вещ – огнестрелно оръжие по смисъл на ЗОБВВПИ, за което не е
издадено разрешение по съответния ред от компетентните органи.
Без значение е
обстоятелството за времетраенето на фактическата власт върху предмета на
деянието, доколкото престъпният състав не предвижда никакви срокове и щом фактите
по делото сочат, че не става дума за краткотрайно (моментно) държане на
инкриминираната вещ (в този смисъл Решение № 632 / 1996 година по н. д. № 514 /
1995 година на ВКС, I н. о.; Решение № 150 / 27.03.2012 година по н. д. № 321 /
2012 година на ВКС, I н. о.; Решение №
144 / 30.04.2015 година по н. д. № 124 / 2015 година на ВКС, I н. о.).
В тази връзка са
несъстоятелни доводите на защитата за квалифициране на деянието като малозначително
по чл. 9, ал. 2 от НК, както и заради това, че за пушката не са намерени
боеприпаси, нито е възпроизвеждан изстрел с нея – държането на боеприпаси е отделно
изпълнително деяние, което също осъществява състава на престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК, а важен елемент от сочената разпоредба при неправомерното
държане на оръжието е дали то е годно да възпроизведе изстрел, а не дали е
стреляно с него.
По чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което
макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления,
поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Преценката за обществена опасност на конкретното
деяние се прави на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането
или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита, а в
случая, с оглед на систематичното място на това престъпление в НК – определено
от законодателя като общоопасно, защото с извършването му се създава опасност
за засягане на лични и имуществени права и интереси на широк и предварително
неопределен кръг лица, настоящият състав намира, че то не може да се
квалифицира като малозначително.
От
субективна страна
деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира
обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено
опасните последици от деянието си, но въпреки това неправомерно съзнателно държи
огнестрелно оръжие, с което иска и настъпването на тези последици.
Намирането у някого на огнестрелно
оръжие, боеприпаси или взривни вещества, за които няма надлежно разрешение, е
достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за „държане” по смисъла на
чл. 339, ал. 1 от НК, като фактическата власт върху вещите обективира в
достатъчна степен и умисъла на дееца при липса на други обстоятелства, които да
го изключват. А в настоящия казус е безспорно осъществяването на деянието,
предмет на делото, както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното
от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за
да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита следното:
За подсъдимия са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни и посочване на механизма на извършване на престъплението, с което съдейства
за разкриване на обективната истина, както факта, че държането на огнестрелно
оръжие не е продължително във времето, макар и изпълнителното деяние да е
прекъснато не по волята на извършителя, а поради идването на полицаите и
намирането на инкриминираната вещ. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма,
поради което смекчаващите според настоящата инстанция се явяват многобройни по
смисъла на чл. 55 от НК.
При преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е
на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, лицето
е с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление, би се оказало
несъразмерно тежко и е най-справедливо за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на Д.Д.Д. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на шест
месеца.
Като
взема предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, както и размера на
определеното наказание лишаване от
свобода, настоящата инстанция е на мнение, че за постигане на целите му и
преди всичко за поправянето на виновния не е наложително това наказание да се
търпи реално и може на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
минимален изпитателен срок от три години,
защото са налице условията на този законов институт.
Това наказание е
най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,
на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне своята
поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
От така определеното
наказание лишаване от свобода на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият Д.Д.Д. е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано
от 14:00 часа до 20:00 часа на 17.05.2016 година.
Вещественото
доказателство – ловна двуцевна гладкоцевна пушка със сериен номер А 4078, марка
„ИЖ”, модел „58”, калибър 16х70, технически неизправна – със скъсени (срязани)
цеви до дължина 45 см, намираща се на съхранение в РУ на МВР - Първомай, като предмет
на престъплението, притежаването на който е забранено, следва на основание чл.
53, ал. 2, буква А от НК да се отнеме в
полза на държавата.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да
заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Пловдив сумата от 100 (сто) лева за съдебно-балистична
експертиза на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 5 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред при
дейност с огнестрелно оръжие.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ