Решение по Гражданско дело 163/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. Първомай, 26.08.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на трети август две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 163 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1, изр. І-во, предл. І-во и ІІ-ро от ТЗ.

Ищецът «ДЕБЪР» ООД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. П., ул. «***» № 62, представлявано от адв. В.Я.В. в качеството на постоянен синдик, назначен по търг. дело № 724/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с посочен адрес: гр. С., ул. «***» № 120, моли съда да осъди ответника Земеделска кооперация «Съгласие», със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. П., обл. П., представлявано от Г. Р. И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. «***» № 1, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 2 880, 00 лева /с начислен ДДС/ - неплатена цена по договор за покупко-продажба на 1 200 л. рафинирано бутилирано олио от 2013 г., за който е издадена фактура № 00000000581/03.01.2014 г.;

Ø сумата от 4 320, 00 лева /с начислен ДДС/ - неплатена цена по договор за покупко-продажба на 1 800 л. рафинирано бутилирано олио от 2013 г., за който е издадена фактура № 00000000581/03.01.2014 г.;

Ø сумата от 1 440, 00 лева /с начислен ДДС/ - неплатена цена по договор за покупко-продажба на 600 л. рафинирано бутилирано олио от 2013 г., за който е издадена фактура № 00000000581/03.01.2014 г.;

Ø сумата от 4 238, 00 лева – обезщетение за забава за плащане на претендираните главни вземания в размер на законната лихва за периода от 18.01.2014 г. до 29.12.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/;

Ø сумата от 560, 00 лева – обезщетение за разноски за събиране на претендираните главни вземания, както и

Ø обезщетение за забава за плащане на претендираните главни вземания в размер на законната лихва, считано от 29.12.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното им изплащане.

Ищцовото дружество отправя претенциите си в качеството на изправна страна и неудовлетворен кредитор по седем, сключени през 2013 г. с ответната кооперация, договори за покупко-продажба, по силата на които в периода от 24.09.2013 г. до 22.10.2013 г. й доставил рафинирано бутилирано олио, както следва: на 24.09.2013 г. - 1 200 л., на 26.09.2013 г. - 1 800 л., на 30.09.2013 г. – 1 200 л., на 02.10.2013 г. – 1 800 л., на 04.10.2013 г. – 1 200 л., на 07.10.2013 г. – 1 200 л., и на 22.10.2013 г. – 600 л., и за осчетоводяване на които издал фактура № 00000000581/03.01.2014 г. на стойност 21 600, 00 лева /с начислен ДДС/, а купувачът, от своя страна, се задължил да заплати за продуктите единична цена в размер на 2, 00 лева на литър. Макар да получил фактическата власт върху така закупените хранителни стоки, ответникът се въздържал от доброволно изпълнение на насрещната си облигация.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез довереника си депозира отговор, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки съществуването на обвързващи страните договорни правоотношения за покупко-продажба на олио през 2013 г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание страните поддържат процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, а ищцовото дружество чрез процесуалния си представител излага допълнителни съображения и в писмена защита.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира исковете за неоснователни по следните фактически и правни съображения:

Основателността на предявените главни искови претенции е обусловена от безсъмнен извод за съществуване на обременяващи правната сфера на ответника договорни задължения с твърдените основания и размери, което, от своя страна, изисква пълно доказване на обстоятелствата, че страните са сключили седем договора за покупко-продажба на съответни количества рафинирано бутилирано олио „Изгрев”, по които дължимите се от продавача престации са изпълнени.

В качеството си на носител на процесуалната тежест да установи релевантните факти в горния смисъл ищецът ангажира писмени доказателства, които обаче не разкриват данни за постигнато съвпадение на насрещни волеизявления на страните, насочени към учредяване на договорна връзка.

В подкрепа на исковата теза се представя фактура № 00000000581/03.01.2014 г. /л. 11 от търг. дело № 878/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив/, издадена от ищцовото дружество за доставка на 9 000 литра рафинирано бутилирано олио „Изгрев” на стойност 21 600, 00 лева /с начислен ДДС/, като получател по която е посочено ответното дружество. Експертните констатации, обобщени в заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза /л. 23-26/, което, като обективно и компетентно изготвено, съдът възприема изцяло, сочат, че цитираната фактура фигурира в счетоводството на ищеца като анулирана през месец февруари 2014 г., че същата не е осчетоводена от страните и не е декларирана в отчетните им регистри по ДДС за съответния данъчен период, както и че ответникът не е ползвал данъчен кредит по нея и през следващите дванадесет месеца. При проверка на финансово-отчетния масив на доставчика вещото лице открива друга, идентична на първата по предмет и контрагенти, фактура № 0000000583/01.09.2014 г., включена в дневника му за продажбите за месец септември 2014 г. В счетоводните разчети на ответника за периода от 01.09.2014 г. до 30.06.2016 г. корелативен запис на новоиздадения първичен счетоводен документ отново не е регистриран.

Трайната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., и Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., отрежда на фактурата доказателствено значение за възникнало между страните договорно правоотношение по договор за продажба, но в конкретния случай доказателственият капацитет на фактура № 00000000581/03.01.2014 г. е отречен от самия ищец с акта по анулирането й. Отделно от горното фактурата не е подписана от името на получателя и в счетоводството му, както и в това на доставчика, липсва отразяване на документираната с нея стопанската операция.

Макар по аргумент от чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговския покупко-продажбен контракт законът да не предписва писмена форма и съответно диспозитивният документ за сключването му да не представлява единственото годно доказателствено средство за възпроизвеждането му в процеса, по делото отсъстват други доказателства за твърдяното договорно обвързване между страните, тъй като придружаващият исковата молба опис на складови бележки за предоставено бутилирано рафинирано олио на „ЗК „Съгласие” /л. 12 от търг. дело № 878/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив/ съставлява изходящ от ищеца неподписан документ, чиято информационна стойност се изчерпва с изброяване на реквизитите на непредставени складови разписки, а адресираната до ответника покана /л. 8-9 от търг. дело № 878/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив/ за доброволно изпълнение възпроизвежда исковите твърдения.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест по установяване на основанието на главните искове, така очерталият се доказателствен дефицит мотивира съда да остави същите без уважение. Поради акцесорния им характер подлежат на отхвърляне и претенциите за мораторно обезщетение и за възмездяване на разходите на ищеца за събиране на процесните вземания.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се ангажира отговорността на ищеца за репариране на сторените от ответника и претендирани съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК /л. 29/ съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в размер на 500, 00 лева съгласно разписка, поместена в Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2016 г. /л. 8 от гр. дело № 844/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив/. В тежест на ищцовото дружество следва да се възложи плащането и на дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на предявените искове в размер на 1 364, 00 лева, от чието предварително внасяне сезиралият съда търговец в несъстоятелност е освободен по силата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно кумулативно съединени искове, предявени от «ДЕБЪР» ООД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. П., ул. «***» № 62, представлявано от адв. В.Я.В. в качеството на постоянен синдик, назначен по търг. дело № 724/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с посочен адрес: гр. С., ул. «***» № 120, срещу Земеделска кооперация «Съгласие», със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. П., обл. П., представлявано от Г. Р. И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. «***І» № 1, за заплащане на:

Ø сумата от 560, 00 лева – обезщетение за разноски за събиране на претендираните главни вземания, както и

ОСЪЖДА «ДЕБЪР» ООД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. П., ул. «***» № 62, представлявано от адв. В.Я.В. в качеството на постоянен синдик, назначен по търг. дело № 724/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с посочен адрес: гр. С., ул. «***» № 120, да заплати, както следва:

Ø на Земеделска кооперация «Съгласие», със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. П., обл. П., представлявано от Г. Р. И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. «***» № 1, сумата от 500, 00 лева – разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат;

Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 1 364, 00 лева – дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ/НК