по НОХД № 53 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия В.Т.В. за това, че през периода от 25.04.2014 година до 25.01.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 4355 / 28.11.2012 година по гражданско дело № 12932 / 2012 година на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.11.2012 година, да издържа свой низходящ – А.В.В. (роден на *** ***), съзнателно не изпълнява това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – двадесет и една месечни вноски, всяка в размер на по 100,00 (сто) лева, или в общ размер на 2100,00 (две хиляди и сто) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че е налице просрочване в размер на повече от две месечни вноски на дължимата от подсъдимия издръжка. Но предвид последвалото от неговата страна плащане преди постановяване на присъдата на първата инстанция и това, че други вредни последици за детето не са настъпили, изразява становище да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и подсъдимият да не се наказва.

Като частен обвинител е конституирана В.И.Я. – майка и законен представител на малолетния пострадал А.В.В., която се присъединява към думите на прокурора. Заявява, че В.В. й е изплатил сумата от 2000 лева за дължимата издръжка, която е по обвинителния акт, а преди предното заседание й е платил 200 лева – 100 лева за месец януари 2016 година и 100 лева за месец февруари 2016 година, като отделно й е дал 200 лева за още два месеца – за март и април. Твърди, че от неполучаването на издръжка за детето й не са настъпили вредни последици.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат З.Н.Т. *** моли при постановяване на съдебния акт да бъде приложена разпоредбата на чл. чл. 183, ал. 3 от НК.

Подсъдимият В.Т.В. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Твърди, че е изпълнил цялото си задължение, предмет на обвинителния акт.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.Т.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с основно образование, работещ без договор като монтажник в „М.” ЕООД - Пловдив, с постоянен адрес:***, живущ ***.

На същия е ангажирана наказателна отговорност със съдебни актове, както следва:

1. Със Споразумение № 130 / 25.09.2008 година по НОХД № 986 / 2008 година на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 25.09.2008 година, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 08.01.2008 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, на основание чл. 59, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство, считано от 08.01.2008 година до влизане на споразумението в законна сила.

Видно от отбелязването в Справката и в бюлетина за съдимост, лицето е реабилитирано по право.

2. Със Споразумение № 30 / 31.10.2014 година по НОХД № 297 / 2014 година на Районен съд – Пещера, влязло в сила на 31.10.2014 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, извършено за времето 23.08.2014 година – 24.08.2014 година, му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност за явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като е приспаднато времето от един ден за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР.

Видно от Справка рег. № СП-2902 / 16.03.2016 година от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив, наказанието по НОХД № 297 / 2014 година по описа на Районен съд - Пещера е изтърпяно в периода 18.11.2014 година – 15.11.2015 година, като са приспаднати 3 дни пробация, съгласно чл. 59 от НК.

3. Със Споразумение № 639 / 30.09.2015 година по НОХД № 6125 / 2015 година на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 30.09.2015 година, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 15.05.2015 година, му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, като е приспаднато времето на задържане за срок от 72 часа по чл. 64 от НПК.

Видно от Справка рег. № СП-4208 / 18.04.2016 година от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив, наказанието по НОХД № 6125 / 2015 година по описа на Районен съд - Пловдив е приведено в изпълнение на 16.11.2015 година.

Подсъдимият В.Т.В. и свидетелят В.И.Я. сключват брак през 2006 година и имат едно дете – пострадалия А.В.В., роден на *** година.

С Решение № 4355 от 28.11.2012 година по гражданско дело № 12932 / 2012 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила 28.11.2012 година, бракът е прекратен (с одобрено от Съда споразумение между страните), като подсъдимият е осъден да заплаща на свидетеля В.Я. като майка и законен представител на малолетното им дете ежемесечна издръжка в размер на по 100 (сто) лева, платима до двадесет и пето число на текущия месец, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

След развода свидетелят В.Я. отива с малолетното дете да живее при родителите си в село Градина, област Пловдив.

До месец април 2014 година бащата изплаща дължимата издръжка, но след това съзнателно преустановява да изпълнява това свое задължение до момента на приключване на досъдебното производство, въз основа на което е образувано настоящото дело, като по този начин изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски от по 100 лева месечно за периода от 25.04.2014 година до 25.01.2016 година.

На подсъдимия е известна отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, както и привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК, като на досъдебното производство му е даден и разумен срок да изпълни задължението си, но едва в съдебната фаза на настоящото наказателно производство В.Т.В. издължава на свидетеля В.И.Я. цялата сума за издръжка за инкриминирания период, както и 200 лева за месеците март и април 2016 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост и бюлетини (л. 17 – л. 21 от делото), Справки от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив (л. 23, л. 30 от делото), Протокол за предупреждение (л. 11 от дознанието), Решение № 4355 / 28.11.2012 година по ГД № 12932 / 2012 година на Районен съд - Пловдив (л. 20, л. 29 от дознанието), характеристична справка (л. 35 от дознанието), удостоверение за раждане (л. 38 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 31 - л. 32 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 36 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, както и от изявлението на конституираната като частен обвинител В.И.Я. (майка и законен представител на малолетния пострадал А.В.В.), от което се установява, че издръжката, предмет на обвинението, е изцяло изплатена.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване и годни да разколебаят преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 25.04.2014 година до 25.01.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 4355 / 28.11.2012 година по гражданско дело № 12932 / 2012 година на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.11.2012 година, да издържа свой низходящ – А.В.В. (роден на *** ***), съзнателно не изпълнява това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – двадесет и една месечни вноски, всяка в размер на по 100,00 (сто) лева, или в общ размер на 2100,00 (две хиляди и сто) лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, тъй като с бездействието си да плаща на сина си издръжка, която знае, че дължи, съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият В.В. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири:

· деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи;

· заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

· за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

· деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, - поради което настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 183, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

Предвид изложеното, Съдът не налага наказание на подсъдимия В.В. за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ