14

 

град Първомай, 14.03.2016 година

 

 

Първомайски районен съд, първи съдебен състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 143 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 305 / 17.12.2014 година на Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с което на ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД - Пловдив на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер 20000 (двадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД.

Жалбоподателят ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД - Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат М.Г.Г. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция (представя писмена защита с екземпляр за другата страна).

Въззиваемата страна Председателят на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител Т.И.Б., младши експерт в Дирекция „Правна”, моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно (представя писмени бележки с екземпляр за другата страна).

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

 

По повод на подадени до ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив жалби, между които и от Б.Й.И. (Жалба вх. № 620562 от 05.03.2013 година във връзка с данни от фактурата му за потребление на електроенергия за месец януари 2013 година) и въз основа на Решение № ПАМ-5 / 20.12.2013 година на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране със Заповед № З - Е – 3 / 02.01.2014 година, изменена със Заповед № З - Е – 16 / 14.01.2014 година и допълнена със Заповед № 3 – Е – 85 / 07.03.2014 година, Председателят на ДКЕВР сформира работна група, която в срок до 30.04.2014 година да извърши одит на ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив от 01.07.2008 година до 30.11.2013 година, съгласно работна програма. Целта на регулаторния одит е проверка на цялостната лицензионна дейност на електроразпределителното дружество, специфичните изисквания на ДКЕВР по отношение на спазването на условията по издадената лицензия за дейността по разпределение на електрическа енергия, анализ и оценка на всички разходи, свързани с осъществяване на лицензионната дейност, а служители на ДКЕВР изискват от управителите на електроразпределителното дружество пълната документация с Писмо вх. № 1533 / 17.02.2014 година.

В състава на работната група влиза и актосъставителят Л.М.Р., главен експерт в Главна дирекция „Контрол и решаване на спорове” при Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

В изпълнение на регулаторния одит на 12.02.2014 година свидетелят Л.М.Р. с още двама експерти в присъствието на представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив в офиса за работа с клиенти на дружеството в град Първомай на принципа на случайния избор от подадените в проверявания период жалби избират 10, между които и Жалбата на Б.Й.И., за която в пълната документация от преписката се съдържа и Протокол № 006172 / 27.06.2013 година за монтаж / подмяна на средства за измерване, в който липсва подпис на потребителя или на свидетел на подмяната, съгласно чл. 63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 014 / 10.05.2008 година.

За констатациите по подмяна, демонтаж и монтаж на средства за търговско измерване е съставен Констативен протокол № 101 – 3 – Е – 3 / 02.01.2014 / 005.03.2014 г. на ДКЕВР, който на 05.03.2014 година е връчен на упълномощен представител на дружеството.

След събиране на всички обстоятелства и документи от одита е изготвен Доклад, приет с Протоколно решение № 67 / 12.05.2014 година на ДКЕВР.

Въз основа на извършените констатации на 24.06.2014 година в присъствието на упълномощен представител на електроразпределителното дружество е съставен и му е връчен Акт № КРС - 557 за установяване на административно нарушение на Държавна комисия по енергийно и водно регулиране.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Разпитан в качеството на свидетел, в съдебно заседание Б.Й.И. заявява, че не знае нищо за подмяната на електромера, а научил случайно за нея, че не е уведомяван по никакъв начин от представители на енергоразпределителното дружество, за което е подал жалба.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни, логични и взаимно допълващи се, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка, като при обсъждането им не се констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието правилно е подведено като нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно чийто текст „В случаите, в които по силата на тези Общи условия, се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента (ал. 1). Ако Клиентът не присъства и / или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели (ал. 2)” – в Протокол № 006172 / 27.06.2013 година за монтаж / подмяна на средства за измерване действително липсва подпис на представител на клиента или на свидетел на подмяната.

Не се спори, както е посочено и в Наказателното постановление, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (одобрени с Решение № ОУ-014 от 10.05.2008 година на ДКЕВР) са неразделна част (приложение) от издадената на дружеството жалбоподател лицензия, съгласно регламентираното в чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 / 21.03.2013 година за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 47, ал. 2, т. 7 на отменената Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, а нарушенията на Общите условия на договорите за пренос на електроенергия са основание за ангажиране на отговорност на задължените субекти за неизпълнение на поети ангажименти чрез упражняване от страна на държавата (чрез съответните й органи) на властнически правомощия, ако това е предвидено в действащото законодателство.

За нарушението наказващият орган посочва разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, чийто текст към датата на деянието визира: „На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.”.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката визира няколко отделни състава на нарушение, като е предвидено ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушаване на:

·       разпоредбите на Закона за енергетиката;

·       подзаконови нормативни актове по прилагането му;

·       общи административни актове на Комисията;

·       индивидуални административни актове на Комисията;

·       правно обвързващи решения на АСРЕ;

·       условията на издадена лицензия.

Това задължава наказващия орган при описание на вмененото нарушение ясно и категорично - текстово и юридически - да посочи в какво се изразява вмененото нарушение.

След анализ на събраните по делото доказателства, на относимите норми и на правната доктрина Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като лицензията представлява индивидуален административен акт, издаден от публично правен субект (в случая Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), имащ правомощия за това.

В разпоредбата на чл. 45 от Закона за енергетиката изрично е изброено минимално необходимото съдържание на лицензията. Този текст е възпроизведен и в нормата на чл. 49 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в ал. 2 на същия текст са изброени и множество документи, за които се сочи, че са неразделна част от издадената лицензия, а сред тях в т. 7 - общи условия на договори с потребители на енергия.

Без съмнение с изброените в ал. 2 на чл. 49 от Наредбата документи се детайлизира съдържанието на издадената лицензия, но това не променя правната й същност като индивидуален административен акт.

Общите условия имат частноправен характер и представляват предварително и едностранно формулирани клаузи, предлагани от техния автор при сключване на множество еднотипни договори с различни лица. Те стават задължителни за страните само ако бъдат писмено приети.

Незаконосъобразността на наложената санкция се потвърждава и от факта, че общите условия могат да се изменят непрекъснато при спазване на съответната процедура, а това не води до промяна на издадената лицензия (аргумент от чл. 49, ал. З от Наредба № 3 / 21.03.2013 година за лицензиране на дейностите в енергетиката, според който „Промяната на наименованието на лицензианта и/или на адреса и седалището на неговото управление, преобразуването на лицензиант от една правна форма в друга, както и актуализирането на приложенията по ал. 2, т. 3 - 10, не се счита за изменение на лицензията”).

Изготвянето на общи условия за сключване на договори е необходима предпоставка за издаване на лицензия за извършване на дейност по реда на Закона за енергетиката от страна на оператора на електроразпределителната мрежа, но това не превръща самите общи условия в лицензия, т.е. нарушаването на клаузи от общите условия не представлява нарушение на лицензията.

Не се спори, че системното неспазване на общите условия би могло да доведе както до изменение на издадената лицензия, така и до отнемането й, но общите условия обвързват единствено страните по договора - електроразпределителното предприятие и ползвателя. Нарушаването на общите условия може да се претендира единствено от тях, а не от трети страни - още по-малко от енергийния регулатор, пред който по принцип се предявяват претенциите на засегнатите страни.

Предвид изложеното, според настоящата инстанция дружеството жалбоподател нарушава разпоредбата на чл. 63, ал. 2 и ал. З от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа, но няма как да му се вмени в отговорност нарушение на издадената лицензия, което не го прави субект на административнонаказателната отговорност по смисъла на чл. 206 от Закона за енергетиката, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 305 / 17.12.2014 година на Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с което на ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД - Пловдив на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер 20000 (двадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ