по НОХД № 80 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия И.М. *** за това, че на 23.03.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № *, без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление № 14-1253-000166 / 25.03.2014 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР, град Хасково, влязло в сила на 21.01.2016 година, и с Наказателно постановление № 14-1970-000165 / 2014 година от 09.05.2014 година на Началника на РУ на МВР, град Хасково, влязло в сила на 21.01.2016 година – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 2 от НК, но намира, че И.М.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, предвид обстоятелството, че реабилитиран по чл. 88а, ал.4 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 82, ал. 1 от НК за предишните си осъждания и са налице останалите законови предпоставки за това. Предлага административното наказание глоба по чл. 78а от НК да е размер около предвидения минимум.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.К.С. *** също намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин и споделя становището на Прокуратурата подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, предвид реабилитацията по закон и наличието на другите предпоставки на чл. 78 от НК. Моли при налагане на административната санкция глоба същата да бъде в минимален размер, тъй като в рамките на досъдебната фаза и съдебното производство подсъдимият изцяло признава вината си, оказва необходимото съдействие за разкриване на обективната истина, както и че по делото се съдържат писмени данни относно мотива за извършеното от него. Изтъква, че И.М. се разкайва за стореното и от съдържащите се по делото писмени данни е видно, че същият е безработен и нетрудоспособен.

Подсъдимият И.М.М. се присъединява изцяло към казаното от защитника си, изразява съжаление за стореното, дава спорадични обяснения.

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият И.М.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределя се като българин, български гражданин, с начално образование, пенсионер по болест, с адрес: *.

Същият до момента е осъждан с пет влезли в сила съдебни акта на Районен съд – Хасково, както следва:

1. С Присъда № 292 / 01.12.1989 година по НОХД № 355 / 1989 година, влязла в сила на 09.02.1990 година, за извършено на 05.05.1989 година престъпление по чл. 256, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода и за извършено през пролетта на 1989 година престъпление по чл. 155, ал. 1, предложение 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода и 150 лева глоба, като на основание чл. 23 от НК са определени наказания три години лишаване от свобода при първоначален общ режим и 150 лева глоба и е зачетено предварителното му задържане, считано от 05.05.1989 година.

Видно от Справка рег. № И-4906 / 13.04.2016 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанието при Министерство на правосъдието, наказанието е изтърпяно за периода от 11.07.1989 година (с начало 04.05.1989 година) до 05.09.1991 година, когато е освободен по изтърпяване.

Съгласно Писмо изх. № С160026-178-0005347 / 25.04.2016 година на публичен изпълнител от офис Хасково на Териториална дирекция – Пловдив при Национална агенция за приходите Съдът се уведомява, че след направена проверка в масивите на НАП се установява, че няма данни за изпратено от Районен съд – Хасково за принудително събиране на изпълнително основание по НОХД № 355 / 1989 година.

2. С Присъда № 54 / 21.02.1992 година по НОХД № 20 / 1992 година, влязла в сила на 06.03.1992 година, за извършено на 22.09.1991 година престъпление по чл. 327, ал. 1, предложение 1 от НК е осъден на 600 лева глоба.

Съгласно Писмото на публичния изпълнител от офис Хасково на Териториалната дирекция в град Пловдив след направена проверка в масивите на НАП се установява, че няма данни за изпратено изпълнително основание за принудително събиране от Районен съд – Хасково по НОХД № 20 / 1992 година.

3. Присъда № 358 / 12.11.1992 година по НОХД № 420 / 1992 година, влязла в сила на 26.01.1993 година, за извършено на 04.05.1992 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Видно от Справка рег. № И-4906 / 13.04.2016 година, наказанието е изтърпяно в периода 17.02.1993 година – 16.11.1994 година, когато лицето е освободено по изтърпяване.

4. С Присъда № 10 / 20.01.1999 година по НОХД № 458 / 1996 година, потвърдена с Решение от 17.10.2000 година по ВНОХД № 207 / 1999 година на Окръжен съд - Хасково, влязла в сила на 25.11.2000 година, за извършено на 05.12.1995 година престъпление по чл. 131а във връзка с чл. 128, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК му е наложено наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Съгласно Справката на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанието при Министерство на правосъдието, наказанието е изтърпяно за периода от 18.01.2001 година до 13.01.2006 година.

5. Със Споразумение от 11.04.2001 година по НОХД № 120 / 2001 година, влязло в сила на 11.04.2001 година, за извършено на 07.12.2000 година престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 2 от НК му е определено наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

По Справка рег. № И-4906 / 13.04.2016 година, наказанието е изтърпяно в периода 13.01.2006 година – 07.04.2006 година, когато лицето е освободено по изтърпяване.

За наложените наказания глоба по НОХД № 355 / 1989 година и НОХД № 20 / 1992 година с Писмо изх. № 3241-355-1989 (архивен номер) от 10.05.2016 година Районен съд – Хасково уведомява, че делата са унищожени, в служба „Архив” не са запазени съдебните актове и не може да се предостави информация дали сумите са заплатени от подсъдимия.

На 25.02.2014 година от служител на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - Хасково е спрян за проверка управляван от подсъдимия лек автомобил и на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия В, № 240030) за нарушения по чл. 6, ал. 1 и по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а е констатирано от органите на реда, че И.М. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Въз основа на Акта от Началник-група към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, е издадено Наказателно постановление № 14-1253-000166 / 25.03.2014 година, с което за установените на 25.02.2014 година нарушения на подсъдимия са наложени глоби по чл. 179, ал. 2 и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

На 10.04.2014 година неправоспособният И.М. отново управлява лек автомобил, когато е спрян за проверка от служител на Районно управление „Полиция” - Хасково и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Т, № 211895) за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на Акта от Началник-сектор към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, е издадено Наказателно постановление № 14-1970-000165 / 09.05.2014 година, с което за установеното на 10.04.2014 година нарушения на подсъдимия е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

Двете Наказателни постановления са връчени лично на И.М. на 13.01.2016 година и в съответствие с разпоредбата на чл. 64, буква Б от ЗАНН са влезли в сила на 21.01.2016 година.

Свидетелите Г.Д.Г. (младши автоконтрольор) и колегата му Г.С.П. (младши полицейски инспектор) – служители в РУ на МВР - Първомай, са на смяна от 20:00 часа на 23.03.2016 година до 08:00 часа на 24.03.2016 година и изпълняват задълженията си по контрол на движението по пътищата и опазване на обществения ред.

Около 20:00 часа на 23.03.2016 година служителите на реда са на установъчен пункт на улица „Васил Левски” в град Първомай до бензиностанция „Брентойл”, когато спират за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *. Установяват, че моторното превозно средство, собственост на Н.Г.Х., се шофира от подсъдимия, без същият да притежава необходимото свидетелство за правоуправление и след като е наказван по административен ред за същото деяние – управление на моторно превозно средство без законово изискуемата правоспособност.

За нарушението по Закона за движение по пътищата на И.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Г № 38419) - на чл. 150 от Закона, след което лицето е отведено в Полицейското управление и задържано по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание обяснения на подсъдимия И.М.М., показанията на свидетелите Г.Д.Г. и Г.С.П. и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Справка за съдимост и бюлетини (л. 12 – л. 18 от делото), Справка рег. № И-4906 / 13.04.2016 година (л. 19 и л. 31 от делото), Писмо изх. № С160026-178-0005347 / 25.04.2016 година (л. 33 от делото), Писмо изх. № 3241-355-1989 (архивен номер) от 10.05.2016 година (л. 36 и л. 37 от делото), Акт за установяване на административно нарушение от 23.03.2016 година, бланка № 384319 (л. 3 от бързото производство), Характеристична справка (л. 12 от бързото производство), Заповед за задържане на лице (л. 18 от бързото производство), Наказателно постановление № 14-1970-000165 / 09.05.2014 година (л. 23 и л. 36 от бързото производство), Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Т, № 211895 (л. 24 и л. 37 от бързото производство), Справка в централна база КАТ (л. 25 от бързото производство), Справка за нарушител / водач (л. 26 от бързото производство), Наказателно постановление № 14-1253-000166 / 25.03.2014 година (л. 39 от бързото производство), Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия В, № 240030 (л. 40 от бързото производство), Карта за издирвано лице (л. 44 от бързото производство), Експертно решение на ТЕЛК (л. 52 от бързото производство.

Съдът възприема гласната доказателствена съвкупност като обективна, логична, взаимно допълваща се и кореспондираща с писмената, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Не се констатират противоречия в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и останалите кредитирани доказателства досежно обстоятелствата, включени в предмета на делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.М.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 23.03.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № * – без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 14-1253-000166 / 25.03.2014 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, влязло в сила на 21.01.2016 година и с Наказателно постановление № 14-1970-000165 / 2014 година от 09.05.2014 година на Началник-сектор към Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция”, влязло в сила на 21.01.2016 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач и след като в едногодишен срок преди това е наказан по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния орган за същото деяние.

От субективна страна подсъдимият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия И.М.М. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

На подсъдимия до момента е ангажирана наказателната отговорност с пет влезли в сила съдебни акта, но същият е реабилитиран по закон на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 82, ал. 1 от НК.

От изтърпяването на всяко от наложените му наказания лишаване от свобода са изтекли предвидените по закон срокове: по НОХД № 355 / 1989 година – на 05.09.2001 година на основание чл. 88а, ал. 2 от НК, по НОХД № 420 / 1992 година – на 16.11.2004 година на основание чл. 88а, ал. 2 от НК, по НОХД № 458 / 1996 година – на 13.01.2016 година на основание чл. 88а, ал. 2 от НК и по НОХД № 120 / 2001 година – на 07.04.2011 година на основание чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК.

По същият начин стоят нещата и с наложените наказания глоба по НОХД № 355 / 1989 година и по НОХД № 20 / 1992 година. Тъй като за тези наказания не са образувани изпълнителни дела, за тях не важи ограничението на чл. 82, ал. 5 от НК и в съответствие с чл. 82, ал. 2 и ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5 от НК относителната давност за глобата по първото от посочените дела е изтекла на 09.02.1992 година (абсолютната - на 09.02.1993 година), а по другото дело относителната давност за изпълнение на наказанието е изтекла на 06.03.1994 година (абсолютната - на 06.03.1995 година). Следователно още към средата 1998 година за глобите и по двете наказателни дела от общ характер са настъпили основанията за реабилитация по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.

Предвид гореизложеното и в контекста на чл. 85 от НК към дата на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият И.М.М. следва да се счита неосъждан.

Извършеното по настоящото дело престъпление предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години или глоба от 500 до 1200 лева. Подсъдимият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (реабилитиран по право), друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че два пъти подсъдимият е наказван по административен ред за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се имат предвид чистото съдебно минало (поради настъпила реабилитация по право), оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство с признаването на вината и фактът, че лицето е пенсионер по болест. Не се отчита като такова обстоятелство обяснението на И.М., че управлява автомобил, за да посети болния си син – тези думи са изказани с цел защитна теза.

При съпоставка в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, посочените обстоятелства характеризират дееца като лице с невисока степен на обществена опасност, а управлението на моторно превозно средство без свидетелство за управление е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението. Но обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя с предвидените в разпоредбата за това престъпление наказания.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред - изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства при движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ