Решение по Наказателно дело 161/2016г.

№ 82

град Първомай, 30.12.2016 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 161 по описа на Съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 0325 – 000201 / 02.03.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

· глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 25, ал. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква В от същия закон.

Жалбоподателят Д.Т.И. чрез процесуалния си представител адвокат Т. С. И. *** жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция моли за решение, с което Наказателното постановление да бъде изменено в частта за наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, като същото бъде намалено в минимума от един месец.

Въззиваемата страна, Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 10.01.2016 година по разпореждане на дежурния в оперативно-дежурната част в Районното управление на МВР в град Първомай младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” И.П.П. (актосъставител) и негов колега се явяват в Управлението във връзка с оплакване от гражданка относно възникнало пътнотранспортно произшествие между управлявания от нея лек автомобил и лек автомобил, управляван от мъж, напуснал местопроизшествието.

Актосъставителят провежда беседа с жената, установява данните на двата автомобила и другия участник в произшествието, намира мъжа на работното му място и го кани в Районното управление, където двамата водачи писмено декларират обстоятелствата по възникналото пътнотранспортно произшествие. Извършен е оглед на автомобилите им и на местопроизшествето.

Въз основа на констатираните обстоятелства от актосъставителя се установява следната фактическа обстановка:

Около 11:00 часа на 10.01.2016 година в град Първомай Р.С.С. управлява лек автомобил „Хонда Инсайт” с ДК № * по улица „Рожен” в посока изток – запад. Преди нея в същата посока по улицата с лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ** се движи жалбоподателят.

На кръстовището с улица „Зорница” (регулирана със знак Б2 „Стоп”) Д.Т.И. предприема маневра завой наляво, но без да се убеди, че не застрашава другите участници в движението, и между неговия и автомобила на Р.С.С., предприела маневра да го изпревари, възниква пътнотранспортно произшествие с леки материални щети по предна лява част на форда и дясна странична част на хондата.

Жалбоподателят спира, но намира щетите от катастрофата за незначителни и не остава на местопроизшествието, а го напуска.

Във връзка с констатациите си свидетелят И.П.П. съставя Протокол за ПТП № 1490907 / 10.01.2016 година (рег. № 217 / 10.01.2016 година) и Акт за установяване на административно нарушение № 201 / 10.01.2016 година (бланка серия Г № 384067), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

В последствие Д.Т.И. възстановява на застрахователното дружество изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 366 лева за причинената от него щета на лек автомобил „Хонда Инсайт” с ДК № *.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например (…) да завие надясно или наляво за навлизане по друг път (…), преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Правилно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от същия закон, съгласно който при движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, лицето се наказва с глоба от 100 в размер до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, като в случая точно е визиран текстът на т. 5 на ал. 1 от законовата разпоредба: Който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Второто нарушение на Д.Т.И. също е квалифицирано правилно по текста на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква В от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. И за него е посочено точно следващото се наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В случая безспорно се констатира, че на инкриминираната дата Д.Т.И. при предприемане на ляв завой не се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на изпреварващия го лек автомобил, управляван от Р.С.С., с което причинява пътнотранспортно произшествие с имуществени вреди, и в разрез със задължението си да остане на мястото на инцидента го напуска. В тази връзка остават неподкрепени с доказателства твърденията му в жалбата, че продължава пътя си, защото другият участник в ПТП-то мълчи на думите му: „Нищо ни няма на колите, да си тръгваме!”, а и законодателят изисква съгласие между участниците в произшествието, за да могат те, без да уведомят съответната служба за контрол на МВР, да го напуснат – мълчанието на когото и да е от тях не може да бъде счетено за изрична воля.

И Актът, и Наказателното постановление са прецизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, но с оглед на конкретиката на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства според настоящия съдебен състав извършените нарушения представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълкувателно дело № 1 / 2005 година на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, а когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В случая не се сочат други предишни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на Д.Т.И., установява се, че същият се грижи за инвалидизиран човек с пожизнена трайна 84% трудова неработоспособност, а и се констатира по делото, че дни след причиняване на инцидента жалбоподателят възстановява на застрахователното дружество изплатеното застрахователно обезщетение за причинената щета на управлявания от Р.С.С. лек автомобил „Хонда Инсайт”.

С оглед на горното, настоящия състав намира, че макар и формално да са налице състави на административно нарушение, предвид ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и при възстановен вредоносен резултат да се наложат, макар и в минимален размер, предвидените санкции, се явява несъразмерно тежко, предвид обществената опасност на деянието и дееца.

По изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 16 – 0325 – 000201 / 02.03.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ