Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. Първомай, 09.12.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и шестнадесета година, с
Председател:
София Монева
Секретар: Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 359 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на Раздел
първи от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД, обн. ДВ, бр.39 от
2011 г.) на АПК.
Постъпила е
жалба вх. № *** г. /по описа на
Общинска администрация – Първомай/, с която К.В.И., с
ЕГН: **********, с посочен адрес за
съдебна кореспонденция: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г.С.Г.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на
практиката: ***, моли съда да измени Заповед № *** г. на Кмета на Община –
Първомай, като постанови изземване на поземлен имот № ***, находящ се в
землището на ***, от ползващия го без правно основание „Ш. - ***” ООД за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г. Излага доводи за незаконосъобразност на
административния акт поради постановяването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Застъпва
становище, че в нарушение на чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК административният
орган не е изпълнил нормативно вмененото му задължение служебно да събере
необходимите за изясняване на фактическите положения по случая доказателства,
което е рефлектирало върху крайния му извод за отсъствие на предпоставките на
чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
Ответникът по жалбата Община –
Първомай, представлявана от Кмета А. А. П., застъпва становище за нейната
неоснователност и пледира за отхвърлянето й.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Г.С.Г. поддържа
жалбата, ответникът по жалбата Община – Първомай не делегира процесуален
представител, а заинтересованата страна „Ш. - ***” ООД чрез довереника си адв. И.С.Д.
оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази
наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:
Приобщените доказателствени
материали позволяват да се установи, че административното производство е
инициирано по искане вх. № *** г. /л. 8-9/, отправено до Кмета на Община –
Първомай от оспорващия К.В.И. в качеството й на наемател на реституиран
земеделски имот № ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ от *** дка,
осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „М.” в ***,
при граници и съседи: имот № ***, и имот № *** на наследниците на Г. З. Х., за
издаване по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на заповед за изземването му от
неговия неправомерен ползвател в лицето на конституираното като заинтересована
страна в настоящия процес „Ш. - ***” ООД и за предоставянето му на молителката,
както и за задължаване на първия да внесе по банкова сметка *** – Първомай
сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане, и за
неговото санкциониране на основание чл. 40 от ЗСПЗЗ. В искането се навеждат
данни, че през стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. търговецът
„Ш. - ***” ООД стопанисвал без правно основание посочената земеделска земя по
предназначение за земеделско производство, от което извличал добиви и ползи.
Пред административния орган жалбоподателката
легитимира правния си интерес с Договори за наем на земеделска земя, сключени
на 20.04.2014 г. /л. 10-11/, 05.08.2014 г. /л. 12/ и 21.07.2015 г. /л. 13-14/
съответно за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. с
наемодателя М. В. Н., с ЕГН: **********,***, която видно от Удостоверение изх.
№ *** г. за наследници /л. 17/, издадено от Община – Първомай, обл. Пловдив, се
явява единствен законен наследник на лицето А. Д. И., роден на *** г. и починал
на *** г., и респективно едноличен притежател на правото на собственост върху
процесния имот, възстановено в полза на универсалните правоприемници на
последния с Решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори – Първомай
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на ***. Сред доказателствената
съвкупност фигурират приложени два разходни
касови ордера съответно от 21.07.2015 г. /л. 87/ и от 31.08.2016 г. /л. 88/, които
удостоверяват престации на жалбоподателката в изпълнение на задължението й за
плащане на наемна цена по последните два от така изброените
договори.
Приканен в хода на предприетата административна процедура с писмо изх. № *** г. на Кмета на Община – Първомай /л. 19/
да заяви позицията си и да представи доказателства, с молба вх. № *** г. /л. 33/
управителят на „Ш. - ***” ООД отрича твърденията за упражнявана от дружеството
фактическа власт върху процесната недвижимост както за минал, така и за настоящ
момент.
В отговор на запитване на Кмета
на Община - Първомай, отправено с писмо изх. № *** г. /л. 25/, с писмо изх. № ***
г. и вх. № *** г. /л. 28-29/ Директорът на Областна дирекция – Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие” предоставя извлечение /л. 30/ от изготвения на
основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания публичен регистър
на имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта,
попадащи в рамките на регистрирани по реда на чл. 7 земеделски парцели, според
което процесният имот е очертан и заявен за подпомагане при площ на пресичането
му с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 15 ха, както следва: за
кампания по директни плащания 2014 г. – от „Ш. - ***” ООД, а за кампания по
директни плащания 2015 г. - от лицето Д. П. Т., като за неприключилата кампания
2016 г., протичаща в периода от 1 март до 9 юни 2016 г., сведения за бенефициента
не са оповестени.
С писмо изх. № *** г. и вх. № ***
г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай /л. 34/ Кметът на
Община – Първомай е известен, че органът по поземлената собственост не
разполага с друга информация за действителния ползвател на имота, освен с
Договор вх. № *** г., сключен между К.В.И. и М. В. Н. за стопанската 2015/2016
г.
Въз основа на събраните по
административната преписка доказателства административният орган се произнесъл
със Заповед № *** г. /л. 35-37/, с която на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 44,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация разпоредил изземване на нива № *** от неправомерния й ползвател „Ш.
- ***” ООД за стопанската 2013/2014 г. и предаването й на правомерния в лицето
на жалбоподателката, наред с което на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ указал,
че в тридневен срок от датата на издаване на заповедта ползващият без правно
основание може да внесе по конкретно посочена банкова сметка *** - Първомай
сумата от 31, 93 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно
рентно плащане за землището на ***, за стопанската 2013/2014 г., определен
съобразно този, посочен в Протокол от 10.02.2014 г. на комисия, назначена със
Заповед № *** г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив. В
мотивите на оспорения административен акт Кметът на Община – Първомай изложил
съображения за недоказаност на твърденията за неправомерно ползване на имота от
страна на „Ш. - ***” ООД за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
В хода на съдебното дирене са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Т. Г., А. Д. Б. и
Ж. С. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна
конкретика, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия
досежно релевантни за предмета на административния спор обстоятелства и са депозирани
от лица с некомпрометирана обективност. Преценен с резервите, предписани от чл.
172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, свидетелският разказ на свид. З. П. Т.
също се ползва с доверието на съда, тъй като кореспондира с приобщените гласни
и писмени доказателствени източници. Доколкото не пресъздават относими към
процесния случай факти, показанията на свид. Н. П. К. не се ценят с
доказателствена стойност.
Свидетелите Г. и Т. излагат
осведоменост, че през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. процесният имот е
обработван от „Ш. - ***” ООД за отглеждане и добив на пшеница.
Гласните доказателствени средства
сочат също, че на 03.08.2016 г. по възложителство на жалбоподателката
представители на „З-Г.” ЕООД осъществили трасиране на земеделски имоти в
землището на ***, включително и на този с имотен № ***, в уверение на което е
съставен приетият по делото Протокол от 03.08.2016 г. /л. 62-63/. Следва да се
отбележи, че посоченият протокол съставлява частен удостоверителен документ и като
такъв е лишен от обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение
на засвидетелстваните с него изгодни за оспорващия данни за ползвателя на трасираните
земеделски парцели.
При така установените фактически положения настоящият
съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу
подлежащ съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ на съдебен контрол индивидуален
административен акт пред родово и местно компетентния съобразно § 19, ал.
1, изр. І-во от ПЗР към ЗИД на АПК съд.
Разгледана по същество, същата се преценя за
основателна по следните съображения:
В
изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК да
осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в
контекста на всички отменителни основания,
предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед в
обжалваната й част е издадена от предметно и териториално компетентен орган в
лицето на Кмета на Община – Първомай, чиито правомощия произтичат от чл. 34,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, но при
постановяването й са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На първо място, същата не удовлетворява
процесуалното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като изразената от
административния орган воля за отказ да издаде заповед за изземване на
земеделски имот № *** е намерила външен израз единствено в мотивите му, без да
се обективира в разпоредителната му част.
Отделно от горното изводът в гореуказания смисъл е
формиран в разрез с новелата на чл. 35 от АПК, който повелява на административния орган да
пристъпва към издаване на индивидуален административен акт едва след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая.
С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е нормиран бърз административен способ за изземване на реституирани
имоти със земеделско
предназначение с цел да се гарантира стабилност при ползването на
земеделските земи като основа за земеделско производство.
Приложимостта му изисква положителна безспорна и
безпротиворечива констатация на следните кумулативно изискуеми материалноправни
предпоставки: 1/ отправено искане 2/ от собственик или ползвател на правно
основание за изземване на земеделски имоти, 3/ възстановени по реда на ЗСПЗЗ, които 4/ съобразно постановките на Тълкувателно
решение № 1/25.01.2013
г. на ВАС по т. д. № 3/2011 г. следва да се категоризират
като земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, и 5/ които се ползват неправомерно.
Компетентният
административен орган е процесуално задължен, ръководейки се от принципите на истинност и на
служебното начало, регламентирани съответно в чл. 7 и чл. 9 от АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила
да установи гореизброените условия чрез нормативно
допустимите способи за доказване.
Закрепеният в чл.
9, ал. 2 от АПК принцип на служебното начало намира проявление както в общата процесуална норма на чл. 36 от АПК,
така и в особената разпоредба на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ, която указва неизчерпателно конкретни действия за установяване на неправомерното ползване, изразяващи се
в служебно изискване на информация от Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна
агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската
служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия,
картография и кадастър, без обаче да дерогира приложимостта на доказателствения
инструментариум на АПК. Сезиран с искане за
административно изземване на конкретно посочена земеделска земя, Кметът на Община - Първомай е следвало служебно да
прояви активност, като с дължимата задълбоченост и всеобхватност реализира необходимите
процесуални действия по фактическо установяване на предпоставките на чл. 34,
ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и
обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на
техни представители, сведения от неучастващи в производството лица, писмени и
веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства,
които не са забранени със закон. Естеството на
подлежащите на доказване в конкретния случай обстоятелства предопределя огледът
и експертизата като ефективни доказателствени способи, които обаче
административният орган не е упражнил. Не са изискани по реда на чл. 44 от АПК
и сведения от лицата, посочени от жалбоподателката.
Предприетото от Кмета на Община – Първомай
проучване се изчерпва с отправени запитвания до „Ш. - ***” ООД, Общинска служба
по земеделие – Първомай и Държавен фонд „Земеделие”, чиито отговори не изясняват
фактическата обстановка в степента, изискуема се от чл. 35 от АПК.
Оспореното административно произнасяне разкрива и
пороците на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК,
тъй като в противоречие с материалната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в
несъответствие с нейната цел, административният орган е изследвал
основателността на искането за период, предхождащ подаването му.
Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ
въвежда защитен механизъм, който е призван
да охрани интересите на правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от
съответния земеделски имот, и респективно е предназначен да преустанови незаконосъобразното
действие, бездействие или състояние, ако същото е налично към момента на
властническата намеса. Предвид казаното упражняването на визирания способ за
минал период изпада във флагрантна колизия с материалноправната му уредба и с
нейната цел, тъй като се явява безпредметно и практически неизпълнимо. Продължителността
на периода на неправомерното ползване е релевантна и административният орган би
могъл да я издири и/или да я съобрази единствено с оглед приложението на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Следва да се подчертае, че в настоящата хипотеза с искане за изземване на
имота за минал период Кметът на Община – Първомай дори не е бил сезиран. Фактическото
изложение на искане вх. № *** г. /л. 8-9/ действително изнася сведения, че въпросната
експлоатация датира от предходни стопански години,
но молителят изтъква, че същата продължава и към настоящия момент, назовавайки
текущата стопанска 2015/2016 г., и претендира защита по реда на чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ занапред. Съдът не споделя възприетия от административния орган подход
да ограничава волеизявлението си по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с темпоралните рамки
на конкретна стопанска година. Последното не само не се изисква от посочената
разпоредба, но и създава правна несигурност, тай като заблуждава адресатите на
административния акт, че същият разполага с обратно действие и/или че поражда
правни последици до определен краен срок в бъдещото.
Гореизложеното мотивира съда на
основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК да отмени така оспорения отказ
като незаконосъобразен и да постанови
изпращане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото се обосновават
процесуалните предпоставки на чл. 143, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника по
жалбата за репариране на разноските на оспорващия за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат, възлизащи в размер на 300, 00 лева, чието действително
разходване е удостоверено в разписката, инкорпорирана в приложения Договор за
правна защита и съдействие № *** г. /л. 77а/.
Искането на жалбоподателя за възстановяване на съдебно-деловодните
му разходи за внесена държавна такса в размер на 10, 00 лева и за депозит за
събиране на гласни доказателства в размер на 40, 00 лева, следва да се остави
без уважение по съображения, че съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ държавна
такса в настоящото производство не се дължи и респективно не следва да се
възлага в тежест на ответната страна, а депозитът за призоваване на свидетели,
внесен в размер на 30, 00 лева по платежно нареждане/вносна бележка за плащане
от/към бюджета с *** г. /л. 83/, издадено от „***, е останал неизразходван.
Водим от горното и на
основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № *** г. на
Кмета на Община – Първомай, в частта, с която се отказва изземване на земеделски имот № ***, с начин на трайно ползване:
нива, с площ от *** дка, осма категория на земята при неполивни условия,
находящ се в местността „М.” в ***,
от неправомерния му ползвател „Ш. - ***” ООД и предаването му на ползвателя на
правно основание К.В.И..
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община - Първомай за произнасяне по искане вх. № *** г. съобразно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
– Първомай, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от Кмета А. А. П., да заплати на К.В.И., с ЕГН: **********,
с посочен адрес за съдебна
кореспонденция: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г.С.Г.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на
практиката: ***, сумата от 300,
00 лева – разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.В.И., с ЕГН:
**********, с посочен адрес за
съдебна кореспонденция: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г.С.Г.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на
практиката: ***, за присъждане на сторените в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 10, 00 лева и
за внесен депозит за събиране на гласни доказателства в размер на 40, 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД