Р Е Ш Е Н И Е 

  153

гр. Първомай, 23.12.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, с

 

                                                                                                           Председател: София Монева

 

Секретар: Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 419 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Раздел първи от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД, обн. ДВ, бр.39 от 2011 г.) на АПК.

Постъпила е жалба вх. № *** г. /по описа на Общинска администрация – Първомай/, с която К.В.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес за съдебна кореспонденция: гр. П., обл. П., ул. „***” № 56, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г. С. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – С., моли съда да отмени Заповед № *** г. на Кмета на Община – Първомай и да постанови изземване на поземлени имоти № № 022016, 040075 и 022019, находящи се в землището на с. Б., общ. П., обл. П., от ползващия ги без правно основание „***” ООД за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г.  и предоставянето им на жалбоподателя в качеството на техен ползвател на правно основание. Застъпва становище за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Отбелязва, че в нарушение на чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК административният орган не е изпълнил нормативно вмененото му задължение служебно да събере необходимите за изясняване на фактическите положения по случая доказателства, което е рефлектирало върху крайния му извод за отсъствие на предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Ответникът по жалбата Община – Първомай и заинтересованата страна „***” ООД пледират за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, подробно изложени в постъпили писмени отговори.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез довереника си адв. Г. С. Г. поддържа жалбата, а ответникът по същата Община – Първомай и заинтересованата страна „***” ООД не делегират процесуални представители. 

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази изтъкнатите от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Приобщените доказателствени материали позволяват да се установи, че административното производство е инициирано по искане вх. № 94-00-150/19.05.2016 г. (л. 13-14), отправено до Кмета на Община – Първомай от оспорващия К.В.И. в качеството й на наемател на следните реституирани земеделски имоти:

Ø имот № 022016, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 0.748 дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Рошави келеми” в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 56335, общ. П., обл. П., при граници и съседи: имот № 022046 – нива на временно ОПФ, имот № 022035 – храсти на Община – Първомай, имот № 022014 – нива на П. Д. Н., и имот № 022017 – нива на Т. Х. З.,

Ø имот № 040075, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 2.198 дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Планчовица” в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 56335, общ. П., обл. П., при граници и съседи: имот № 040077 – нива на наследниците на К. П. К., имот № 040076 – нива на временно ОПФ, имот № 040073 – нива на наследниците на К. Т. К., имот № 040074 – нива на наследниците на П. З. А., и имот № 040078 – дере на Община – Първомай, и

Ø имот № 022019, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 1.037 дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Рошави келеми” в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 6335, общ. П., обл. П., при граници и съседи: имот № 022018 – нива на И. Т.И., имот № 022013 – нива на М. Д. Н., имот № 022020 – нива на наследниците на И. М. П., и имот № 022023 – нива на временно ОПФ, за издаване по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на заповед за изземването им от техния неправомерен ползвател в лицето на конституираното като заинтересована страна в настоящия процес „*** ООД и за предоставянето им на молителката, както и за задължаване на първия да внесе по банкова сметка *** – Първомай сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане, и за неговото санкциониране на основание чл. 40 от ЗСПЗЗ. В искането се излагат данни, че през стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. търговецът „***” ООД стопанисва без правно основание посочените земеделски земи по предназначение за земеделско производство, от което извлича добиви.

Пред административния орган жалбоподателката легитимира правния си интерес с два, сключени между нея, от една страна като „Наемател”, и С. П. Г., с ЕГН: **********, от друга страна като „Наемодател”, договора за наем на земеделска земя. По силата на първия от тях, датиран от 23.07.2014 г. (л. 15), й е отстъпено временно и възмездно ползване на земеделски имоти, сред които и процесните, за стопанска 2014/2015 г., продължаваща съгласно т. 1 от Допълнителните разпоредби на договора от 1 октомври на текущата до 1 октомври на следващата календарна година. Предмет на втория наемен контракт, датиран от 20.07.2015 г. (л. 16) и действащ за стопанската 2015/2016 г., са земеделски земи, различни от процесните, поради което с писмо изх. № 94-00-150/30.05.2016 г. на Кмета на Община – Първомай (л. 33-34) от молителката е изискан договор за наем на последните за стопанската 2015/2016 г., но с молба вх. № 94-00-150/30.06.2016 г. (л. 35) същата съобщава, че вече е депозирала такъв с първоначалното си искане.

Видно от Удостоверения за наследници изх. № № 1663/10.09.2014 г. (л. 22-23), 997/26.06.2014 г. (л. 28-29) и 998/26.06.2014 г. (л. 26-27), издадени от Община – Първомай, наемодателката С. П. Г. се явява един от законните наследници на лицето П. Г. П., с ЕГН: **********, починал на 31.12.2005 г., комуто с Решение № 02/12.03.1998 г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 56335 (л. 17-19), постановено по преписка по заявление вх. № 6418, е възстановено правото на собственост върху процесните имоти № № 022016 и 040075, както и на лицето С. А. Д., родена на *** г. и починала на 08.10.1973 г., в полза на чиито универсални правоприемници с Решение № 02/12.03.1998 г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 56335 (л. 24), постановено по преписка по заявление вх. № 6718/30.09.1992 г., е реституиран имот № 022019.

Приканен в хода на протеклата административна процедура с писмо изх. № 94-00-150/06.07.2016 г. на Кмета на Община – Първомай (л. 36) да заяви позицията си и да представи доказателства, с молба вх. № 94-00-150/18.07.2016 г. (л. 49) управителят на „***” ООД отрича твърденията за упражнявана от дружеството фактическа власт върху процесните недвижимости както за минал, така и за настоящ момент. 

В отговор на запитване на Кмета на Община - Първомай, отправено с писмо изх. № 94-00-150/06.07.2016 г. (л. 38), с писмо изх. № 02-160-0800/2903/07.07.2016 г. и вх. № 94-00-148/08.07.2016 г. (л. 40-41) Директорът на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” предоставя актуални към 07.07.2016 г. извлечения (л. 42-47) от изготвения на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания публичен регистър на имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, попадащи в рамките на регистрирани по реда на чл. 7 земеделски парцели, според които: 1) имот № 040075 е очертан и заявен за подпомагане за кампания по директни плащания 2014 г. – от „***” ООД при площ на пресичане на кадастралния парцел с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 14 ха и от лицето Р. Р. А. при площ на пресичане на кадастралния парцел с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 03 ха, и за кампания по директни плащания 2015 г. – от лицето Д. П. Т. при площ на пресичане на кадастралния парцел с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 20 ха; 2) имот № 022019 е очертан и заявен за подпомагане за кампания по директни плащания 2014 г. – от лицето Г. Д. М. при площ на пресичане на кадастралния парцел с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 05 ха, и за кампания по директни плащания 2015 г. – от жалбоподателката при площ на пресичане на кадастралния парцел с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 10 ха, а 3) имот № 022016 не е очертаван и заявяван по схеми за единни плащания на площ за кампания по директни плащания 2015 г., като бенефициентите за неприключилата кампания 2016 г. не са оповестени поради текуща обработка на заявленията. Идентични на гореизложените данни показва и справката (л. 56-61) на административния орган в същия електронен регистър чрез интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие” към 27.07.2016 г.

С писмо изх. № РД-05-00-533/14.07.2016 г. и вх. № 94-00-150/15.07.2016 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай (л. 48) Кметът на Община – Първомай е известен, че органът по поземлената собственост не разполага с друга информация за действителния ползвател на имотите, освен с Договор от 23.07.2014 г. и Договор № 47 от 20.07.2015 г., сключени между К.В.И. и С. П. Г. съответно за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

Въз основа на горевизираните доказателствени материали административният орган се произнася със Заповед № РД-15-418/27.07.2016 г. (л. 50-53), с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация отказва изземване на процесните земеделски земи за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. В мотивите на оспорения административен акт развива съображения, че наличните по преписката писмени доказателства позволяват окачествяване на жалбоподателката като легитимен ползвател на въпросните имоти единствено за стопанската 2014/2015 г., доколкото приложеният Договор за наем на земеделска земя от 20.07.2015 г. не ги касае, а молителката, изрично поканена с писмо изх. № 94-00-150/30.05.2016 г., не представя друго доказателство за облигационното си право. Отделно от горното, обсъждайки сведенията, изнесени от Държавен фонд „Земеделие” и Общинска служба по земеделие – Първомай, административният орган заключава, че твърденията за неправомерно владение на „***” ООД за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. са останали доказателствено необезпечени, като пояснява, че процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се изчерпва с лимитативно посочени в същия законов текст доказателствени средства и не предвижда изслушване на свидетелски показания или извършване на полева проверка.

В хода на съдебното дирене са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Т.Г., А.Д.Б. и Ж.С.Й., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия досежно релевантни за предмета на административния спор обстоятелства и са депозирани от лица с некомпрометирана обективност. Преценен с резервите, предписани от чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, свидетелският разказ на свид. З. П. Т. също се ползва с доверието на съда, тъй като кореспондира с приобщените гласни и писмени доказателствени източници. Доколкото не пресъздават относими към процесния случай факти, показанията на свид. Н. П. К. не се ценят с доказателствена стойност.

Свидетелите Г. и Т. излагат осведоменост, че през стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. процесните имоти са обработвани от „***” ООД за отглеждане и добив на пшеница.

Гласните доказателствени средства сочат също, че на 03.08.2016 г. по възложителство на жалбоподателката представители на „***” ЕООД осъществили трасиране на земеделски имоти в землището на с. Б., общ. П., обл. П., включително и на тези с № № 022016, 040075 и 022019, в уверение на което е съставен приетият по делото Протокол от 03.08.2016 г. (л. 11-12). Следва да се отбележи, че посоченият протокол съставлява частен удостоверителен документ и като такъв е лишен от обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на засвидетелстваните с него изгодни за оспорващия данни за ползвателя на трасираните земеделски парцели.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ на съдебен контрол индивидуален административен акт пред родово и местно компетентния съобразно § 19, ал. 1, изр. І-во от ПЗР към ЗИД на АПК съд.

Разгледана по същество, същата се преценя за основателна по следните съображения:

В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма от предметно и териториално компетентен орган в лицето на Кмета на Община – Първомай, чиито правомощия произтичат от чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но при постановяването й са допуснати пороците по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

На първо място, същата не удовлетворява процесуалното изискване на чл. 35 от АПК, който повелява на административния орган да пристъпва към издаване на индивидуален административен акт едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е нормиран бърз административен способ за изземване на реституирани имоти със земеделско предназначение с цел да се гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство.

Приложимостта му изисква положителна безспорна и безпротиворечива констатация на следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: 1/ отправено искане 2/ от собственик или ползвател на правно основание за изземване на земеделски имоти, 3/ възстановени по реда на ЗСПЗЗ, които 4/ съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/25.01.2013 г. на ВАС по т. д. № 3/2011 г. следва да се категоризират като земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, и 5/ които се ползват неправомерно.

Компетентният административен орган е процесуално задължен, ръководейки се от принципите на истинност и на служебно начало, регламентирани съответно в чл. 7 и чл. 9 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила да установи гореизброените условия чрез нормативно допустимите способи за доказване. 

Закрепеният в чл. 9, ал. 2 от АПК принцип намира проявление както в общата процесуална норма на чл. 36 от АПК, така и в особената разпоредба на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ, която неизчерпателно предписва извършване на конкретни действия, изразяващи се в служебно изискване на информация от Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, без обаче да дерогира доказателствения инструментариум на АПК, както некоректно отстоява ответникът по жалбата. В разглеждания случай предприетото от Кмета на Община – Първомай проучване се изчерпва с адресирани до „***” ООД, Общинска служба по земеделие – Първомай и Държавен фонд „Земеделие” запитвания, чиито отговори не са изяснили фактическата обстановка в степента, изискуема се от чл. 35 от АПК, поради което органът по свой почин е следвало да прояви активност, като с дължимата задълбоченост и всеобхватност реализира необходимите процесуални действия по фактическо установяване на предпоставките на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения от неучастващи в производството лица, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. Естеството на подлежащите на доказване в конкретната хипотеза обстоятелства предопределя огледът и експертизата като ефективни доказателствени способи, които обаче административният орган не е упражнил. Не са изискани по реда на чл. 44 от АПК и сведения от лицата, посочени от жалбоподателката.

Оспореното административно произнасяне разкрива и недостатъците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като в противоречие с материалната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в несъответствие с нейната цел, административният орган е изследвал основателността на искането за период, предхождащ подаването му.

Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ въвежда защитен механизъм, който е призван да охрани интересите на правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от съответния земеделски имот, и респективно е предназначен да преустанови незаконосъобразното действие, бездействие или състояние, ако същото е налично към момента на властническата намеса. Предвид казаното прилагането му за минал период изпада във флагрантна колизия с материалноправната му уредба и с нейната цел, тъй като се явява безпредметно и практически неизпълнимо. Продължителността на периода на неправомерното ползване е релевантна и административният орган би могъл да я издири и/или да я съобрази единствено с оглед приложението на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Следва да се подчертае, че с искане за изземване на имотите за минал период Кметът на Община – Първомай дори не е бил сезиран. Фактическото изложение на искане вх. № 94-00-150/19.05.2016 г. (л. 13-14) действително навежда, че въпросната експлоатация датира от предходни стопански години, но молителят изтъква, че същата продължава и към настоящия момент, назовавайки текущата стопанска 2015/2016 г., и претендира защита по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ занапред. Възприетият от административния орган подход да ограничава волеизявлението си по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с темпоралните рамки на конкретна стопанска година не само не се изисква от посочената разпоредба, но и създава правна несигурност, тай като заблуждава адресатите на административния акт, че същият разполага с обратно действие и/или че поражда правни последици до определен краен срок в бъдещото.

Несподелимо е и съждението на административния орган за отсъствие на доказателства, удостоверяващи правното основание на жалбоподателката за ползване на процесните имоти за стопанската 2015/2016 г., тъй като съгласно клаузата, поместена в б. „е” от т. 2 на Раздел ІV „Изменения, прекратяване” от представения Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2014 г., същият се счита автоматично подновен, ако един месец след изтичане на срока му не се прекрати с писмено предизвестие, а доказателства за отправено такова в конкретния случай липсват. Последното налага извод, че по изричната воля на страните визираното наемно правоотношение е продължило да ги обвързва и през следващата стопанска година, в рамките на която е отправено отхвърленото искане за изземване.

Гореизложеното мотивира съда на основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК да отмени така оспорения отказ като незаконосъобразен и да постанови изпращане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото се обосновават процесуалните предпоставки на чл. 143, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника по жалбата за репариране на разноските на оспорващия за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, възлизащи в размер на 300, 00 лева, чието действително разходване е удостоверено в разписката, инкорпорирана в приложения Договор за правна защита и съдействие № 086785/21.09.2016 г. (л. 84а).  

Искането на жалбоподателя за възстановяване на съдебно-деловодните му разходи за внесена държавна такса в размер на 10, 00 лева и за депозит за събиране на гласни доказателства в размер на 70, 00 лева, следва да се остави без уважение. Съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ държавна такса в настоящото производство не се дължи и респективно не следва да се възлага в тежест на ответната страна, а депозитът за призоваване на свидетели, внесен в размер на 70, 00 лева по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АЗ-2319/20.09.2016 г. (л. 64), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив България, офис Първомай, е останал неизразходван.

Водим от горното и на основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № *** г. на Кмета на Община – Първомай, с която се отказва изземване за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години на земеделски имоти № № 022016, 040075 и 022019, находящи се в землището на с. Б., с ЕКАТТЕ: 56335, общ. П., обл. П., от неправомерния им ползвател „***” ООД и предаването им на ползвателя на правно основание К.В.И..

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община - Първомай за произнасяне по искане вх. № 94-00-150/19.05.2016 г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община – Първомай, с ЕИК: 000471536, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. П., ул. „***” № 50, представлявана от Кмета А. А. П., да заплати на К.В.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес за съдебна кореспонденция: гр. П., обл. П., ул. „***” № 56, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г. С. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – С., с посочен адрес на практиката: гр. С., ул. „***” № 87, вх. 0, ап. 30, сумата от 300, 00 лева – разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.В.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес за съдебна кореспонденция: гр. П., обл. П., ул. „***” № 56, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г. С. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – С., с посочен адрес на практиката: гр. С., ул. „***” № 87, вх. 0, ап. 30, за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 10, 00 лева и за внесен депозит за събиране на гласни доказателства в размер на 70, 00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

 

СМ / НК