№ 54

град Първомай, 16.09.2016 година

Районен съд- Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на единадесети август две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 70 по описа на Съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000807 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на П.Х.Б., ЕГН **********,***, са наложени:

Ø глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

Ø глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 157, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят П.Х.Б. чрез процесуалния си представител адвокат Р.А.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Началник-група към Областна дирекция на МВР- Пловдив, Районно управление - Първомай, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 12 срещу 13.12.2015 година полицаи К.Б.С. и Г.П.К. са нощна смяна и изпълняват като пеши патрул служебните си задължения по охрана на обществения ред.

След 5 часа на 13.12.2015 година се намират близо до кръстовището на улица „Димитър Б.”*** - на улица „Орфей” до денонощен магазин срещу автобусна спирка, когато забелязват, че от улица „Димитър Б.” (пресечка) излиза автомобил, който не спира на знак Б2 „Стоп”, а по средата на кръстовището, след което завива и тръгва в посока към тях.

Свидетелят К. подава светлинен сигнал и с ръка посочва спиране за проверка. Водачът в първия момент не реагира, а след това завива надясно и след около десет метра спира в близост до денонощния магазин за алкохол и цигари на улица „Орфей”. На органите на реда им прави впечатление, че обзорното предно стъкло на автомобила е заскрежено и има изчистена една малка част пред лицето на водача.

Водачът слиза от колата, в която е сам, но лъха на алкохол, говори несвързано и залита. На свидетеля К. представя лична карта, от която се установява, че това е жалбоподателят П.Б.. Той отказа да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство с довода, свидетелят К. не е компетентно да го изиска лице.

Тъй като нито един от двамата полицаи, изпълняващи пеши патрул, няма правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата, нито имат уред за проверка за наличие на алкохол в издишния въздух, се обаждат да дойде автоконтрольор.

По това време полицаи Т.В.В. (актосъставител) и Д.Х. са на смяна и изпълняват автопатрул. Когато получават в ранната сутрин обаждането на колегите си Г.К. и К.С. и са помолени за съдействие, отиват на мястото.

При пристигане на място свидетелят Т.В. вижда „Ситроен Ксантия” с ДК № * паркиран на платното за движение на улица „Орфей”, с изгасен двигател, разположен в посока предницата към изток, а колегите му да разговарят с водача, когото свидетелят В. моли да го съпроводи до патрулния автомобил, където му заявява, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал автомобила и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. По време на проверката пита него ли точно ще проверяват, обяснява, че е бил на ресторант, после на дискотека и отишъл с колата до магазина, за да си вземе цигари. Установява се и че П.Б. управлява моторно превозно средство с акт за установяване на административно нарушение с изтекъл едномесечен срок.

Тъй като сградата на РУ на МВР – Първомай е наблизо (на 300-400 метра), водачът е помолен да отиде там, придружен от полицаи, и в негово присъствие свидетелят Т.В.В. съставя Акт за установяване на административно нарушение № 807 (бланка серия Г № 384010) и издава Талон за медицинско изследване (бланка № 232900). Жалбоподателят отказва да подпише Акта като нарушител, удостоверено с подпис на свидетел, но получава срещу подпис копие от него. Лицето подписва талона за изпращане на медицинско изследване, но отказва да получи и препис от него, също удостоверено с три имена, ЕГН и подпис на свидетел.

И актът, и талонът са връчени на място на нарушителя.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

От Писмо изх. № 677 / 01.04.2016 година на Директора на ЦСМП – Пловдив и заверени копия от страници 54, 55 и 56 от Журнал за взети кръвни проби за алкохол е видно, че името на П.Х.Б. не фигурира в журнала за взети кръвни проби за наличие на алкохол във филиала в град Първомай на 13.12.2015 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетели полицейски служители Т.В.В., К.Б.С. и Г.П.К., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При постановяване на акта си настоящата инстанция не взема предвид показанията на поисканите от защитата и допуснати свидетели Н.Т.Т. и Н.А.П. – техните думи са изолирани от останалата доказателствена съвкупност и настоящата инстанция ги намира за изказани единствено с цел да оневинят противоправното поведение на жалбоподателя. И двамата единодушно твърдят, че П.Х.Б. не е управлявал автомобила, което се опровергава от показанията на полицейските служители. За поставянето си в услуга на жалбоподателя свидетелят Н.Т.Т. заявява, че му е казано от полицаите да си тръгва, за да не пострада и той, а съгласно показанията на свидетеля Н.А.П., пешият патрул дори спира за проверка пешеходци до паркирани автомобили.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол… или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 2 години и глоба 2000 лв., като текстът инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция, а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата към момента на извършване на проверката П.Х.Б. е „водач” по смисъла на § 6, т. 25, предложение първо от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

Не стои така въпросът с ангажирането на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за второто нарушение. Разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от Закона за движение по пътищата предвижда, че при съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, като актът заменя контролния талон за един месец от издаването му – съдържанието на нормата е общо, абстрактно и не предвижда конкретно правило за поведение за водач на пътно превозно средство, поради което в този смисъл не може да бъде нарушена. По силата на ал. 8 от същия законов текст след изтичане на едномесечния срок контролният талон се заменя отново за един месец от влязлото в сила наказателно постановление, което е пряко следствие от вменено с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН задължение на административнонаказващия орган да се произнесе по преписката в месечния срок от получаването й, но по настоящото дело липсват данни за произнасяне по отношение на Акт за установяване на административно нарушение № 257 / 16.06.2015 година (бланка серия Г № 048508), отнет с Акт за установяване на административно нарушение № 807 (бланка серия Г № 384010). Ето защо в тази му част атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата е формално и е без значение дали водачът е употребил, или не алкохол, защото отказът за изпробване по надлежния ред се санкционира. Относно наложеното наказание Съдът намира, че е в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Настоящата инстанция не следва да се произнася относно отнетите с Наказателното постановление 12 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, описано в АУАН и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-748 / 24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи и са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000807 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР- Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в която на П.Х.Б., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000807 / 04.01.2016 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР- Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в която на П.Х.Б., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 157, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ