Решение по Наказателно дело 258/2015г.

№ 19

град Първомай, 16.03.2016 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

разгледа докладваното от съдията АНД № 258 по описа на Съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000632 / 20.10.2015 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

· глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки;

· глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Жалбоподателят Б.И.Б. чрез процесуалния си представител адвокат С.С.М. от Адвокатска колегия – Пловдив моли за решение по съображения, изложени в жалбата, която поддържа в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

На 23.09.2015 година полицаи И.П.П. (актосъставител) и Т.В.В. са на смяна и изпълняват служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния транспорт в село Караджалово на улица 1 срещу бензиностанция „Брентойл”.

Около 22:32 часа спират за проверка лек автомобил „Опел Корса” с ДК № *, управляван от жалбоподателя.

След извършване на проверка на документите – лични и на моторното превозно средство, което управлява, – се установява, че водачът не носи част II на свидетелството за регистрация на автомобила. На Б.И.Б. е извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол „Дрегер Алкотест 7510” и по издишания въздух уредът отчита концентрация от 0,68 промила, водачът е запознат с показанията на техническото средство, издаден му е талон за медицинско изследване № 0024062 и му е съставен акт за установяване на административно нарушение 623 / 23.09.2015 година (бланка серия Т № 783543), препис от който му е връчен. В Акта жалбоподателят собственоръчно вписва: „нямам взражня” и „щтедам крв”.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

От списък с рег. № 11937р-9394 / 29.05.2015 година на лаборатория за проверка на средствата за измерване се установява, че използваният на 23.09.2015 година от полицаите дрегер успешно е преминал последваща проверка и е със срок на валидност до 26.11.2015 година.

От Писмо изх. № 2510 / 08.12.2015 година на Директора на ЦСМП – Пловдив и приложените заверени копия от страници от медицински журнали е видно, че Б.И.Б. изпълнява издадения му талон за медицинско изследване – на 23.09.2015 година след 23:30 часа от фелдшер Б. на лицето е взета кръвна проба.

Пробата е изследвана в Специализирана химическа лаборатория в град Пловдив и е изготвен Протокол за химическа експертиза № 949 / 25.09.2015 година, съгласно който наличието на етилов алкохол в кръвта на водача е 0,62 промила.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата: На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правилно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Наредба № 30 от 27.06.2001 година (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието) визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания” (чл. 1, ал. 2), като „В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и / или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство” (чл. 6), т.е. при липса на данни за алкохолното съдържание в кръвта на водача, установени посредством експертно изследване, се ползва информацията от техническото средство.

Отчита се от настоящата инстанция, че по показанията на техническото средство измереното количество алкохолна концентрация в кръвта на нарушителя е 0,68 ‰, а съгласно химическата експертиза – 0,62 ‰ и административнонаказателната отговорност е ангажирана, съгласно показанията на химическата експертиза.

Точно е определено и другото нарушение от Закона за движение по пътищата, както и следващото се за него наказание - по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, за което чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона визира: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Въпреки горното, Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000632 / 20.10.2015 година следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в установителния акт и в издаденото въз основа на него наказателно постановление трябва да се съдържат задължителни реквизити, между които точно описание на място на извършване на нарушението (чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН).

Административнонаказващият орган в рамките на своята компетентност може да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя и в случаите, „когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина” (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), но законодателят не е предвидил възможност за изправяне на акта, с който се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето - самото Наказателно постановление е издадено в разрез с императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В Акт № 623 / 23.09.2015 година (бланка № 783543) като място на извършване на нарушението се сочи „Караджалово на ул. „1-ва” до б-я „Брент ойл”, а в Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000632 / 20.10.2015 година – „с. Караджалово на ул. 1-ва на кръстовището на ул. Орфей и ул. Димитър Благоев – до бензиностанция „Брент ойл”.

Описанието в наказателното постановление на всички елементи от фактическия състав на нарушението, между които обстоятелствата на извършване на нарушението, гарантира на лицето, сочено за извършител, правото да знае конкретните вменени му в отговорност факти, за да организира адекватна защита, и е недопустимо в издаденото наказателно постановление да се въвеждат нови различни обстоятелства от посочените в акта за установяване на административното нарушение, а в случая местонарушението е индивидуализирано неточно, което е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на Наказателното постановление и се явява основание то да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000632 / 20.10.2015 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай, с което на Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ