Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. Първомай, 09.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 331 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът И.К.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено по отношение на всеки от ответниците Е.И.Т., с ЕГН: **********, и Г.И.Т., с ЕГН: ********** – и двамата с посочен адрес: ***, че не му дължи сумата от 5 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдено с Присъда № 172/11.05.2006 г. по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с Решение № 220/20.07.2006 г. по ВНОХД № 333/2006 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и влязла в законна сила на 20.07.2006 г., за принудителното изпълнение на които задължения е образувано изпълнително дело № 38/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, поради погасяването им по давност.

Пледира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищецът отправя исковите претенции в качеството на длъжник по изпълнително дело № 38/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, образувано от последния с Разпореждане от 06.03.2015 г. по молба вх. № 1074/06.03.2015 г. на ответниците въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2006 г., издаден по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за принудително изпълнение на вземане на всеки от взискателите за сумата от 5 000, 00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдено с Присъда № 172/11.05.2006 г. по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с Решение № 220/20.07.2006 г. по ВНОХД № 333/2006 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и влязла в законна сила на 20.07.2006 г.

Ищецът отрича съществуването на обременяващи правната му сфера изпълняеми права на ответниците с доводи за изтекла по отношение на процесните притезания погасителна давност, като релевира, че действия за принудителното им удовлетворяване в периода до образуване на цитираното изпълнително производство не са предприемани.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който застъпват становище за неоснователност на предявените искове и молят за тяхното отхвърляне по съображения, че погасителната давност за изпълняемост на оспорените задължения е многократно прекъсвана.

В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника си адв. С.К.С., а ответниците лично поддържат процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

Приобщените доказателствени материали позволяват да се установи, че ищецът е конституиран като длъжник по изпълнително дело № 38/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, образувано от изпълнителния орган с Разпореждане от 06.03.2015 г. /л. 6/ по молба вх. № 1074/06.03.2015 г. /л. 5/ на ответниците въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2006 г. /л. 4/, издаден по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за принудително изпълнение на вземане на всеки от взискателите за сумата от 5 000, 00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдено с Присъда № 172/11.05.2006 г. по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с Решение № 220/20.07.2006 г. по ВНОХД № 333/2006 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и влязла в законна сила на 20.07.2006 г.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Предвиден като процесуално средство за защита на длъжника в рамките на насочен срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК му предоставя възможност да релевира материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като оспори дължимостта на претендираните вземания, основавайки се съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай отрицателната искова теза за несъществуване на неудовлетворени притезания на взискателите – ответници в текущото дело, се обосновава с последиците на изтекла погасителна давност.

Отсъства спор между страните, че с Присъда № 172/11.05.2006 г. по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с Решение № 220/20.07.2006 г. по ВНОХД № 333/2006 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ищецът е признат за носител на парично задължение в размер на 25 000, 00 лева към всеки от ответниците за обезщетяване на причинени им неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) следва да се приеме, че давността за изпълнение на процесните притезания е петгодишна, считано от датата на влизане в сила на горецитираната присъда - 20.07.2006 г., и доколкото издаването на изпълнителния лист не се ползва с ефекта на юридическите актовете, визирани в чл. 116, б. «б» и б. «в» от ЗЗД, същата се явява безпрепятствено изтекла на 20.07.2011 г., а принудителното удовлетворяване на погасените с изтичането й задължения – предмет на изпълнително дело № 38/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай - незаконосъобразно.

След като съобрази, че макар да носят тежестта да установят съществуването на вземанията, ответниците не излагат конкретни фактически твърдения и не провеждат доказаване в подкрепа на възражението си за многократно прекъсване на давността, съдът е мотивиран да уважи исковете.

С оглед изхода на спора се аргументират предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответниците за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца за държавна такса за разглеждане на предявените искове и преводни банкови такси в общ размер на 409, 00 лева, внесени съгласно преводни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 217VB-0000043500/19.07.2016 г. /л. 10/ и 217VB-0000043799/27.07.2016 г. /л. 15/, издадени от „ТЕКСИМ БАНК” АД, офис Първомай.

В полза на ищеца не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства за действително престиране на адвокатския хонорар, чиято дължимост е уговорена с Договор за правна помощ и съдействие от 18.07.2016 г. /л. 29/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, не дължи отделно на Е.И.Т., с ЕГН: **********, и Г.И.Т., с ЕГН: ********** – и двамата с посочен адрес: ***, сумата от 5 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдено с Присъда № 172/11.05.2006 г. по НОХД № 201/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с Решение № 220/20.07.2006 г. по ВНОХД № 333/2006 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и влязла в законна сила на 20.07.2006 г., за принудителното изпълнение на които задължения е образувано изпълнително дело № 38/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Е.И.Т., с ЕГН: **********, и Г.И.Т., с ЕГН: ********** – и двамата с посочен адрес: ***, да заплатят на И.К.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 409, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на уважените искове и преводни банкови такси.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД