по НОХД № 98 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия А.С.А. ***, *, за това, че на 19.04.2016 година в землището на град Първомай, област Пловдив на Главен път І-8, 259 км, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316” с ДК № *** - без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 2336 от 10.01.2014 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, влязло в сила на 28.04.2015 година - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 2 от НК, но предвид че е реабилитиран по право, са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага А.А. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Д.К.-М. *** моли подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, предвид че е съдействал и на досъдебното производство, и в съдебно заседание, признава вината си и съжалява за извършеното.

Подсъдимият А.С.А. се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и дава обяснения единствено за материалното си и семейно състояние, изразява съжаление за стореното, моли за минимална глоба.

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият А.С.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като турчин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен седми клас, трудно чете), работи непостоянна обща работа в чужбина, с постоянен адрес:***, живущ ***, *.

На същия с Присъда № 505 / 25.06.2009 година по НОХД № 40 / 2009 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 10.07.2009 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено за времето от 01.12.2007 година до 22.12.2007 година, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 т. 1 от НК, за А.С.А. е настъпила реабилитация по право, тъй като, видно от справката за съдимост и приложения към нея бюлетин, лицето е осъдено условно, а в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, и в съответствие с чл. 85 от НК А.С.А. следва да се счита неосъждан.

На 16.12.2013 година от служители на Сектор „Престъпления по пътищата” при Областна дирекция на МВР - Пловдив е спрян за проверка лек автомобил, управляван от подсъдимия, и на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2336 / 16.12.2013 година (бланка серия В, № 181194) за нарушения по чл. 20 от Закона за движение по пътищата, по чл. 123 от Закона за движение по пътищата и по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а е констатирано от органите на реда, че А.А. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Въз основа на Акта е издадено Наказателно постановление № 2336 / 10.01.2014 година, с което за установените на 16.12.2013 година нарушения на подсъдимия са наложени глоби по чл. 179, ал. 2, по чл. 175, ал. 1, т. 5 и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

На 20.04.2015 година Наказателното постановление е връчено на А.А. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е намерен на известния на административнонаказващия орган адрес (видно от Докладна записка рег. № 1253р – 2237 / 20.03.2015 година) и в съответствие с текста на чл. 64, буква А от ЗАНН е влязло в сила на 28.04.2015 година.

На 19.04.2016 година свидетелите Н.И.Ф. (младши автоконтрольор) и колегата му К.А.К. – служители в Сектор „Престъпления по пътищата” в областна дирекция на МВР - Пловдив, са на смяна и в изпълнение на задълженията си около 10:20 часа на 259. километър на главен път І-8 (след село Поповица, област Пловдив) спират за проверка движещ се в посока към град Хасково лек автомобил „БМВ-316” с ДК № ***. Установяват, че моторното превозно средство, собственост на Д.А.Б., се управлява от подсъдимия без заплатена винетна такса, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и че А.А. е неправоспособен водач - не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. За нарушенията по Закона за движение по пътищата му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 376925) - на чл. 150 и на чл. 139, ал. 5 от Закона, след което А.А. е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост и бюлетин (л. 7 – л. 8 от бързото производство), Характеристична справка (л. 9 от бързото производство), Акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2016 година, бланка № 376925 (л. 18 от бързото производство), Акт за установяване на административно нарушение № 2336 / 16.12.2013 година - бланка серия В, № 181194 (л. 20 от бързото производство), Наказателно постановление № 2336 / 10.01.2014 година и Докладна записка (л. 21 – л. 22 от бързото производство), Справка за нарушител / водач (л. 25 - 26 от бързото производство), Заповед за задържане на лице (л. 27 от бързото производство), Справка за лице в АИС „Български документи за самоличност” (л. 29 от бързото производство), от обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 4 от бързото производство), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 14 - л. 15 от бързото производство) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на подсъдимия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият А.С.А. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 19.04.2016 година в землището на град Първомай, област Пловдив на Главен път І-8, 259 км, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316” с ДК № *** - без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 2336 от 10.01.2014 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, влязло в сила на 28.04.2015 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач и след като в едногодишен срок преди това е наказан по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния орган за същото деяние.

От субективна страна подсъдимият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия А.С.А. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години или глоба от 500 до 1200 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (реабилитиран по право), друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало (поради настъпила реабилитация по право), оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, направените самопризнания и фактът, че лицето се грижи за две малолетни деца, с чиято майка са се разделили преди много години.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред - изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства при движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ