РАЗПОРЕЖДАНЕ № 71

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в разпоредително заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

след като се запозна с материалите по НОХД № 12 по описа на Съда за 2016 година, образувано по изпратен с Писмо рег. № 301 / 2015 от 06.01.2016 година от Районна прокуратура - Първомай обвинителен акт, провери на основание чл. 248, ал. 2 от НПК писмените доказателства, приложени към Дознание № 160 / 2015 година по описа на РУ на МВР – Първомай, и намери, че делото не подлежи на разглеждане, а са налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради забраната на императивното правило на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК - non bis in idem.

Дознанието е образувано по чл. 207, ал. 1 от НПК с Постановление от 29.05.2015 година на Районна прокуратура – Първомай и водено срещу Д.М.Д., ЕГН **********,*** Загора, за това, че на 22.11.2014 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Рено 19 ТСЕ Шамад” с ДК № * – без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление (с Наказателно постановление № 551 / 05.12.2013 година на Началника на РУ на МВР, град Чирпан, влязло в сила на 24.12.2013 година) – престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

С Постановление от 27.11.2015 година Д.М.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото деяние, като след приключване на разследването Районна прокуратура - Първомай внася делото в съда с Обвинителен акт от 06.01.2016 година срещу лицето за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК.

След запознаване с доказателствената съвкупност по Дознанието се установява следното:

На 24.11.2013 година от младши автоконтрольор при РУ „Полиция” – Чирпан на Д.М.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 551 (бланка серия Т № 037430) за извършени на същата дата нарушения на Закона за движение по пътищата, между които и на чл. 150, чийто текст визира: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…”. От Началника на РУ „Полиция” – Чирпан е издадено Наказателно постановление № 551 / 05.12.2013 година за нарушенията и всяко от тях е санкционирано в съответствие с административнонаказателната разпоредба от Закона за движение по пътищата, като за нарушението по чл. 150 на обвиняемия е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 1: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление...”. Видно от отбелязването върху Наказателното постановление, същото е връчено на 16.12.2013 година и влязло в сила на 24.12.2013 година.

На 22.11.2014 година от младши автоконтрольор при РУ „Полиция” – Първомай на Д.М.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 671 (бланка серия Т № 925649) за извършено на същата дата нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата и въз основа на него Началникът на РУ „Полиция” – Първомай издава Наказателно постановление № 14-0325-000518 / 01.12.2014 година, с което за нарушението обвиняемият е санкциониран с глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 1 от същия Закон. Видно от отбелязването върху него, Наказателното постановление е връчено лично на нарушителя на 13.02.2015 година и тъй като по делото липсват данни да е обжалвано, по аргумент от чл. 59, ал. 2 от ЗАНН същото влиза в сила на 21.02.2015 година.

Управлението на 24.11.2014 година на моторно превозно средство от обвиняемия без съответно свидетелство за това, извършено след като с влязъл на 24.12.2013 година в сила акт той е санкциониран по административнонаказателен ред за същото деяние, покрива състава на престъплението, за което Д.М.Д. е предаден на съд – по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК, чийто текст гласи: „Същото наказание (лишаване от свобода до две години по ал. 1) се налага и на този, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние”.

Съгласно т. 1.1. от Тълкувателно решение № 3 / 22.12.2015 година на ОСНК на Върховния касационен съд, Наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ (Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Със Закон за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 година, в сила от 24.10.2000 година) международният акт е възприет от Република България и е част от вътрешното право на страната, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а по силата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.

Приложното поле на цитирания международен нормативен акт се очертава с даденото от Европейския съд по правата на човека автономно тълкуване по Конвенцията на понятието „престъпление” по начина на правоприлагането й за идентични случаи, по които постановените решения имат задължителен косвен ефект спрямо всяка от договарящите държави, признали юрисдикцията на Съда в Страстбург, каквато е и Република България. Понятието „престъпление” е идентичено с понятието „наказателно обвинение”, употребено в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а утвърдените критерии за неговото дефиниране са: 1) квалификация по националното право; 2) характер и естество на нарушението (инициирано ли е производството от орган на власт по силата на законово правомощие да прилага това производство принудително, има ли правната норма наказателен характер, налагането на санкцията в зависимост от установяване на виновно поведение ли е, какъв е кръгът на адресатите на правната норма и пр.); 3) видът и тежестта (максималният размер на наказанието, предвидено от приложимия закон) на предвиденото в съответната приложима норма наказание, изискващ наличието на сходство с наказанията за престъпление. Във връзка с посоченото вторият и третият критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е „престъпление” от гледна точка на Конвенцията, или наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на „наказателната” област.

В този дух е и Тълкувателно решение № 3 / 22.12.2015 година на ОСНК на Върховния касационен съд, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и при преценка на idem се изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

С оглед на горното, следва да се установи дали е постановен влязъл в материална законна сила акт по отношение на същото лице за същото деяние, а в конкретния казус това е така, защото фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение на правилата за движение по пътищата, за които Д.М.Д. е наказан с влязло на 21.02.2015 година в сила Наказателно постановление № 14-0325-000518 / 01.12.2014 година за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, са едни и същи – касаят едни и същи време, място, авторство, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство.

По мотиви от изложеното, в съответствие с чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК Съдът

РАЗПОРЕДИ:

Прекратява наказателното производство по НОХД № 12 по описа на Районен съд - Първомай за 2016 година.

Отменя мярката за неотклонение подписка спрямо Д.М.Д..

Да се връчи на Районна прокуратура – Първомай и на обвиняемия препис от настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК в 15-дневен срок от връчването.

Председател: (п)

СЗ / АГ