по НОХД № 108 / 2016 година
Производство по Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.
Повдигнато е обвинение от Районна
прокуратура – Първомай против:
1. подсъдимия А.З.М. за това, че на 08.09.2015
година в град Първомай, област Пловдив, с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Б.А. ***, и с това е
причинил имотна вреда – на Е.Б.А. ***, в размер на 500,00 лева и на „Марица
Логистик Сървис” ЕООД, град Пловдив, в размер на 278000,00 евро (с
равностойност към 08.09.2015 година - 543720,74 лева) и 18000,00 щатски долара
(с равностойност към 08.09.2015 година - 31539,96 лева), като общата стойност
на причинената имотна вреда е в размер на 575760,70 лева, като измамата е
извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване -
А.З.М. и неустановено по делото лице - и измамата е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай – престъпление
по чл. 211, предложение 1 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
209, ал. 1 от НК.
2. подсъдимия Б.Г.Д. за това, че на 08 /
09.09.2015 година на ГП I-4, местността Кална Кория, община Севлиево, в
условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от
НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - с цел да набави за себе си и
за другиго имотна облага, е направил опит да укрие, придобие и да спомогне да
бъдат отчуждени чужди движими вещи (пари – сумата от 500,00 лева, собственост
на Е.Б.А. ***, и 278000,00 евро с равностойност към 08.09.2015 година -
543720,74 лева и 18000,00 щатски долара с равностойност към 08.09.2015 година -
31539,96 лева, собственост на „Марица Логистик Сървис” ЕООД, град Пловдив, или
в общ размер на 575760,70 лева), за които е предполагал, че са придобити от
другиго чрез престъпление - измама,
като укривателството е в големи размери и деянието е останало недовършено по
независещи от него причини – престъпление
по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1
във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет за разглеждане предявеният граждански иск от повереника на Е.Б.А. ***
(в качеството на пострадала), в размер на 500 лева солидарно срещу: подсъдимия
А.З.М. - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 211, предложение
първо във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 08.09.2015
година - до окончателното изплащане на сумата, и срещу подсъдимия Б.Г.Д. -
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и
Б от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието -
08.09.2015 година - до окончателното изплащане на сумата. Пострадалата е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител с процесуален
представител адвокат И.Н.Н. ***.
Не е приет за съвместно разглеждане предявеният от
адвокат И.Н. като процесуален представител и на ощетеното юридическо лице
„Марица Логистик Сървис” ЕООД – Пловдив граждански иск в размер на 7000 лева
като законна лихва върху процесната сума от 575760,70 лева за периода от
08.09.2015 година до 28.03.2016 година и е отхвърлено като недопустимо искането
на повереника за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в размер
на 10000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания за пострадалата Е.Б.А. във връзка с изложените от подсъдимия А.М.
обстоятелства – за нужда от спешно лечение, за предстояща ампутация на крайници
на лицето А.Я.Я..
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото на всеки от подсъдимите обвинение и счита за безспорно установено
от доказателствата по делото А.З.М. да е извършил престъплението по чл. 211,
предложение 1 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от
НК, а Б.Г.Д. –престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, и
фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, установена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и приобщените по реда на
чл. 372, ал. 3 във връзка с чл. 371, т. 1 от НПК, чл. 281 от НПК и при
хипотезата на чл. 279 от НПК.
Относно извършеното от подсъдимия А.М. деяние намира,
че следва да се имат предвид изцяло показанията на пострадалата, дадени на
съдебното следствие, и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия и
прочетени и приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, като
противоречията и непълнотата на тези от съдебно заседание обяснява с възрастта
и състоянието на свидетелката. Счита, че думите й - последователни, логически
свързани и безпротиворечиви - установяват механизма и авторството на извършеното
деяние от А.М. и още едно неустановено по делото лице, както и наличието на
предварителен сговор между тях.
Относно извършеното от подсъдимия А.М. деяние намира,
че следва да се имат предвид изцяло показанията на пострадалата, дадени на
съдебното следствие, и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия и
прочетени и приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, като
противоречията и непълнотата на тези от съдебно заседание обяснява с възрастта
и състоянието на свидетелката. Счита, че думите й - последователни, логически
свързани и безпротиворечиви - установяват наличието на предварителен сговор
между А.М. и още едно неустановено по делото лице, както и механизма и
авторството на извършеното от тях деяние, мотивирало разпореждането със
собствените средства, събирани от пенсията й, и със средства на дружеството на
внука й А.Я.Я..
За представителя на Държавното обвинение показанията
на свидетелите А.Я., А.М., М.Л., К.К. и П.Р., на свидетеля З.И., дадени на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, както и
приобщените писмени и веществени доказателства също установяват авторството и
механизма на извършеното от А.М. деяние и размера на причинената на ощетеното
юридическо лице имотната вреда.
Сочи, че не следва да се кредитират дадените в хода
на съдебното следствие показания на свидетеля М. Н., сестра на А.М., на З.М.,
майка на този подсъдим, не само поради близката им родствена връзка, но и
заради противоречието им с останалата доказателствена съвкупност. Обясненията на
А.М. в съдебното следствие и от досъдебното производство (приобщени по чл. 279
от НПК), с които описва отчасти механизма на извършеното деяние, намира за
собствена защитна версия, целяща оневиняване и противоречаща на другите гласни
и писмени доказателства, опровергаващи изцяло и твърдението му, че деянието не
е осъществено от субективна страна.
За квалификацията на престъплението по чл. 211,
предложение 1 от НК - измама в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай – сочи причинената
имотна вреда, надхвърляща над 10 пъти съставомерния размер, и изключително
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Относно извършеното от подсъдимия Б.Д. намира, че
следва да се имат предвид изцяло последователните, логически свързани и безпротиворечиви
показания на свидетелите М.Л., К.К., П.Р. и Г.Т., установяващи механизма и
авторството на деянието и опровергаващи изложената от този подсъдим защитна
версия, неподкрепяща се и от приобщените писмени и веществени доказателства.
За представителя на Държавното обвинение показанията
на свидетеля С.В. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са противоречащи на
останалите доказателства и са изказани с цел да оневинят този подсъдим, който
не се признава за виновен и излага своя версия за случилото се, различна от
първоначалната, споделена пред свидетелите, полицейски служители.
Според прокурора подсъдимият Б.Д. извършва виновно
деянието, предмет на обвинението, останало недовършено по независещи от него
причини, а квалификацията по т. 2 на чл. 215, ал. 2 от НК - вещно укривателство в големи размери – е аргументирана с
мотивите по отношение на другия подсъдим.
Изтъква, че извършеното от подсъдимия А.М. следва да
се преценява при балансиращи отговорността обстоятелства: направеното частично
самопризнание, оказано съдействие на досъдебното производство, връщане на част
от имуществото, предмет на престъплението, както и предишните му осъждания, за
което пледира наказание по чл. 211, предложение 1 във връзка с чл. 210, ал. 1,
т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около
средата на съответно предвиденото, което да бъде изтърпяно реално при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а
на основание чл. 59, ал. 1 от НК - да се приспадне времето на задържане с
административни и съдебни актове, считано от 08.09.2015 година.
И за извършеното от подсъдимия Б.Д. намира, че следва
да се преценява при балансиращи отговорността обстоятелства: младежката му
възраст, както и предишните му осъждания и недобри характеристични данни, за
което пледира наказание по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и във
връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване
от свобода в размер около средата на съответно предвиденото, което да се
изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, наказание глоба
в размер около средата, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК - да се приспадне
времето на задържане, считано от 08.09.2015 година до 20.11.2015 година, когато
е освободен след изменяне в по-лека на мярката му за неотклонение.
По отношение на веществените доказателства предлага
бормашина Einhell BM-LE-500E и ъглошлайф Einhell BG1075 с парче от диск да се
върнат на собственика Е.А.; парче хартия от платежно нареждане на „Сосиете
Женерал Експресбанк” – Хасково, два бели плика с надпис „СOCIETE Generalе
Експрес банк” с червенокафеникаво зацапване, парче хартия с червенокафеникаво
зацапване, бял полиетиленов плик, картонена кутия с надпис RAIDER, диск за
ръчен ъглошлайф с надпис bulflеx metal, ръкохватка, ключ за ъглошлайф, касова
бележка на „Рила-1” АД гр. Първомай и инструкция за употреба за ъглошлайф
Raider ведно с фискален бон за закупуването му от 08.09.2015 година в 18:11
часа, издаден от „Рила-1” АД и закрепен на страница 76 „Гаранционна карта” да
се унищожат като вещи без стойност; таблет VOX модел V102 с IMEI номера – 1:
9113058000054026 и 2: 911305800054034 и договор за наем на автомобил на името
на А.З.М., като наемател да се върнат на А.М.; СИМ-карта на „Глобул“ с №
893590500003 08469728, червен пластмасов калъф, счупен по краищата, мобилен
телефон марка SAMSUNG модел Galaxy S2 с IMEI: 359778/04/707626/8 с батерия,
micro SD карта 128 mb, СИМ-карта на „М-Тел” с № 893590*90844996158 да се върнат
на собственика З.М.; мобилен телефон Yezz, работещ с две СИМ-карти, батерия за
него с фабричен № SXD1407180050*0, IMEI номера на мобилния апарат – SIM 1:
354873062718038 и SIM 2: 354873062718046, СИМ-карта с фабричен №
893590*90894580720, мобилен телефон марка SAMSUNG с батерия и счупен заден
капак, с ИМЕЙ 351890/05/144453/6 да се отнемат в полза на държавата като вещи,
послужили за извършване на престъплението от А.М..
По отношение на гражданския иск счита, че следва да
бъде изцяло уважен така, както е приет за съвместно разглеждане, и моли
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител по
отношение на подсъдимия А.М. счита за доказани от представените по делото
доказателства и от обикновената житейска логика основните елементи от
престъпния състав по чл. 211, предложение първо във връзка с чл. 210, ал. 1, т.
2 във връзка с чл. 209, ал. 1 НК, като намира за съвършено нелогична, непоследователна
и вътрешно противоречива тезата на този подсъдими, че не си е давал сметка, че
участва в изпълнителното деяние на измамата. И по отношение на подсъдимия Б.Д.
счита, че е осъществен съставът на опита за вещно укривателство и в старателно
построената му защитна версия липсва много съществен логичен елемент – как
заловилият го полицейски служител избира инкриминираните място и дата за
устройване на засада и как в същото време този подсъдим случайно спира по
същото време и на същото място.
Адвокат И.Н. пледира за осъдителна присъда около
средния размер на предвиденото наказание срещу двамата подсъдими. Изтъква, че
А.М. съдейства на правоохранителните органи за предотвратяване на ефективното
настъпване на вредните последици от деянието измама, но заради липса на алтернатива едва след залавянето си, а
предметът на деянието е частично възстановен, тъй като се намира в управлявания
от него автомобил, а при определяне на наказанието му следва да се има предвид
процесуалното му поведение – непризнаването на вина и липсата на разкаяние за
извършеното. За подсъдимия Б.Д. сочи изключително обремененото му съдебно
минало, нежеланието да съдейства на органите на досъдебното производство за
разкриване на съучастници, отричането на свое участие в деянието и лиса на
критично отношение към извършеното.
Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в
пълен размер, на подсъдимите да бъдат възложени разноските в производството на
доверениците му, а за веществените доказателства Съдът да се произнесе
съобразно предложеното от прокуратурата.
Адвокат В.Г., служебен защитник на
подсъдимия А.М., твърди, че пострадалата Е.А. действително е била измамена, но
не от подзщитния й, а по телефона от лицето, представило й се за д-р Николов,
като тя сама е дала инструменти на М. да отвори касата в дома й, дори е
настоявала за това, а подсъдимият нито е знаел за въпросната каса, нито е
подозирал за голямото количество пари в нея.
Счита, че от субективна страна М. не е
извършил деянието по повдигнатото му обвинение, защото от доказателствения
материал по делото не може да се прави категорично заключение, че човекът,
възбудил и поддържал заблуждението у възрастната жена, е подзащитният й, а от
обективна страна липсват доказателства за предварителен сговор за извършване на
измама между неустановеното по делото лице и А.М., умело използван да пренесе
парична сума, случайно оказала се толкова внушителна.
В случай че подзащитният й бъде признат
за виновен, според адвокат Г. извършеното от него не намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 211, предложение 1 от НК - сумата надхвърля
140 пъти минималната работна заплата за страната към онзи момент, но липсва
признакът извършеното да представлява особено
тежък случай, тъй като настъпилите вредни последици и другите отегчаващи
обстоятелства не разкриват изключително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
Служебният защитник не приема
безспорно, че точно вписаната в обвинителния акт сума от 575760,70 лева е била
в касата, тъй като по делото са представени доказателства за фирмените пари на
свидетеля Я. в края на 2014 година, но не и до септември 2015 година, а липсва
опис на парите от дата непосредствено преди 08.09.2015 година – налично е само
устното твърдение на управителя и едноличен собственик на капитала на ощетеното
юридическо лице.
Предвид изложеното, пледира невинност,
а в случай че Съдът признае А.М. за съизвършител в измамата, счита, че
по-правилна би била квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, и моли за
минимално наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства - частичното
самопризнание, оказаното съдействие на органите на реда за залавяне на
извършителите, връщането на парите, както и здравословното му състояние и
социалното му положение – с болна възрастна майка и баща на две малки деца. В
тази връзка отбелязва, че предишните осъждания датират от преди повече от 10
години и през този дълъг период подзащитният й е трудово ангажиран, не се
занимава с престъпна дейност и се грижи за семейството си.
По отношение на гражданските искове
счита, че не са доказани по размер, и моли да не бъдат уважавани, а
веществените доказателства без отношение към предмета на престъплението -
мобилен телефон „Самсунг” с батерия и счупен заден капак, Договор за наем на
автомобил на името на А.З.М. като наемател, таблет „Вокс” и мобилен телефон
„Самсунг Галакси Ес 2” - да бъдат върнати на подзащитния й.
Подсъдимият А.З.М. се присъединявам се
към адвоката си, изразява съжаление за извършената постъпка и моли за минимална
присъда, за да се грижи за децата си.
Адвокат К.Е., защитник на подсъдимия
Б.Д., моли за оправдателна присъда, поради недоказаност – нито от обективна,
нито от субективна страна - на обвинението по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
Изтъква, че цялото досъдебно
производство - от образуването до приключването му с предявяване - се води
срещу подзащитния му по правна квалификация, идентична с тази за подсъдимия М.
- за съучастие в престъпление по чл. 211 от НК - и преквалифицирането с прокурорско
постановление след приключване на досъдебното производство на деянието от измама на вещно укривателство
най-добре илюстрира, че обвинителната власт решава, макар и с друга
квалификация, да внесе делото в съда срещу Б.Д. само и само той от обвиняем да
стане подсъдим и така Прокуратурата да постигне осъдителна присъда дори и с
цената на промяна в последната минута на едно първоначално обвинение, с което
се накърнява правото на защита на обвиняемото лице и което не е правилно и
законосъобразно.
Пледира, че обвинението по чл. 215 от
НК е несъставомерно, тъй като се основава на предположения подзащитният му да
има информация и да предполага въпросните пари да са придобити от подсъдимия М.
чрез измама – двамата подсъдими не се познават и на самия Д. не е известна не
само точната сума, но и никакви обстоятелства, които да го наведат изобщо на
подозрение, че става въпрос за някаква сума и че тази сума е придобита от друг
чрез престъпление.
В подкрепа на твърдението си защитникът
сочи и показанията на полицейския служител М. Л., които намира също за основани
на предположения относно сумата на „спасените” пари, и твърденията на свидетеля
Я. относно щетите, и сумата на невъзстановените според обвинението пари, и
еднаквият размер на парите по двете престъпления – измама и вещно
укривателство, и липсата на данни двамата подсъдими да са комуникирали помежду
си.
Според адвокат Е. обвинението по чл.
215 от НК е и неясно във връзка с предмета на престъплението – намира
несъответствия между посочената в обвинителния акт като щета сума в евро и
тази, намерена в дома на А.М. и върнатата на свидетеля Я., което също нарушава
правото на защита.
Взема отношение и по обвинението на М.,
като основа на обвинението срещу Д., че въведената в заблуждение е Е.А. за 500
лева, а останалите посочени като щета от измама суми – 278000 евро и 18000
щатски долара с посочена левова равностойност – не могат да бъдат приети за
вреда от измама за пострадалата, тъй като тя изобщо не знае какво има в
скритата каса; че внукът й А.Я. не фигурира като пострадал, въведен в
заблуждение, а фигурира фирмата му - юридическо лице, колективен субект, който
няма как обективно да бъде въведен в заблуждение, поради което всички останали
претенции за сумата над 500 лева намира, че трябва да бъдат уреждани не по наказателен
ред.
В заключение сочи, че има пострадала
фирма, но не и пострадал човек – нито от измама, нито от вещно укривателство, а
пострадалата Е.А. няма нищо общо с валутата на дружеството.
Подсъдимият Б.Г.Д. се присъединява към
защитника си, не признава вина, твърди, че няма общо с престъплението, в което
е обвинен и моли за справедлива присъда.
В реплика повереникът адвокат И.Н. изразява
становище, че не представлява нарушение на процесуалните правила фактът, че на
досъдебното производство правната квалификация на деянието на Б.Д. е променена,
защото му е дадена възможност да вземе отношение по новото обвинение, като
впоследствие му е предявено досъдебното производство; че няма несъответствие
между иззетите на досъдебното производство суми с въведените в диспозитива на
обвинителния акт; че защитата на Д. много изкусно предлага неправилна правна
интерпретация на казуса, като не прави разлика между лицето, в чието съзнание е
създадена невярната представа, с лицето, което търпи имотната вреда; че според
съдебната практика не е необходимо деецът (подсъдимият Д.) да има точна
представа за размера на сумата, предмет на престъплението, за да носи
отговорност за вещно укривателство.
Адвокат К.Е. моли съдебният състав да не се съгласява
със становището на повереника, тъй като Б.Д., който въобще не е бил там, може
да бъде упрекнат за вещите, съдържащи се в касата в дома на Е.А., защото
въвеждането в заблуждение върви по линия, че внукът на пострадалата е болен и
тя се разпорежда със средствата, с които лично разполага, а за останалата част
от сумата това е случайно събитие - никой не знае и не предполага, даже и
прекият извършител, както е обвинен за измамата А.М., че Е.А., като търси пари
от пенсията си и те не достигат, ще се сети за касата на внука си.
Изтъква, че правно и юридически А.Я. не е укорим, че
е съхранявал фирмени средства в чуждестранна валута на скрито място, но това,
че някой случайно е разбрал за съдържанието и местонахождението на неговата
каса, не означава, че щом тази каса е попаднала в чужди ръце, онзи, който е
пипнал, трябва да носи отговорност за всичко, което е вътре, още повече
неговият подзащитен, обвинен за вещно укривателство на пари, които някой друг
случайно е намерил.
Подсъдимият Б.Г. се присъединява към становището на
адвоката си.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Подсъдимият А.З.М. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование (незавършен 10 клас), общ работник, с адрес: *.
Същият до момента е осъждан с влезли в
сила съдебни актове, както следва:
1. С Присъда № 223 / 13.06.2002 година по НОХД № *7 /
2002 година на Районен съд - Хасково, влязла в сила на 13.07.2002 година, за
извършени на 31.12.2000 година, на 12.02.2001 година, на 15.02.2001 година, на
16.02.2001 година и на 23.02.2001 година престъпления по чл. *8, ал. 1 от НК,
на основание чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато
времето на предварителното задържане, считано от 25.01.2002 година.
2. Със Споразумение от 02.10.2003 година по НОХД № 129
/ 2002 година на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 02.10.2003 година, за извършено
през периода 09.03.*98 година - 24.03.*98 година престъпление по чл. *8, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК му е наложено
наказание осем месеца лишаване от
свобода при първоначален общ
режим.
3. Със Споразумение от 24.10.2003 година по НОХД № 5* /
2003 година на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 24.10.2003 година, за
извършено на 03.01.2001 година престъпление по чл. 157, ал. 2 във връзка с ал.
1 от НК му е наложено наказание една
година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ
режим и за извършено на същата дата престъпление по чл. *8, ал. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
С протоколно определение по делото,
влязло в сила на 10.11.2003 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК е определено едно
общо наказание от една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ
режим.
4. Със Споразумение от 18.12.2003 година по НОХД № 931
/ 2001 година на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 18.12.2003 година, за
извършено на 05.01.2001 година престъпление по чл. *8, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК му е наложено
наказание от шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ
режим.
С Определение от 26.01.2004 година по
същото дело, влязло в сила на 10.02.2004 година, на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия са групирани наказанията по НОХД №
*7 / 2002 година, НОХД № 129 / 2002 година, НОХД № 5* / 2003 година и НОХД №
931 / 2001 година и е определено
едно общо, най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на пет
години лишаване от свобода
при първоначален общ режим, а на
основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното и увеличено общо наказание е
приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № *7 / 2002 година в размер
на 2 години, 3 месеца и 14 дни.
5. Със Споразумение № 240 / 16.11.2005 година по НОХД №
1064 / 2005 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 16.11.2005
година, за извършено за времето от 1 до 16 септември 2004 година престъпление
по чл. *6, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК му е наложено наказание от една
година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг
режим.
Видно от отбелязванията в бюлетините и
справката за съдимост и Справка рег. № И-11588 / 09.09.2016 година от
Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието – София определеното общо, най-тежко наказание
по първите четири осъждания е изтърпяно за времето от 25.01.2002 година до
22.06.2006 година (с помощта на 7 месеца и 3 дни от работа), откогато търпи наказанието по петото си осъждане до
05.10.2007 година, когато е освободен по изтърпяване.
Подсъдимият Б.Г.Д. е роден
на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование (завършен 10 клас), амбулантен търговец, с адресна регистрация: *,
живущ ***.
Същият до момента е осъждан с влезли в
сила съдебни актове, както следва:
1. Със Споразумение № 80 / 01.07.2008 година по НОХД №
1633 / 2008 година на Районен съд - Русе, влязло в сила на 01.07.2008 година,
за извършено на 10.09.2007 година престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 18,
ал. 1 от НК му е наложено
наказание пробация, както следва: задължителна
регистрация по местоживеене за срок от една
година и шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
2.
С Присъда № 201 / 24.04.2009 година
по НОХД № 429 / 2008 година на Районен съд – Горна Оряховица, влязла в сила на
12.05.2009 година, за извършено на 31.05.2007 година престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години.
3. С Присъда № 438 / 29.10.2009 година по НОХД № 321 /
2009 година на Районен съд – Горна Оряховица, влязла в сила на 14.11.2009
година, за извършено на 13.05.2008 година престъпление по чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по местоживеене
за срок от една година и шест месеца
с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и
шест месеца
и включване в програми за обществено
въздействие за срок от шест месеца.
Със същата присъда на основание чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия са групирани наказанията
по НОХД № 1633 / 2008 година и НОХД № 321 / 2009 година и е определено едно общо, най-тежко
наказание пробация, както следва: задължителна
регистрация по местоживеене за срок от една
година и шест месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три
пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и включване
в програми за обществено въздействие за срок от шест месеца.
4. С Присъда № 804 / 25.11.2011 година по НОХД № 1147 /
2011 година на Районен съд – Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 30 /
23.03.2012 година по ВНОХД № 731 / 2011 година на Окръжен съд – Велико Търново,
влязла в сила на 23.03.2012 година, за извършено на 11 / 12.02.2011 година престъпление
по чл. *5, ал. 1, т. 3, предложение 1, т. 4, предложение 1 и т. 5 във връзка с
чл. *4, ал. 1 от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг
режим.
Със същата присъда на основание чл. 69,
ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от НК на подсъдимия е приведена в изпълнение
присъдата по НОХД № 429 / 2008 година, като е постановено отложеното наказание шест
месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим да се
изтърпи отделно и изцяло от наказанието по НОХД № 1147 / 2011 година.
5. Със Споразумение № 355 / 07.05.2012 година по НОХД №
1211 / 2011 година на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на
07.05.2012 година, за извършено на 23.09.2010 година престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 28 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С Определение № 440 / 07.06.2012 година
по ЧНД № 436 / 2012 година на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на
04.07.2012 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
на подсъдимия са групирани наказанията по НОХД № 1147 / 2011 година и НОХД №
1211 / 2011 година и е определено
едно общо, най-тежко наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изтърпяното наказание лишаване от свобода
по горните присъди, на основание чл. 68 от НК на подсъдимия е приведено в
изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 429 / 2008 година, което да се
изтърпи при първоначален строг режим
отделно от общото наказание от една година лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 1633 / 2008 година, НОХД №
429 / 2008 година и НОХД № 321 / 2009 година и е определено едно общо, най-тежко наказание шест
месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим, а на
основание чл. 25, ал. 3 от НК е приспаднато изтърпяното наказание пробация по горните присъди от
наказанието лишаване то свобода, като
два дни пробация са зачетени за един
ден лишаване от свобода.
6. С Присъда № 40 / 26.01.2012 година по НОХД № 5552 /
2010 година на Районен съд – Варна, изменена с Решение № 294 / 25.10.2012
година по ВНОХД № 411 / 2012 година на Окръжен съд – Варна, влязла в сила на
25.10.2012 година, за извършено на 05.09.2008 година престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.л 2 във връзка
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден
на пробация,
както следва: задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
С Определение № 2508 / 13.12.2012
година по ЧНД № 6070 / 2012 година на Районен съд – Варна, влязло в сила на
29.12.2012 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
на подсъдимия са групирани наказанията по НОХД № НОХД № 5552 / 2010 година,
НОХД № 1211 / 2011 година и НОХД № 1147 / 2011 година и е определено едно общо, най-тежко
наказание една година лишаване от
свобода при първоначален строг
режим, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното до момента
наказание и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето на
предварителното задържане.
7. Със Споразумение от 20.12.2013 година по НОХД № 712
/ 2013 година на Районен съд – Смолян, влязло в сила на 20.12.2013 година, за
извършено на 05.07.2013 година престъпление по чл. 211, предложение 3, във
връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и
Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено
наказание девет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг
режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на
предварителното задържане, считано от 07.07.2013 година до 20.12.2013 година.
Видно от Справка рег. № И-11588 /
09.09.2016 година от Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, Б.Д.
започва изтърпяване на наложеното по НОХД № 1633 / 2008 година, НОХД № 321 /
2009 година и НОХД № 5552 / 2010 година наказание пробация на 12.08.2008 година и след прекъсване на изпълнението за
времето от 21.11.2008 година до 04.12.2009 година, през което е задържан в
поправителен дом „Бойчиновци”, пробацията е подновена на 07.12.2009 година до
28.02.2011 година, когато приключва по изтърпяване; на 09.04.2012 година
постъпва в Затвора – Ловеч за изтърпяване на определеното общо наказание от шест
месеца лишаване от свобода по
НОХД № 1633 / 2008 година, НОХД № 321 / 2009 година и НОХД № 429 / 2008 година
(с изтърпени от пробация три месеца
над срока) и с начало 09.04.2012 година търпи определеното общо наказание от една година
лишаване от свобода по НОХД №
1147 / 2011 година и НОХД № 1211 / 2011 година до 08.01.2013 година, когато е
освободен по изтърпяване със зачетени три месеца на основание чл. 179, ал. 2 от
ЗИНЗС. На 20.12.2013 година (с начало 07.07.2013 година) постъпва в Затвора –
Пловдив за изтърпяване на наказанието девет месеца лишаване от свобода по НОХД № 712 / 2013 година и е освободен по
изтърпяване на 07.04.2014 година.
До месец март 2015 година подсъдимият А.З.М. работи в
склад в град Елин Пелин, след което публикува обява в интернет за търсене на
работа и посочва за връзка номера на мобилния си телефон ********** („М-Тел
Прима” на името на Н.Я.М.).
Свидетелят А.Я.Я. от град * е управител и едноличен
собственик на капитала на „Марица Логистик Сървис” ЕООД – Пловдив. Тъй като
бизнесът на дружеството е свързан с тежка строителна механизация и постоянна
необходимост от пари в брой за зареждане на машините, за текущи разходи за
работниците, а и заради наскоро обявения фалит на КТБ, А.Я.Я. държи в брой суми
в хиляди евро и долари в дома на баба си Е.Б.А. в град Първомай, като парите са
скрити в поставена в отвор в пода на лятната кухня метална каса (от която има
ключ само той), а върху нея е сложен фризер.
В ранния следобед на инкриминираната дата -
08.09.2015 година, от телефон с румънски номер 0040745*4874 на А.З.М. се обажда
лице с неустановена по делото самоличност и го пита дали иска да изкара пари.
След като получава положителен отговор, му казва, че трябва да отиде до град
Първомай, област Пловдив, откъдето да вземе пари и документи и да ги достави до
град Велико Търново. Подсъдимият се съгласява.
Същият ден свидетелят А.Я.Я. е в гад Първомай при
баба си, към обяд я води да си вземе пенсията, след което я оставя в дома й на
улица * № * и към 16:00 се прибира при съпругата си в град Пловдив.
След като пострадалата Е.Б.А. изпраща внука си,
остава сама и ляга да си почине, около половин час по-късно звъни стационарният
й безжичен телефон с номер 0336 *****, тя вдига и чува мъж, който се представя
като „доктор Николов”. Казва й, че внукът й е катастрофирал и трябва да бъде
опериран по спешност – единият му крак го няма, другият може да бъде спасен с
поставяне на пирони, един от които струва 20-30 хиляди лева, а са и нужни скоби
за гръбначния стълб.
Тъй като е загубила съпруга си в автомобилна
катастрофа, а и зет й също е бил пострадал при такава, Е.Б.А. се изплашва,
предполага, че става въпрос за внука й, който малко преди това си е тръгнал с
колата, и притеснена отговаря, че има само 500 лева от пенсията си, но мъжът от
другата страна на линията е настоятелен - казва, че екипът от лекари е събран,
чака и няма да започне операцията, докато не се внесат парите, а единият крак
на пациента вече е отишъл. Пострадалата предлага да се обадят на родителите на
А.Я.Я., а „доктор Николов” й отвръща, че ще й даде дъщеря й и Е.Б.А. чува
женски глас в слушалката: „Майко, много е зле, отива! Каквото имаш, събирай!”.
Свидетелят А. казва, че ще излезе да събере каквото може от съседи, иска да
извикат бащата на внука й и пита къде е правнучето й, за което се сеща, че е
оставено на грижите на дъщеря й и зет й (родители на А.Я.Я.). Отново „доктор
Николов” заявява по телефона, че бащата не може да дойде, понеже дава кръв,
успокоява я да не се притеснява за детето, което е при майка си, а да осигури
пари, за да започне лекарският екип операцията. Съветва я да не излиза, да не
говори с никого и никого да не пуска в къщата си, тъй като този, който е ударил
внука й, е избягал, полицията го търси в момента и всичко трябва да остане в
тайна, за да успеят да го заловят. Настоява жената да не сваляла от ухото си
телефонната слушалка.
Тогава Е.А. се сеща и споделя, че в дома й е
металната каса на А.Я., но тя не знае какво има в нея, нито пък има ключ.
„Доктор Николов” обяснява, че ще изпрати до дома й свой приятел - човек от
Здравната каса, който ще отвори касата, за да занесе пари за операцията.
Докато трае разговорът между Е.Б.А. и представящия се
за „доктор Николов”, А.З.М. е в село Гарваново, област Хасково. Търсилият го
по-рано същия ден мъж в допълнително проведени телефонни разговори го уведомява
за точния адрес на пострадалата и му обяснява, че там ще го чака възрастна
жена, от която трябва да вземе парите, на която той трябва да се представи за
човек от Здравната каса, идващ да получи средства за спешна операция на внука
й, които трябва да занесе на опериращия лекар в болница, където е дъщеря й.
Информира го и че в дома, в който отива, има сейф, вероятно с пари, но тъй като
жената няма ключ за него, А.М. трябва да намери начин да го отвори. Разбират
се, че ще се чуят още веднъж кога са готови в Първомай и половин час по-късно
отново звъни с думите: „Тръгвай!”.
Подсъдимият взема автомобила на С.Т.В. (жената, с
която живее на съпружески начала) - тъмносиньо „БМВ
Жената го чака на вратата, посреща го с думите: „Ти
ли си човекът?”, А.М. се представя за доктор от Здравната каса, тя му пита къде
са парите, тя го води в лятната кухня и му помага да преместят фризера.
Подсъдимият опитва да отвори касата с приготвени от
пострадалата тесла и кирка, но не успява. Пита я дали няма някакви инструменти,
но тя му обяснява, че всичко е в гаража и че тя самата не разбира от
инстрпументи.
Подсъдимият отива до гаража, пострадалата го следва.
Оттам взема бормашина и ъглошлайф, с който опитва да пререже метала, но
неуспешно. Дори се наранява и оставя инструмента настрана с думите „Това не
върши работа” и отива на чешмата да се измие. Е.А. му донася от стаята
приготвените от пенсията й 500 лева, но „доктор Николов”, който я държи на
телефона, я успокоява: „Той ще иде да вземе друг, само и само да ти свърши
работа да почне операцията”. Жената му заръчва да почват с операцията, за да не
се губи време, пак настоява да отиде до съседи да търси пари, но от другата
страна на телефонната линия й е указано да не мърда никъде и каквото й е
казано, това да прави.
Когато А.М., вече измил ръцете си, е готов да тръгне,
му позвънява мъжът, изпратил го в град Първомай, и му поръча с дадените пари да
купи нов ъглошлайф и да продължи да реже сейфа.
Подсъдимият нарежда на пострадалата: „Никъде няма да
излизаш! След мене да заключиш!”, излиза от дома й, отива до магазин „Рила” в
град Първомай и в 18:11 часа купува от там флекс Raider и диск за метал, след
което се връща в къщата и започва да реже касата. Успява да направи малък отвор
с триъгълна форма, през който си провира само пръстите на ръката, вади по малко
от намиращите се вътре пари, увити в хартия и найлон, и да ги оставя край себе
си. Пострадалата вижда, че банкнотите не са български, а и той вече е струпал
доста от тях и му предлага да ги преброят, тъй като предполага, че вече са
достатъчни за операцията, но „доктор Николов” по телефона й казва: „С дъщеря ти
ще ги преброим. Колкото трябва, ще си вземем”.
Подсъдимият също я успокоява: „Ние ще ти си върнем
това, дето остава” и пъха парите и ъглошлайфа Raider в една от складираните
наблизо найлонови торби. В това време му телефонират, пострадалата чува М. да
казва: „Стига ме ядосвай!” и хвърля телефона си по нея. Тя се изплашва и му
връща мобилния апарат.
А.М. успява да извади от касата 278000 евро и 18000
щатски долара (остават 30000 евро в дъното на сейфа) и преди да излезе от
къщата, заръча на Е.А. да заключи след него, да не пуска никого, а после да
измете и да измие всичко с вода.
Когато го изпраща, тя приключва и разговора с „доктор
Николов” и остава сама.
В това време и дъщеря й от Хасково многократно я
търси - и на мобилния, от който получава съобщение, че няма връзка с този
номер, и на домашния телефон, даващ постоянно „заето”. Обезпокоена, звъни на
сина си А.Я. и го пита как е баба му. Свидетелят казва, че всичко е наред, че
през деня е бил при нея и че сигурно сега е някъде по двора, но майката му
обяснява как й е звънила и е изпратила съседка на пострадалата, която няколко
пъти е проверила, че вратата е заключена. Настоява Я. да отиде до Първомай и
той тръгва от Пловдив.
Най-сетне дъщерята се свързва с Е.А. и й дава да чуе
детето как пее. Едва тогава пострадалата се досеща, че е станала жертва на
ало-измамници и разказва за случилото се.
Докато пътува към Първомай, със свидетеля Я. се
свързва майка му и му казва, че е подала сигнал на 112, защото са обрали баба
му, а той минава покрай къщата й в квартал Дебър и отива до РУ на МВР –
Първомай, където заварва баба си – непрекъснато хлипаща и извиняваща се. От нея
разбира, че са отворили и обрали касата.
Отдалечил се от къщата на Е.А. и вече при автомобила
си, на А.М. му телефонира непознатият, на когото казва, че е взел парите.
Получава нареждане да ги преброи и да тръгне за Велико Търново, на което
подсъдимият отговаря, че първо ще се прибере в село Гарваново.
В село Гарваново, област Хасково, на улица * № * е
домът на майка му З.М.И., при която по Закон за закрила на детето е настанена
А.М.А. - дъщеря на дъщеря й М. Р. Н. и племенница на А.М..
Преди 19:00 часа подсъдимият е в дома на майка си и
заварва там З.И., А.А., жена си С. В. и децата им М. (на 5 години) и А. (на 3
години). Носи найлонова торба в ръце с евро и долари, които още като влиза от
вратата в къщата, изсипва на земята в стаята. За да не гледат децата, баба им
ги изпраща да играят навън. Излиза и тя, защото в двора влиза жената на брат й.
В това време подсъдимият М. отделя в черен найлонов плик част от парите за себе
си.
Оставя в имота в село Гарваново и част от
инструментите, закупени и ползвани за направата на отвора в сейфа в дома на
пострадалата.
След време децата се връщат и А. вижда на беседката в
двора им баба си, вуйна си и вуйчо си, който разговаря по телефона. Чува го да
споменава „четиристотин хиляди” и че нещо е станало в Първомайско, но щом А.
забелязва децата, прекъсва разговора. Заръчва на З.И. да прибере отделените от
него пари, които е оставил до телевизора и майка му слага пакета в шкафа.
Към 20:00 – 20:30 часа с беемвето на жена си А.М.
тръгва в посока към град Стара Загора със С.В., малкото им дете и поставените в
бяла полиетиленова чанта останали пари за град Велико Търново, съгласно по-рано
получените инструкции по телефона. По пътя поддържа телефонна връзка с
неустановеното по делото лице и получава указания да откара парите в близост до
град Велико Търново на място, което ще му бъде съобщено допълнително и от което
сумата да бъде прибрана от трето лице.
В РУ на МВР – Първомай пострадалата Е.А. дава
показания за случилото се пред разследващ полицай и със съставянето на
протокола от разпита като първо действие по разследването на основание чл. 212,
ал. 2 от НПК е образувано досъдебното производство. За времето от 22:05 часа до
23:15 часа в дома й на улица * № * е извършен оглед на местопроизшествие, при
който е констатирано проникването в металната каса и останалите 30000 евро в
шест пачки по 50 евро. Иззети са като веществени доказателства: бормашина
Einhell BM-LE 500E, ъглошлайф Einhell BG-1075 с парче от диск, парче хартия от
платежно нареждане на „Сосиете Женерал Експресбанк” - Хасково, парче хартия с
червенокафеникаво зацапване и два бели плика с надпис „СOCIETE Generalе Експрес
банк” с червенокафеникаво зацапване, както и дактилоскопна следа от дясната
страна на бормашината.
При незабавно проведените издирвателни мероприятия
оперативен работник в Областната дирекция на МВР в град Пловдив се обажда на
своя колега - свидетеля М.Л., началник-сектор „Криминална полиция” в РУ на МВР
– Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с когото и
преди са работили по противодействие на телефонни измами на територията на град
Горна Оряховица. Съобщава му за крупна измама в град Първомай - повече от
половин милиона лева в пари, валута и злато, както и че извършителят
транспортира най-вероятно към град Велико Търново сумата, отнета при телефонната
измама, с лек автомобил, чиито марка, модел и номер посочва като дадени на
Главна дирекция „Национална полиция” за издирване и установяване с указание
колата да бъде спряна и да бъдат установени пътуващите в нея.
По указания на началника на Районното управление и на
заместник-директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново свидетелят Л.
запознава дежурния в оперативната част при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, избира колеги от криминалния сектор – свидетелите К.Х.К. и П.Л.Р., които
се явяват в РУ на МВР - Горна Оряховица, съобщава им известната му по случая
информация и тримата тръгват със служебен необозначен червен на цвят автомобил
„Опел Астра” към град Велико Търново.
По пътя свидетелят Л. непрекъснато поддържа телефонна
връзка с колеги от Областните дирекции на МВР в град Пловдив и град Велико
Търново. Научава и името на приносителя на парите, че същият пътува с жена си и
детето си най-вероятно към Велико Търново, както и че на подстъпите към прохода
Хаинбоаз има позициониран автопатрул на осмия километър - Килифарево.
Когато пристигат на място, свидетелят Л. разпорежда
на автопатрулиращите полицаи да не предприемат действия без негово знание,
разменят си телефоните и тримата служители на РУ на МВР – Горна Оряховица
потеглят с опела да обезпечат другия възможен за придвижване път към град
Велико Търново - през град Габрово и прохода Шипка.
След броени минути полицай от автопатрула телефонира
на М.Л., че въпросното беемве е преминало покрай тях с водач и пътник до него.
Получава разпореждане за проследяване от далечно разстояние без включени сирени
и лампи до момента, в който автомобилът с А.М. изпревари отбилия вдясно на пътя
опел с тримата оперативни работници. Уговорката е, когато те поставят сигналния
буркан със синя светлина на автомобила си, автопатрулът да включи светлинен и
звуков сигнал, да изпревари червения опел и беемвето, за да може чрез т.нар.
„тампониране” търсеният автомобил да бъде спрян за проверка.
Когато колата с подсъдимия подминава червения опел,
служителите на реда я следват и скъсяват дистанцията, а патрулката се движи на
разстояние отзад. Пътниците в червения опел забелязват, че водачът на беемвето
разговаря по мобилен телефон.
Когато приключва разговорът, дясната ръка на водача
на беемвето, в която свети апаратът, се спуща надолу, а двете полицейски коли
включват светлинен и звуков сигнал, патрулката изпреварва червения опел и
беемвето и го спира.
Полицаите слизат, подхождат от двете страни и се
легитимират. Забелязват, че на задната седалка на бемвето детето спи, а на
предна дясна седалка пътува жена. Първоначално А.М. отрича да превозва пари, но
след предупреждение за извършване на полицейска проверка на автомобила, показва
на служителите на реда найлоновата чанта на пода на автомобила в краката на С.
В., която тя разгръща, и отгоре се виждат пачки с евро, а М. се съгласява да
помогне на полицаите, защото не иска да влезе в затвора.
Свидетелят М.Л. се обажда на колегата си в Областна
дирекция на МВР – Пловдив и накратко му разяснява случая до момента, като му
обяснява, че подсъдимият има желание да съдейства и по-нататък.
След минута-две му е върнато обаждане да се търсят
възможности за залавяне на други извършители на престъплението, но ако има и
най-малък риск да се загубят парите – да се оставят на указано място или някой
да ги вземе и да избяга с тях, – операцията незабавно да се прекрати.
Свидетелят Л. разпорежда жената и детето да бъдат
откарани с патрулния автомобил в РУ на МВР – Велико Търново, качва се при
подсъдимия в беемвето, като торбата с парите остава на мястото си, и потеглят
също към Велико Търново, следвани от свидетелите К.Х.К. и П.Л.Р. с червения
опел.
По време на пътуването А.М. говори с неустановеното
по делото лице и след като приключва, казва на полицая до себе си, че като
наближат Велико Търново, той трябва да телефонира обратно.
На влизане в детелината на Велико Търново подсъдимият
провежда разговор, при който получава указания да продължи в посока Севлиево по
главния път от Велико Търново в посока София.
Свидетелят М.Л. обяснява по телефона създалата се
ситуация на Заместник-директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново и
получава указание да бъде уведомена дежурната част в Дирекцията, за да може,
докато пътуват, полицията от Севлиево бързо да организира мероприятията по
задържане на извършителите на престъплението след оттегляне им от
местопроизшествието.
Беемвето, следвано от опела, преминава през Велико
Търново и продължава по главния път за София (ГП I-4, София – Варна), като
намаля скоростта си на движение, преминавайки покрай билборд без надписи на км
100 + 400 м в местността Кална кория, община Севлиево, в близост до разклон на
пътя за село Добромирка.
Когато подминава, подсъдимият А.М. получава телефонно
обаждане да остави парите до въпросния билборд.
Около километър след това двете коли спират до
затворено крайпътно заведение, полицаите П.Р. и К.К. се прехвърлят на задната
седалка на беемвето, което потегля в обратна посока (град Варна) към билборда.
В момента, в който спират пред билборда, телефонът на
М. звъни, той изчаква свидетелите Л. и Р. да слязат (свидетелят К. остава в
колата) и приема обаждането. Намиращият се до шофьорската врата П.Р. дочува как
мъжки глас разпорежда какво да прави с парите.
Подсъдимият взема найлоновата торба, оставя я в близост
до билборда, качва се в беемвето и потегля към град Велико Търново. По време на
пътуването телефонът му звъни неколкократно и свидетелят К. чува въпроси – къде
се намира в момента, дали е оставил парите на мястото, къде е жена му, детето
му спи ли още на задната седалка, колко пари си е взел от торбата.
Легнали зад един храст на около 20 метра от торбата с
парите, свидетелите Л. и Р. чакат кой ще се появи за тях, като междувременно се
обаждат на Л., че е изпратена за подкрепа група от криминалния сектор във
Велико Търново.
След по-малко от час, около полунощ на не повече от
20 метра от билборда спира лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *. Без да е изключен
двигателят, от дясна задна врата слиза мъж по къси панталони и с чехли и с
усилена стъпка се отправя към билборда, подминава го с крачка-две в посока към
парите, а двамата служители на реда, напуснали прикритието си, хукват към него
с викове: „Полиция! Стой! Не мърдай!. Остани на място! Обградени сте”. Човекът
спира, обръща се рязко и побягва към все още отворената задна врата на
мерцедеса.
Шофьорът няколко пъти форсира двигателя и преди
полицаите да стигнат до автомобила, той потегля рязко към Севлиево с изхвърляне
на камъчета изпод гумите.
Неуспял да се върне в колата, слезлият от нея човек
пада върху банкета, а единият му чехъл - на пътното платно.
Служителите на реда приближават, изплашени, че
автомобилът го е ударил. Виждат, че човекът лежи по лице, питат го дали е
добре, помагат му да се изправи. Той ги разпознава и назовава по малки имена,
казва им кой е.
Двамата полицаи също разпознават подсъдимия Б.Д. като
осъждано за престъпления лице и като криминален контингент по линия на
телефонни измами.
Свидетелят Л. веднага се обажда на началника на РУ на
МВР - Севлиево и му казва част от номера на мерцедеса, както и че в него
пътуват две лица, които е забелязал – шофьорът и още едно на предна дясна
седалка, - за да могат севлиевските полицаи да ги посрещнат и да спрат.
На органите на реда Б.Д. разказва, че са му обещани
500 евро, ако вземе торбата с пари, но не знае колко има вътре. Полицаите му
обясняват, че от свои колеги от Пловдив знаят за 300 хиляди евро. Подсъдимият
не им вярва, смята, че се шегуват, и иска сам да се увери – обещава, че ако
види парите, ще каже кои са извършили измамата, в която твърди, че не е
участвал.
Тримата отиват до торбата, осветяват я с фенер и леко
я разтварят. Б.Д. вижда пачките и се ядосва, че са го излъгали – знаел, че се
касае за телефонна измама, но не и за размера й. Трябвало само да отиде да
вземе торбата от билборда и да я внесе в колата, в която бил с още трима, но му
казали за многократно по-малка сума, най-вероятно за да му дадат по-малко пари.
Разказва, че докато пътувал с тях в мерцедеса към билборда, чул как единият му
спътник говори по телефона с някого, който трябва да разбере къде да остави
парите. Дава пълния номер на мерцедеса си и споменава три лица по малки имена и
прякори, за които обяснява как са отишли със зелен ван при него в Горна
Оряховица и са му предложили да отиде да вземе едни пари от една табела, как
той тръгва с мерцедеса си към Велико Търново, а те – подир него, как са
оставили паркиран вана на Паметника на обесените, как са се прехвърлили в
неговата кола, как един от тях е поел управлението й, а на него са наредили да
седне на задна дясна седалка, тъй като от тази страна е въпросната табела.
В това време пристигат трима служители от сектор
„Криминална полиция” на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, отиват до
торбата с парите, виждат я и се връщат до служителите от Горна Оряховица и
подсъдимия, за да се включат в беседата с него. По данни от разказа на Б.Д.
предприемат действия по изясняване на самоличността на лицата, пътували с него,
като за целта потеглят към РУ на МВР – Павликени и още същата нощ тримата и
автомобилът са обявени за издирване - в процеса на разследване са установени
свидетелите М.В.Д., К.И.И., П.Г.М. и С.Б.В., но не се доказва съпричастността
им нито към осъществената измама, нито към опита за вещно укривателство.
Междувременно на място пристига патрулен автомобил, а
преди да стигне град Велико Търново, свидетелят К.К. получава разпореждане от
дежурния на РУ на МВР – Горна Оряховица да се върне с подсъдимия А.М. до
билборда, тъй като е заловено лицето, което е трябвало да вземе парите.
Оперативно-следствена група от РУ на МВР - Севлиево
извършва оглед на местопроизшествие за времето от 1:57 часа до 3:50 часа в
присъствието на двамата подсъдими и поемни лица, при който намереният на земята
на два метра от билборда полиетиленов плик е иззет с намиращите се в него пари:
548 банкноти с номинал 100 евро, 685 банкноти с номинал 50 евро, 86 банкноти с
номинал 200 евро, 134 банкноти с номинал 500 евро и 171 банкноти с номинал 100
щатски долара – общо 173250 евро и 17100 щатски долара.
Подсъдимите са задържани и откарани в РУ на МВР –
Севлиево, където А.М. доброволно предава мобилен телефон Yezz с две СИМ-карти с
батерия за него с фабричен № SXD1407180050190, с IMEI номера на мобилния апарат
– SIM 1: 354873062718038 и SIM 2: 354873062718046; СИМ-карта с фабричен №
8935901990894580720, таблет VOX модел V102 с IMEI номера – 1: 911305800054026 и
2: 911305800054034, като за телефонния апарат сочи, че с него е поддържана
връзка с неустановеното по делото лице, изпратило го в дома на Е.А.. Предава и
две банкноти с номинал 500 евро, за които съобщава, че са от сейфа в дома на
пострадалата.
Паралелно с действията от органите на реда около
билборда на ГП I-4, София – Варна в местността Кална кория, община Севлиево, в
близост до разклона на пътя за село Добромирка, от РУ на МВР – Хасково в
неотложен случай са предприети оперативно-следствени мероприятия в село
Гарваново - около полунощ полицаите отиват в дома на майката на А.М..
Преди да влязат в жилището й, З.И. събужда внучката
си А. и й дава да скрие черния найлонов плик, оставен от подсъдимия. Детето го
прибира под блузата и облича отгоре розов елек, даден му от бабата.
Органите на реда питат за скрити пари, но И. отрича
да знае нещо.
Имотът е претърсен и от пристройка в двора, обособена
като лятна кухня, в стар инкубатор се намира и иззема мобилен телефон SAMSUNG с
батерия и счупен заден капак, с ИМЕЙ: 351890051444536; от багажник на лек
автомобил „Опел Астра” с ДК № * - договор за наем на автомобила на името на
А.З.М. като наемател. При действието от пейка под навес в двора на къщата е
намерена и иззета картонена кутия с надпис Raider, ведно с намиращи се в нея
диск за ръчен ъглошлайф с надпис bulfolox metall, ръкохватка, ключ за ъглошлайф
и касова бележка на „Рила-1” АД гр. Първомай, като в кутията са и инструкция за
употреба за ъглошлайф Raider ведно с фискален бон за закупуването му от
08.09.2015 година в 18:11 часа, издаден от „Рила-1” АД и закрепен на страница
76 „Гаранционна карта”.
Тъй като при претърсването не са намерени пари,
органите на реда считат, че са налице достатъчно основания някое от двете лица
З.М.И. и А.М.А. да е укрило инкриминирани вещи, и ги обискират. От малък заден
джоб с цип на дамската чанта на З.М.И. изземат СИМ карта на „Глобул” с №
893590500003 08469728, а изпод тениската на непълнолетната А.М.А. намират
завързан за корема й черен полиетиленов плик, обвит и завързан с парцалена
връзка, в който след разопаковане намират друг полиетиленов плик, съдържащ 129
банкноти с номинал от 500 евро, 3 банкноти с номинал от 50 евро, 1 банкнота с
номинал от 10 долара, 1 банкнота с номинал от 50 долара и 100 банкноти с
номинал от 100 евро – общо 74650 евро и 60 долара, които органите на реда
изземат.
Жената и момичето са отведени в полицията в град
Хасково, където А.М.А. предава доброволно мобилен телефон SAMSUNG Galaxy S2 с
IMEI: 359778/04/707626/8 с батерия, micro SD карта 128 mb, СИМ-карта на „М-Тел”
с № 8935901990844996158 и червен пластмасов калъф, счупен по краищата, за които
казва, че са на баба й.
Междувременно двамата подсъдими са задържани и
отведени в РУ на МВР – Първомай, впоследствие спрямо всеки от тях е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, като на 19.11.2015 година за подсъдимия
Б.Д. тя е изменена в „Парична гаранция”, внесена на 20.11.2015 година.
На 10.09.2015 година са извършени огледи на
намерените при процесуално-следствените действия пари – описани са под серийни
номер и е установено, че иззетите при огледа до билборда на ГП I-4, София –
Варна в местността Кална кория, община Севлиево, евро с номинал 50 са с две
банкноти повече, а иззетите при обиска на А.М.А. евро с номинал 500 са с една
банкнота повече, или общо намерената от органите на реда инкриминирана валута е
249500 евро и 17160 щатски долара.
На 28.03.2016 година с Приемателно-предавателен
протокол иззетите пари са върнати на управителя и едноличен собственик на
капитала на „Марица Логистик Сървис” ЕООД – Пловдив, като невъзстановени
остават 28500 евро и 840 щатски долара.
Назначената и изготвена датилоскопна експертиза
(Протокол № 3 / 26.10.2015 година) установява, че оставения отпечатък върху бормашина
Einhell BM-LE 500E е от левия безименен пръст на А.З.М..
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
установена от приложените писмени доказателства: справки изх. № 227 / 2016 от
22.06.2016 година, от 25.08.2016 година и от 2109.2016 година (л. 84, л. 180,
л. 211 от делото), справки за съдимост с преписи от бюлетини по предишни
осъждания и протоколни определения по чл. 306 от НПК (л. 89 – л. 97, л. 100 –
л. 115, л. 223 – л. 231 от делото), приемно-предавателни протоколи (л. 117, л.
119, л. 120, л. 187 от делото), Писмо УРИ 105860-393 / 19.08.2016 година
Началникът на Районен център 112, град Русе (л. 189 от делото), документи на
„Марица Логистик Сървис” ЕООД - Пловдив за начално и крайно салдо – дебит за
периода 01.01.2014 година – 31.12.2014 година и за периода 01.01.2015 година –
31.12.2015 година (л. 191 – л. 194 от делото), Справка рег. № И-11588 /
09.09.2016 година от Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София (л. 213 –
л. 215 от делото), Писмо рег. № СА 3683 / 14.09.2016 година на Сектор „Арести”
- Пловдив при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и заповеди за
задържане на лица № 341ЗЗ-65 / 08.09.2015 година и № 341ЗЗ-66
/ 08.09.2015 година на РУ на МВР – Севлиево и № 40 / 09.09.2015 година и № 41 /
09.09.2015 година на РУ на МВР – Първомай (л. 218 – л. 222 от делото, л. 164 –
л. 165, том ІІ от досъдебното производство), протоколи за оглед на
местопроизшествие, за изземване на миризми и фотоалбуми (л. 3 – л. 24, л. 27 –
л. 31, том І от досъдебното производство), протоколи за претърсване, изземване
и обиск с фотоалбуми (л. 35 – л. 42, л. 45 – л. 50, л. 53, том І от досъдебното
производство), протоколи за доброволно предаване (л. 54 – л. 56, том І от
досъдебното производство), копие от Свидетелство за управление на МПС (л. 57,
том І от досъдебното производство), копие от разрешение за временно движение
(л. 58, том І л. 97, том ІІ от досъдебното производство), удостоверение за
семейно положение съпруг/а и деца (л. 69, том І от досъдебното производство),
Постановления по чл. 64, ал. 2 от НПК (л. 77, л. 115, том І от досъдебното
производство), копия от удостоверения за раждане (л. 106, л. 107, л. 113, том І
от досъдебното производство), копие от лична карта (л. 108, том І от
досъдебното производство), протоколно определение по чл. 64 от НПК (л. 118 – л.
123, том І от досъдебното производство), протоколно определение по чл. 65, ал.
9 от НПК (л. 135 – л. 136, том І от досъдебното производство), вносна бележка и
платежно нареждане (л. 136` – л. 136``, том І от досъдебното производство),
удостоверение за актуално състояние, баланс и отчет за приходите и разходите и
за паричните потоци на „Марица Логистик Сървис” ЕООД – Пловдив (л. 171 – л.
177, том І от досъдебното производство), Дактилоскопна експертиза (л. 24 – л.
25, том ІІ от досъдебното производство), Протоколи за оглед на веществени
доказателства и фотоалбуми (л. 27 – л. 42, том ІІ от досъдебното производство),
писма и справки от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни
мрежи и услуги (л. 55 – л. 67, том ІІ от досъдебното производство), Писмо изх.
№ БНБ 94548 / 1610.2015 година (л. 71, том ІІ от досъдебното производство),
приемно-предавателни протоколи и разписки (л. 76 – л. 77, л. 152 – л. 158, том ІІ
от досъдебното производство), Експертна справка (л. 78, том ІІ от досъдебното
производство), Писма на ТД – Пловдив на НАП (л. 114, л. 117, л. 125, л. 127, л.
129, том ІІ, л. 12, л. 15, л. 18, том ІІІ от досъдебното производство),
Предварителен договор за покупко-продажба на специален автомобил и Покана (л.
122, л. 123, том ІІ от досъдебното производство), характеристични справки (л.
176, л. 180, том ІІ от досъдебното производство), от приобщените от досъдебното
производство по реда на чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372 във връзка с чл.
283 от НПК показания на свидетелите: А.М.А. (л. 185 – л. 186, дадени по реда на
чл. 223, ал. 1 от НПК, л. 192, том І от досъдебното производство), К.Х.К. (л.
213 – л. 214, том І от досъдебното производство), П.Л.Р. (л. 215 – л. 217, том
І от досъдебното производство), М.В.Д. (л. 7, том ІІ от досъдебното
производство), К.И.И. (л. 8, том ІІ от досъдебното производство), П.Г.М. (л. 9,
том ІІ от досъдебното производство), от дадените в съдебно заседание показания
на свидетелите М.Д.Л., А.Я.Я. и на пострадалата Е.Б.А., както и дадените по
реда на чл. 223, ал. 1 от НПК от нея на 17.09.2015 година показания досъдебното
производство (л. 194 – л. 197, том І), приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 2 от НПК, частично от дадените на досъдебното производство
на 09.09.2015 година по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК показания на З.М.И. (л.
190 – л. 191, том І), приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1,
т. 1 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия А.З.М. в съдебно заседание и
дадените на досъдебното производство на 12.09.2015 година (л. 94, том І) и на
09.09.2015 година (л. 96 – л. 97, том І), приобщени по реда на чл. 279, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК; от проведената между подсъдимия А.З.М. и пострадалата
Е.Б.А. очна ставка в съдебното следствие, както и от приложените веществени
доказателства.
При постановяване на крайния си акт Съдът не взема
предвид приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372 във връзка с
чл. 283 от НПК показания на свидетелите П.Л.Р. (л. 18 – л. 19, том ІІ от
досъдебното производство) и Г.А.Т. (л. 20, том ІІ от досъдебното производство),
тъй като касаят информация, извън предмета на доказване.
Настоящата инстанция не кредитира дадените от
подсъдимия А.З.М. обяснения в частта, в която заявява, че по обява за куриерска
работа, преди да отиде на първа среща във фирмата, тръгва за град Първомай да
вземе „500 лева и едни документи”; че в дома си пострадалата го моли за помощ
да отключи касата, а той я убеждава, че не е дошъл за това, но се съгласява; че
след като не успява да отреже метала с флекс, Е.А. му дава 500 лева и го
изпраща да купи с тях инструмент, за да отвори касата; че научава за извършване
на измама едва от М.Л. на влизане във Велико Търново. Тези му думи са изказани
с цел да оправдае престъпното си поведение на активно участие в престъплението,
за което е подведен под наказателна отговорност, и са в противоречие с другите
доказателства по делото – от показанията на Е.Б.А. се установява, че този
подсъдим се представя в дома й за доктора от Здравната каса, когото тя чака, и
че през цялото време, докато тя разговаря с представилия се за д-р Николов, М.
също поддържа мобилна връзка с неустановено по делото лице, видно от детайлните
справки с данни за проведени повиквания. От поведението и реакциите на
подсъдимия и пострадалата в нейния дом може да се направи обоснованият извод,
че паралелните телефонни обаждания са свързани с измамливите действия за
въвеждане в заблуждение с користна цел.
Думите на подсъдимия А.З.М. - че на път за Севлиево
дава 20 лева на полицаите да заредят гориво на патрулния автомобил; че парите
от дома на пострадалата въобще не са изнасяни от беемвето, с което е пътувал,
нито пък че той ги е оставил до билборда; че едва когато се връща с придружаващия
го полицай до билборда, свидетелят Л. взема от колата парите и ги оставя на
тревата, а после подсъдимият Б.Д. е отведен да ги види - освен че доизграждат
защитната версия, целят да компрометират действията на органите на реда при
изпълнение на служебни задължения и да дискредитират приобщаването по надлежния
ред на веществени доказателства. Обясненията в тази част противоречат както на
кредитираните свидетелски показания на полицаите, така и на изготвения протокол
за оглед от 09.09.2015 година главен път I-4, София – Варна.
Твърдението си в съдебно заседание, че не е вадил от
чантата, нито е оставял пари в дома на майка си, а намерените и иззети от
Гарваново суми са за съвместен проект със зет му за отваряне на фирма в
Пловдив, М. сам опровергава в обясненията си на досъдебното производство на
12.09.2015 година (приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3
от НПК): „Взех от чантата пари, бяха евро по 500. Скрих парите в нас в шкафа”,
а фактът, че намерената и иззета сума при обиска на А.А. на 09.09.2015 година е
от измамата в град Първомай, се потвърждава с показанията от досъдебното
производство на собствените му майка и племенница.
Що се отнася до заявеното, че доброволно предадените
от него 1000 евро са лични и са от шеф от „Младост 3” в София, дал му ги за
закупуване на инструменти и гипскартон, това противоречи на подписания от М.
протокол за доброволно предаване на л. 55, том І от досъдебното производство.
Като подкрепящи защитната версия на М. не се ценят и
дадените в съдебно заседание показания на М. Н., сестра на подсъдимия, и З.И.,
негова майка.
Свидетелят М. Р. Н. на 28.06.2016 година в хода на
съдебното следствие заявява, че преди около 3 години и половина – четири е дала
на майка си З.И. (с която оттогава не са се виждали) 20000 евро („Изтеглихме ги
в Австрия. Имаше по 100, имаше по 50, имаше и по 200. Най-голямата банкнота
беше 200 евро”) на съхранение за закупуване на жилище на дъщеря си А., които
полицаите изземат по време на обиска в село Гарваново, както и че всяка седмица
е изпращала „по 100, по 200, по 300 евро”. Освен че не съответстват на
възприетата доказателствена съвкупност (при обиска на А. не са намерени
банкноти с номинал 200), тези думи са и вътрешно противоречиви. Свидетелят Н.
твърди, че дъщеря й А. знае за тези пари, но нито детето, нито свидетелят З.И.
в разпитите си пред съдия непосредствено след извършване на престъплението
споменават, че част от иззетите от органите на реда при обиска пари са на М.
Н..
В хода на съдебното следствие и З.И. свидетелства за
иззетите от дома й пари – че на 22 май са дадени от зет й от Турция на сина й
за откриване на фирма в България. После в разпита си обяснява и за дадени от
дъщеря й пари за закупуване на жилище на внучката, които са сложени с парите от
зетя в черната найлонова торба. И въпреки че присъства в съдебната зала при
разпита на свидетеля М. Н., З.И. не споменава за дадена й еднократно сума от
20000 евро – твърди, че дъщеря й й праща от Австрия „по 150 евро, по 50 евро”,
които самата тя слага в „тая черна торбичка” и до които по всяко време, когато
им потрябват средства, имат достъп и А., и М., без да съобрази твърдението на
дъщеря си, че двете не са се виждали от години.
Обясненията на подсъдимия Б.Д. се кредитират
единствено в частта, че на инкриминираната дата слиза от лек автомобил
„Мерцедес” до билборда на главен път ГП I-4, София – Варна на км 100 + 400 м в
местността Кална кория, община Севлиево, в близост до разклон на пътя за село
Добромирка, че пада на земята, след като автомобилът потегля и че полицаите го
арестуват.
Противоречащите на съвкупността от кредитирани
доказателства негови думи – че се намира там, за да се облекчи, че докато е
проснат на земята по лице с белезници на ръце зад гърба, полицай слага крак
върху гръбнака му да не става, да не се повдига, да не прави резки движения; че
свидетелят Л. моли за съдействие шофьор на случайно минаващ тир да се обади на
телефон 112 и да съобщи за провеждаща се полицейска акция, че служителите на
реда го качват най-напред в червен опел, а после го преместват в беемвето на
А., докато чакат оперативната група; че е нямало никакви пари до билборда,
когото е слязъл, а впоследствие свидетелят Л. го води до торбата и му я сочи;
че до въпросното място е отишъл със свидетеля С.В., който е управлявал
мерцедеса; че полицаите Л. и Р. са го накарали да спомене три лица в Районното
управление, за да се „отърве”, – настоящата инстанция намира за изказани с цел
избягване на следващата се за неправомерното му поведение наказателна санкция.
Това е негова лична защитна позиция, изцяло подкрепена единствено и само от
свидетелските показания на С.В. (л. 10, том ІІ от досъдебното производство),
целящи поставяне в услуга, които също не се кредитират.
В останалата част Съдът кредитира доказателствата
като логични, обективни и взаимно допълващи се, въз основа на чието единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а доколкото са налице
противоречия, те не касаят предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не са в
състояние да повлияят върху преценката за вината на подсъдимите и участието на
всеки от тях в престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност.
Неоспорената от страните експертиза по делото
настоящата инстанция приема като компетентно изготвена с необходимите
професионални познания в съответната област и в синхрон с доказателствената
съвкупност.
При така установената фактическа
обстановка за извършената на 08.09.2015 година измама, за която подсъдимият А.З.М. е предаден на съд, настоящата
инстанция намира следното от правна страна:
В наказателния процес се установява
юридическият факт на престъплението, от който се извежда отговорността, т.е.
дали деянието на дадено лице покрива елементите на състав на престъпление.
Измамата по смисъла на НК предполага
наличието на няколко обстоятелства: умишлено, като знае, че вреди, деецът с
конкретни действия да създаде невярна представа и / или да я поддържа у лицето,
от което се стреми да получи имотна облага, а заблуденото лице в резултат на
тези действия да е мотивирано да извърши в негова полза имуществено
разпореждане, с което в своя или за друг вреда лишава себе си или другия от
материално благо.
Индикатор за измама е белегът, от който
може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно
поднасяне на факти. Представянето на подсъдимия А.З.М. за доктор от Здравната
каса е средството за въвеждане на пострадалата в заблуждение и същевременно
затвърждаването на вече създадена у нея заблуда от неустановеното по делото
лице, с което тя поддържа постоянна телефонна връзка, че на внука й А.Я.
предстои спешна операция за много пари и именно невярната представа е стимулът
жената да извърши имуществено разпореждане със собствените си средства и с тези
на ощетеното юридическо лице. Във фактическата власт на Е.Б.А. са не само
парите от пенсията й, а и валутни средства на „Марица Логистик Сървис” ЕООД –
Пловдив, които управителят А.Я.Я. съхранява в дома й в град Първомай на улица *
№ *. Затова от действията на жената по предоставяне на своите 500 лева и
278000,00 евро и 18000,00 щатски долара на едноличния собственик на капитала за
нея и за ощетеното юридическо лице настъпва безвъзмезден и невъзстановим имотен
разход и неправомерно обогатяване в полза на измамниците.
С оглед на горното са несъстоятелни
възраженията и на двамата защитници за липсващи елементи от обективна и
субективна страна в състава на осъщественото и от подсъдимия А.З.М.
престъпление измама.
Но настоящият състав е съгласен с
довода на адвокат В.Г. за липса на доказателства по предварителен сговор между
подзащитния й и неустановеното по делото лице, с което той поддържа телефонна
връзка на инкриминираната дата.
От кредитираната доказателствена
съвкупност се установява, че престъплението измама
е извършено съвместно от подсъдимия и въпросното лице, но няма данни
решението за реализиране на деянието да е взето предварително в една
сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, за да
се реализират противозаконните намерения, за което и на основание чл. 304 от
НПК А.З.М. следва да бъде признат за невинен да е извършил деянието след
предварително сговаряне в немаловажен случай с неустановено по делото лице и да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение по т.
2 на чл. 210, ал. 1 от НК.
По изложеното Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимият А.З.М. осъществява обективните и
субективни признаци на престъплението измама по чл. 211, предложение първо във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК,
тъй като на 08.09.2015 година в град Първомай, област Пловдив, в съучастие като
извършител с неустановено по делото лице с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага възбужда и поддържа заблуждение у Е.Б.А. от град
Първомай, област Пловдив, и с това причинява имотна вреда – на Е.Б.А. от град
Първомай, област Пловдив, в размер на 500 лева и на „Марица Логистик Сървис”
ЕООД – Пловдив в общ размер на 575260,70 лева - 278000 евро с равностойност към
08.09.2015 година 543720,74 лева и 18000 щатски долара с равностойност към
08.09.2015 година 31539,96 лева, като общата стойност на причинената имотна
вреда е в размер на 575760,70 лева, и измамата е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай.
Равностойността в лева на
инкриминираните евро се определя съгласно Решение № 223 / 31.12.1998 година
(обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.1999 година, в сила от 01.01.1999 година), издадено на
основание чл. 29, ал. 2 от Закона за БНБ от управителя на Българската народна
банка, а на инкриминираните щатски долари – съгласно Писмо изх. № БНБ - 94548 /
16.10.2015 година на подуправителя на Българската народна банка, като по силата
на двата официални документа към инкриминираната дата равностойността на 1 евро
е 1,95583 лева и 1,75222 лева за 1 щатски долар.
От обективна
страна. С поведението си подсъдимият
А.З.М. реализира обективните признаци от състава на горепосоченото
престъпление, тъй като с цел лично и за другиго имотно облагодетелстване
възбужда и поддържа заблуда у пострадалата Е.Б.А., че е доктор от Здравната
каса, който ще помогне, като занесе пари, да бъде опериран претърпелият тежка
катастрофа неин внук; поддържа и вече създадената у пострадалата заблуда от
представящото се за д-р Николов лице относно здравословното състояние на А.Я. и
е налице причинно-следствена връзка между измамливите действия и настъпването
на имуществената щета.
Същевременно при извършване на деянието
А.З.М. активно участва с неустановения извършител в измамливите действия,
причина за имущественото разпореждане от страна на пострадалата, т.е.
съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК.
От обективна страна измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай,
защото са налице и двете кумулативни предпоставки. Съгласно чл. единствен, ал.
2 от Постановление № 139 / 04.06.2015 година на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 42 от 11.06.2015 година),
размерът на минималната месечна работна заплата за страната от 1 юли 2015
година е 380 лева. Според Тълкувателно решение № 1 / 1998 година на ОСНК
квалифициращият признак особено големи
размери е налице, когато размерът на причинената вреда превишава 140 пъти
размера на установената в страната минимална работна заплата, т.е. над 53200
лева за инкриминираната дата. По чл. 93, т. 8 от НК особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съгласно Решение № 704 / 03.10.2005
година на ВКС по н. д. № 1025 / 2004 година, III н. о., особено тежкият случай на измама може да бъде определен единствено
от гледна точка на вредните последици, изразяващи се в многократното
надхвърляне на минималната равностойност на предмета на престъплението,
съответна на обективния признак „особено големи размери”. В конкретния казус
причинената от престъплението щета в общ размер на 575760,70 лева над 10 пъти
надвишава размера на 140 минимални работни заплати към 08.09.2015 година. От
друга страна, предишните – за грабежи и кражба в условията на опасен рецидив -
осъждания на А.З.М., за които не е реабилитиран, го определят като лице с
висока степен на обществена опасност. Изключително висока е и степента на
обществена опасност на деянието, за което е подведен под наказателна
отговорност, с оглед на начина на извършване на престъплението, предвид избора
на обекта на измамливите действия (възрастна, болна, живееща сама жена) и
изключителната наглост при осъществяване на деянието – рязане с един,
впоследствие закупуване на втори ъглошлайф за достъп до съдържанието на сейфа,
и сдобиване със сума, многократно надхвърляща нормалната човешка представа за
необходими за операция средства.
От субективна
страна. Подсъдимият А.З.М. извършва
престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с
користно целени и настъпили обществено опасни последици, като съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните му последици, като е с ясно съзнание, че и
неустановеният по делото негов съучастник действа за осъществяване на целения
общ обществено опасен резултат.
С оглед на фактите по делото за
извършеното на 08/09.09.2015 година престъпление, за което подсъдимият Б.Г.Д. е
предаден на съд, Съдът намира от правна страна следното:
За съставомерността на деянието по чл.
215 НК (основен състав на вещно
укривателство) е необходимо наличието на вече извършено престъпление или
друго обществено опасно деяние, в резултат на което са придобити чужди
инкриминирани движими вещи и деецът на вторичната престъпна дейност, като знае
или предполага неправомерния произход на вещите, с користна цел предприема
действия по укриването им, придобиването им, спомагане за отчуждаването им чрез
прояви на улесняване на сдобиването им от трето лице.
От обстоятелствата - че инкриминираната валута е
неправомерно отнета от дома на Е.А., а след това Б.Д. тръгва от Горна
Оряховица, за да вземе срещу заплащане торба с пари от билборда на км 100 +
В тази връзка са несъстоятелни доводите
на защитника му в насока, че подсъдимият Д. нито е знаел, нито е предполагал за
извършеното предходно престъпление и е попаднал случайно на мястото, на което е
заловен, по стечение на обстоятелствата.
По посоченото настоящият съдебен състав
намира Б.Г.Д. да е извършил престъплението, за което е подведен под наказателна
отговорност, но само до сумата от 173250 евро и 17100 щатски долара – каквито
пари са приобщени с протокола за оглед на местопроизшествието до билборда на ГП
I-4, София – Варна, защото умисълът на дееца обхваща конкретното съдържание на
оставената от А.З.М. торба с пари, а не цялата неправомерно получена от него
сума преди това от пострадалата в град Първомай, за което на основание чл. 304
от НПК следва да бъде признат за невинен да е направил опит да укрие сумата от
500 лева, собственост на Е.Б.А., и разликата до 278000 евро с равностойност към
08.09.2015 година 543720,74 лева и 18000 щатски долара с равностойност към
08.09.2015 година 31539,96 лева, собственост на „Марица Логистик Сървис” ЕООД –
Пловдив, и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази част.
Предвид горното, Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимият Б.Г.Д. осъществява обективните и
субективни признаци на престъплението вещно укривателство по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с
ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК,
тъй като на 08 / 09.09.2015 година на ГП І-4, местността Кална кория, община
Севлиево, в условията на опасен рецидив – след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от
НК, и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от
НК - с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага прави опит да укрие,
придобие и да спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи - пари в общ
размер на 368810,51 лева, собственост на „Марица Логистик Сървис” ЕООД –
Пловдив (равностойността на 173250 евро и 17100 щатски долара към датата на
деянието), за които предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление измама, като укривателството е в големи
размери, а деянието остава недовършено по независещи от дееца причини.
От обективна
страна. С поведението си подсъдимият
Б.Г.Д. реализира обективните признаци от състава на горепосоченото
престъпление, тъй като с цел лично и за другиго имотно облагодетелстване прави
опит да постави инкриминираната валута в положение, затрудняващо откриването й
от собственика и от надлежните органи (да я укрие), да се сдобие с нея (да я
придобие) и да я пренесе от „присвоителя” до новия „приобретател” (да спомогне
да бъде отчуждена), като пробва да установи своя фактическа власт върху
придобитите от друг с измама вещи, но
опитът му остава недовършен, поради независещи от него причини – залавяне от
органите на реда.
Особеност от обективна страна е, че вещното укривателство е в големи размери.
Съгласно ал. 2 на
член единствен от Постановление № 139 / 04.06 2015 година на Министерския съвет
(обн., ДВ, брой 42 от 09.06.2015 година) минималната
месечна работна заплата за страната от 1 юли 2015 година е 380 лева, а според
Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 година по тълкувателно дело № 1 / 1998
година на ОСНК на ВКС квалифициращият признак големи размери е налице, когато размерът на причинената вреда
превишава 70 пъти размера на установената в страната минимална работна заплата.
В случая това са над 26600 лева за
инкриминирания период, а конкретната сума, която Б.Г.Д. прави опит да укрие,
придобие и спомогне да бъде отчуждена, е над 13 пъти повече от минимума,
квалифициращ деянието му по този белег.
Друга особеност от обективна страна е,
че извършеното от този подсъдим престъпление е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.
1, букви А и Б от НК.
Общото наказание по НОХД № 5552 / 2010 година, НОХД №
1211 / 2011 година и НОХД № 1147 / 2011 година (определено на основание чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК по ЧНД № 6070 / 2012 година) не по-малко
от една година лишаване от свобода,
от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от
НК, е за умишлени престъпления, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е.
квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква
А от НК. Същевременно този съдебен акт, осъждането по НОХД № 712 / 2013 година
и по НОХД № 429 / 2008 година, по което на основание чл. 68 от НК с Определение
№ 440 / 07.06.2012 година по ЧНД № 436 / 2012 година наказанието е приведено в
изпълнение, също не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяването им, касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито
едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. налице е хипотезата
и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и
разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране, е
налице едно осъждане по смисъла на
чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
От субективна
страна опитът за вещно укривателство е извършен с пряк умисъл, с целени, макар и
ненастъпили обществено опасни последици, защото се обективира твърдо намерение
у дееца да извърши конкретното престъпление със съзнанието за обществено
опасния му характер, предвижда и иска настъпването на обществено опасните
последици, като е наясно, че вещите неправомерно са придобити от друг - с измама.
От доказателствата е безспорно, че Б.Г.Д. знае за
извършената измама, но доколкото в повдигнатото му обвинение се сочи
предположение за нея, крайният съдебен акт трябва да бъде съответен.
Законодателят не прави разграничение дали за първичния престъпен акт деецът на
вещното укривателство има ясна представа – знание, или само предположение за
произхода на инкриминираните вещи, базиращо се на представите му за визираните
обективни признаци, щом от фактите се установява, че у всеки нормално
разсъждаващ човек би се породило основателното предположение за неправомерния
начин на придобиване на вещите.
С оглед на посочените и приети по-горе
правни квалификации за извършените престъпления, за които всеки от подсъдимите
е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид
целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
По отношение и на двамата подсъдими за отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат предишните им осъждания (без тези на
Б.Г.Д., отчетени от закона на основание чл. 56 от НК и квалифициращи
престъплението му по т. 4 на ал. 2 от чл. 215 от НК), като на А.З.М.
наказателната отговорност е ангажирана за грабежи, за престъпление против
половата неприкосновеност и за кражба в условията на опасен рецидив, а на
Б.Г.Д. – за квалифицирани измами и кражба – все тежки умишлени престъпления,
които ги характеризират като лица с трайни престъпни навици. Отегчаващо
обстоятелство за подсъдимия М. е и начинът на неправомерното сдобиване с
инкриминираната валута – чрез касоразбиване, след като въвежда и поддържа
заблуждението у Е.Б.А. за катастрофиралия й внук, а за подсъдимия Д. – и лошите
характеристични данни: дружене с лица от криминалния контингент, демонстриране
на добър начин на живот чрез автомобили над средния клас, луксозни облекла и
аксесоари при липса на трудова ангажираност.
За А.М. настоящият състав отчита и смекчаващите
отговорността обстоятелства – семейната му ангажираност с две невръстни деца,
съдействието на полицията за залавяне на лицето, което трябва да вземе парите
от измамата, макар да се надява по този начин да не влезе в затвора и да
сътрудничи, принуден от факта, че е разкрит и заловен, както и това, че по-голямата
част от причинената щета е възстановена. Но тези смекчаващи обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55 от НК и наказанието
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК.
За Б.Д. няма смекчаващи отговорността обстоятелства и
наказанието му също трябва да се определи при хипотезата на чл. 54 от НК.
С оглед на имуществената вреда – над половин милион
лева за измамата и над триста хиляди лева за опита за вещно укривателство,
обществената опасност и на двете деяния е изключително завишена и значително
надхвърля необходимото за съставомерността им в сравнение с обикновените
квалифицирани състави за съответните престъпления. А за тежестта на социалната
угроза от извършеното от А.М. престъпление настоящият състав отчита и факта, че
Е.Б.А. – възрастна, болна жена, загубила съпруга си в автомобилна катастрофа и
с пострадал при такава зет, часове наред е държана на телефона с лъжата, че
трябва спешно да плати, за да спаси живота на внука си А.Я.Я., за когото е
заблудена, че също е пострадал при пътнотранспортно произшествие.
При съпоставка по относителна
тежест на горните обстоятелства, имащи значение за отговорността на
подсъдимите, Съдът намира, че за
А.З.М. наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определено в размер към, но над средата на предвиденото по чл.
211, предложение първо във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, а именно седем години лишаване от свобода, с което биха се изпълнили генералната и
индивидуалната превенции. За Б.Г.Д. целите по чл. 36 от НК също биха се
постигнали с определяне на наказанието лишаване
от свобода и кумулативно предвидената с него глоба в размер към, но под средата, тъй като в съответствие с чл.
18, ал. 2 от НК се отчита, че осъществяването на намерението му да укрие,
придобие и спомогне да бъдат отчуждени инкриминираните 173250 евро и 17100
щатски долара остава недовършено, заради факта на залавянето му от органите на
полицията. Или на подсъдимия Д. за престъплението по чл. чл. 215, ал. 2, т. 1 и
т. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1,
букви А и Б от НК следва да се наложат пет години лишаване от свобода и шест хиляди лева глоба.
Така определените наказания лишаване от свобода подсъдимите следва да изтърпят реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от
ЗИНЗС при първоначален строг режим
на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, предвид че всеки от тях е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗИНЗС.
От наложеното на А.З.М. наказание седем години лишаване от свобода на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
задържан по Закона за МВР със Заповед рег. № 341ЗЗ-65 / 08.09.2015
година на РУ на МВР – Севлиево и със Заповед рег. № 41 / 09.09.2015 година на
РУ на МВР – Първомай, с Постановление № 626 / 2015 / 09.09.2015 година на
Районна прокуратура – Първомай и с Протоколно определение № 102 / 12.09.2015
година по ЧНД № 180 / 2015 година на Районен съд – Първомай, считано от
08.09.2015 година до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се
зачита за един ден „лишаване от свобода”.
От наложеното на Б.Г.Д. наказание пет години лишаване от свобода на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
задържан по Закона за МВР със Заповед рег. № 341ЗЗ-66 / 08.09.2015
година на РУ на МВР – Севлиево и със Заповед рег. № 40 / 09.09.2015 година на
РУ на МВР – Първомай, с Постановление № 626 / 2015 / 09.09.2015 година на
Районна прокуратура – Първомай и с Протоколно определение № 102 / 12.09.2015
година по ЧНД № 180 / 2015 година на Районен съд – Първомай, считано от
08.09.2015 година до 20.11.2015 година, когато лицето е освободено след внасяне
на сумата от 4000 лева, съгласно Протоколно определение № 1442 / *.11.2015
година по ВЧНД № 2123 / 2015 година на Окръжен съд – Пловдив, с което мярката
за неотклонение е променена от задържане
под стража в парична гаранция,
като един ден „задържане” се зачита за един ден „лишаване от свобода”.
Тези наказания съответстват на обществената опасност
на виновните и на извършеното от всеки от тях престъпление, на семейното и
имотно състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля
спрямо същите.
Причини за
извършване на деянията - незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
Приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.
Причинената щета на Е.Б.А. е пряка и непосредствена последица от престъплението
по чл. 211, предложение първо във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, предмет на делото. Но тъй като извършител на
това деяние е А.З.М., той трябва понесе гражданските последици от
неправомерното си поведение, а в частта за поемане на солидарна отговорност от
подсъдимия Б.Г.Д. претендираното обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователно. Деянието е извършено от подсъдимия А.М. виновно и съставлява
деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно
същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от
кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и обезщетението в
съответствие с чл. 84 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите се дължи
със законната компенсаторна лихва от датата на деянието - 08.09.2015 година - до
окончателното изплащане на сумата.
Тъй като подсъдимите са признати за
виновни, на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК всеки от тях
дължи суми за деловодни разноски в съответствие на извършените във връзка с
обвинението му разходи, както следва:
1) А.З.М. – 26,12 лева в полза
на Областна дирекция на МВР - Пловдив за дактилоскопна експертиза на
досъдебното производство; 150,00 лева в полза на Национално бюро за правна
помощ за служебна защита на досъдебното производство; 371,16 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай, от които 50,00
лева за явяване на свидетел в съдебно заседание, 271,16 лева разноски за
комплексна (двойна) съдебномедицинска експертиза в производство по чл. 270 от
НПК, както и 50,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
и суми от по 5 лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист; 500 лева
(1/2 от 1000 лева) на „Марица Логистик Сървис” ЕООД – Пловдив за
адвокатски хонорар на повереника.
2) Б.Г.Д. – 500 лева (1/2 от 1000
лева) на „Марица Логистик Сървис” ЕООД –
Пловдив за адвокатски хонорар на повереника.
Принадлежащите
на подсъдимия А.З.М.
вещи, послужили
за извършване на умишлено престъпление по чл. 211, предложение първо във връзка
с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК – мобилен
телефон Yezz, работещ с две СИМ-карти, батерия за него с фабричен №
SXD1407180050190, IMEI номера на мобилния апарат – SIM 1: 354873062718038 и SIM
2: 354873062718046; СИМ-карта с фабричен № 8935901990894580720 и мобилен
телефон SAMSUNG с батерия и счупен заден капак, с ИМЕЙ 351890/05/144453/6 –
следва на
основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК да се отнемат в полза на държавата.
От другите приобщени по делото веществени
доказателства на собствениците следва да се върнат: на Е.Б.А. – бормашина Einhell BM-LE
500E и ъглошлайф Einhell BG-1075; на А.З.М. – таблет VOX модел V102 с IMEI номера – 1:
911305800054026 и 2: 911305800054034; на З.М.И. – СИМ-карта на „Глобул” с №
893590500003 08469728, мобилен телефон SAMSUNG Galaxy S2 с IMEI:
359778/04/707626/8 с батерия, micro SD карта 128 mb, СИМ-карта на „М-Тел” с №
8935901990844996158 и червен пластмасов калъф, счупен по краищата.
Като вещи без стойност следва да бъдат унищожени
веществените доказателства: договор за наем на автомобил на името на А.З.М.,
като наемател; парче хартия от платежно нареждане на „Сосиете Женерал
Експресбанк” - Хасково; парче хартия с червенокафеникаво зацапване; два бели
плика с надпис „СOCIETE Generalе Експрес банк” с червенокафеникаво зацапване;
картонена кутия с надпис RAIDER; диск за ръчен ъглошлайф с надпис bulflеx
metal; ръкохватка; ключ за ъглошлайф; касова бележка на „Рила-
По изложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ