към присъда по НЧХД № 206 / 2014 година

С Тъжба вх. № 5634 / 13.12.2014 година частният тъжител К.Н.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Д.П.А. ***, повдига обвинение срещу подсъдимия И.Г. ***, за това, че на 21.08.2014 година в Жалба до Прокуратурата (Районна прокуратура - Първомай) посочвайки: „…в краен конфликт на интереси, подпомаган от съпругата си, служителка на НАП и услужливи служители на община Първомай, закупи за себе си площада на селото” и „Благодарение на усърдието на служителите на община Първомай – цитирам думите им изречени пред свидетели: две седмици се чудехме по какъв начин да оправим документите за да мине сделката на Я. пред нотариуса (площада е описан в нотариален акт като имот с жилищно предназначение)” е приписал престъпление на К.Н.Я., ЕГН **********,***, като представител на обществеността при или по повод изпълнение на функцията му (кметски наместник на село Добри дол) – престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявен от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск в размер на 5000 (пет хиляди) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – срам, притеснение и унижение от разпространението на неверни обстоятелства, както и неудобство от разпита в полицията и образуването на досъдебно производство № 590 / 2014 година на Районна прокуратура – Първомай – от деянието по чл. 148, ал. 2, предложение първо от НК, за което е повдигнато обвинение с Тъжбата, ведно със законната лихва от датата на депозирането й в съда и направените по делото разноски.

К.Н.Я. е конституиран като граждански ищец.

Повереникът му адвокат Д.П.А. поддържа Тъжбата срещу подсъдимия и счита, че с жалбата си до Районна прокуратура – Първомай той обвинява клиентът й в това, че е извършил престъпление по служба, тъй като в онзи момент Я. е бил кметски наместник в село Добри дол и благодарение на съпругата си и служители на общината се е облагодетелствал, като е закупил общински имот на свое име.

По отношение на представените от тяхна страна доказателства сочи, че от цялата нотариална преписка се установява собствеността на имотите – на описаните в нотариалните актове физически лица, а от приложените по сделката скици на общо 4 недвижими имота, които Я. е закупил от физически лица, е видно, че имотите съответстват на сега действащия план и че са идентични с имотите, описани в нотариалния акт на собствениците; от Заповед № РД 15-310 / 25.08.1992 година и Заповед № РД 15 - 506 / 29.11.1993 година на Община Първомай се установява, че процесният имот е възстановен на собственика със Заповедта от 1992 година, и със следващата Заповед от 1993 година парцелите са променяни, видоизменяни и са получили нови номера, а от представеното Удостоверение изх. № 89 – 00 – 5 / 21.06.2013 година на Община Първомай, служба „Общинска собственост”, е видно, че имотът не е държавен или общински – казва всичко това с оглед на факта, че собствеността на имота е безспорно ясна, независимо че са представени повече документи по случая.

Изтъква, че представеното от тяхна страна Постановление на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство спрямо К.Я. по чл. 308 и сл. от НК идва да покаже, че клиентът й не е извършил престъпление, за което Р. го е обвинил в Жалбата си, а самият факт, че подсъдимият след започване на процеса обжалва постановлението на Районна прокуратура пред Окръжна, за това, че не е доволен от факта, че не е образувано наказателно производство, показва, че той е убеден в това, което е написал. Завява, че и при разпита си Р. твърди, че е сигурен, че Я. е закупил общински имот. Намира, че обстоятялството, че подсъдимият започва да проучва въпроса със собствеността, след като разбира, че Я. е закупил имотите, е негово поведение постфактум, но към момента на депозиране на Жалбата Р. е заявил категорично, че е сигурен в извършеното престъпление.

По отношение на намесените други лица – съпругата на Я., служителка на НАП, и „услужливите служители” на Община Първомай – счита, че това са някакви предположения на Р., тъй като по никакъв начин не се доказва участието им в случая.

Моли Съда да наложи наказание, съгласно закона, за извършеното престъпление, а по отношение на предявения граждански иск моли да бъде уважен, като се приеме, че в резултат на извършеното деяние са причинени неимуществени вреди на клиента й, изразяващи се в срам, притеснение и унижение от разпространените неверни обстоятелства.

Частният тъжител и граждански ищец К.Н.Я. се присъединява към адвоката си. Смята, че не е редно, като човек не знае някои работи, да клевети. Поддържа тезата си, че е разочарован от господин Р. да го обижда и клевети, защото той не е заслужил това.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.Г.К. ***, счита, че обвинението, за което довереникът му предаден на съд, по никакъв начин не се доказва – няма нито едно доказателство от обективна страна Р. да е разгласявал с достигане до много хора на позорно обстоятелство за Я., а от всичко, което е събрано по делото, става ясно, че Р. е направил едно-единствено нещо – сезирал е органа, който е длъжен да се произнесе има ли нещо извършено – прокуратурата, което го задължават дори разпоредбите на чл. 205 от НПК, в които ясно е посочено, че узнавайки за някакви обстоятелства, които може би имат престъпен характер, гражданите са обществено задължени да сезират компетентните органи. Но дори да се приеме, че написвайки тази Жалба, подсъдимият осъществява деянието от обективна страна, даването й в прокуратурата категорично говори, че то не е осъществено от субективна страна.

Изтъква, че няма данни Р. да е разпространявал, да е казвал нещо пред друг човек, а е сезирал държавната институция, което не е клевета, а просто искане съответната държавна служба да се произнесе по въпроса прав ли е, или не. Сочи още, че Р., считайки, че е прав, тръгва да събира документи и ги представя на Съда – пак пред държавна институция, а не отива някъде да ги разпространява. За преписката на Прокуратурата отбелязва, че е приключена с мнение за прекратяване, поради изтекла давност.

Иска Р. да бъде признат за невинен с всички произтичащи от това последици и разноски, а гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият И.Г.Р. се присъединява към защитника си. При последна дума счита, че подбудите му са били основателни и моли да бъде оправдан.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият И.Г.Р. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, от *.

С Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 56 / 22.07.1992 година, том ІІ, дело № 555 / 1992 година на Районен съд – Първомай, Е.М.Т. е призната за собственик по наследство и слято давностно владение в продължение на повече от 20 години (изчислени до одържавяването през 1949 година) на дворно място от около 14500 м² в село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, при граници: от север – стопански двор на ТКЗС, от изток – имоти пл. №№ 92, 93, 95 и 101, от юг – имот пл. № 69 и улица, от запад – имоти пл. №№ 63, 64, 65, 21, 23 и черковен двор. Със Заповед № РД-15-310 / 25.08.1992 година на Кмета на Община Първомай горепосоченият имот, за който има съставен Акт № 1 / 30.08.1985 година за държавна собственост, е деактуван.

Дворното място съставлява имот пл. № 70 от кв. 36 по плана на селото от 1936 година и се състои от парцел ІІІ-70 и парцел V (за обща потреба) от източната му част, южно от тях – площад, и на юг от площата – парцел V-70, разделени помежду си с улици, като от одържавяването през 1949 година до 1989 година, когато е съставен нов регулационен план, няма промяна на имота – нито на квартала, нито на парцелите, нито на площта.

Със Заповед № РД-22-12 / 1989 на Кмета на Община Първомай е одобрен нов регулационен план на село Добри дол, съгласно който имотът с пл. № 70 се трансформира по следния начин: парцел ІІІ-70 и парцел V (за обща потреба) остават извън регулация и попадат в землището на селото, от площада са обособени два парцела – имот пл. № 36 и имот пл. № 37 в общ парцел ІІ – озеленяване (в кв. 5), и парцел ІІІ – сладкарница, обществен и културен клуб (също в кв. 5), а парцел V-70 е преобразуван в парцел ІV – обществено хранене и обществен клуб, като част от него е придаден към съседен парцел V-125 (и двата в кв. 11).

След възстановяване на собствеността на дворното място и деактуването му като държавна собственост Е.М.Т. отправя Искане вх. № 94-Е-35 / 11.09.1992 година до Община Първомай парцели ІІІ-70 и V да бъдат възстановени като такива за застрояване, тъй като е в полза на селото, а и защото не могат да се приобщят към земеделските земи, понеже са обградени от три улици. При невъзможност това да стане алтернативно моли парцелите да й се предадат в реални граници. Иска още имот пл. № 36 и имот пл. № 37 (предназначени за зелена площ по плана от 1989 година) да бъдат отразени в два парцела, като се съгласява площадът по плана от 1936 година (обособен на парцели ІІ и ІІІ по плана от 1989 година) да бъде предоставен безвъзмездно за ползване на кметството на село Добри дол и изтъква, че в парцел ІІІ сладкарницата и културният клуб не са осъществени, а на тяхно място е устроен асфалтиран площад. Иска още от парцел ІV по плана от 1989 година (парцел V-70 по плана от 1936 година) да се образуват три парцела, единият от които – в най-южната част на имота с две паянтови сгради за склад и събрания на ТКЗС, в размер на 500 м² - да се предостави на новата кооперация в селото.

С Писмо № 94-Е-35 / 20.01.1993 година до Министерството на териториалното и селищното устройство и строителство тогавашният кмет на Община Първомай моли за съгласуване на преотреждането на парцел ІІ – озеленяване в кв. 5 по плана на село Добри дол за имот пл. № 193, тъй като след попълване на кадастралната основа на действащия ЗРП, одобрен през 1989 година, се оказва, че част от имот с нов пл. № 193 (имот пл. № 70 по отменения план) попада в парцел ІІ в кв. 5, отреден за озеленяване.

Със Заповед № РД-15-506 / 29.11.1993 година на Кмета на Община Първомай в съответствие с Протокол № 8, Решение Х от 14.11.1993 година на Общински народен съвет - Първомай е одобрено попълване на кадастралната основа на село Добри дол с нов имот пл. № 193 и изменение на регулацията в квартали, както следва: в кв. 5 – изменение на регулацията и преотреждане на парцел ІІ – озеленяване, като се образуват нови парцели: ІІ-193 и VІІ-193; в кв. 11 – изменение на регулацията между парцели ІV – обществено хранене и обществен клуб, и V-125, като парцел ІV се преотрежда за нови парцели: ІV-193, VІІ-193, VІІІ-193 и ІХ за земеделска кооперация.

На 04.03.1996 година Е.М.Т. декларира, че е съгласна дворните й места в село Добри дол, заемащи незаконно направения парк в центъра на селото – парцели №№ ІV, VІІ, VІІІ-193 в кв. 11, както и парцел Х за земеделска кооперация, в който има постройка на кметството, да бъдат заменени с парцели, част от парцел Х – спорт в кв. 21.

С Докладна записка от 19.04.1996 година до Общинска администрация - Първомай подсъдимият И.Г.Р. (кмет на селото в периода 1995 година – 1999 година) изпраща Декларацията от Е.М.Т., като сочи, че паркът е изграден преди повече от 30 години и че по настояване на обществеността на село Добри дол е постигнато споразумение с Е.М.Т. собствената й земя от 4000 м² в посочените парцели, обособени в кв. ХХ по плана на село Добри дол от 1989 година, да бъде заменена с равностойна земя в регулацията на селото, като това бъде общински имот, отреден като парцел Х – спорт в кв. 21.

С Протокол № 11 / 19.07.1996 година на Общински съвет - Първомай е взето Решение № 160, съгласно което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА следва да се извърши замяна на имотите на Е.М.Т.: парцели ІV, VІІ, VІІІ, Х в кв. 20 с парцел Х в кв. 21 по плана на село Добри дол с оглед запазване на парка. Със същото Решение кметът на общината е упълномощен да подпише договор за замяна.

Със Заповед № РД-513 / 13.09.1996 година на Кмета на Община Първомай в съответствие с Протокол № 4, Решение ІІ от 30.07.1996 година на Общински народен съвет - Първомай е одобрено изменение на регулацията на парцел Х – спорт във връзка с образуване на нова улица с осови точки №№ 62^а – 62^б – 62^в и на нов парцел ХІІ – Общ. в кв. № 21.

В т. 3 „Право на строеж и замяна на общински парцели и имоти” от Отчета за изпълнение на решенията на Общински съвет – Първомай за 1996 година е посочено, че Решение № 160 и изпълнено.

В Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПРЗ на ЗМДТ (вх. № 232433 / 22.06.1998 година) от Е.М.Т. от Общинска администрация – Първомай служебно е попълнено, че декларираната от лицето като единствен собственик земя е парцел ХІІ - общ в кв. 21 по плана на село Добри дол, одобрен през 1989 година, намира се в строителите граници на населеното място и попада в жилищната зона, съгласно ЗРП.

На 14.07.2006 година Е.М.Т. почива и я наследяват дъщерите й П.Т.Т., В.Т.Т. и Н.Т. П..

По силата на Трудов договор № РД-19-290 / 01.08.2012 година частният тъжител К.Н.Я. *** дол за определен мандат на пълно работно време до 01.10.2013 година, когато със Заповед № РД-19-216 на основание чл. 46а, ал. 3 от ЗМСМА трудовото правоотношение е прекратено предсрочно и без предизвестие, считано от 02.10.2013 година.

През 2013 година, докато е кметски наместник, К.Я. телефонира на И.Р. и пита има ли регистриран от близките му в бюрото по труда, за да участва в група за почистване на селото. В това време подсъдимият се води безработен, но му отказва, тъй като е на възраст, а и счита, че престижът му като бивш кмет не го позволява.

Същия ден на площада до градинката случайно се срещат подсъдимият, тъжителят и М. К. (кметски наместник преди него). Я. споделя намерение да почиства градинката, К. отговаря, че и той е мислел това, но теренът е с неизяснена собственост, Р. оспорва думите му, тъй като през 1996 година (по време на кметуването му) е проведена процедура по замяна на този имот с равностоен общински; споделя и че до края на 1999 година никой в тази връзка нищо не е оспорвал - нито собственик, нито адвокат, нито Общинска администрация, а Я. отвръща, че жена му работи в данъчно и че ще провери какво е положението на тоя имот.

През първата половина на 2013 година наследниците на Е.М.Т. упълномощават адвокат Д.П.А. *** да ги представлява пред съответните институции, за да се снабдят с документи във връзка с продажба на наследствените им имоти в село Добри дол.

На 21.06.2013 година с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. IV, рег. № 2693, дело № 611 / 2013 година на нотариус рег. № 428 с район на действие Районен съд – Първомай П.Т.Т., В.Т.Т. и Н.Т. П. продават на К.Н.Я. собствените си четири недвижими имота, придобити по наследство от майка им Е.М.Т., както следва: незастроен УПИ ІV-193 с площ от 860 м² с жилищно предназначение, находящ се в село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, в квартал 11 по действащия регулационен план на селото, при граници: от двете страни – улици, УПИ VІІ-193, УПИ ІІІ-126; незастроен УПИ VІІ-193 с площ от 840 м² с жилищно предназначение, находящ се в село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, в квартал 11 по действащия регулационен план на селото, при граници: улица, УПИ VІІІ-193, УПИ ІІІ-126, УПИ ІV-193; незастроен УПИ VІІІ-193 с площ от 870 м² с жилищно предназначение, находящ се в село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, в квартал 11 по действащия регулационен план на селото, при граници: улица, УПИ ІХ - земеделска кооперация, УПИ V-125, УПИ ІІІ-126, УПИ VІІ-193; незастроен УПИ ІІІ - сладкарница и обществен и културен клуб - с площ от 1080 м², предназначен за обслужващи дейности, находящ се в село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, в квартал 5 по действащия регулационен план на селото, при граници: от двете страни - улици, УПИ ІV-35, УПИ V-34, УПИ, VІІ-193.

На следващия ден - 22.06.2013 година - новият собственик на имотите отдава под наем незастроения УПИ ІІІ - сладкарница и обществен и културен клуб, като складова площадка на ЕТ „Д.И. 98”.

По това време една сутрин, докато си пие кафето, И.Р. чува, че К.Я. се е похвалил, че купил площада и градинката, от което се възмущава и изказва неодобрение.

След ден-два К.Я., свидетелят Г.Г.Д. (тогава главен специалист „Административно обслужване” в селото) и една работничка посещават И.Р., за да му връчат акт за незаконно построена септична яма зад къщата му, а той отказва да го получи.

На 10.07.2013 година 26 жители на село Добри дол, между които подсъдимият, депозират Жалба вх. № 94-00-14 до общинския кмет, с която го уведомяват, че кметският наместник Я. извършва действия, противоречащи на морала и професионалната етика, изброени в 7 пункта, първият от които е, че се е възползвал от служебното си положение и е закупил площада и парка в центъра на селото, като имотът веднага е отдаден под наем на местния арендатор, което предизвиква силно възмущение сред населението. Молят за назначаване на проверка и за вземане на мерки за отстраняването на кметския наместник К.Я..

На 23.06.2014 година с Молба вх. № 94-И-8 И.Р. напомня на общинския кмет за депозираната преди близо година Жалба вх. № 94-00-14 от жители на село Добри дол, както и че няма никаква реакция от страна на Общинска администрация – Първомай по повдигнатите въпроси. Моли да бъде уведомен извършвана ли е проверка, какви са резултатите от нея и какви мерки са взети.

На 03.07.2014 година с Писмо № 94-И-8 кметът на Община Първомай уведомява И.Р., че със заповед е назначена комисия от длъжностни лица за извършване на проверка по описаните в Жалбата обстоятелства, във връзка с която от К.Я. са изискани писмени обяснения, проведени са разговори с главния специалист „Административно обслужване” и с работници, като по т. 1 комисията разглежда представените към писмените обяснения документи за закупуване на общински имот – Нотариален акт № 13, том ІV, рег. № 611 / 26.06.2013 година – и констатира, че няма нарушение и конфликт на интереси, нито злоупотреба със служебно положение, както и че не се предоставя информация за отдаване под наем на закупените имоти. В Писмото се сочи, че към настоящия момент К.Я. не е кметски наместник на село Добри дол – същият е освободен от длъжност на 02.10.2013 година.

На 30.06.2014 година със Заявление вх. № 94-И-11 И.Р. *** препис от договора за завършена замяна, съгласно Решение № 160 на Общински съвет – Първомай, взето с Протокол № 11 / 19.07.1996 година, копие от което прилага. С Писмо № 94-И-11 / 07.07.2014 година общинският кмет го уведомява, че в Решението номерата на парцелите и кварталите са сгрешени, тъй като Е.М.Т. е била собственичка на парцели ІV-193, VІІ-193, VІІІ-193 в кв. 11 и парцел ІІІ - сладкарница и общ. и културен клуб – в кв. 5 по плана на село Добри дол, а общинска собственост е парцел (УПИ) ХІІ – общински – в кв. 21 по плана на село Добри дол. Съобщава се още, че в архивите на Общинска администрация - Първомай няма договор за замяна, съставен на основание Решение № 160 от 19.07.1996 година на Общински съвет – Първомай.

С Жалба вх. № 590 / 2014 от 21.08.2014 година И.Р. сезира Районна прокуратура – Първомай „като представител на група жители от село Добри дол” за „безкрайно груби действия от бившия кметски наместник К.Я. (…) поредица от нарушения, част от които са в конфликт на интереси по повод заеманата от него длъжност”. Основният повод е закупуването на „площада на селото – асфалтиран изцяло с прилежаща автобусна спирка, и парка в центъра на селото – залесен с 60-годишни дървета”. Р. твърди, че покупката е станала възможна по време на назначението на Я. като кметски наместник „в краен конфликт на интереси подпомаган от съпругата си – служител на НАП; и от услужливи служители на община Първомай”. Обръща внимание, че площадът и паркът още през 1996 година с Решение № 160 на Общински съвет – Първомай са били обект на замяна, като до 2013 година наследниците на двата имота са плащали данъци на заменените имоти, а не на площада и парка. Към Жалбата са приложени: Жалба вх. № 94-00-14 / 10.07.2013 година, Молба вх. № 94-И-8 / 23.06.2014 година, Писмо № 94-И-8 / 03.07.2014 година, Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2013 година между К.Н.Я. и ЕТ „Д.И. 98”, Решение № 160 на Общински съвет – Първомай, взето с Протокол № 11 / 19.07.1996 година, Писмо № 94-И-11 / 07.07.2014 година.

Образувана е Преписка № 590 / 2014 година по описа на Районна прокуратура - Първомай и № 32500-2570 / 2014 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай. Предварителната проверка приключва с Постановление № 590 / 2014 / 07.10.2014 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство срещу К.Я. за престъпление по чл. 308 и сл. от НК, тъй като се установява, че Решение № 160 / 19.07.1996 година на Общински съвет – Първомай не е изпълнено, поради допусната в същото явна фактическа грешка.

И.Р. обжалва прокурорския акт и с Постановление 8304 / 2014 / 13.01.2015 година на Окръжна прокуратура - Пловдив е отменено като необосновано и незаконосъобразно Постановлението на Районна прокуратура – Първомай от 07.10.2014 година за отказ да се образува наказателно производство по Преписка № 590 / 2014 година, Жалбата на Р. е уважена и е разпоредено в срок от 30 дни да се извърши допълнителна проверка по преписката, съгласно мотивната част на Постановлението – за да се изясни дали е изпълнено Решение № 160 / 1996 година на Общински съвет – Първомай за замяна на имоти, частна собственост с имоти общинска собственост и дали при изповядване на сделката с посочените в Жалбата имоти са използвани документи с невярно съдържание и неистински документи, следва да се проверят противоречиви факти: от една страна, Общинска администрация – Първомай отговаря, че Решението не е изпълнено, поради допуснати технически грешки в него, а от друга страна, от Отчета на кмета на Община Първомай се установява, че Решението е изпълнено.

В хода на допълнителната проверка са снети обяснения, приложени са документи, между които изпратено с Писмо № 578 / 09.09.2015 година от Началник-отдел „Държавен архив” – Пловдив Решение № 331 на Общински съвет – Първомай, взето с Протокол № 26 / 31.07.1997 година, съгласно което е извършена корекция в т. 1 от Решение № 160 / 19.07.1996 година: вместо пар. Х да се чете пар. ХІІ, т.е. „Да се извърши замяна на имотите на Е.М.Т., пар. ІV, VІІ, VІІІ, Х в кв. 20 с пар. ХІІ – кв. 21 по плана на село Добри дол с оглед запазване на парка”.

С Постановление № 590 / 2014 / 29.10.2015 година Районна прокуратура – Първомай отказва образуването на наказателно производство срещу К.Я. за престъпление по чл. 308 и сл. от НК и прекратява Преписка № 590 / 2014 година, поради липса на каквито и да е данни за извършено документно престъпление или друго деяние, вписващо се в хипотезата на чл. 9, ал. 1 от НК като престъпление от общ характер, във връзка с покупко-продажбата на недвижимите имоти в село Добри дол – УПИ ІV-193, УПИ VІІ-193, УПИ VІІІ-193 и УПИ-ІІ. С Постановлението счита, че са събрани данни за евентуално извършено от длъжностно лице при Община Първомай, неустановено в хода на проверката, престъпление по чл. 282 от НК, извършено към 1996 – 1997 година, което основателно поставя въпроса за изтекла давност за погасяване на наказателното преследване, но предвид че това престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК е подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция, изпраща преписката по компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив за преценка.

С Постановление № 5709 / 2014 / 10.11.2015 година Окръжна прокуратура – Пловдив приема за наблюдение и решаване Преписка № 590 / 2014 година на Районна прокуратура – Първомай, отказва да образува досъдебно производство, поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване и прекратява преписката.

Във връзка с изясняване на фактите по делото от Директора на Дирекция „Градоустройство, общинска собственост, строителство, стопанска и инвестиционна дейност” при Общинска администрация, град Първомай, е изискана информация за посочените имоти в т. І – т. ІV в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том IV, рег. № 2693, дело № 611 от 2013 година и с Писмо изх. № АБУ-71 / 21.03.2015 година Общинска администрация удостоверява, че попълването на кадастралната основа на одобрения със Заповед № РД 22-12 / 1989 година нов план на село Добри дол с нов поземлен имот с пл. № 193 става със Заповед № 15-506 / 29.11.1993 година на Кмета на Община Първомай и на основание Нотариален акт № 56, том IІ, дело № 555 / 1992 година на Районен съд - Първомай и Искане от Е.М.Т. до Общински съвет вх. № 94-Е-35 / 11.09.1992 година. До момента на влизане в сила на Заповед № 15-506 / 29.11.1993 година част от имота, попадащ в кв. 5 по сега действащия план на селото е бил отреден за озеленяване (УПИ ІІ - озеленяване), а по отменения план е бил отреден за площад, част от него – асфалтирана и използвана от цялото население като площад, на който е монтирана и автобусната спирка. Част от имота, попадаща в кв. 11 по сега действащия план на селото, е била отреден за обществено хранене и обществен клуб (УПИ ІV – обществено хранене и обществен клуб), изграден е парк и се е използвал като такъв от цялото население. В момента горепосоченият имот се използва за същите цели, тъй като новообразуваният УПИ ІІІ – сладкарница, обществен и културен клуб – не е заграден, асфалтиран е, в него е монтирана автобусна спирка и достъпът до нея е свободен, а в новообразуваните УПИ ІV-193, УПИ VІІ-193 и УПИ VІІІ-193 в кв. 11, в които е изграден паркът, освен другата храстовидна и дървесна растителност има засадени 15 броя декоративни дървета (обикновен ясен), които са с височина 15-20 метра на възраст около 40-45 години, в добро състояние, не застрашават сигурността на гражданите, съседните сгради или преминаващите по уличното платно превозни средства и не подлежат на премахване. Достъпът до парка е свободен за всички граждани.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на И.Г.Р., от показанията на свидетелите Г.Г.Д. и П.Т.Б., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Жалба от 21.08.2014 година от И.Г.Р. *** (л. 5 – л. 7), Трудов договор № РД-19-290 / 01.08.2012 година, сключен между Община Първомай и К.Н.Я. (л. 8), Постановление № 590 / 2014 от 07.10.2014 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство (л. 9), Заповед № РД-19-216 / 01.10.2013 година на Кмета на Община Първомай (л. 10), Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том IV, рег № 2693, дело № 611 от 2013 година (л. 11), Писмо рег. № 325000 454 / 29.01.2015 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай и изпратените с него заверени копия от Жалба на И.Г.Р. и негови обяснения по преписка № 590 / 2014 година по описа на Районна прокуратура – Първомай (л. 27 – л. 30), Писмо изх. № 11-04-9 / 21.03.2015 година на Кмета на Община Първомай и изпратените с него Удостоверение изх. № АБУ-71 / 21.03.2015 година, Скица № 194 / 18.03.2015 година, Скица № 195 / 18.03.2015 година, заверено копие от Искане вх. № 94-Е-35 / 11.09.1992 година от Е.М.Т. до Кмета на Община Първомай, заверено копие от Заповед вх. № РД-15-506 / 29.11.1995 година на Кмета на Община Първомай, заверено копие от Скица № 68 / 10.12.1992 година, заверено копие от Скица по стария план от 1936 година и по актуването, заверено копие от Нотариален акт – собственост по обстоятелствена проверка - № 56, т. II, дело 555 / 1992 година, заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. IV, рег. № 2693, дело № 611 / 2013 година (л. 42 – л. 51), Писмо изх. № 7 / 15.05.2015 година на Нотариус рег. № 428 с район на действие Районен съд – Първомай и изпратените с него заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. IV, рег. № 2693, дело № 611 / 2013 година, заверено копие от Молба от 21.06.2013 година за издаване на нотариален акт за покупко-продажба, заверено копие от Скица № 256 / 23.04.2013 година, заверено копие от Скица № 264 / 23.04.2013 година, заверено копие от Нотариален акт – собственост по обстоятелствена проверка - № 56, т. II, дело 555 / 1992 година, заверено копие от Удостоверение № 89-00-5 / 21.06.2013 година на Кмета на Община Първомай, заверено копие от Писмо № 94-Е-35 / 20.01.1993 година на Кмета на Община Първомай до Министерство на териториално селищно устройство и строителство, заверено копие от Заповед вх. № РД-15-310 / 25.08.1992 година на Кмета на Община Първомай, заверено копие от Заповед вх. № РД-15-506 / 29.11.1995 година на Кмета на Община Първомай, заверено копие от Скица № 242 / 02.06.1992 година, заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 6610006994 / 29.05.2013 година, заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 6610006993 / 29.05.2013 година, заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 6610006992 / 29.05.2013 година, заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 6610006991 / 29.05.2013 година, заверено копие от Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на К.Н.Я. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на П.Т.Т. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на Н.Т. П. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на В.Т.Т. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на Н.Т. П. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на П.Т.Т. от 21.06.2013 година, заверено копие от Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на В.Т.Т. от 21.06.2013 година, заверено копие от Удостоверение за наследници изх. № 2256 / 08.04.2013 година на Е.М.Т., Справка по лице в Служба по вписванията – Първомай за периода 01.01.1992 година – 12.06.2013 година за Е.М.Т., Справка по лице в Служба по вписванията – Първомай за периода 01.01.1992 година – 21.06.2013 година за П.Т.Т., Разпечатка от Кадастър и имотен регистър на България по ЕГН ********** от 21.06.2013 година, Разпечатка от Кадастър и имотен регистър на България по ЕГН ********** от 21.06.2013 година (л. 53 – л. 81), Писмо № 590 / 2014 / 18.05.2015 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 82 – л. 51), Постановление № 590 / 2014 от 29.10.2015 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство (л. 101 – л. 102), Постановление № 5709 / 2014 от 10.11.2015 година на Окръжна прокуратура – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство (л. 103), Справка за съдимост рег. № 410 / 12.12.2015 година за И.Р. (л. 105), Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, т. IV, дело № 1429 / 1993 година (л. 114), Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, т. IV, дело № 1430 / 1993 година (л. 115), Справка по лице в Служба по вписванията – Първомай за периода от 01.01.1992 година до 12.06.2013 година за лицето Е.М.Т. (л. 116 – л. 117) и от писмените доказателства, представени с Преписка № 5709 / 2014 година по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив (Преписка № 590 / 2014 година по описа на Районна прокуратура – Първомай).

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При постановяване на решението си настоящата инстанция не взема предвид съдържанието на изготвените докладни записки и обясненията в приложените преписки на Окръжна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Първомай, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не представляват доказателствени средства по смисъла на закона.

Безспорно е, че в периода от 01.08.2012 година до 01.10.2013 година частният тъжител като орган на изпълнителната власт в село Добри дол с конкретно посочени правомощия по чл. 46а от ЗМСМА, е представител на обществеността по смисъла на чл. 93, т. 3 от НК, тъй като предствителната му власт възниква по силата на закон.

От фактите по делото е видно, че в горепосочения период К.Н.Я. в качеството си на физическо лице, а не на кметски наместник закупува от наследниците на Е.М.Т. четири недвижими имота, описани подробно в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. IV, рег. № 2693, дело № 611 / 2013 година, но настоящата инстанция намира, че по повдигнатото с Частната тъжба обвинение за клевета фактите във веригата на причинно-следствения процес не обуславят категоричен извод за извършено от И.Г.Р. престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК за постановяване на осъдителен акт.

За обективиране на престъпния състав по чл. 147, ал. 1 НК в първата форма на изпълнителното деяние следва да е разгласено позорно обстоятелство за другиго, което, за разлика от престъплението обида, не е оценка, а факт, чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него (Решение № 347 от 25.09.2009 година на ВКС по НОХД № 372 / 2009 година), а за втората форма на изпълнителното деяние трябва на другиго да е приписано престъпление, което не е извършено (Решение № 244 от 05.07.2012 година на ВКС по НД № 568 / 2012 година).

От субективна страна клеветата може да бъде извършена с пряк и с евентуален умисъл, но деецът при всички случаи трябва да съзнава позорния характер и неистинността на разгласяваното от него обстоятелство или да знае, че обвинява някого в неизвършено престъпление.

По установената фактическа обстановка по делото обективно не е приписано престъпление на К.Н.Я. като представител на обществеността.

Ако субективно частният тъжител би могъл да се почувства наклеветен от разпространяване на неистински позорни обстоятелства с Жалбата на подсъдимия, то няма как да бъде засегнат от приписано му престъпление в качеството му на представител на обществеността (както е повдигнато обвинението срещу Р.). В Глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” на Наказателния кодекс в Раздел І „Престъпления против реда на управлението” представител на обществеността е упоменат в чл. 269, ал. 1 като лице, срещу което субектът на престъплението употребява сила или заплашване с цел да го принуди да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, и в чл. 274, ал. 2 - като лице с функции, но които друг самоволно си позволи да упражни; в Раздел ІІ „Престъпления по служба” субектът на различните състави на престъплението има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, а не на представител на обществеността, а в Глава девета от НК „Документни престъпления”, упоменат единствено в чл. 318, представител на обществеността не е субектът, извършващ престъплението, а лицето, което може да бъде заблудено от този, който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице.

Както в обвинителния акт за престъпления от общ характер, така и в тъжбата следва да се съдържат конкретни данни за обстоятелствата на престъплението, защото, както държавният обвинител (прокурор) с обвинителен акт, така и физическото лице (тъжител) с тъжба очертават фактическите и правните рамки на обвинението, които обвързват произнасянето на съда по въпросите има ли извършено съставомерно деяние и ако има, виновно ли е извършено от лицето, срещу което е повдигнато обвинение (Решение № 644 / 2006 година от ВКС, ІІІ н.о.); и защото, подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес (Решение № 93 от 23.03.2010 година на ВКС по НД № 751 / 2009 година).

В случая материалният носител на клеветата - Жалба вх. № 590 / 2014 от 21.08.2014 година до Районна прокуратура – Първомай – следва да съдържа твърдения, че лице осъществява елементите от състава на дадено престъпление, което е достатъчно конкретизирано по време, място и признаци, без да трябва юридическа формулировка на престъплението, нито индивидуализация – достатъчни са данни за основните характеристики на приписваното престъпление. С оглед на горното, от обективна страна липсва престъпление от И.Г.Р. срещу К.Н.Я. по начина, по който е формулирано с Тъжбата, защото от обективна страна липсва престъпление в Наказателния кодекс, чиито елементи от състава да бъдат покрити с деяние от представител на обществеността, който чрез възползване от положението си си набавя противозаконна облага чрез използване или не на документи.

Повдигнатото с Тъжба вх. № 5634 / 13.12.2014 година обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК е несъставомерно и от субективна страна.

В настоящия казус с Жалба вх. № 590 / 2014 от 21.08.2014 година до Районна прокуратура – Първомай И.Г.Р. реализира гарантираното от Конституцията право на всеки гражданин да сигнализира компетентните органи за конкретни нередности и същият изобщо няма съзнанието, че разпространява неистински позорни обстоятелства или приписва някому престъпление, тъй като у подсъдимия е налице реална субективна увереност в истинността на изписаното в Жалбата.

За горното се прави извод от всички установени по делото факти – в периода, в който И.Г. ***, знае за Решение № 160 на Общински съвет – Първомай, взето с Протокол № 11 / 19.07.1996 година, и че сделката за замяната е вписана в разписната книга на регулационния план на селото, която се съхранява в кметството. Думите му се потвърждават от свидетеля П.Т.Б., строителен техник, по онова време специалист по кадастър и регулация, отговарящ за селата Добри дол, Крушево и Градина.

От друга страна, съгласно Писмо изх. № АБУ-71 / 21.03.2015 година на Общинска администрация – Първомай, е безспорно, че в момента в новообразуваните УПИ ІV-193, УПИ VІІ-193 и УПИ VІІІ-193 в кв. 11, закупени на 21.06.2013 година от К.Н.Я., е изграден паркът, достъпът до който е свободен за всички граждани, а УПИ ІІІ – сладкарница, обществен и културен клуб, закупен също на посочената дата от тъжителя, не е заграден, асфалтиран е, в него е монтирана автобусна спирка и достъпът до нея е свободен.

С оглед на посоченото е логично у И.Г.Р. да се породят мисли за нещо нередно, но това са негови оценъчни съждения, които не подлежат на доказване. По същия начин могат да бъдат определени и твърденията му в Жалбата до Прокуратурата, че за осъществяване на покупката на площада на селото К.Н.Я. е подпомогнат от съпругата си, служителка на НАП, и от „услужливи служители” на Община Първомай.

Подсъдимият знае, че съпругата на тъжителя работи в НАП, потвърдено и от показанията на свидетеля Г.Г.Д., а когато се интересува за процесните имоти, твърди, че от данъчното са го изгонили, тъй като не давали информация на частни лица.

При обсъждане и решаване на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, Съдът счита, че по мотиви от изложеното И.Г.Р. следва да бъде призната за невинен в това на 21.08.2014 година в Жалба до Прокуратурата (Районна прокуратура - Първомай) посочвайки: „…в краен конфликт на интереси, подпомаган от съпругата си, служителка на НАП и услужливи служители на община Първомай, закупи за себе си площада на селото” и „Благодарение на усърдието на служителите на община Първомай – цитирам думите им изречени пред свидетели: две седмици се чудехме по какъв начин да оправим документите за да мине сделката на Я. пред нотариуса (площада е описан в нотариален акт като имот с жилищно предназначение)” да е приписал престъпление на К.Н.Я., ЕГН **********,***, като представител на обществеността при или по повод изпълнение на функцията му (кметски наместник на село Добри дол), и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото с Тъжба вх. № 5634 / 13.12.2014 година обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.

Направените по-горе изводи за несъставомерност на престъплението, за което е повдигнато обвинение, обуславят липсата на елементите на деликта по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите в поведението на подсъдимия, който деликт е и основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди, за което предявеният срещу И.Г.Р. граждански иск за причинени на частния тъжител и граждански ищец неимуществени вреди от деянието, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител К.Н.Я. следва да се възложат направените по делото разноски от страна на подсъдимия в размер на 400 (четиристотин) лева за процесуално представителство.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ